РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. Сливен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230102718 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация, чл.26,
ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за обявяване на
нищожен на Договор за кредит № **********/04.05.2023г. , сключен между
ищцата и ответното дружество.
Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество горепосочения
договор за кредит, по силата на който получила главница в размер на 120 лв.
На същата дата страните сключили анекс към договора за допълнителна сума
и общия размер на кредита бил увеличен на 200 лв., На следващия ден
05.05.2023г. бил сключен втори анекс, по силата на който общият размер на
кредита бил увеличен на 300 лв. Срокът на кредита бил 30 дни, при лихвен
процент за срока на кредита в размер на 40.96% и ГПР в размер на 49.6 %.
Сочи, че по силата на договора ищцата следвало да заплати на кредитора
такса за бързо разглеждане в размер на 34.36 лв. По силата на анекса от
04.05.2023г. размера на таксата възлизал на 54.86 лв., а по анекса от
05.05.2023 в размер на 80.09 лв. Сочи, че в чл. 13.1 от Общите условия била
уговорена и „такса за удължаване“, чийто размер бил посочен в Тарифа за
таксите и разходите за услуги, предоставяни от ответното дружество. В
резултат на това, за усвоена сума в размер на 300 лв. и ползването й за период
от около месец, потребителят заплатил на кредитора сума в размер на 395,53
1
лв.
Твърди, че договорът бил нищожен, сключен в противоречие с чл.10,
ал.1 ЗПК, тъй като липсвали волеизявленията на страните. Ищцата не
получила преддоговорна информация, както и договор за кредит, който да
подпише било на хартия, или с електронен подпис. Следващото основание за
нищожност било противоречие с чл. 22 ЗПК поради нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК,вр. чл. 19 ЗПК. В договора, били
посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и на ГПР.
Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент,
съобразно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно били включени в него
и как се формирали кои са допусканията, които били използвани при
изчисляването. Дължимата „такса за бързо разглеждане" не била включена при
изчисляването на ГПР, а ако се включи ГПР би възлизал на повече от 600%.
Иска се от съда прогласяване нищожност на сключения между страните
договор. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
исковете.
Не оспорва, че бил сключен проценият договор за кредит с ищцата,
предоставен от разстояние. Твърди, че била спазена формата, като излага
подробни аргументи по сключване на договора от разстояние и
предоставената преддоговорна информация, вкл. стандартен европейски
формуляр. Сочи, че ищцата се възползвала от правото си и заявила
получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане
на искането за отпускане на кредит, за която била начислена такса. Таксата
била част от преддоговорна информация и било изначално ясна и за двете
страни насрещната престация за тази незадължителна услуга.
За сключването да договор от разстояние не бил въведен императив за
използване на електронен подпис, нито такъв се изисквал за което и да е от
електронните изявления между страните по повод на договора. Достатъчно
било да е налице необходимата идентификация на лицето потребител. В
договора бил посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,97%. В т. 9.1.
от Общите условия бил пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва
за предоставяне на кредита - на база 365 дни в годината, състояща се от
2
действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на
кредита била дължима на датата на погасяване, посочена в Специалните
условия по Договора. От така предоставената информация било ясно, че
годишната лихва от 40.97 % била фиксирана и определена на база 365 дни в
годината. Обстоятелството дали такса за Бързо разглеждане следвало да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР било въпрос,
относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като
цяло. В ГПР не били включени разходите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане и доколкото
единственият друг разход по кредита била договорната лихва, неоснователно
се явявало твърдението, че не е ясна методиката на формиране на ГПР.
Договорът за кредит бил действителен и не страдал от пороците, сочени
в исковата молба, поради което се иска отхвърляне на претенцията, като
неоснователна.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата с искане за неговото редуциране до
минималния размер.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото
договор за кредит № **********, че на 04.05.2023г. ищцата в качеството си на
кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в
облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в
размер на 120 лв. със срок на погасяване 30 дни, стандартен лихвен процент
40,97%, лихвен процент за срока на кредита 40,96%, сума на лихвата за срока
на кредита 4,04 лв., ГПР 49,6%, такса за бързо разглеждане 34,36 лв., общо
дължима сума по кредита 158,40 лв. На същата дата между страните бил
сключен анекс за допълнителна сума към договора за кредит, с който на
ищцата била отпусната сума в размер на 80 лв. Така общия размер на кредита
станал 200 лв., стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен процент за срока на
кредита след отпускане на допълнителната сума 40,91%, сума на лихвата 6,73
лв., ГПР 49,5%, такса за бързо разглеждане 54,86 лв., общо дължима сума по
кредита 261,59 лв. На 05.05.2023г. страните сключили още един анекс за
допълнителна сума към договора за кредит в размер на 100 лв. Така общия
3
размер на кредита станал 300 лв., стандартен лихвен процент 40,97%, лихвен
процент за срока на кредита след отпускане на допълнителната сума 40,91%,
сума на лихвата 9,98 лв., ГПР 49,6%, такса за бързо разглеждане 80,09 лв.,
общо дължима сума по кредита 390,07 лв.
