Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 26.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря............Петя Маринова...............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2182 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 270 ал. 2 от ГПК
във връзка с чл. 17 и чл. 26 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от И.С.И. ***, чрез пълномощник
адвокат Б.Г., срещу Г.Т. ***, Г.Г.Д. *** и Р.М.Б. ***,
в която се твърди, че с
решение от 21.05.2019 г., постановено като неприсъствено по гр.дело № 300/2019
г. по описа на Районен съд-Ловеч, е уважен иск с правно основание чл. 440 от ГПК, с който е признато за установено в отношенията между длъжника по
изпълнително дело № 2017880401063 по описа на ЧСИ Румен Димитров – Г.Г.Д. и взискателя по същото
изпълнително дело – Р.М.Б., че длъжникът не е собственик на 1/2 идеална част от
Поземлен имот с идентификатор № ******по КК и КР на с. Голец, Община Угърчин,
Област Ловеч, ЕКАТТЕ 15552, с площ по скица от 3 911 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м.; стар идентификатор № ******, № по предходен план 71,
квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, заедно с построените в имота сгради: Сграда
с идентификатор № ******, със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с идентификатор № ******,
със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване; Сграда с идентификатор № ******, със застроена площ 95 кв.м.,
брой етажи - 2, с предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с
идентификатор № ******със застроена площ 62 кв.м., брой етажи - 2, с
предназначение: селскостопанска сграда.
Ищецът счита, че
посоченото съдебно решение е постановено по привиден процес и е симулативно, тъй като страните, макар да знаят и могат да
докажат съответните изгодни за тях факти, имат такова процесуално поведение,
което не позволява установяването им. Изтъква, че постановяването на
неприсъствено решение при условие, че страната е открита и са й връчени книжата
по делото, само по себе си е съществена индиция за симулативност, тъй като спорът може да се разреши
извънсъдебно, след като на практика няма спор, но въпреки това той се разрешава
по исков ред със съдействието на пасивната страна с очевидната цел действията
на страните да се облекат в държавническия акт на съдебното решение със силата
на присъдено нещо.
Освен посоченото,
ищецът счита, че са налице множество факти и доказателства, които несъмнено
доказват симулативността на производството, като
изброява същите в хронологична последователност:
1. С влязло в сила
Решение от 30.10.2017 г. на РС - Ловеч, постановено по гр.д.№ 41/2017 г., е
обявена относителната недействителност на разпореждането от страна на Г.Г.Д. в полза на „Плеяда Тови"
ЕООД на имота.
С искова молба от Р.Б.
срещу Г.Д. е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД по отношение на същата
правна сделка и същия недвижим имот, т.е. тя се явявала последваща,
спрямо тази на ищеца. В нея, по погрешка бил посочен номерът на делото на ищеца
- гр.д. № 41/2017 г., което той счита, че е несъмнено доказателство за
синхронизираното поведение между длъжник и кредитор, с очевидната цел да му се
попречи да се удовлетвори от имота.
Относно изходите от
двете дела, ищецът посочва, че Г.Д. не проявявала никаква процесуална съпротива
по делото по предявения иск по чл. 135 ЗЗД от Р.Б. и то приключило с
неприсъствено решение. Същата обаче се защитавала година и половина по делото
срещу него, правила редица възражения и използвала различни и много процесуални
възможности. Това показвало привидността на действията - симулативни
процеси срещу Б. и нейните дружества, а активни по отношение на ищеца.
2. Съгласно пълномощно
от 12.08.2016 г., ищецът твърди, че ответницата Г.Д. е упълномощила ответника Г.Г. да се разпореди с нейната идеална част от имота (който
впрочем той впоследствие започва да счита за свой и води няколко иска за
собственост в негова полза). От прочита на пълномощното ставало ясно, че освен
нормално присъщите му характеристики на сделка на доверие, особено що се касае
до разпореждане с недвижим имот, това конкретно пълномощно показвало особената
близост между упълномощител и упълномощен. Така,
същото било дадено без срок или прекратителни
условия, с възможност за водене на преговори и сключване на сделка с което и да
е лице, избрано от пълномощника и при каквато и да било цена. От РКО от
21.08.2016 г., издаден от „Плеяда Тови" ЕООД,
било видно, че пълномощникът е получил като такъв и продажната цена от името на
Д.. Това ищецът счита за поредна солидна индиция за
особената близост между двете лица, доверието помежду им, съдействието за
постигане на определени цели, воденето на привидни процеси. Освен това,
упълномощеният, който дори е използвал пълномощията си като е продал имота, впоследствие,
когато вече интересът на упълномощителката му е бил
различен (под пряка опасност да започне да се удовлетворява ищецът от нейното
имущество), рязко е счел, че е собственик на имота, а тя не е, и започнал да
води искове за същия.
3. От представените
Списък на инвестиционни разходи, договори, фактури и платежни нареждания към
тях, било видно, че „Плеяда Тови" ЕООД са
реализирали сериозни разходи във връзка с имота - около 40 000 лв. В същото
време, макар и да са го закупили от надлежно легитимирани собственици и пълномощници, те не са осъществявали каквото и да било
активно поведение по гр.д. № 300/2019 г. по описа на Районен съд - Ловеч, за да
оборят техните претенции по предявените искове, на практика не се защитавали
въобще, което довело и до постановяване на неприсъственото решение от
21.05.2019 г., което ищецът счита за нищожно като симулативно.
Това за пореден път, според ищеца,
показва очевидната целенасоченост и симулативност
в действията на страните с цел постигане на определен моментно приоритетен
резултат - начално - да прехвърлят собствеността в определена посока, а
впоследствие - да пренасочат тези права с цел да го увредят чрез невъзможността
му да се насочи към принудително изпълнение върху имота.
4. Друго очевидно симулативно поведение от страна на „Плеяда Тови" ЕООД било това, че с искова молба, подадена до
РС - Ловеч, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 3 ГПК (по която е образувано гр.д. № 2291/2018 г.
по описа на РС-Ловеч), „Плеяда Тови" ЕООД ясно и
несъмнено декларирало, че е едноличен собственик на имота, конкретно на
спорната 1/2 ид.ч., което пък се различавало коренно
като поведение от последващата пасивност и
постановяване на неприсъствени решения срещу дружеството.
5. На следващо място,
ищецът намира процесите, водени между ответниците, за
симулативни и от изключително близките им и роднински
отношения. Г.Д. и Г.Г. са бивши съпрузи в очевидно
близки отношения, живущи на един и същ адрес, като те са майка и баща на Т Г. -
управител на „Плеяда Тови" ЕООД, а едноличният
собственик на капитала на посоченото дружество - Р.Б. живее във фактическо
съжителство с Т Г., което самата тя е заявила с молба, депозирана по гр.д. №
2291/2018 г. по описа на РС - Ловеч.
