РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20254520102338 по описа за 2025 година
Д. К. Т., чрез пълномощника си адв.М. М. от АК-Пловдив твърди,че на
31.03.2023г. сключила с „Вивус.БГ" ЕООД Договор за кредит №**********
със следните параметри: главница - 130 лева; ГПР - 49.70; ГЛП - 40.97;
допълнителна услуга такса разглеждане – 27,32 лева.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договора ищцата
заплатила 161,70 лева, с които погасила: 130,00 лева главница, 4,38 лева лихва
и 27,32 лева такса за разглеждане.
Ищцата поддържа, че договорът е нищожен, тъй като не са спазени
изискванията на чл.22 ЗПК. В тази връзка сочи, че не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В разрез с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишният процент на разходите бил
посочен единствено като абсолютна стойност, без да е разписана методика на
формирането му. Кредиторът не указал, по ясен и разбираем за потребителя
начин, какви разходи са инкорпорирани в ГПР и дали допълнителната такса е
включена в него. По този начин кредитополучателят бил поставен в
невъзможност да разбере какъв е реалния процент на оскъпяване на ползвания
финансов ресурс. Счита, че допълнителната такса следва да бъде отнесена
1
като елемент от общия разход по кредита. Приема, че това не е сторено,
поради което вписания ГПР не е реално прилагания. Позовав"айки се на
решения на СЕС, твърди, че е налице заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
Ищцата твърди, че допълнителната такса е нищожна на основание
чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като по своето естество представлява такса за услуги,
свързани с усвояване и управление на кредита. Излага доводи свързани с
недействителността на клаузата.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Договор за кредит №********** от 31.03.2023г., поради неспазване
изискванията на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, на основание чл.26,
ал.1, пр.З ЗЗД да признае за нищожна „такса разглеждане", като уговорена в
противоречие с нормите на чл.ЗЗ от ЗПК, чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД, ответника „Вивус БГ" ЕООД да й заплати сумата 31,70 лева -
недължимо платена по недействителния Договор за кредит №********** от
31.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2025г. до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата 27,32 лева, представляваща
недължимо платена „такса разглеждане", ведно със законната лихва,
считано от 16.04.2025г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „Вивус.БГ" ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността
на претенцията. Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на
визирания в исковата молба договор за кредит, както и параметрите на
последния. Признава, че ищцата е погасила изцяло задължението си, като е
заплатил: 161,70 лева, с които погасила: 130,00 лева главница, 4,38 лева лихва
и 27,32 лева такса за разглеждане.
Поддържа, че приложимия лихвен процент и ГПР, както и условията за
тяхното прилагане/определяне за пояснени в общите условия, при спазване
всички законови изисквания. В тази връзка сочи, че годишният лихвен
процент по кредита е фиксиран, т.е. не подлежи на промяна и не включва
различни компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). По отношение
2
ГПР счита, че единствен обективен и задължителен показател за максималния
му размер е правилото на чл.19, ал.4 ЗПК и същото е спазено, предвид факта,
че ГПР е под 50% от главницата по кредита. По отношение таксата за
експресно обслужване поддържа, че ищецът доброволно избрал да ползва тази
допълнителна услуга и стойността й не следва да се прибавя при изчисляване
ГПР. Пояснява, че експресното разглеждане на документи няма задължителен
характер. Приема, че в тази хипотеза е неприложимо изискването на §1, т.1
ЗПК - да бъде включена към ГПР, тъй като заявяването на тази допълнителна
услуга, не е условие за сключване на договора и отпускане на кредита, а
допълнителна възможност в полза на кредитополучателя да получи отговор за
относително кратко време.
Счита, че в този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-
714/22. Прави извод, че тази клауза от договора кореспондира с разпоредбата
на чл.10а ДПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит.
Възразява срещу претенцията за присъждане адвокатско
възнаграждение и излага аргументи за неговата недължимост. В условията на
евентуалност моли съда при определянето му да съобрази практиката на СЕС
- решение по дело С-438/22, като съобрази ниската фактическа и правна
сложност на спора и реално положения от адвоката труд.
Моли съда да отхвърли претенциите на неоснователни и недоказани.
