№ 59
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000166 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на “Е.” ЕАД,
ЕИК ***, срещу решение № 195 от 27.05.2021 г., постановено по т.д.№
95/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което въззивникът е осъден да
заплати на “Н.” ЕООД и “Т.” ЕООД, като съдружници в консорциум “Т.с”
ДЗЗД, сумата 155 358,92 лв, представляваща изплатено обезщетение на
наследниците на Т.А.И., както и сумата 43 888,90 лв. - законна лихва върху
обезщетението за периода от 18.05.2017 г. до 28.02.2020 г., заедно със
законната лихва върху обезщетението до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Въззивникът “Е.” ЕАД сочи, че обжалваното решение е постановено
при нарушение на материалния закон.
Неправилен бил изводът на съда, че ответното дружество не е взело
всички мерки за осъществяване на достатъчен контрол по отношение
безопасността на трафопоста и че е налице виновно поведение на лице, на
което е възложено да извършва действия на огледи без изключване на
напрежението в техническото съоръжение. Липсвали по делото
доказателства, че към момента на злополуката ответникът е бил собственик
на трафопоста, в който е настъпила смъртта, както и че му е било
предоставено право на управление от собственика или от друго лице, както и
1
че е съществувало към онзи момент законово или договорно задължение за
дружеството да упражнява надзор върху него. Фактът, че служители на
ответника извършвали техническа поддръжка на добра воля и поради
знанието, че се касае за енергиен обект, не можел да обоснове ангажиране на
отговорност. Отговорността на мрежовия оператор била ограничена на база
на предоставената му лицензия до обектите, на които е собственик, и до тези,
чрез които осъществява дейността си.
Неправилна била констатацията на съда, че след като инцидентът е
настъпил четири дни след извършен оглед без изключване на напрежението
съгласно Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническата експлоатация на
енергообзавеждането огледи, в случая било налице противоправно поведение
на лице, комуто е възложено да извършва действия по поддържане на
съоръжението в съответствие с правилата за експлоатация и поддръжка на
електротехническите съоръжения и уреди, и това е основание за ангажиране
отговорността на ответника. Техническата поддръжка и огледите били
извършване на добра воля и без да съществува законово задължение за това,
тъй като обектът не бил собствен на ответника, нито му бил предоставен за
управление.
Присъденият размер на обезщетението бил прекомерно завишен. Този
размер не бил доказан, а възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата било оставено без коментар.
Погрешно съдът приел, че ответникът е обвързан от постановеното по гр.д. №
5009/2013 г. на ОС - Бургас, тъй като е участвал в производството като
страна. Страна в това производство било друго дружество - “Е. Е.е” ЕАД.
Обжалваното решение било постановено и при процесуални
нарушения. Като такова нарушение на първо място се сочи, приетото от съда,
че постановеното по гр.д. № 5009/2013 г. на ОС - Бургас решение обвързва
ответника. На следващо място се твърди, че съдът не обсъдил някои от
повдигнатите възражения и фактически твърдения, в т.ч. възражението за
съпричиняване.
Поддържат се всички защитни възражения, повдигнати с отговора на
исковата молба.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковите претенции.
Въззиваемите ищци “Н.” ЕООД и “Т.” ЕООД , на които са били
връчени преписи от въззивната жалба, не са упражнили правото си да
представят писмен отговор.
Третото лице-помагач ЗК “У. АД , ЕИК ***, е представило писмено
становище, с което поддържа изразените по делото позиции. Оспорва
обжалваното решение като неправилно и постановено в нарушение на
2
материалния и процесуалния закон.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 23.07.2021 г. е допусната
за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искови претенции от “НН.а”
ЕООД и “Т.” ЕООД, като съдружници в консорциум “Т.с” ДЗЗД, против “Е.”
ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 155 358,93 лв.
заедно с обезщетение за забава. Претенцията е основана на твърдения, че
ищците на осн. чл. 200 КТ са били осъдени и са платили тази сума на
наследниците на починала при трудова злополука тяхна работничка Т.А.И. в
резултат на електрически удар в оставен незаключен трафопост, за
поддръжката и експлоатацията на който отговарял ответника. Ответникът
носел отговорност за причинените вреди на осн. чл. 49 ЗЗД, тъй като негови
служители, на които била възложена поддръжката на трафопоста, са го
оставили незаключен и необезопасен. Поради това и на осн. чл. 54 ЗЗД вр. чл.