6. Според ищеца,
привидността на производството се доказвала несъмнено и от самата хронология на
събитията:
- края на 2018 г. - Г.Г. предявява искове, с които да установи собствеността си
върху имота;
- по същото време се
изготвя и започва обжалване на разпределение на постъпилите суми по
изпълнително дело № 2017880401063 по описа на ЧСИ Румен Димитров;
- след постановено
Решение на ОС - Ловеч по гр.д. № 390/2018 г., с което жалбите срещу
разпределението са оставени без уважение, Р.Б. и „Плеяда Тови"
ЕООД убедено и съвместно го обжалват и твърдят сумите да трябва да се
разпределят само на тях;
- с Решение №
195/26.07.2019 г. по в.гр.д. № 252/2019 г. по описа на ВТАС, жалбите са
оставени без уважение.
- 05.08.2019 г. - след
като първата възможност на ответниците Б. и „Плеяда Тови" ЕООД да получат сумите не проработва,
вече готовото неприсъствено решение, което не е представяно никъде до момента
(макар и да е постановено и влязло в сила на 21.05.2019 г.), Г. уведомява ЧСИ
(с молба от 05.08.2019 г.) за него, само десетина дни след като ВТАС се е
произнесъл със своето решение по жалбата срещу разпределението, т.е. това била
втората линия на защита срещу това ищецът да получи удовлетворение.
7. Като друго основание
за твърдяната симулативност, ищецът посочва, че адв. А.Т.
е процесуален представител, както следва:
- на Г.Г. - по 1) гр.д. № 300/2019 на РС Ловеч срещу Р.Б. и Г.Д. и
по гр.д. № 1772/2018 г. по описа на РС Ловеч срещу „Плеяда Тови"
ЕООД;
- на „Плеяда Тови" ЕООД - по 1) гр.д. № 41/2017 г. по описа на РС
Ловеч, с ищец И.С. и ответници Г.Д. и „Плеяда Тови" ЕООД; 2) гр.д. № 2291/2018 г. по описа на РС
Ловеч срещу И.С. и по 3) изп.дело. № 1063/2017 г. по
описа на ЧСИ Румен Димитров, както и по производствата по обжалване на
разпределението пред ОС Ловеч и АС Велико Търново; 4) гр.д. № 1869/2017 г. по
описа на РС Ловеч;
- на Т Т. - по 1) гр.д. № 640/2016 г. по описа на РС Ловеч срещу И.С.;
2) гр.д. № 694/2016 г. по описа на РС Ловеч срещу И.С., включително по 3) въззивното производство по в.гр.д. № 390/2019 г. по описа
на ОС Ловеч; 4) гр.д. № 34/2015 г. по описа на ОС Ловеч, с ищец Илия Маринов
срещу Г.Д. и Т Т.; 5) гр.д. № 1471/2015 г. по описа
на РС Ловеч - с ищец И.С. и ответник Т Т.;
- на Г.Д. - по 1) НОХД
№ 35/2017 г. по описа на ОС Плевен; 2) гр.д. № 34/2015 г. по описа на ОС Ловеч,
с ищец Илия Маринов срещу Г.Д. и Т Т.; 3) гр.д. №
1471/2015 г. по описа на РС Ловеч; гр.д. № 41/2017 г. по описа на РС Ловеч.
Според ищеца е
очевидно, че един е адвокатът, който обслужва и координира всички симулативни и несимулативни
процеси за постигане на определени цели като едновременно представлява едни и
същи физически и юридически лица, които впоследствие се оказват негови противници по други производства.
8. Ищецът изтъква като
основание за привидност и броят на делата и начина на приключване на всички
тях, включително и поредността на номерата, респ. на
завеждането, както и неприсъствеността на решенията,
когато е важно и трябва да бъде осъществено бързо, без значение кой е ищецът и
кой ответникът, като посочва следните дела:
- гр.д. № 1772/2018 г.
на РС Ловеч - Г.Г. срещу „Плеяда Тови"
ЕООД;
- гр.д. № 1773/2018 г.
на РС Ловеч - Г.Г. срещу Г.Д.;
- гр.д. № 300/2019 г.
на РС Ловеч - Г.Г. срещу Г.Д.;
- гр.д. № 301/2019 г.
на РС Ловеч - „Плеяда Тови" ЕООД срещу Г.Д..
Ищецът подчертава, че е
кредитор на Г.Д., като се позовава на удостоверение изх. № 00950/15.01.2018 г.,
издадено от ЧСИ Велислав Петров по изп.дело №
20178790400032. Ищецът счита също, че е налице увреждане за него, като
кредитор, тъй като с процесното съдебно решение се осуетява възможността за
удовлетворяването му и се намалява патримониума на
длъжника.
Изтъква, че знанието за
увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД също е налице, защото от описаните
отношения е ясно, че всички знаят за задълженията на Г.Д. и на следващо място,
поради роднинските връзки и фактическото съжителство.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за
постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на Решение от
21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 300/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч,
с което е уважен иск с правно основание чл. 440 ГПК, като е признато за
установено в отношенията между длъжника по изпълнително дело № 2017880401063 по
описа на ЧСИ Румен Димитров - Г.Г.Д., ЕГН: **********
и взискателя по същото изпълнително дело - Р.М.Б., че
длъжникът не е собственик на 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
№ ******по КК и КР на с. Голец, Община Угърчин, Област Ловеч, ЕКАТТЕ 15552, с
площ по скица от 3 911 кв.м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.; стар
идентификатор № ******, № по предходен план 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X,
XI, заедно с построените в имота сгради: Сграда с идентификатор № ******, със
застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване; Сграда с идентификатор № ******, със застроена площ 51 кв.м., брой
етажи - 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с
идентификатор № ******, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2, с
предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор № ******със
застроена площ 62 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: селскостопанска
сграда, като постановено по привиден процес, евентуално, ако бъде отхвърлен
този иск, ищецът моли да бъде обявено за недействително спрямо него,
горепосоченото съдебно Решение от 21.05.2019 г., постановено по гр.д. №
300/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което е уважен посочения иск с
правно основание чл. 440 ГПК.
Ищецът претендира
присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил писмен отговор от ответника Г.Т.Г., чрез пълномощник адв. А.Т.,
с който е изразено становище за недопустимост на предявените искове. Не
оспорва, че ищецът е кредитор на Г.Г.Д. по
удостоверение, издадено от ЧСИ Велислав Петров по изп.дело
№ 32/2017 г., с което се е присъединил като взискател
по изп.дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен
Димитров. Ответникът се позовава на нормата на чл. 457 ал. 4 от ГПК, че
присъединените взискатели могат да встъпят в делото
като другари, а издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са
встъпили в делото. Позовава се и на нормата на чл. 299 ал. 3 от ГПК, че
влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено
по приведен процес, при което след като ищецът е присъединен кредитор,
ответникът счита, че предявените искове са процесуално недопустими. В отговора
са изложени съображения и за неоснователност на исковете, като се оспорват
твърденията, изложени в исковата молба, обосноваващи твърдяната симулативност на процеса, в който е постановено съдебното
решение по гр.дело № 300/2019 г. по описа на РС-Ловеч. Изразено е становище за
неоснователност и на евентуалния иск по чл. 135 от ЗЗД, с аргументи, че не са
налице предпоставките на посочената разпоредба за обявяване на относителна
недействителност на съдебното решение по гр.д.№ 300/2019 г. по описа на
РС-Ловеч, тъй като процесният имот не може да се
счита спрямо кредитора за имущество на длъжника, което да служи за негово
обезпечение, а и нямало разпоредителна сделка. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
В срок е постъпил отговор и от ответницата Г.Г.Д., с който също се оспорват претенциите. Знае, че със
съдебно решение бившият й съпруг Г. е признат за собственик по давностно владение на 1/2 ид.