Претендира разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие
за установено от фактическа страна, следното:
По делото няма спор, че страните са били обвързани от облигационни
правоотношения, основани на Договор за кредит №********** от
31.03.2023г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца
сумата от 130 лева при ГПР - 49.70, ГЛП - 40.97, както и допълнителна услуга
такса разглеждане – 27,32 лева. Представени са: Стандартен европейски
формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити и общи
условия на договора за кредит.
По делото няма спор, че ищцата е погасила изцяло задълженията си,
3
произтичащи от контракта.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум съдът приема, че е сезиран с претенция за прогласяване
недействителността на договор за паричен заем, а в условията на
евентуалност - прогласяване нищожността на отделни негови клаузи, както и с
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК:
Изхождайки от предмета на Договор за кредит №********** от
31.03.2023г. и страните по него - физическо лице, което при сключване на
контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита
в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор
има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна
уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. Настоящият състав на съда счита, че
процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК,
поради което е недействителен.
Това е така, тъй като, в договора е визиран годишен процент на
разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.70%. Не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишния процент
на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл.10, ал.1 ЗПК). Тук следва да се отбележи, че ГЛП е 40.97% и не става ясно
4
какво друго е включено в ГПР (49.67%) извън фиксирания ГЛП. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Ответникът признава, че посочената в договора такса за бързо
разглеждане не е включена при изчисляване на ГПР. В клаузата на чл.4.2. от
ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит. Услугата е предвидена като допълнителна,
незадължителна, като с нея се гарантира обработка искането на
кредитополучателя и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Таксата
за тази услуга се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но съобразно ал.2 на същата разпоредба не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на
документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на
кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в
колизия с повелителната норма - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Текстът от ОУ е в раздел
„Разглеждане на искане за кредит и сключване на договора" и в относимата
уговорка е предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира бърза
„обработка" на искането, което неминуемо съставлява дейност по отпускане и
усвояване на кредита, обхванато от императивната забрана. С тази такса
кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания, извън
предвидените в закона.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че процесния
договор за кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на
чл.22 от 3ПК.
Предвид основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне
по заявения в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността на
отделни негови клаузи.
По иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
5
Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване са
съдържа в разпоредбите на чл.55 - чл.59 от ЗЗД. Неоснователното обогатяване
почива на принципа на справедливостта, който препятства разместването на
имущество при липса на признато от закона основание.
В настоящия казус, предявеният осъдителен иск е обоснован с
твърдения, че с оглед недействителността на процесния договор за кредит,
кредитополучателят е платил сума, надвишаваща размера на задължението,
съобразно действителните уговорки.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа нищожен
акт. (Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС). След като договорът за
кредит е недействителен, то съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи.
Не се спори, че освен главницата (130 лева), ищцата е заплатила сума
която е сбор от договорна лихва и такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит в общ размер на 31,70 лева. Съобразно разпоредбата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и предвид изложените съображения разликата над 130
лева, т.е. сумата от 31,70 лева е получена при начална липса на правно
основание и подлежи на връщане.
Претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло, поради
което съдът не дължи произнасяне и по предявения в условията на
евентуалност иск за възстановяване сумата 27,32 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника са направените от ищцата разноски по делото в размер на 100 лева -
заплатена държавна такса.
Претендира се възнаграждение за процесуално представителство. От
представения договор за правна помощ и съдействие е видно, че на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, услугите са предоставени безплатно от адвоката на
клиента. При осъществяване безплатна адвокатска защита, възнаграждението
6
се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА - в полза на
адвоката. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, цената
на иска, както и извършените процесуални действия, съдът определя
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400,00 лева,
платимо от ответника на адвокат М. В. М. - Адвокатска колегия Пловдив.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за кредит
№********** от 31.03.2023г., сключен между „Вивус.БГ" ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Димитър
Хаджикоцев"№52-54 и Д. К. Т. с ЕГН:********** с адрес: *******, поради
неспазване изискванията на чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Вивус.БГ" ЕООД с
ЕИК:********* да заплати на Д. К. Т. с ЕГН ********** сумата 31,70 лева -
получена от ответника без правно основание, въз основа недействителен
Договор за кредит №********** от 31.03.2023г., както и сумата от 100,00
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ" ЕООД с ЕИК:********* да заплати на адвокат
М. В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 400,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7