На 16.06.2023г. ищцата погасила изцяло дължимата сума по кредита,
като внесла сума в размер на 395,53 лв.
Не е спорно по делото, че таксата за бързо разглеждане не била
включена при изчислението на ГПР на договора за кредит.
От онлайн справка от Калкулатор бг. Със заложени параметрите на
процесния договор за кредит се установява, че ако се включи в ГПР по
договора дължимата такса за бързо разглеждане в размер на 80,09 лв., то ГПР
ще стане 6 114.8945%.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор за за кредит
№ **********/04.05.2023г., като противоречащ на закона /ЗПК/ с правно
основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е
допустим, а разгледан по същество и основателен.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са
набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК.
Сключеният договор и анексите към него по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална
недействителност при сключването на договора и когато той бъде обявен за
4
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Основателно е
твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за
кредит не е включено задължението за таксата „бързо разглеждане“.
Установи се, че ако таксата се включи в ГПР по кредита, той ще
надхвърли максимално допустимия петкратен размер на законната лихва.
Услугата за бързо разглеждане е пряко свързана с договора за кредит.
Следователно, таксата за тази услуга представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК
следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът, чрез
въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР. В случая посоченият в договора размер на ГПР е неточен и
заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на
разходите по кредита. Същевременно, заплащането на този допълнителен
разход по кредита води до съществено увеличение на тежестта на
задължението на потребителя. Наред с това, в случая услугата „бързо
разглеждане“ безспорно касае действия, свързани с отпускането на кредита и
5
начисляването на такса за нея попада в забраната на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Таксата
за бързо разглеждане е уговорена и във фиксиран размер. Липсва каквато и да
е еквИ.лентност между таксата и извършената услуга от кредитора. От
съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна
услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й
и какви конкретни действия от страна на кредитора се включват в тази услуга.
Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3,
буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от ДиректИ.
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директИ. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т.4 ЗЗП. Посочването на по-нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация, относно общите разходи по кредита
и се окачествява като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.6, §1 от ДиректИ. 2005/29/ЕО. Това означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да заплати потребителя е
неравноправна по смисъла на чл.4, §1 от ДиректИ. 93/13/ЕО и влече
6
недействителност на договора в неговата цялост.
Ето защо процесния договор за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност,
поради противоречие със закона.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
разноски по делото, а именно 52 лв.,платена държавна такса, платима по
банковата сметка на пълномощника на ищцата. Видно от договора за правна
защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал безплатно
адвокатска помощ. В случая интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение е цената на иска 390,07
лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв.
Следва да се отчете обаче, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, в което
пълномощникът на ищцата не се е явил. Съгласно Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително
когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на пълномощника на ищцата сума в размер на 300 лв., адвокатско
възнаграждение
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.
вр.чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 ЗПК Договор за кредит №
7
**********/04.05.2023г., респ. Анекси към него от 04.05.2023г. и 05.05.2023г.,
сключени между П. Й. Х., ЕГН: ********** от гр.***, бул.“***“ № ***, вх.**,
ет.**, ап.***и „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от
З.С.Р. и А. М.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на П.
Й. Х., ЕГН: ********** от гр.**, бул.“**“ № **, вх.**, ет.**, ап.**, чрез
пълномощника й адвокат П. С. П. САК на следната банкова сметка IBAN
***** ОББ АД, сума в размер на 52 лв. /петдесет и две лева/, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗАдв „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М. ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. САК на следната банкова сметка IBAN *** ОББ АД, сума в
размер на 300 лв. /триста лева/, адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8