част от имота в *****“. Посочва, че действително този имот са придобили по
време на брака си, но след развода им през 2000 г., признава, че единствено
бившият й съпруг е владял целия имот, а тя не е заявявала претенции за имота,
защото знаела, че е негов.
От ответницата Р.Б. също е постъпил в срок отговор, с който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Заявява, че е кредитор на Г.Д.
по изп.дело № 1063/2017 г. на ЧСИ Р. Димитров по
уважен спрямо нея Павлов иск за 1/2 ид. част от
имота, посочен в съдебното решение по гр.д.№ 300/2019 г. на ЛРС, чиято симулативност се иска, но счита, че върху тази част от
имота няма как да се предприеме изпълнително действие, с оглед влязло в сила
решение на Ловешкия районен съд от 18.01.2019 г. по гр.д. № 1772/2018 г.,
вписано в Службата по вписванията, с което е признато за установено по отношение
на „Плеяда Тови“ ЕООД, че 1/2 ид.
част от имота е собственост на Г.Т.Г. на основание давностно
владение. Счита, че изложените от ищеца фактически твърдения и представени
писмени доказателства за други приключили и неприключили съдебни производства,
са неотносими към настоящите искове. По претенцията
на ищеца за обявяване за недействително спрямо него на решението по гр.д.№
300/2019 г. на ЛРС, с твърдение, че това решение го уврежда, ответницата Б.
заявява, че ищецът е присъединен кредитор по изп.дело
№ 1063/2017 г. на ЧСИ Р. Димитров, по което тя е взискател
и също е увредена, поради невъзможността да насочи изпълнение върху тази ид. част от имота. Счита също, че всички твърдени от ищеца
обстоятелства нямат отношение към факта, че тя е във фактическо съжителство с Т
Г.Т., който е управител на „Плеяда Тови“ ЕООД, на
което дружество тя е едноличен собственик на капитала.
В съдебно заседание ищецът лично и с пълномощника си
адвокат Г., поддържа предявените искове в тяхната поредност,
като излага съображения, че същите са доказани. Моли за присъждане и на
направените разноски по делото, съгласно представен списък, включително
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. В представена писмена защита
от адв. Г. са доразвити съображения за допустимост и основателност на претенциите
и е описана хронологията на събитията.
Ответникът Г.Т.Г. се явява лично и с адвокат Т., която
поддържа направените в отговора възражения за недопустимост на предявените
искове, а в случай, че се приемат за допустими, моли да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. В представена писмена защита адв. Т. доразвива
съображения в подкрепа на заявената позиция.
Ответницата Р.М.Б. се явява лично и поддържа
становището си по отговора, като в писмени бележки доразвива съображения, че
исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, че ищецът И.С.И. е взискател по изпълнително дело № 32/2017 г. по описа на ЧСИ
Велислав Петров, с район на действие Окръжен съд-Ловеч, образувано въз основа
на изпълнителен лист от 18.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 192/2014 г. по описа на
Окръжен съд-Ловеч, а длъжник по изпълнителното дело е ответницата Г.Г.Д., с дължима от нея сума в размер на 17382.00 лева. Това
е видно от приложеното Удостоверение изх.№ 00950/15.01.2018 г., издадено от ЧСИ
Велислав Петров по цитираното изп.дело, като въз
основа на това удостоверение ищецът И.С. е присъединен като взискател
по изп.дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен
Димитров, с район на действие ОС-Ловеч, по което длъжник също е ответницата Г.Г.Д., с общо задължение по изпълнителното дело в размер на
40576.99 лева /видно от съобщение за присъединяване – л. 163 от делото/.
Безспорно е също, че един от взискателите
по изп.дело № 1063/2017 г. на ЧСИ Р. Димитров, е
ответницата Р.М.Б..
Друг безспорен по делото факт е, че ответниците Г.Т.Г. и Г.Г.Д. са
бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод по силата на решение
на РС-Ловеч през 2000 година /видно от твърденията на ответника Г.Г., съдържащи се в приложените преписи от решения по
гр.дело № 1772/2018 г. и гр.дело № 1773/2018 г. на ЛРС/. Двамата ответници имат син Т Г.Т. /видно от удостоверение за
раждане – на л. 50/, който е управител на „Плеяда Тови“
ЕООД и живее на съпружески начала с ответницата Р.М.Б. /последният факт е
признат от ответницата в молба за отказ да бъде свидетел по гр.дело № 2291/2018
г. на ЛРС – л. 49 от делото/.
По
повод искова молба на И.С.И. и М К И, подадена на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД срещу Г.Г.Д. и „Плеяда Тови“
ЕООД, е било образувано гр.дело № 41/2017 г. по описа на РС-Ловеч, с искане за
обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка на Г.Г.Д. в полза на „Плеяда Тови“ ЕООД
с процесния имот в с. Голец. С Решение от 30.10.2017
г. по гр.дело № 41/2017 г., влязло в сила, предявеният иск е уважен, като на
основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен спрямо И.С.И.
и М К И договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 41, том VI, рег.№
6070, нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, вписан
в Служба по вписванията - Ловеч като акт № 59, том 12, дело № 2355, вх.рег.№
5463 от 22.08.2016 г., с който Г.Г.Д. е продала на
„ПЛЕЯДА ТОВИ” ООД - с. Голец, представлявано от
управителя Т Г.Т., 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗАСТРОЕН, находящ се в
урбанизираната територия на с. Голец, община Угърчин, област Ловеч, с адрес:
ул. „Лиляна Бърдарова”, с идентификатор ****** по
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/15.02.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ по скица 3918 кв.м., начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 71, квартал 28, парцел VIII, IX, X, XI, при съседи на имота по
скица: 15552.500.707, 15552.500.70, ******0, 15552.500.73, заедно с реално
построените в имота: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор ******.1, със
застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ с идентификатор
******.2, със застроена площ 51 кв.м., брой етажи - 1, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор ******.3, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2,
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор ******.4, със застроена площ 62 кв.м.,
брой етажи - 2.
Служебно известно е на настоящия съдия-докладчик, тъй
като е бил докладчик и по гр.дело № 41/2017 г., че последното е продължило във
времето, като ответниците в подадени отговори са
оспорили предявения иск, ангажирали са доказателства и производството е
протекло в няколко открити съдебни заседания. След постановяване на решението, ответниците са обжалвали същото, като то е потвърдено от въззивната инстанция, а впоследствие ВКС е оставил без
уважение молбата на ответниците за отмяна на влязлото
в сила решение.
