№ 288
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201417 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б“ ЕООД – гр. София, чрез управителя
Е.Н.М., против Наказателно постановление № 533448-F564331/24.08.2020 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В жалбата са релевирани оплаквания за
неправилност на атакуваното постановление с твърдение, че до момента на
проверката оборот за деня не е бил наличен заради късното отваряне на
магазина, като фактическата разлика в касовата наличност се дължала на
налична касичка със стотинки за оставяне и връщане на ресто. Изложени са
аргументи и за незаконосъобразност на НП поради липса на точно и
изчерпателно описание на всички съставомерни обективни признаци,
спадащи към състава на твърдяното нарушение, както и поради
неустановяване дали произходът на положителната разлика е от продажби
или не, поради което правната рамка, под която била подведена
административно-наказателната отговорност, се явявала неправилна.
1
Възразено е, че протоколът от извършената проверка е явно нечетлив, което
опорочавало възможността за защита на дружеството. Съдържа се оплакване
за порок на АУАН поради липса на реквизити по отношение
индивидуализацията на вписаните свидетели. При условията на евентуалност
се излагат доводи, че нарушението представлявало маловажен случай и че
били налице предпоставки за приложение на този институт. Претендира се
отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на
алтернативност – изменението му със санкция в минимално предвидения в
закона размер. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от Декларация от 01.08.2020 г. се установява, че
дружеството-жалбоподател „Б“ ЕООД – гр. София стопанисва търговски
обект – антикварен магазин, находящ се в гр. Созопол, ул. „Аполония“ № 27.
На 01.08.2020 г., в 14,42 ч. З.П. и А.Ш. – инспектори по приходите в
НАП, извършили проверка на горепосочения обект в присъствието на
управителя на дружеството Е.Н.М. и на М.П.К – работещ по ТПО като
продавач-консултант в търговския обект. От работещото фискално
устройство в търговския обект – модел „Tremol ZM-KL V2“ с индивидуален
№ на фискалното устройство ZK071179 и на фискалната памет 50093495,
проверяващите извели дневен финансов отчет /х-отчет/ № 001992/01.08.2020
г. с разчетен оборот 0 лева. Направили опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката в размер на 73,60 лева. Резултатът от
проверката показал установена разлика от 73,60 лева между разчетната касова
наличност от ФУ и фактическата наличност в обекта, която представлява
2
въвеждане на пари в касата, което не е отразено чрез фискалното устройство
чрез функциите „служебно въведени“, които ФУ притежава. Нарушението е
констатирано и документирано с Протокол серия АА № 0402866/01.08.2020
г., в който управителят е вписал „не“ в графата за възражения и се е подписал.
На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия AN № F564331/12.08.2020 г., като
актосъставителят А.Ш. е квалифицирала нарушението по чл. 33, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
изразяващо се в това, че на 01.08.2020 г., в 14,42 часа, при извършена
проверка на търговски обект – антикварен магазин, находящ се в гр. Созопол,
ул. „Аполония“ № 27, стопанисван от „Б“ ЕООД – гр. София, е установено,
че съгласно дневен финансов „х“ отчет № 001992/01.08.2020 г. от
монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално
устройство модел „Tremol ZM-KL V2“ с индивидуален № ZK071179 и
фискалната памет № 50093495, разчетената касова наличност е 0 лева, а
фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект
съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на 73,60 лева.
Посочено е, че сумата на паричните средства в касата е изброена от М.П.К –
продавач-консултант в търговския обект, както и че фискалното устройство
притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Прието е, че установената промяна в касовата наличност на търговския обект
в размер на 73,60 лева представлява въвеждане на пари в касата, която не е
регистрирана във фискалното устройство. АУАН е връчен на управителя на
дружеството със забележка „Каса нямаме. Държиме стотинки лични, от които
връщаме рестото. Ш. поиска да ги преброи и после ги отрази и записа като
каса. Нямахме оборот и отворихме късно този ден. Не съм съгласен с
описаното. Възразявам!“
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и нарушената разпоредба, поради което на 24.08.2020 г. е
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на
2 000 лева на дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.
Наказателното постановление е връчено на управителя на
3
дружеството-жалбоподател на 29.01.2021 г. Жалбата е депозирана на
05.02.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Наказателно постановление № 533448-F564331/24.08.2020 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е
законосъобразно и издадено при спазване на процедурните изисквания на
Закона за административните нарушения и наказания. Както АУАН, на
основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на
основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от приложената Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни
реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните
в АУАН и НП факти, с недвусмислено и конкретно словно описание на
нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е
разбрал какво нарушение се твърди да е извършил. В НП нарушението е
индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и
съдът е в обективна възможност да прецени кое е вмененото нарушение.
Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат
отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното
постановление по недвусмислен и достатъчен начин.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличие на
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. Несъстоятелно е оплакването, че протоколът от извършената
проверка е нечетлив, тъй като съдът лично се убеди, че съдържанието му се
разчита без особени усилия. Освен това изготвянето на протокола от
проверката се е случило в присъствието на управителя, който е бил запознат
със съдържанието му и го е подписал без възражения, поради което не е
нарушено правото му на защита. Констативният протокол е годен документ
да удостовери фактическите обстоятелства по установяване на нарушение за
4
целите на административно-наказателно производство, чието начало обаче се
поставя с АУАН, съдържащ обвинението по съответната правна
квалификация. Протоколът не е част от административно-наказателното
производство, поради което към съдържанието му не може да има изисквания
за правна квалификация на констатациите, респективно изготвянето му не
може да повлияе на правото на защита на нарушителя. Освен това, преди
съставяне на АУАН и в хода на проверката именно със съставянето на
Протокол сер. АА № 0402866/01.08.2020 г., в последния му абзац е
предоставена възможност на управителя на дружеството да се яви пред
проверяващия орган и да представи доказателства в своя защита, поради
което съдът не приема изложената в жалбата теза за ограничаване правото на
защита на управителя, като представител на санкционираното дружество.
Последният е присъствал при съставянето на АУАН, в който собственоръчно
е вписал възраженията си, а именно, че фактическата касова наличност в
търговския обект е от монети, предназначени за ресто при продажби. В
случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са известни фактите,
съставляващи основание за образуване на административно-наказателното
производство, доколкото му е предявен АУАН и той се е запознал със
съдържанието му. Ето защо, не е ограничено правото му да узнае
обстоятелствата, съставляващи фактически основания за налагане на
наказанието, за да организира защитата си.
По довода, касателно съдържанието на акта по отношение на
вписаните в него свидетели, съдът намира, че актосъставителката е
конкретизирала в достатъчна степен релевантните за съставомерността на
вмененото деяние факти, като е ирелевантно за ангажиране на
административно-наказателната отговорност възрастта/ЕГН на свидетелите,
местоработата им и други техни индивидуализиращи белези, доколкото
същите не са елемент от фактическия състав на нарушението и не са част от
съставомерните му признаци. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН
законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели, когато нарушението е установено въз основа на
официални документи и в този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие и липсата на индивидуализацията им с
лични данни не накърнява правото на защита на нарушителя, като
5
същевременно не води и до съществен порок на акта, за да бъде отменено
наказателното постановление само на това основание.
Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от търговеца,
като този извод се подкрепя напълно от събраните по делото писмени
доказателства, най-вече от изведения дневен финансов отчет /х-отчет/ №
001992/01.08.2020 г. от работещото в обекта ФУ и съставения опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката. В
обжалвания акт правилно е приложен материалният закон. В разпоредбата
на чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови
бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Въз основа на
законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./. Съгласно чл. 33, ал. 1
от посочената Наредба, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност
представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Тъй като
разпоредбата не предвижда изключения, без правно значение са причините
/от монети за ресто, от поставени в касата лични пари и т. н./, поради които е
налице положителна разлика в касовата наличност извън случаите на
продажба без тази разлика да е регистрирана във фискалното устройство чрез
функцията „служебно въведени“ суми. В случая деянието правилно е
квалифицирано като нарушение на тази разпоредба. Сумата от 73,60 лева, с
6
която е била в повече касова наличност в сравнение с разчетената такава, е
следвало да бъде отразена във фискалното устройство в търговския обект
като "служебно въведени" суми.
ЕООД е санкционирано на основание чл. 83 от ЗАНН, а отговорността
по този текст е безвиновна. В случая субектът е наказан поради факта, че в
стопанисван от него обект е извършено деяние, с което е нарушена Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. В случая са засегнати отношения,
уреждащи фискалната политика на държавата. А тази категория обществени
отношения са особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане
чрез неизпълнение на съответното задължение е общественоопасно и като
такова следва да се санкционира, без да се държи сметка за степента на
обществената опасност на деянието /тежестта на обществена опасност би
имала значение при определяне на размера на санкцията/, нито пък за размера
на настъпилите вредни последици, тъй като нарушението е от категорията на
формалните и за неговата санкция е без значение дали има причинен
вредоносен резултат. При това положение не са налице предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС предвижда имуществена
санкция в размер от 3 000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или
юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън
случаите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а според изречение второ, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1. Ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС предвижда имуществена санкция от 500 лева до 2
000 лева за едноличен търговец или юридическо лице. В случая нарушението
е наказуемо по чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което
наказващият орган правилно е определил наказанието на посоченото
основание. Установената разлика в разчетната наличност не представлява
суми от неотчетени през фискалното устройство продажби. Правилно
административно-наказващият орган е приел, че се касае за суми, които не
представляват такива, получени в резултат на неотчетени продажби, а че това
са суми, за които не е изпълнено изискването те да бъдат надлежно отразени
чрез съответните функции във фискалното устройство. Приложимо е
наказанието имуществена санкция, предвидено за юридическите лица, в
7
размер от 500 до 2 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил
имуществена санкция в максимален размер 2 000 лева. Съдът счита обаче, че
съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието би следвало
да се отчете по-ниската тежест на нарушението. Следва да се има предвид и
че наложеното наказание се явява огромна финансова тежест поради
условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай минималният
размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН
да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. По тази причина съдът намира за справедливо
да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени
наказателното постановление и намали размера на санкцията в минимално
предвидения – 500 лева. Искането на жалбоподателя в този смисъл е
основателно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 533448-F564331/24.08.2020
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „Б“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ****, представлявано от
управителя Е.Н.М., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2 000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл.
8
27е от НЗПП „Б“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК
****, представлявано от управителя Е.Н.М., да заплати на Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9