49 ЗЗД е поискано ответникът да възмезди работодателя на починалата
работничка за платеното от него обезщетение на наследниците . В условия
на евентуалност и в хипотеза, че съдът не сподели тезата за отговорност на
ответника по чл. 49 ЗЗД, се иска да бъде прието, че той носи отговорност за
вредите на осн. чл. 50 ЗЗД - като собственик на трафопоста и лице, под чийто
надзор вещта се е намирала. Отново в условия на евентуалност същото
искане за осъждане за сумата 155 358,93 лв. се прави на осн. чл. 59 ЗЗД -
поради неоснователно обогатяване на ответника.
Ответникът оспорил иска. Възразил, че делото не е подсъдно на
Окръжен съд - Бургас и поискал изпращането му по подсъдност на съда по
седалището му (Окръжен съд - Пловдив), че ищецът няма регресни права по
чл. 54 ЗЗД, както и че не са налице предпоставките по чл. 49, чл. 50 и чл. 59
ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Поискал привличане на трето
лице.помагач - ЗК “У. АД с оглед сключения между тях застрахователен
договор, покриващ отговорността на ответника за вреди на трети лица.
Третото лице-помагач оспорило претенциите.
С обжалваното решение окръжният съд уважил предявеният като първи
по ред иск на осн. чл. 54 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е
3
валидно, но недопустимо.
С отговора на исковата молба ответникът е повдигнал възражение, че
съгласно чл. 108 ГПК искът следва да се предяви по седалището му, което е
гр. Пловдив, и поискал производството по делото да се прекрати пред
Окръжен съд - Бургас и да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд -
Пловдив. С определението си по чл. 374 ГПК окръжният съд по повод
възражението приел, че ищците са заявили претенции “за вреди от
непозволено увреждане” и че съгласно чл. 115 ГПК такъв иск може да се
предяви и по местоизвършването на деянието, което е в гр. Бургас.
Бургаският апелативен съд в настоящия състав намира, че в случая не е
предявен “иск за вреди от непозволено увреждане” по смисъла на чл. 115, ал.
1 ГПК. И трите евентуално съединени претенции на ищците не се основават
на твърдения, че са им причинени вреди от ответника. Първият иск е по
предявено регресно право на осн. чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД, вторият - на осн. чл.
54 вр. чл. 50 ЗЗД, а третият се основава на твърдения за неоснователно
обогатяване - чл. 59 ЗЗД. По първите две претенции претендираните от ищеца
права се основават не на твърдения за тяхно увреждане, а на твърдение, че
след като са платили обезщетение на увредените лица на осн. чл. 200 КТ, за
ищците е възникнало регресно право против ответника, който отговаря за
същите вреди на осн. чл. 49 ЗЗД, респ. чл. 50 ЗЗД. По третия иск се
претендира парична сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. Изборната подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК е подчинена на
идеята да се облекчи положението на пострадалия от деликт, като му се даде
възможност да избере по-удобната за него подсъдност измежду общата по чл.
105 ГПК (по местожителство на ответника) и чл. 108, ал. 1 ГПК (по
седалището на ответника-юридическо лице) и тази по местоизвършването на
увреждащото деяние. Институтът на подсъдността е регламентиран с
императивни процесуални норми, които не могат да се прилага по аналогия.
Ето защо, след като не е предявен иск за непозволено увреждане,
подсъдността по настоящите искове се определя от общите правила.
При направено своевременно основателно възражение от страна на
ответника, че Бургаският окръжен съд не е компетентен да разгледа и реши
делото, и това възражението в разрез със закона не е уважено, решението по
делото е постановено при наличието на процесуална пречка - отвод за местна
подсъдност. Съдебното решение, постановено при наличие на процесуална
пречка за законосъобразното разглеждане на предявените съдебни претенции,
е недопустимо, а за допустимостта въззивният съд дължи служебно в
обжалваната част на решението съгласно чл. 269 ГПК. Ето защо обжалваното
съдебно решение на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК следва да се обезсили , а
делото да се изпрати на компетентния първоинстанционен съд.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 195 от 27.05.2021 г., постановено по т.д. №
95/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като недопустимо поради
неподсъдност на спора.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд - Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5