След завеждането на
гр.дело № 41/2017 г., Р.Б. също е предявила иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу Г.Г.Д. и „Плеяда Тови“
ЕООД по отношение на същата правна сделка с имота, като е било образувано гр.дело
№ 288/2017 г. по описа на ЛРС. Видно е от приложения препис от исковата молба
на Р.Б. по чл. 135 от ЗЗД /л. 7 от делото/, предмет на гр.дело № 288/2017 г., в
титулната й част съществува надпис „…по гр.д.№ 41/2017 г.“.
Безспорно е, че гр.дело
№ 288/2017 г. на ЛРС е приключило в едно съдебно заседание и с постановяване на
неприсъствено решение по искане на ищцата, предвид липсата на отговори от
страна на ответниците и неучастието им в съдебното
заседание.
Видно от приложеното
пълномощно изх.№ 1269 и 1270/12.08.2016 г., заверено относно подпис и
съдържание в Консулската служба при Посолството на РБългария
в гр. Прага /л. 15-16 от делото/, ответницата Г.Г.Д.
е упълномощила ответника Г.Т.Г. да я представлява пред нотариус, като от нейно
име подаде молба за издаване на констативен нотариален акт на съсобствения между тях двамата при равни квоти /по 1/2 ид.част/ поземлен имот с идентификатор ****** в с. Голец,
заедно с намиращите се в имота четири сгради, придобит възмездно по време на
брака им, прекратен с развод, да сключи от нейно име и за нейна сметка договор
за дарение на собствената й 1/2 идеална част от този имот с дарен – синът й Т Г.Т.,
като е добавено и право на упълномощения да продаде имота на когото намери за
добре и при цена, каквато намери за добре. Изрично е посочено в пълномощното,
че същото не е ограничено със срок или прекратителни
условия.
Безспорно е, а и видно
от приложения препис от съдебното решение по гр.дело № 41/2017 г. на РС-Ловеч,
че Г.Т.Г., лично и като пълномощник на Г.Г.Д., е
продал имота на 22.08.2016 г. на „Плеяда Тови“ ООД,
чрез управителя Т Г.Т., съгласно Нотариален акт № 41, том VI, рег.№ 6070,
нотариално дело № 546 от 2016 г. по описа на нотариус А. Ценкова, вписан в
Служба по вписванията - Ловеч като акт № 59, том 12, дело № 2355, вх.рег.№ 5463
от 22.08.2016 г.
От РКО от 21.08.2016
г., издаден от „Плеяда Тови“ ЕООД е видно, че
пълномощникът Г.Т.Г. е получил като такъв и продажната цена от името на Г.Г.Д..
Представен е Списък на
инвестиционни разходи, направени от купувача „Плеяда Тови“
ЕООД, довели до повишаване стойността на имота, в общ размер на 40 184.00 лева
към 21.08.2017 г., заедно с договори, фактури и платежни нареждания към тях,
удостоверяващи извършени от дружеството плащания.
В подадена искова молба
до РС - Ловеч, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от
„Плеяда Тови“ ЕООД срещу И.С.И. и по повод на която е
образувано гр.д. № 2291/2018 г. по описа на РС-Ловеч, „Плеяда Тови“ ЕООД е декларирало, че е легитимен собственик на 1/2 ид.част от същия имот, предмет на предварителен договор за
покупко-продажба от 25.08.2017 г., по който дружеството е продавач на 1/2 ид.част от имота, а ответницата Р.Б. – купувач.
Установява се от
приложените преписи от съдебни решения, че през
2018 г. ответникът Г.Т.Г. е започнал да води дела, че той е собственик на 1/2
идеална част от процесния имот в с. Голец, ведно с находящите се в него четири сгради, както и че е собственик
на 1/2 идеална част от незастроен поземлен имот с идентификационен № 15552.500.51
по КККР на с. Голец, с твърдения, че е придобил имотите по време на брака си с Г.Г.Д., а след прекратяването на брака им е придобил по
давност и нейната 1/2 ид. част от имотите.
Така, по повод искова молба на Г.Т.Г. против „Плеяда Тови“ ЕООД с правно основание чл. 108 от ЗС, относно 1/2
идеална част от процесния имот с идентификатор
******, ведно с построените в него сгради, е
било образувано гр.дело № 1772/2018 г. по описа на РС-Ловеч, приключило с
неприсъствено решение от 18.01.2019 г., с което е уважен предявения иск, като е
признато за установено, че Г.Т.Г. е собственик на основание давностно
владение на 1/2 идеална част от имота, а „Плеяда Тови“
ЕООД е осъдено на основание чл. 108 от ЗС, да предаде владението на тази
идеална част от имота на Г.Т.Г..
С неприсъствено решение от 20.12.2018 г. по гр.дело №
1773/2018 г. по описа на РС-Ловеч, е признато за установено, на основание чл.
124 ал. 1 от ГПК, по отношение на Г.Г.Д., че Г.Т.Г. е
собственик по давностно владение на 1/2 идеална част
от незастроения поземлен имот с идентификационен № 15552.500.51 по КККР на с.
Голец.
Междувременно, по изп.дело №
1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, в периода от 01.05.2018 г. до
01.06.2018 г., е била проведена публична продан на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот с идентификатор № ******, вече с
нов идентификатор ******по КККР на с. Голец, общ. Угърчин, ведно с построените
в него четири сгради.
С протокол от 17.07.2018 г. за предявяване на
разпределение, на основание чл. 495 от ГПК, ЧСИ Румен Димитров е извършил
разпределение на сумите, които следва да се изплатят на взискателите
от обявения за купувач на имота – Р.М.Б., като в полза на И.С.И. и М К И е
определена сума за изплащане в размер на 18051.06 лева.
Установява се от приложените преписи от документи по изп.дело № 1063/2017 г., че така извършеното разпределение
е обжалвано от „Плеяда Тови“ ЕООД, чрез пълномощник
адв. А.Т., и от Р.М.Б. с две последователни жалби вх.№ 11030 и вх.№ 11031 от
19.07.2018 г. до Окръжен съд-Ловеч, съдържащи идентични оплаквания срещу
разпределението, с доводи, че И.С.И. не следва да участва в разпределението.
С Решение № 258/26.11.2018 г. по в.гр.д.№ 390/2018 г.,
Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение жалбите на Р.М.Б. и „Плеяда Тови“ ЕООД против разпределението на сумите от 17.07.2018
г. по изп.дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен
Димитров.
Посоченото решение е обжалвано от Р.Б. и „Плеяда Тови“ ЕООД пред Апелативен съд-Велико Търново, който с
окончателно решение № 195/26.07.2019 г. по в.гр.дело № 252/2019 г. е
потвърдил решението на Окръжен съд-Ловеч.
Няколко дни след това, Г.Т.Г. е подал молба вх.№
10592/05.08.2019 г. по изп.дело № 1063/2017 г. на ЧСИ
Р. Димитров, с приложен препис от влязло в сила решение по гр.дело № 300/2019
г. на РС-Ловеч, с което е уважен предявен от него иск по чл. 440 от ГПК и с
оглед на това, на основание чл. 433 ал. 1, т. 7 от ГПК, е помолил да бъде
прекратено изпълнителното производство.
Установява се, че с решение № 234/21.05.2019 г. по гр.дело № 300/2019 г. по описа на РС-Ловеч, постановено като неприсъствено, е уважен предявен от Г.Т.Г., чрез пълномощника му адв. А.Т., иск по чл. 440 от ГПК, като е признато за установено по отношение на длъжника Г.Г.Д. по изп. дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димтров, и взискателя по същото изпълнително дело – Р.М.Б., че 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на с. Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч, със стар идентификатор ******, заедно с построените в имота четири сгради, с идентификатори ******, ******, ****** и ******върху който имот е насочено изпълнението по изп. дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, не е собственост на Г.Г.Д..
Последователно след завеждане на гр.дело № 300/2019 г. от Г.Т.Г., е било заведено гр.дело № 301/2019 г. по описа на РС-Ловеч от „Плеяда Тови“ ЕООД срещу Г.Г.Д., на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на сключения между дружеството, като купувач, и Г.Г.Д., като продавач, на договор за продажба на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот с идентификатор ******, находящ се в с. Голец, заедно с построените в имота четири сгради, по нотариален акт, вписан под № 59, том 12, дело 2355, вх.рег.№ 5463/22.08.2016 г. в Службата по вписвания-Ловеч.
Отново е постановено неприсъствено решение от 13.05.2019 г. по гр.дело № 301/2019 г. на ЛРС, с което така предявения иск за разваляне на горепосочения договор за продажба относно 1/2 идеална част от имота, е уважен.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът Г.Т.Г. заяви, че процесният имот в *****“ № 5, е бил закупен от майка му около 1993 г. След 2000 година, когато бил развода му с Г.Г.Д., само той полагал грижи за имота, правил ремонти, плащал данъци, а Г. не е имала никакви претенции за този имот, тъй като знаела, че е закупен от майка му. Никога не е живял в имота, нито съпругата му е живяла там. В един момент той решил да си подготви документите, за да може да го продаде евентуално. Продал имота на „Плеяда Тови“ ЕООД. В това дружество е имал дружествени дялове, които е продал на Р.Б., защото „така решил“. След като продал имота, заяви, че вече не се е грижил за него. Препис от влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 300/2019 г. по описа на РС-Ловеч представил пред ЧСИ Румен Димитров три месеца след постановяването му, защото „тогава имал свободно време, не знаел да има срок или че трябва веднага да се представи“. Разбрал от управителя на „Плеяда Тови“ – Т Г., който е негов син, че се водят дела и се оспорва продажбата на имота, но Г.Г. обяснил, че не може да има проблеми, тъй като е представил всички документи, които му е поискала нотариуската, както и „документ от бившата му съпруга, че е съгласна с продаването“. Също от сина си, заяви, че късно разбрал, че е извършен опис на имота, няколко месеца след описа. След като разбрал, че е заведено дело за разваляне на сделката, подал молба в съда, за да докаже, че от 2000 г. до 2016 г. той се грижи за имота и да бъде признат за собственик на целия имот. Заяви, че той е подписал разходния касов ордер, с който „Плеяда Тови“ изплаща на Г.Г.Д. продажната цена по договора за продажба на имота, както и че той е получил парите и ги предал на Г.Д. след около месец, когато си е идвала в България. На въпроса: „защо е предал на бившата си съпруга сума, като припадаща й се част от имота, след като твърди, че само той е собственик“, ответникът Г. отговори, че „така се бяхме разбрали“, а на въпроса: „върнала ли му е парите, след като той е признат за собственик“, отговори, че „може да ми ги върне някога, но за момента не е“. След като продал дружествените си дялове в „Плеяда Тови“ ЕООД, ответникът Г. заяви, че не е останал да владее или държи процесния имот, като от 2016 г. „нямал нищо там“, а имотът се държи от дружеството. Заяви също, че с Р.Б. не е имал никаква кореспонденция във връзка с имота, а със сина си Т Г. имал проблеми и почти нямали отношения, като се виждали, защото работели заедно. Обърнал се към адвокат А.Т. да го представлява по дела срещу съпругата му и дружеството на сина му по препоръка на негов съсед от с. Голец и не се притеснявал, че може да не получи адекватна правна помощ, доколкото адв. Т. представлявала Г.Д., сина му и Р.Б. по други дела, тъй като по думите му: „на мен сделките са ми чисти с имота“, „при мен няма нищо нередно“. На въпрос: „защо по делото за отмяна на сделката, водено от И.С.И., „Плеяда Тови“ ЕООД оспорвало всичко, а по идентичното дело, водено от Р.Б., не били предприети никакви действия за защита на дружеството“, ответникът Г. отговори, че „не е в течение на нещата“.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата Р.Б. заяви, че не е знаела, че към датата на придобиване на дружествените дялове в „Плеяда Тови“ ООД, Г.Т.Г. е владял 1/2 ид.част от процесния имот в с. Голец като свой. Знае за заведеното гр.дело № 1772/2018 г., по което Г.Г. подал искова молба срещу дружеството „Плеяда Тови“, твърдейки, че е владял имота изцяло и необезпокоявано, включително и частта на Г.Д. /1/2 ид.част/, на основание изтекла давност от 10 години, след развода му с последната, при което ответницата Б. заяви, че след консултация с юристи, взели решение с управителя на дружеството – Т Г., с когото живее на съпружески начала, че няма как да оспорват това давностно владение с изтекъл давностен срок през 2010 г., при положение, че дружеството е основано 2016 г. Ответницата Б. поясни също, че в момента, в който е придобила дружествени дялове в „Плеяда Тови“ ЕООД, дружеството е разполагало с целия имот в с. Голец, на ул. „Лиляна Бърдарова“ № 5. Източникът на средствата, с които дружеството е заплатило инвестиционните разходи по договорите за проектиране, заяви, че е резултат на парични вноски на първоначалните съдружници и впоследствие от нейна страна, като тя е направила парични вноски в размер на 46152.00 лева, но въпреки тази немалка сума, която е инвестирала в дружеството, потвърди изложеното по-горе във връзка със заведеното от Г.Г. гр.дело № 1772/2018 г., че нямало как да се оспорва изтеклия давностен срок преди основаване на дружеството. На въпрос дали е предприемала други изпълнителни действия спрямо имуществото на Г.Д.,***, ответницата Б. заяви, че „това е работа на ЧСИ“ и тя няма как да има такава информация като физическо лице. Поясни, че не е искала с нарочна молба от ЧСИ изпълнителни действия върху друго имущество и каквото я е уведомил съдебният изпълнител, че може да бъде сторено по изпълнителното дело, е дала съгласие. На въпрос дали ползва услугите на адвокат А.Т., ответницата Б. заяви, че дружеството, което представлява – „Крис Фешън Индъстрийс“ АД е ползвало услугите на адв. Т., а относно факта, че последната е представлявала нейни противници /на Б./ по дела, като Г.Г. и Г.Д., заяви, че това не я притеснява, „така е преценила“.
По делото беше разпитан като свидетел С И.С. – действащ адвокат, син на ищеца и негов пълномощник по множество дела, водени между част от същите страни, включително по гр.дело № 694/2016 г. на РС-Ловеч, водено между Т Г.Т., И.С.И., М К И и още две лица /факт, служебно известен на съдията-докладчик, тъй като е бил докладчик и по посоченото дело/. От показанията на свидетеля се установи, че в началото на лятото на 2018 г., по време на оглед във връзка с изготвяне на съдебно-техническа експертиза относно спорния по гр.дело № 694/2016 г. апартамент ***, ответникът Г.Т.Г. и И.С. били седнали в кухнята и постепенно повели разговор как се е стигнало до там да се водят толкова дела по отношение на апартамент № 5. Тогава свидетелят чул, че баща му казва на Г.Г.: „дайте да седнем, да се разберем и да ги приключим тези дела“, а Г. отговорил: „ние ще се съдим до край, ние ще водим искове, ще обжалваме всичко, но няма да се предадем“. Когато И.С. поставил въпрос кой ще плаща разноските по делата, които към момента надхвърляли стойността на апартамента, тогава Г. казал: „нас разноските не ни притесняват, ти няма от къде да ги събереш“, а след като С. посочил, че може да се продаде половината от имота в с. Голец, Г. отговорил: „ние вече на 95% сме го измислили, ти там нищо няма да продаваш“. Свидетелят видял, че на този оглед пристигнали заедно адв. Т. и Г.Г. с бял джип „Мерцедес“, русенска регистрация, който е виждал да го карат Р.Б. и синът на Г.Г. – Т Т.. На свидетеля направило впечатление по време на описания разговор, че Г.Г. е говорил през цялото време в множествено число по повод делата, макар той да не е бил страна по нито едно от тях, а след няколко месеца свидетелят разбрал, че Г. е завел делото за придобиване на имота в с. Голец по давност. Свидетелят описа и проведен разговор между него и Г. непосредствено преди да влязат в съдебната зала за последното заседание по настоящото дело, при който попитал Г.: „защо съди жена си, сина си и жената, с която той живее“, а Г. отговорил в прав текст: „за да не вземете нищо“. По-нататък в показанията си св. С. пресъздаде в хронология впечатленията си като пълномощник на майка си и баща си – Мариана Колева и И.С. по дела, водени с „Плеяда Тови“ ЕООД, Г.Г.Д. и Т Г.Т.. Съдът намира, че не е необходимо да ги описва в детайли, тъй като за същите има представени писмени доказателства, които бяха обсъдени по-горе.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл.
270, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 17 и чл. 26 ал. 2
от ЗЗД, за прогласяване нищожност на
Решение № 234 от 21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 300/2019 г. по описа на
Районен съд-Ловеч, с което е уважен иск с правно основание чл. 440 от ГПК, като
е признато за установено в отношенията между длъжника по изп.дело
№ 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров – Г.Г.Д.
и взискателя по същото изп.дело
– Р.М.Б., че длъжникът не е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № ******по КККР на с. Голец, общ. Угърчин, обл.
Ловеч, с площ по скица от 3911 кв.м., заедно с построените в имота четири
сгради, като постановено по привиден процес.
В условията на
евентуалност, е предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване на
относителна недействителност спрямо ищеца на същото съдебно решение.
По главния иск с
правно основание чл. 270 ал. 2 от ГПК:
Следва да се отбележи, че установителен
иск за обявяване нищожност на съдебно решение, като постановено в симулативен процес, може да бъде предявен от всеки
заинтересуван от разкриването на симулацията с изключение на страните по
привидния процес, които са ограничени от забраната на чл. 299 ал. 3 от ГПК. В
случая се установи, че ищецът не е бил страна по гр.дело № 300/2019 г. на ЛРС, по
което е постановено решението, чиято нищожност се претендира, но като
присъединен взискател по изп.дело
№ 1063/2017 г. на ЧСИ Румен Димитров, е обвързан от решението по посоченото
гр.дело, с което на основание чл. 440 от ГПК, е признато, че 1/2 ид.част от имота, предмет на принудителното изпълнение, не
е собственост на длъжника му Г.Г.Д.. От това следва,
че ищецът е заинтересуван от установяване на твърдяната симулация на процеса, в
който е постановено решението. Фактът, че той е присъединен кредитор по
образувано вече изпълнително производство с друг първоначален взискател, каквато в случая е ответницата Р.Б., не го
поставя в хипотезата на чл. 299 ал. 3 от ГПК, според която влязлото в сила
решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден
процес, тъй като макар и да е присъединен като взискател,
ищецът не е бил страна в процеса по гр.дело № 300/2019 г. Действително, съгласно
нормата на чл. 457 ал. 4 от ГПК: „При иск или жалба от трето лице срещу
изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели
могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях,
макар и да не са встъпили в делото“. От тълкуването на тази правна норма
следва, че в случая въпросното решение, постановено по иск на трето лице,
засегнато от изпълнението, какъвто е искът по чл. 440 от ГПК, ще има сила за
присъединения, но невстъпил в делото взискател,
доколкото същият не би го оспорил да е постановено в симулативен
процес. Фактът на заявеното оспорване от негова страна обаче, твърдейки, че
същото е постановено в симулативен процес, не води до
недопустимост на претенцията му, тъй като същият фактически не е участвал като
страна в този процес, за да е ограничен от забраната на чл. 299 ал. 3 от ГПК да
иска разкриване на симулацията. Ето защо, съдът намира, че в случая не е налице
хипотеза на „непререшаемост“ по смисъла на чл. 299
ал. 3 във вр. с чл. 457 ал. 4 от ГПК, а доводите на
ответника Г.Т.Г. в обратната насока, насочени към недопустимост на предявения
иск, се явяват неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че искът е допустим,
предявен от лице, което е заинтересовано от разкриване на твърдяната симулация,
а разгледан по същество, е основателен по следните съображения:
От
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, в
пълна степен доказа твърдяната симулация по гр.дело № 300/2019 г. по описа на
ЛРС, приключило с неприсъствено решение. Този извод се налага от обсъдените
по-горе множество действия/бездействия на ответниците
и на свързани с тях лица, предприемани с ясната цел имотът в с. Голец, на ул.
„Лиляна Бърдарова“ № 5, да не бъде обект на
принудително изпълнение, респ. от него да се удовлетвори единствено взискателя Р.Б.. Така от началния момент, в който ищецът И.С.
е станал кредитор на Г.Г.Д. по изпълнителен лист от
18.02.2016 г. и образуваното изп.дело № 32/2017 г. по
описа на ЧСИ Велислав Петров, се установи, че длъжникът Г.Д. е дала пълномощно
от 12.08.2016 г. на бившия си съпруг – ответникът Г.Т.Г. да се разпореди със собствената й 1/2 ид. част имота на когото намери за добре и при цена,
каквато намери за добре, без ограничение във времето и без прекратителни
условия. След извършената на 22.08.2016 г. продажба на целия имот от Г.Г. в полза на „Плеяда Тови“ ООД,
управлявано от сина му Т Г.Т., се установи, че е предявен отменителния
иск по чл. 135 от ЗЗД от ищеца И.С. и съпругата му, като кредитори на Г.Г.Д., за обявяване относителна недействителност на сделката
до размер на притежаваната от Д. 1/2 ид. част от
имота. Образуваното по повод този иск гр.дело № 41/2017 г. по описа на ЛРС е разглеждано
в няколко открити съдебни заседания, с множество оспорвания от ответниците – длъжник и приобретател
и приключило в рамките на около две години, след процедура по молба на ответниците за отмяна на влязлото в сила съдебно решение с
неблагоприятен за тях резултат. Междувременно, няколко месеца след завеждане на
това дело, другият взискател на Г.Д. – Р.Б. също
предявява иск по чл. 135 от ЗЗД относно същата сделка, но образуваното по повод
този иск гр.дело № 288/2017 г. на ЛРС приключва в едно открито съдебно
заседание и с постановяване на неприсъствено решение при наличието на
предвидените в закона предпоставки, предвид пълното бездействие на същите ответници. Освен това, установи се, че в титулната част на
исковата молба, послужила за образуване на гр.дело № 288/2017 г., фигурира
номерът на гр.дело № 41/2017 г., което очевидно е грешка и съдът приема за логични
и обосновани твърденията на ищеца тази грешка да е допусната при написване на
исковата молба чрез ползване на бланката по подадения отговор от ответниците – длъжник и приобретател
по предходното дело № 41/2017 г. Не може да не направи впечатление факта на
добре организираната защита на ответниците срещу отменителния иск по гр.дело № 41/2017 г., заведено от
присъединения взискател И.С. и съпругата му, и
пълното бездействие на същите ответници срещу отменителния иск с предмет същата сделка по образуваното
гр.дело № 288/2017 г. от първоначалния взискател Р.Б.,
което бездействие е довело до постановеното в нейна полза неприсъствено
решение.
Установи се също, че
независимо от даденото пълномощно от Г.Д. за разпореждане с нейната 1/2 ид.част от имота и извършената разпоредителна сделка от Г.Г. с имота, който очевидно тогава е приемал, че частите им
с бившата му съпруга в този имот са равни, през 2018 година той е започнал да
води дела, че е собственик по давност и на частта, която до този момент явно е
демонстрирана като собственост на бившата му съпруга. Така образуваното по
предявен от него иск по чл. 108 от ЗС против „Плеяда
Тови“ ЕООД гр.дело № 1772/2018 г. на ЛРС относно 1/2 идеална част от имота, е приключило в едно
съдебно заседание и с постановено на 18.01.2019 г. неприсъствено решение в
полза на ищеца, поради процесуално бездействие на ответното дружество,
управлявано от сина му. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК,
ответникът Г. ясно заяви, че след като разбрал, че е заведено дело за разваляне
на сделката с имота, подал молба в съда, за да бъде признат за собственик на
целия имот. Въпреки че със съдебното решение по гр.дело № 1772/2018 г. е уважен
искът му и „Плеяда Тови“ ЕООД е осъдено да му предаде
спорната 1/2 ид. част от имота, Г. изрично заяви, че
от 2016 година „няма нищо там“, имотът се държи от дружеството, а паричната
сума, която е дал на бившата си съпруга като припадаща й се част при продажбата
през 2016 г., все още не му е върната от нея, като той само предполага, че може
някога да му я върне.
Именно въз основа
на съдебното решение по гр.дело № 1772/2018 г., влязло в сила на 18.01.2019 г.
и вписано на 25.01.2019 г., скоро след това е предявен искът на Г.Г. по чл. 440 от ГПК, предмет на гр.дело № 300/2019 г. на
ЛРС, с искане да се признае за установено по отношение на длъжника по изп.дело № 1063/2017 г. – бившата му съпруга Г.Г.Д. и взискателя по същото изп.дело Р.М.Б., че 1/2 идеална част от процесния
имот в с. Голец не е собственост на длъжника. Безспорно се установи
процесуалното бездействие на ответниците и по гр.дело
№ 300/2019 г., в резултат на което същото е приключило с неприсъствено решение
в полза на ищеца и което се атакува като постановено в симулативен
процес. С това процесуално бездействие от страна на взискателя Р.Б. тя е била наясно, че при уважаване на иска
ще бъде лишена от възможността да се удовлетвори от имота, а същевременно
ищецът се е възползвал от проявеното бездействие и е поискал постановяване на
неприсъствено решение, като очевидна е бързината на целения между страните
резултат – да се избегне принудително изпълнение върху имота. Несъстоятелни
са аргументите на Р.Б. за проявеното бездействие в защита срещу предявения иск,
че няма как да оспорва заявеното 10-годишно давностно
владение на Г.Г. върху частта на бившата му съпруга от
имота, предвид влязлото в сила решение по гр.д.№ 1772/2018 г. на ЛРС, с което Г.
е признат за собственик върху тази част от имота. Безспорно това решение също е
било неприсъствено в резултат на бездействие на ответника „Плеяда Тови“ ЕООД, чийто управител Т Т.
и Р.Б. са във фактическо съжителство и както тя поясни, след консултация с
юристи, двамата взели това решение да не оспорват давностното
владение на Г.Г., изтекло през 2010 г., т.е. преди
основаване на дружеството. Това бездействие е правно нелогично, след като Б.
също е взискател спрямо Г.Г.
и следва да очаква удовлетворение на вземанията си от принудителното изпълнение
върху имота, т.е. би следвало да има интерес от запазването на съответната част
от имота в патримониума на длъжника. Прави рязко
впечатление обаче фактът на проявената процесуална активност от Р.Б. и „Плеяда Тови“ ЕООД по изп.дело №
1963/2017 г. на ЧСИ Румен Димитров, по което принудителното изпълнение е
насочено върху процесния имот. Установи се, че през
2018 г., след проведена публична продан на имота и предявеното от съдебния
изпълнител разпределение на дължимите суми на взискателите,
това разпределение е обжалвано както от „Плеяда Тови“ ЕООД, така и от Р.Б. с две последователни жалби до
Окръжен съд-Ловеч, съдържащи идентични оплаквания с доводи, че И.С.И. не следва
да участва в разпределението. Последвало е обжалване и пред Апелативен
съд-Велико Търново, който с окончателно решение № 195/26.07.2019 г. по
в.гр.дело № 252/2019 г. е потвърдил решението на Окръжен съд-Ловеч по
оставяне на жалбите без уважение. Установи се също, че няколко дни след това,
на 05.08.2019 г., Г.Т.Г., като трето лице, е подал молба по изп.дело
№ 1063/2017 г. на ЧСИ Р. Димитров, да бъде прекратено изпълнителното
производство, на основание чл. 433 ал. 1, т. 7 от ГПК, като едва тогава е приложил
препис от решението по гр.дело № 300/2019 г. на РС-Ловеч, макар и същото да е
влязло в сила още на 21.05.2019 г., с което е уважен искът му по чл. 440 от ГПК,
че длъжникът Г.Г.Д. не е собственик на 1/2 идеална
част от имота, предмет на принудителното изпълнение. Не без значение е и факта,
че в тази молба Г. е посочил като адрес за връчване на съобщения - „гр. Ловеч,
Северна промишлена зона, ул. „Освобождение“ № 7“, който е адреса на управление
на представляваното от ответницата Р.Б. дружество „Крис Фешън
Индъстрийс“ АД и е известен на съдията-докладчик по
други дела.
При тази хронология на събитията, безспорно установена
от събраните доказателства, съдът намира, че се доказа целенасочеността в
действията/бездействията на ответниците и свързаните
с тях лица, обосноваваща извод за симулацията на процеса по гр.дело № 300/2019
г. на ЛРС и целения с него резултат – имотът в с. Голец да не може да послужи
за удовлетворение на кредитора И.С.И.. Касае се за абсолютна симулация на
близки помежду си лица /Г.Д. и Г.Г. са родители на Т Т. - управител на „Плеяда Тови“
ЕООД и намиращ се във фактическо съжителство с Р.Б./, които с поведението си от
проследената по-горе хронология на събитията съзнателно са създали привидност
за пред трети лица относно носителя на правото на собственост върху процесния имот, без да е налице нужда от защита на това
право, преследвайки единствената цел да се избегне принудителното изпълнение върху
имота в полза на взискателя – ищец. Категорично в
подкрепа на този извод са непосредствено възприетите от свидетеля С С., изявления на ответника Г.Г.
при разговор с ищеца И.С.: „ние вече на 95% сме го измислили, ти там
нищо няма да продаваш“, както и че мотивът му да води дела срещу бившата си
съпруга, сина си и жената, с която последният живее, е „за да не вземете нищо“.
Съдът преценява показанията на свидетеля, като син на
ищеца, съобразявайки възможната им заинтересованост с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, но им дава вяра, доколкото се основават на преки лични впечатления
и кореспондират с останалите доказателства по делото.
По изложените съображения съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че симулативно /привидно/ е воден процеса по гр.дело № 300/2019 г. по описа на ЛРС, иницииран от Г.Т.Г. с предявен иск по чл. 440 от ГПК срещу длъжника Г.Г.Д. и взискателя Р.М.Б., че 1/2 ид. част от имота в с. Голец, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, не е собственост на длъжника, поради което неприсъственото решение, с което е приключил този процес и е уважен предявения иск, се явява нищожно и следва да се прогласи за такова. В този смисъл предявеният в настоящото производство установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 17 и чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на съдебното решение по гр.дело № 300/2019 г. на ЛРС, като постановено по привиден процес, се явява доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск, не
е необходимо съдът да се произнася по съединения с него, в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца на същото
съдебно решение, постановено по гр.дело № 300/2019 г. на ЛРС. По евентуалния
иск се дължи произнасяне под условието, ако главният иск бъде отхвърлен, което
условие в случая не се е сбъднало.
При този изход на процеса ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, са заявени
следните разноски на ищеца по делото: 50.00 лева – държавна такса за предявените
искове, 10.00 лева – държавна такса за вписване на исковата молба, 5.00 лева –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 3.00 лева – такса за
снабдяване с удостоверение за данъчна оценка от Община Угърчин. Заявено е и адвокатско
възнаграждение, дължимо на процесуалния представител на ищеца - адв. Б.Г., на
основание чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, претендирано в размер на 800.00
лева.
От приложените по делото платежни документи е видно,
че претендираните разноски за платени такси, всички в
общ размер на 68.00 лева, са направени от ищеца И.С. и ответниците
следва да бъдат осъдени да му ги заплатят, с оглед изхода на спора.
Представен е договор за правна защита
и съдействие от 15.12.2019 г. между ищеца И.С. и адвокат Б.Г. от САК, от който
е видно, че между тях е постигнато съгласие адвокатът да осъществява
безвъзмездно правна помощ и съдействие, както и процесуално представителство на
ищеца в настоящото производство пред първоинстанционния
съд, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. 2 от
Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и при
съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът без да е обвързан от предложения размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, счита, че същият следва да бъде определен в размер
на 635.00 лева, който съответства на материалния интерес /цената на иска е
4775.00 лева/ и не е по-нисък от размера, определен в чл. 7 ал. 2, т. 2 от
Наредбата. В този смисъл ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на адв. Б.Г.Г. от САК, сумата от 635.00
лева за адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца по реда на чл. 38 ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 3, предл.
2 от ЗА, а искането в тази част на разноските, за присъждане на адвокатско
възнаграждение до пълния претендиран размер от 800.00
лева, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на адв. А.Т., като процесуален представител на ответника Г.Т.Г., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО, по
предявения, на основание чл.
270, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 17 и чл. 26 ал. 2
от ЗЗД, иск от И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Р.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, РЕШЕНИЕ № 234 от 21.05.2019 г., постановено по гр.дело №
300/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което е уважен иск с
правно основание чл. 440 ГПК, като е признато за установено в отношенията между
длъжника по изпълнително дело № 2017880401063 по описа на ЧСИ Румен Димитров - Г.Г.Д., ЕГН: **********, и взискателя
по същото изпълнително дело - Р.М.Б., че длъжникът Г.Г.Д.
не е собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от Поземлен имот с
идентификатор № ******по КК и КР на с. Голец, Община Угърчин, Област Ловеч,
ЕКАТТЕ 15552, с площ по скица от 3 911 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м.; стар идентификатор № ******, № по предходен план 71, квартал 28, парцел
VIII, IX, X, XI, заедно с построените в имота сгради: Сграда с идентификатор № ******,
със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване; Сграда с идентификатор № ******, със застроена площ 51 кв.м.,
брой етажи - 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; Сграда с
идентификатор № ******, със застроена площ 95 кв.м., брой етажи - 2, с
предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор № ******със
застроена площ 62 кв.м., брой етажи - 2, с предназначение: селскостопанска
сграда, като постановено по привиден процес.
ОСЪЖДА Г.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Р.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 68.00 лв. /шестдесет и осем лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Р.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на адвокат Б.Г.Г. от Софийска
адвокатска колегия, със съдебен адрес:***, сумата 635.00 лв. /шестстотин
тридесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца И.С.И. по
реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА, като искането
до пълния претендиран размер от 800.00 лева
адвокатско възнаграждение, ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат А.Т., като процесуален представител на ответника Г.Т.Г., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава шестмесечен
срок на И.С.И., считано от влизане на решението в законна сила, да представи
препис от същото за отбелязване в Службата по вписванията - гр. Ловеч.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: