ПРОТОКОЛ
№ 121
гр. Чепеларе, 27.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Е. К. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20245450100229 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Й. Т., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно заседание чрез
адв. С., се явява лично и с адв. И. С., надлежно упълномощена с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А. С. М., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно
заседание чрез адв. П., се явява лично и с адв. В. П., надлежно упълномощена с пълномощно
по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е. М. К., редовно и своевременно призована, се явява. Постъпило е
заключение по назначената съдебнопсихологическа експертиза с вх. № 1036/08.04.2025 г., в
срока по чл. 199 от ГПК, ведно със справка-декларация.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р К. А. Х., редовно и своевременно призована, не се явява.
Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно
заседание, като: страните са уведомени в предходното съдебно заседание, чрез
процесуалните им представители.
АДВ. С.: Госпожо съдия, моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. П.: Също считам, че няма пречки да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: Госпожо съдия, водим допуснатите ни свидетели. Предлагам да започнем с разпита
на водените свидетели по реда на тяхното искане, за да може поне тяхното време да спестим
и времето на вещото лице, което пътува от гр. З., след което да преминем към обсъждането и
приемането на доказателствата.
1
АДВ. П.: Също водим допуснатите ни свидетели. Съгласна съм със становището на колегата.
В залата бяха извикани водените от ищцовата страна свидетели, на които се сне
самоличността, както следва:
Б. Н. В., на ** години, ***, ***, *** – ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***,
***, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, без родство и дела със страните по делото.
В. М. Б., на ** години, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, без
родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите
обещаха да говорят истината.
АДВ. С.: Моля да започнем с разпита на свидетеля В. Б..
Свидетелят Б. В. беше изведена от съдебната зала до разпита й.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля В. Б..
Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Знам за какво се води делото. На **.**.2024 г. бях на
работа на адрес: ул. „***“ № ***, като към този момент вътре в *** бяха Р. Б., Л. К. и Д. К..
Свидетелят Б. на въпроси на съда: Работя на адреса, на който живея – ул. „***“ № ***. На
този адрес има *** и аз работя като ***.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Хората, които споменах, бяха вътре в ***. Появи се и
М. Т. около 19:30 часа. Тя носеше нейното *** на ръце. Пусна го в ***, където беше и моето
*** и те двете си играеха. Тя стоя кратко в ***. Излезе пред ***, където имаме обособен
двор с навес и ограда, да изпуши една цигара, заедно с двете ***. Аз останах вътре да
работя. След като тя е изпушила една цигара, отвори вратата без да влиза и на вратата ни
каза довиждане. Докато си казвахме чао, се чу *** писък, да кажем, при което ми стана ясно,
че нещо се случва и веднага се насочихме към изхода на ***, към вратата. М. беше на
вратата. Първа се обърна и тръгна напред, а аз бях на крачка от вратата. Веднага аз я
последвах. Не виждах кой е зад мен, аз съм с гръб. Ние просто се уплашихме. Веднага се
насочихме към вратата. Това, което аз видях, беше, че *** на А. беше захапало през корема
*** на М. и го теглеше към отсрещния тротоар. Може би сме били някъде на средата на
платното вече, когато А. хвана неговото *** и го приведе към земята в опит да освободи ***
на М.. М. в този момент беше в шок. Започна да цирика, да плаче. Тримата се намирахме на
платното, при което А. приведе неговото *** към земята и му говореше. Казваше му „Пусни,
***“. М. в същия момент и тя крещеше „Пусни, пусни“. А. блъскаше неговото *** в главата,
опитваше се по някакъв начин да ги разтърве. Мина известно време. М. постоянно посягаше
към устата на *** в опити да го издърпа. Казах й да не го прави, защото в тази ситуация
реално ние нямаше какво да направим и се притеснявах да не стане така, че *** да нахапе и
нас или при някакви опити да го издърпва, то да се разкъсва повече. След известно време
*** на А. освободи *** на М.. А. говореше на *** си, но то не се подчиняваше. Мина
известно време, не мога да кажа колко, но просто в момента, в който някак си *** на А.
пусна *** на М., тя веднага го грабна и го гушна, и се насочихме обратно към ***. В
момента, в който *** се озова на асфалта видях, че част от органите на *** са извън тялото.
Тя като го взе и се върнахме обратно в ***. Аз извадих една хавлия, с която завих ***, за да
придържаме органите близо до тялото, при което М. беше в тотален шок. Плачеше и само ме
питаше „Какво да правя, какво да правя?“. В някой момент през това време при нас беше
*** на А. – С. М., който със своя автомобил взе М. с *** и тръгнаха към д-р С.. Аз знаех, че
той няма какво да направи, защото беше ясно, че ще се наложи операция, ако *** оцелее.
През това време държах връзка по телефона с М.. Когато са отишли там, по нейни думи: „…
се наложи да търсим спешно друг лекар, който да окаже съдействие“. Аз позвъних на д-р С.
от гр. С., който ми каза по телефона, че в момента не е в града и няма как да ни съдейства.
Впоследствие се свързахме с д-р Т.. Тя каза, че ще ги очаква в кабинета. Разбрахме се по
2
телефона с М. къде да отидат. Двамата, *** на А. - С. М. и М. Т., са отишли там, бяха вече в
гр. С., а аз държах връзка с М. по телефона. Докато бяха в гр. С., в един момент М. спря да
ми вдига телефона. Първото, което си помислих е, че най-вероятно *** е починало и затова
тя не ми вдига. Това невдигане продължи известно време и аз се свързах с *** на А. - С. М. и
осъществих разговор с М.. Свързах се мисля чрез телефона на А. М., понеже нямам номера
на С. М.. През това време докато те са в гр. С., при нас в *** беше А. М. и чрез неговия
телефон се свързах с *** му. М. не беше в състояние, беше неадекватна от шока и не
можеше да ми обясни какво точно е състоянието на ***. Това, което ми каза е, че докторката
е казала, че *** се нуждае от животоспасяваща операция, която тя не може да направи.
Продължих да търся някаква алтернатива в гр. П. и започнах да се свързвам с всички
денонощни клиники, които ми излизаха в интернет. Междувременно се обадих и на моя
приятелка – Г. Г., която също има *** и познава доста *** лекари, и я помолих тя заедно с
мен да прозвънява на половината от тези, които ми излизаха онлайн. Нито аз, нито тя не
успяхме да се свържем с нито една такава и остана вариантът за гр. С., като аз се свързах с д-
р М., който не беше наясно какво е състоянието на *** и дали то ще може да преживее пътя
от гр. С. до гр. С.. Това, което аз направих беше да осъществя връзка между д-р М. и д-р Т.,
за да може двамата да се разберат за състоянието. Съответно предприехме тръгване за гр. С.,
като, докато М. и С. пътуваха от гр. С. до гр. Ч., аз вече бях в готовност с моята кола да ги
чакам, като ме придружиха *** на М. – Й. Т. и моята приятелка Г. Г. също тръгна с мен.
Свидетелят Б. на въпроси на съда: В моята кола бяхме аз, която съм шофьорът, Г. Г., Й. Т. и
М. с ***. С нас беше и *** на Г., което беше бебе, доста малко.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Прехвърлих М. в моята кола в гр. Ч., в близост до х-л
„***“. Тръгнахме, спряхме на бензиностанцията на изхода на гр. Ч. където заредих и
следващата спирка ни беше директно в гр. С., пред клиниката. Там вече ни очакваше екип от
трима лекари, с подготвена операционна. М. беше цялата в кръв, в шок, беше неадекватна.
Имаше кръв по дрехите от самото ***, ръцете й бяха надути. Имаше рани по ръцете, които
имаха отоци към този момент. Оставихме *** в предоперационна зала. Помолих *** на М.
да я изведе отвън, за да не наблюдава това, което се случва. Аз останах вътре. Директно
изведоха М., защото за нея беше пълен шок и само като виждаше как част от органите на
*** са извън тялото и цялото му състояние, просто не можеше да издържа на гледката. В
предоперативна зала се започна със сваляне на *** на *** от тялото, при което по тялото му
имаше множество дупки с голям диаметър от зъбите на другото ***, през които дупки се
виждаха вътрешностите му. *** имаше кръвоизлив в окото. Също така, при обръщането на
тялото, за да се обръсне и от двете страни, се видя, че тазът му е изкривен в много
неестествена позиция, при което лекарите направиха тест, за да видят дали всъщност има
проводимост на нерви, дали е счупен или не. *** реагира на втория или на третия опит,
защото болките, които е изпитвало явно са били много страшни. През цялото време *** не
издаваше звук. *** вече имаше поставен от д-р Т. абокат. Вкараха го в операционна зала, а
ние останахме да чакаме отвън. В някой момент по време на операцията д-р Б. излизаше от
операционната за някакви консумативи, при което я помолих да дезинфекцира раните по
ръцете на М.. След като ги дезинфекцира й сложи някакво лекарство, но не знам какво.
Операцията продължи до 5:00 часа сутринта.
Свидетелят Б. на въпроси на съда: Операцията започна в 2:00 часа сутринта. В 2:00 часа
бяхме там.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Операцията приключи около 5:00 часа. Докторите
излязоха да ни обяснят за състоянието на ***. Казаха, че това е най-тежката операция в
цялата им практика. Това, което споделиха с нас е, че *** има счупени ребра. Този, така да
кажа панел от мускули, който държи гръбнака, беше разкъсан, с липсващи парчета. Казаха,
че много трудно са успели да го сглобят, буквално като на пъзел. Казаха, че половината от
червата са перфорирани. *** остава с черва наполовина, с един бъбрек. Ципата, която
3
всъщност ги държи и кръвоснабдява, също е цялата разкъсана, с липсващи парчета и
благодарение на това, че са наполовина, са успели да я съберат обратно. *** беше с
дренажи, понеже имаше и други наранявания, но това, което беше животоспасяващо, към
момента е направено. Казаха, че по принцип, ако в това състояние се намира човек, той ще
бъде поставен в медикаментозна кома, защото болките са нечовешки въпреки
обезболяващите, които бяха предписали и са му дали. Обясниха ни, че към дадения момент
няма как да окажат денонощна грижа, а и плюс това ние не сме от гр. С. и затова след
операцията те ни дадоха *** със системи, които вървяха постоянно. *** беше положено в
специално корито. Беше завито със специално одеяло, което отделя някаква топлина.
Уговорката беше в момента, в който се приберем, да намерим клиника, която да се грижи за
неговия престой до неговото евентуално възстановяване.
Свидетелят Б. на въпроси на съда: Не помня дали лекарите ни дадоха някакви прогнози.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Тръгнахме обратно към гр. Ч., като точно където се
намира първият тунел след с. Б., *** почина. То излезе от упойка, но не беше с отворени очи
като едно здраво ***. Просто го усетихме, че е излязло от упойката. Не мога да кажа, не
помня точно къде сме били по пътя, когато *** започна да излиза от упойката, но ***
почина точно преди тунела, вече навлизах вътре. Веднага след тунела има отбивка и отбих.
Като отбих там, М. тотално се срина. Тя продължи да плаче. Просто някак си не можеше да
повярва. Слязохме от колата, а *** остана вътре. М. започна да плаче и аз започнах да я
успокоявам, че може би това е най-доброто за него и да е спокойна, че сме направили
всичко, което е било по силите ни, при което се чу някакъв звук от *** - ***, който беше от
*** на Г.. Явно в шока М. беше забравила, че то е с нас и реши, че нейното *** е
възкръснало. Каза „Ето, това е моето ***“ и аз й казах: „Не, това не е твоето ***. Това е
другото ***“. В този момент тя така се обнадежди, че може да се случи някакво чудо.
Помоли ме да не свалям системите на *** и да останат така до пристигането ни в гр. Ч..
Разбира се, аз го направих. Закарах я до дома й, където я оставих. С нас беше нейният ***
Й.. Като отидохме у тях, там беше и Б.. Оставих М. там, а аз се прибрах и взех успокоителни
хапчета, които се върнах да й занеса, защото М. беше просто съсипана. Не беше адекватна.
Просто прецених, че в този момент това ще й се отрази добре. Аз също се прибрах.
Директно започнах работа. Вече беше сутринта. Държах връзка с М. през цялото време и на
следващия ден, което е ** април. Вечерта тя дойде при мен да ме види. Постоянно плачеше,
постоянно беше в стрес, в шок, много напрегната. Каза, че не се чувства добре и заради
късния час й предложих да я закарам до Спешния център в гр. Ч.. Закарах я, като там също й
смениха превръзките на ръцете. Премериха й кръвното и казаха, че е с високо кръвно.
Питаха я на колко години е и тя не можеше да отговори. В продължение на 5 мин. Не знаеше
на колко години е. И това беше. *** на А. имаше ***. Дължината му беше около 2 метра.
Според мен А. беше в нетрезво състояние. Съдя за това по поведението му. Той, като дойде,
носеше кенче „***“, ръцете му трепереха и миришеше на алкохол. По време на инцидента
не съм успяла да забележа дали А. държеше телефон в ръка. Погледът ми беше фокусиран
върху ***. Имам наблюдение върху състоянието на М. след инцидента. С нея се познаваме
приблизително от около ** години. Тя по принцип е винаги в настроение, много ведра,
винаги изслушваща. Тя е много грижовна по принцип, много съпричастна. Винаги дава една
ведрина като се срещнем. След инцидента тя някак си не може да го преодолее, не се
чувства добре, под стрес е, пие успокоителни, не може да спи, има някакви притеснения.
Под някакви притеснения имам предвид, че ние живеем близо една до друга, но когато тя
идва примерно до мен, винаги идва с колата, защото ми казва, че се притеснява да се движи
свободно, когато се движи по улицата. Не мога да кажа с точност, но предполагам, че
разстоянието между нашите домове е около *** м., нещо такова. Притеснява се да се движи
пеша от това, че между нейния дом и моя се намира къщата на А. и тя се притеснява от него
и от неговото ***. Притеснява се да се срещнат. След инцидента веднъж се е случвало в мое
присъствие да се срещнат. Не знам за други случаи. Бяхме отново на двора пред ***. Там
4
имаме обособен кът с диван, маса. М. пушеше на двора, а А. разхождаше ***. *** се
приближи към оградата и М. веднага започна да плаче и да трепери. Бях се притеснила по
време на инцидента, че *** на А. може и нас да ***. Все пак е *** и не знам как би
реагирало, ако сме в близост до него. Нямаше как да предположа какво може да се случи.
Чувала съм за два инцидента, свързани с неговото ***. При единия инцидент, дойде наш
съсед – И. С., който ми каза да внимавам някой *** да не изпусне моето *** да излезе,
защото *** на А. е излязло, явно се е откъснало, не знам. Каза, че е без стопани на улицата и
да внимавам докато се свържат с някой от стопаните, който да дойде да го прибере, защото е
нападнало друго ***. Към мен *** на А. не е било нападателно и агресивно, но след това,
което видях, ако го срещна бих се притеснила. И преди инцидента, и след него с М. сме
близки приятелки, и продължаваме да поддържаме връзка. След инцидента тя постоянно е
умислена, много се промени. Не успява да го преживее, защото й липсва много. В по-
голямата част от ежедневието й тя е сама. Единият й *** е в ***, а другият вече е голям и не
е сам, има човек до себе си. Мъжът й ***, ***. Реално *** беше нейното трето дете. То
спеше с нея и цялото й ежедневие се въртеше около него. Постоянно на преден план беше
***. Отиваме да кажем някъде и първата й работа е да купи нещо за ***, да сготви на ***.
Цялото й ежедневие основно се въртеше около него и тя чувства неговата липса ежедневно.
Това е проблем за нея. За да го преодолее, тя работи с психолог и ми е споделила, че пие
успокоителни, защото не може да спи.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. П.: Не мога да назова име на психолога, с когото работи.
Първоначално се беше обърнала към психолог, който е в гр. П. и ми е казвала, че провеждат
онлайн срещи. Не мога да назова успокоителните, които взема. Едни хапчета й даде нашата
приятелка Г. Г.. Това, което си спомням е, че са на билкова основа. Даде й ги веднага след
инцидента и каза, че на нея й помагат да спи спокойно. М. ползва и други, но не мога да ги
кажа като наименования. Не съм я питала. Като пристигнахме от гр. С., аз оставих М. у тях,
прибрах се до вкъщи и не помня какви хапчета съм й дала. Аз не пия тези лекарства. Взела
съм ги от познат и й дадох половинка от цялото хапче. Мой познат ми даде лекарствата, за
да ги дам на нея. Не помня вече какви бяха тези лекарства. Мина доста време оттогава. М.
много често носеше *** и даже ние й казвахме дамата с ***. Това беше като шега между нас.
В деня, когато се случи инцидентът, тя като идваше при мен го носеше на ръце. В това
време аз работех. Имах *** – Д. К.. М. нямаше ***, не е била на ***, защото колегата ми Л.
К. работеше с Р. Б., а аз работех с Д. К.. М. мина по някакъв друг *** – дали да ни види, дали
ми е донесла нещо, което съм й поръчала, вече не помня, но дойде за кратко. Не помня с
точност колко време беше в ***, но да кажем около десетина минути да е била. След това
предоставих запис от моя камера за видеонаблюдение. Гледала съм записа. Инцидентът се
случва в 19:30 ч., вечерта. Работейки, макар че съм до прозореца, няма как да виждам навън.
Моето и нейното *** бяха на двора, който е с ограда и дворът се намира точно под навеса.
То се вижда на записа. Когато аз вече направих 1-2 крачки назад и имах видимост, това,
което видях, а и на записа се вижда, че *** на А. влачи *** на М. от двора, входа към
отсрещния тротоар. *** на М. не е било на улицата.
Свидетелят Б. на въпроси на съда: Дворът е точно пред ***, по цялата дължина на къщата.
Напред е да кажем около 3-4 метра и буквално оградата на *** е на самия тротоар. Оградата
е метална, с метални тънки решетки. *** на М. не би могло да се промуши през тези
решетки. По-скоро някой, може би предходният ***, който дори не си спомням кой е бил,
може при излизането да е оставил вратата за двора отворена.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. П.: Не помня дали предходният ми *** е излязъл преди М.
или след нея. Мина доста време оттогава. Може всеки да е. Докато работя, влизат много
хора. Някои питат за ***, други да видят някой от *** в ***. Мина доста време оттогава и не
помня кой е влизал тогава в ***. Вратата на двора се затваря, но ако някой само я е бутнал, тя
5
изглежда затворена, но може би зъбът не е бил закачен и може *** да са я блъснали и да се е
отворила. Не знам. Вратата се отваря много лесно. Не съм имала видимост, за да видя как
тази врата се е отворила. В момента, в който излизам, това е веднага след като чувам този
писък на *** на М., интуитивно усетихме, че нещо се случва. В това време си вземахме
довиждане с М.. Моето работно място е точно до вратата и в момента, в който си вземаме
довиждане, се чу това. Тя само се обръща и излиза. Аз излизам веднага след нея. Аз съм
вътре в ***, М. е на вратата. Вратата на двора и вратата на *** са разположени точно една
срещу друга. М. беше в *** и двете *** бяха в ***. След това тя излезе да пуши цигара.
Излезе заедно с двете *** на двора. М. пушеше на двора. Както е тя на двора, вече отваря, за
да ни каже чао. Точно в този момент не е влизал ***, защото М. е на вратата. Не помня
докато тя е пушила, дали някой е влизал или излизал. Всичко друго много детайлно си го
спомням, защото съм го преживяла с нея и наистина е случка, която помня. *** на М. не
излиза на пътя. На записа се вижда как *** е хванато под навеса. Ние не покриваме с навес
обществени части, а навесът е над двора. Аз не виждам навън по време на инцидента. Това,
което видях, го споделих. Явно се е случило съвсем близо до оградата. Това, което видях е,
че *** на А. теглеше *** на М. от тротоара, от пътя отпред към отсрещния тротоар. Виждам
от момента, в който *** е захапано и е теглено. Къде точно го е захапало, аз не съм видяла.
Предполагам и Вие сте гледала записа, ако може да определите дали от записа това се
вижда… Гледала съм записа само веднъж, защото не желая да го гледам. Аз бях навън
непосредствено след М.. Казах на М. да не хваща нейното ***, защото в момента, в който то
е захапано, ако някой го дърпа, то ще бъде разкъсвано. В този момент осъзнахме, че ние сме
безсилни. Няма какво да направим. Този, който всъщност можеше да направи нещо, беше А..
Той приведе неговото *** за *** към земята. Доколкото си спомням удряше *** в главата, на
което *** изобщо не реагираше. Това голямо *** най-вероятно и не е усетило, че му се
нанасят някакви удари. *** не пускаше. *** на А. дъвчеше *** на М., но не да отвори
нацяло устата. Просто само дъвчеше. Не мога да кажа откъде точно са нараняванията на М.
по ръцете. Тя посягаше, докато *** на А. беше захапало нейното ***. Това е, което успях да
видя, докато се чудех какво евентуално мога да направя. Само я виждах как посяга. Не знам
към кого е посягала – нейното *** да си хване или буташе *** на А.. Не мога да кажа с
точност. В момента, в който *** на М. се озова на асфалта, тя го грабна и ние веднага
влязохме в ***. Не виждам назад кой кога е дошъл. Не видях кой кога е влязъл, защото
веднага отидох да взема хавлия, с която за да увия ***. През това време точно в кой момент
или на коя минута *** на А. е влязъл, не мога да кажа. Докато аз търсех хавлия, вече бяха
там А. и *** му. В разговора, докато М. крещеше и ме питаше какво да прави, С. М. каза, че
има телефона на д-р С. и двамата с М., с неговия автомобил отидоха при д-р С.. По някое
време, може би след като те вече са тръгнали, дойде А. в ***. А. не беше в *** през цялото
време докато тръгнем за гр. С.. Стоя известно време. Междувременно трябваше да освободя
Д. К., която не беше *** към момента на инцидента. Тя също изпадна в паника, защото
обикновено идва при мен с двете й деца. Просто скочи и каза „Ами ако това бяха деца, какво
правим?“. А. към този момент беше в ***. Докато М. и С. М. бяха в гр. С. и М. не ми вдигна
телефона, само веднъж съм осъществила връзка с нея през телефона на А.. Докато сме били
заедно в гр. С., нито А. и *** му са търсили нас, нито ние тях. Пристигнахме в гр. С. в 2:00
часа през нощта. Операцията приключи в 5:00 часа сутринта. От 5:00 часа до сутринта
предполагам, че около 3,5 - 4 часа сме се придвижвали от гр. С. до гр. Ч.. Виждала съм ***
на А. на двора им, когато беше по-малко, когато подрастваше. След инцидента съм го
виждала да го разхожда няколко пъти. Последно, когато съм видяла ***, беше на Великден,
понеже неговото *** беше вързано отпред на двора към пътя. Моите родители ми бяха на
гости по *** празника и колата им беше спряна точно под къщата, при което ние се
разделихме бързо, защото *** *** много силно. Не съм го виждала в присъствието на други
***. Не съм била в близост до него сама, за да мога да преценя дали проявява агресия. Доста
след инцидента беше, когато *** беше преминало в двора. Тази среща, на която присъствах
6
на моя двор, беше доста след инцидента, но не мога да кажа месец или дата. Може би да е
било миналата година есента. Щом сме били вън на двора, трябва да е било сравнително
топло. Когато пътувахме към гр. С., М. изобщо не беше помислила, че на следващия ден
всъщност трябва да е на работа да отвори ***. От нейния телефон се обадих на нейния
работодател, като казах, че тя на следващия ден няма да може да бъде на работа. След това
също не беше на работа заради състоянието, в което се намираше. На по-късен етап вече ние
я съветвахме, че трябва да започне работа, за да може постоянно да е сред хора, да не е
вкъщи, да не изпада в депресия. Не знам след колко време тя започна работа. Може би след
седмица от инцидента, не помня с точност. Инцидентът се случи на **.**.2024 г. На
следващия ден аз съм на работа и това, че я закарах до Спешния център в гр. Ч. трябва да е
било на **.**.2024 г. Доколкото си спомням я закарах в Спешния кабинет на ** април,
вечерта.
АДВ. П.: Други въпроси нямам на този етап.
Свидетелят Б. на въпроси на съда: Рядко, но съм виждала *** на А. М.. Нямало е случаи
когато *** му да е било с ***. Единият от случаите, който адв. С. ме попита, беше когато при
мен дойде Г. М.. Тя е моя ***. Всяка сутрин преди работа се разхожда по улицата от нас
нагоре. На връщане дойде и ми каза, че е видяла бяло голямо ***, което я е пресрещнало на
пътя, и ми каза, че е имало кръв от устата, и тя е почувствала заплаха за нейния живот. Не
помня колко време преди инцидента се е случило това. Предполагам, че скоро. Да кажем
около месец. След инцидента *** на А. също не е било с ***.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. С.: Освен инцидента, не мисля, че М. има някакви други
тревоги, заради които би могла да бъде напрегната. Нищо в нейното ежедневие оттогава и
свързано с близки хора не се е случило, което може да повлияе на нейното психично
състояние. Ако нещо такова се е случило, щях да го знам.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят В. Б. остана в съдебната зала.
В залата беше извикан свидетелят Б. В..
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: Познавам М. Т. от * години. Преди инцидента,
познавам М. като дружелюбен, спокоен човек, усмихната, В. и винаги готова да помогне на
всеки. След инцидента, при който *** загуби живота си, М. се промени тотално. Стана
неспокойна, свита, не спи, не яде, не се усмихва вече толкова и постоянно е замислена.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Знам тези неща, защото съм *** на големия *** на М. –
Й. Т.. С него *** М. от * години.
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: Когато се опита да заспи и я попитам защо не спи, М.
казва, че сънува кошмари, и когато си затвори очите абсолютно всичко, което се е случило в
деня на инцидента, й е пред очите. Това не беше само във времето, което беше близко след
инцидента. Това е и до момента. Спомням си само, че инцидентът беше през м. април 2024 г.
Бях си вкъщи тогава, когато това се е случило. Бях вкъщи с нейния ***. Гледахме филм,
когато телефонът му звънна. *** му му се обаждаше. Тя не можа да му обясни много добре
какво се с е случило. Каза му само, че *** е пострадало, в какво състояние е, къде се намира
в момента. След това той отиде към гр. С. с В. и аз си останах вкъщи. Не съм била с тях. На
следващия ден, когато се прибраха, си бях вкъщи. Попитах го кога се прибират и той ми
каза, че е вън. Последните часове не се бяхме чували. Той носеше *** във ваната. Зарадвах
се, че е живо, обаче Й. не можеше да ми каже. Просто ме погледна и се разплака. Внесоха
*** вътре. Когато го внесоха, аз седнах до него и просто го гледах. След това М. се обади на
*** й да му направят малко ковчеже, за да го погребат. Всички бяха много разстроени. Аз не
можех да повярвам, че това се случва, защото когато го видиш, то все едно беше живо. ***
7
на всички ни е мило. Това си спомням. След това си спомням, че Й. и *** на М. отидоха да
го погребат. След това Й. се прибра и това беше. М. не присъства по време на това
погребване. Бяха само Й. и *** на М.. След като вече М. се прибра от гр. С., тя беше в
тотален шок. Тя не знаеше къде се намира, цялата трепереше буквално. Целите й дрехи бяха
в кръв, ръцете й трепереха. Само плачеше, стоеше и плачеше. Не можеше нищо да ни каже –
нито мен, нито на някой друг. След инцидента М. постоянно седеше на телефона и плачеше,
и пушеше цигари постоянно.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Не знам, не мога да кажа с кого разговаряше по телефона.
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: Разговаряше по телефона. Това е в самия ден след
инцидента. Състоянието й след инцидента в по-продължителен период не се промени.
Остана си същото. Постоянно се сещаше за това, постоянно го мислеше, плачеше. Тя ни
казваше, че се сеща за ***, защото то си беше покрай нас и всеки път М. ни казваше „***
можеше да си е тук на прозореца. Можеше да си стои до мен“ и така. *** спеше само с нея.
М. най-вече полагаше грижи за ***, тъй като *** на Й. е ***, а *** на Й. е в ***. Аз, М. и Й.
сме най-вече в къщата, но М. полагаше най-много грижи за него. Основно тя се грижеше за
***. Тя извеждаше *** на разходки. Имало е случаи, в които и аз, и Й. сме го извеждали на
разходка.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Извеждахме го на разходка с ***. М. го извеждаше с ***.
Невинаги е било с ***. В случаите, в които е било без ***, М. винаги е била до него. Винаги
*** е било под надзор. Най-често го извеждаше с колата, то беше до нея. Когато не го
извеждаше с колата, *** винаги стоеше до М.. То не се отделя от нея. М. също не се
отделяше от него. *** винаги й стоеше в краката.
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: След този инцидент, по палците и по дланите на М.
имаше рани. Месец-два след инцидента тя имаше все още рани. Веднага след инцидента М.
не ходи на работа. Една седмица след инцидента не ходи на работа. Заради раните работеше
с ръкавици. М. работи в ***. След инцидента тя се промени с това, че по-рядко се усмихва,
винаги е замислена и не е толкова спокойна колкото преди. Винаги гледа да прави нещо, за
да се разсейва.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Търсила е помощ при психолог в гр. П.. Не съм запозната
колко често е ходила там. Не ми е казвала дали й е предписал някакво лечение, терапия.
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: Виждала съм М. да взема лекарства.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Не ми е споделила кой й е изписал тези лекарства. Видях
я да взема лекарства само в деня след инцидента. След това не съм я виждала.
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: След инцидента със сигурност е доста по-напрегната.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Съдя по това, че се промени. Не говори вече така, както
преди сме разговаряли с нея. Когато съм с нея, гледам да не говоря по тази тема, защото
когато заговоря за това или нещо общо с това, тя веднага започва да плаче.
Свидетелят В. на въпроси на адв. С.: Споделяла ми е, че има страх от *** на А. и от А..
Движи се само с колата, за да не го засича. След инцидента, когато сме били заедно с М., не
сме го засичали.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят В. на въпроси на съда: Страхът й от А. е да не я нападне.
Свидетелят В. на въпроси на адв. П.: Страхът й е А. да я нападне, заради случилото се с ***.
Не съм запозната дали А. е правил нещо, за да предизвика такъв страх. Същата вечер на
инцидента, аз си бях вкъщи. Не съм запозната с това къде е била М.. Аз съм била на работа
до 5:30 часа вечерта и тя вече беше излязла, когато аз се прибрах от работа. Беше излязла
навън с ***. Не съм запозната дали същата вечер *** е било на ***, на ***. Не съм
8
разпитвала къде е отишла. Просто като се прибрах, я нямаше. В крайна сметка М. ми обясни
къде се е случил инцидентът – до ***. Не съм запозната с това как *** се е озовало извън
***. Знам само общи неща. Знам, че М. не спи и не яде, защото живеем заедно. Когато
ставам за първа смяна в 3:30 часа сутринта, тя не спи. Не съм запозната напълно там на
място какво се е случило. Не съм запозната М. на каква процедура е била в *** и дали е била
изобщо на процедура. М. често ходи в този ***. Не знам колко време е била в ***. Не съм
запозната колко често пътува до гр. П. във връзка с психолога. Живеем заедно с нея, но не
знам колко често ходи в гр. П.. Знам само за една онлайн консултация. М. отсъства от дома,
но в повечето случаи аз съм на работа. Не знам кога ходи в гр. П. за консултация. Когато по
някаква причина се случи да говорим за ***, М. изпитва вина, че не е могла да го спаси и не
е могла да направи така, че да го спаси. Само за това се обвиняваше. Обясни ми, че ***
първо е заведено в гр. С., а след това в гр. С. на операция. Първоначално *** на А. й е
помогнал за транспортиране на ***. Не съм запозната дали след това той е търсил контакт с
М., за да пита как е ***. След инцидента М. не беше на работа една седмица. В работата й
беше трудно заради раните по ръцете. М. беше много зле психически и все още е зле
психически. Не се чувства добре само когато се заговори за ***. И да не се чувства добре
извън това, М. не ми споделя. Аз съм постоянно на работа. Моите наблюдения са, че когато
се говори за ***, тогава М. се чувства най-зле.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
В залата бяха извикани водените от ответната страна свидетели.
Свидетелите В. Б. и Б. В. бяха освободени от съдебната зала в момента, в който влязоха
водените от ответната страна свидетели.
Сне се самоличността на водените от ответната страна свидетели, както следва:
С. С. М., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ***
съм на ответника, без дела със страните по делото.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правото по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Желая да свидетелствам.
Д. Г. Т., на ** години, ***, ***, ***, ***, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, без
родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите
обещаха да говорят истината.
АДВ. П.: Моля да започнем с разпита на свидетеля Т..
Свидетелят С. М. беше изведен от съдебната зала до разпита му.
Свидетелят Т. на въпроси на адв. П.: По физиономия познавам страните. Живеем в един
град. Страните са съседи на двете страни на пътя. Пътят ги дели. Ходя при г-н М. за
ремонтни дейности, за *** по-точно. Осъществява ги в неговата къща, до гаража, в гаража.
По този повод ходя до неговия дом. Когато ходя там, имаше едно *** ***, обикаляше и
когато съм питал чие е това ***, казваха, че е на техните съседи, на М. Т.. Това го разбрах от
С.. Това *** е малко и *** (свидетелят показва с ръце). То обикаля само и съм питал чие е
това ***, защото все пак хората вървят с коли минават, и те са казали, че е тяхно. Виждал
съм *** да излиза от къщите и около тях обикаля. Когато съм го виждал това ***, не съм
засичал М. Т. или някой от семейството да го разхожда. Когато съм го виждал, *** се
движеше само по пътя. *** на моя приятел съм го виждал отдалече. То е голямо, *** ***.
Вързано е и се отглежда зад къщата на С.. Отдалече съм виждал неговото ***, от
любопитство. Виждал съм да го води с ***, но къде е ходил, какво е правил, не знам. За
инцидента чух няколко дни след самия инцидент. Чух, че нещо е станало между двете ***.
9
Това беше миналата година. Разбрах за инцидента няколко дни по-късно. Разбрах го на
кафето. Там се говореше, коментираше. Попитах С. и А. за случая. Казаха, че е станал
инцидент пред тях. Обясни ми, че по време на разходка с ***, *** *** се е стрелнало и
голямото при самозащита или какво, го е заръфало или захапало, нещо такова.
Свидетелят Т. на въпроси на съда: С. съм питал и той ми разказа какво се е случило.
Свидетелят Т. на въпроси на адв. П.: Не сум чул друг път да е имало инциденти с *** на С.
или някой да се оплаквал от неговото ***. Доколкото знам М. е ***. Не посещавам често ***.
Дали още работи там, не знам.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
Свидетелят Т. на въпроси на адв. С.: Знам къде живее М. Т., и че живее там, защото аз съм
работил преди много години в тази махала и почти всички ги познавам. М. живее в една
измазана къща, викат й *** къща. Адресът точно не го знам, но къщата я знам. Аз знам, че
там живее М.. Никой не ми го е казвал това. Аз съм работил там и от гр. Ч. съм. Знам, че
улицата е „***“, но не мога да кажа точно адреса. Мога да ви го начертая. Къщите са почти
една срещу друга, според къщата на Т. Б.. Трябва да питате М. дали със съпруга й живеят в
една къща. Не знам М. с кого живее. Моето наблюдение, което казах, че *** на М. е
обикаляло, не е единичен случай. Аз често ходя до там за *** такива работи. Ходя средно
два пъти седмично. Може да е имало и период в годината една седмица да не съм ходил,
но… Не съм броил дали всеки път *** на М. е там, но е често срещано. Често го срещам
там. Когато го срещам, това *** си е пуснато по улицата. Не съм чувал някой да го вика по
име. Лично съм питал чие е и те са ми отговаряли, защото все пак трябва да го пазиш.
Животно е, гледат го. Когато отида там за ***, всеки път престоят ми е различен. Зависи
каква е причината да отида, някой път може да е 15 мин., някой път може да е половин час.
Различно е. *** на М. не стои до нас. Обикаляло е наблизо и сме го наблюдавали. Не мога да
гледам какво е правило *** когато сме го наблюдавали. *** мине, все пак е животно и
гледаш да няма агресивност или нещо такова. Към мен специално не е проявявало
агресивност, но е обикаляло и някой път е и *** като мине някой. Не съм чул да е ухапало
някой, но някой път като са минавали хора, е ***. Минала е една година. Когато съм бил там
по време на ***, *** на А. е вързано зад къщата и почти не се вижда. Аз съм ходил да го
видя отдалеч от любопитство като го взеха като малко. *** на А. и С. обикновено стои зад
къщата. Не знам обикновено кой се грижи за ***, вероятно семейството. Когато съм бил там,
съм виждал А. го извежда на разходка. Вземе го с *** и го кара на разходка. Имало е сложен
*** ***, когато съм го виждал по време на разходка. На една година им е, но *** си имаше
всичко. Баш в такива подробности не съм се заглеждал, но мисля, че имаше ***. Не съм
сигурен дали е имало ***, но за *** съм сигурен – вързано и си го разхождаше. Не съм
обърнал внимание колко дълъг е бил ***, защото не ми е това работата. Виждал съм, че
беше ограничено ***, но колко е бил дълъг ***, не съм гледал. За инцидента разбрах на
кафето във „***“. Разговарял съм със С. по този въпрос и сподели, че е станала беля,
инцидент - по време на разходката. Въпросното *** се е стрелнало и другото ***, при
самозащита или какво, го е заръфало. Това го знам и от С., и от кафето.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
Свидетелят Д. Т. остана в съдебната зала.
В залата беше извикан свидетелят С. М..
Свидетелят М. на въпроси на адв. П.: През м. април 2024 г. една вечер *** ми излезе с ***, за
да го разходи. Аз си бях вкъщи и при прибирането, към 8:30-9:00 часа, не знам точно колко
часа е било, чух, че отвън се развикаха. *** ми се обади по телефона и вика: „Ела“. Даже в
първия момент отреагирах - започнах да му се карам. Викам му „Какво стана?“, а той каза
„Аз нямам вина. Вървя си с *** нагоре и от един път от колите *** на М. скача и нашето ***
10
се обръща и го е хванало“. Започва там борба, даже моят *** е съборил нашето *** на земята
и го е стискал за шията, за да пусне другото ***. Както и да е, отървали са се там. Прибрах
*** и отидох да видя какво става. Отидох във *** и наистина *** на М. беше разпорено
цялото. Излязъл му беше бъбрек ли, нещо друго ли, не съм лекар. Започнах да търсим
доктор. Имах телефона на д-р С. и му се обадих. В първия момент малко такова, защото
беше късен час. Обясних му, че нашето *** е хванало другото. Закарахме *** там. Той
изкара една маса. Отвън имаше една лампа, светна и извади някаква чанта с инструменти. В
това време ми се обади В. Б.. Казах й, че М. държи *** (М. го държеше на масата). Каза ми
„Дай ми я телефона“ и аз държах телефона. То се чува „Оставете С., давайте за гр. С..
Обадихме се на Т., ще ви чака“. Оттам С. си събра това, каза да караме *** щом искаме и
тръгнахме за гр. С.. Отидохме в гр. С.. Тя е *** лекарка, тъкмо е ***. Даже ***-*** дали има
откакто е отворила кабинет. Там се мотахме може би час-два. Превързваха ***, правиха,
струваха и накрая каза да го караме в гр. П. на някакъв хирург. Оттам си тръгнахме насам.
През времето като отивахме към гр. С., ми се обади *** ми и ме попита къде съм, за да го
закарам до болницата да му бият инжекция за тетанус. При борбата *** на М. трябва да се
брани. Каквото да му подадеш, хапе, защитава се. Беше го захапало по пръстите. Казах му да
отиде пеш, защото аз съм тръгнал за гр. С.. Върнахме се от гр. С., В. Б. я чакаше тук М..
Качиха се в джипа. Ще вървят за гр. П.. Обаче като стигат в гр. П., решават, че ще вървят за
гр. С.. Цяла нощ това *** го разкарват, бъбрекът му е отвън, чакат да оживее. На другия ден
попитах В. Б. какво става и тя каза, че *** е умряло. И нищо. Оттам повече спряха да
говорят, нагоре-надолу - „Ще те съдим“. Единствените ***, които са пуснати в махалата, са
*** на М. и *** на В. Б.. Никога не са вързани, ама никога. Постоянно са пуснати по пътя.
*** на М. се казва ***. Даже майката на М. постоянно търси ***: „***, къде си?“. Постоянно
го търси по пътищата. Това *** е било постоянно по пътищата. Вечерно време дали си го
прибират, дали не, но през деня е по пътищата.
Свидетелят М. на въпроси на съда: Моето *** е постоянно вързано. Други *** на съседи
няма пуснати там. Има бездомни ***, но те въобще не се закачат. Моето ***, което и да е
***, ако не му се спуска да го **, да го хапе, то с тях си играе. Това е защита. Като се спусне
да такова и се защитава. Само си играе. При мен моето *** не е проявявало такава защитна
реакция. При *** ми не знам, но мисля, че не. От две години го имам ***, в момента прави
две години, един път се беше откъснало. Обади ми се Т. Б. и каза да ида, че *** се е
откъснало, а има и други *** и може да се сдавят. Дали се е сдавило, дали не… Аз си идвах
от гр. С., отидох, прибрах си ***, хванах го и нямаше проблеми. После питах с кои *** е
било и с извинение за приказката, на едно *** ***. Питах го моето *** да не е сдавило
неговото и каза „Не, живо е, здраво е“.
Свидетелят М. на въпроси на адв. П.: След инцидента, когато тръгнахме за гр. С., само
двамата с М. и *** бяхме в колата. Даже самата М., която е тук сега, по път ми каза: „Н.
няма вина, моето *** къде е влезнало. В 4:00 часа влязох във ***“. В 9:00 часа *** го хвана.
Това са пет часа, *** е било отвън на пътя. Докато се движехме до гр. С., лично тя ми каза,
че от 4:00 часа е във ***. По пътя М. се оплака, че има наранявания. Имаше две съвсем
малки червени точки на лявата ръка, ей тука на пръста (свидетелят показва обратната страна
на дланта на лявата ръка, между палеца и показалеца). Показа ми драскотини, две точки.
Може би са от нейното ***, когато са го разделяли. Май на лявата ръка ми показа две точки,
червени. Те изглеждаха все едно когато бълха те ухапе. Не изглеждаха като следи от зъби, а
като драскотини, две мънички точици на ръката. Не знам дали е ходила да й слагат
инжекция против тетанус. Ние тръгнахме за гр. С., после тръгнаха за гр. С., къде е ходила не
знам. Докато съм бил с нея, не е ходила да й слагат инжекция против тетанус. На другия ден
след инцидента, сутринта към 9:00 часа видях В. Б., питах я какво стана с ***, защото аз не
съм ги виждал цяла нощ. Тя каза, че *** е умряло по път на връщане. Само това ми каза. Бях
им дал от моята кола една възглавница да сложи ***, защото й умаляваше ръката, дадоха си
ми възглавницата и това беше.
11
Свидетелят М. на въпроси на съда: С *** сме в един двор. Един дувар дели моята къща и
***. Не сме едно срещу друго. И ние, и те сме от едната страна на пътя. За да се прибера в
моя дом, се налага да мина покрай ***. Те са преди нас. Има ограда на двора, който е пред
***. Тази ограда скоро я смениха – желязна ограда. Тогава – м. април 2024 г., оградата беше
дървена, висока от 80 см. до 1 м. Не беше плътна дървена ограда. Беше направена с летви.
На тази ограда има врата за двора. И вратата беше от летви. Разстоянието от една летва до
друга е може би между 10 см. и 15 см. Не мога да кажа дали *** *** може да с промъкне
през това разстояние. Може и да може, може и да не може, ама то *** си е на пътя
постоянно. Когато съм минавал покрай ***, не съм сварвал вратата за двора да е отворена.
Винаги е затворена. Беше с пружини и когато я блъснеш и пуснеш, вратата сама се затваря.
Свидетелят М. на въпроси на адв. П.: След инцидента съм срещал М., докато разхождам ***.
Изкарвал съм го и даже през дето тях съм минавал, защото го водя по гората нагоре. Тя не е
реагирала, когато ме види. Нито ми е говорила, нито ми е отговаряла. След инцидента с М. и
В. не сме се поздравявали, иначе с другите се поздравяваме. То М. и В. не ми обръщат
внимание, няма здравей, няма здрасти. Не знам дали има нещо, в което ме упрекват. Те да
кажат. Нито ме поздравяват, нито нищо. Нямало е спор за това какво е станало. Даже нито
сме спорили, нито сме говорили, нито нищо. Нямало е спорове, нямало е нищо. За вечерта на
инцидента каквото можех, помогнах. Не са търсили съдействие от мен за гр. С.. Като се
връщахме от гр. С., даже с джипа ни чакаха тук отзад на центъра и направо се прехвърлиха в
тяхната кола и тръгнаха надолу. *** ми не е търсил контакт с М.. Те не ни обръщат
внимание, какво да търсиш контакт. Аз не мога да накарам някой, който като ме види и си
обръща главата, да говори с мен. Когато минавам с ***, не съм забелязал М. да се стряска, да
се притеснява от срещата с ***. Моето *** и сега да го докарам тук и да го пусна, ще дойде
до Вас и ще клекне. То не закача. *** са много добри даже. Водил съм моето *** на ***.
Сядам си с него, пия си кафето. *** е до масата и няма никакъв проблем. След инцидента
имах проверка от полицията. Идва лекарят от ветеринарната лечебница, от Съвета идваха да
видят къде живее ***, как живее, дали отговаря на условията. Това го беше изискала
прокуратурата. Трябва да има протоколи. Даже аз като ги отведох, въобще.. Всяко едно *** в
колибата ***. Нарочно се махнах, да не кажат, че заради мен нещо. Лекарите отидоха при
***, пипаха го, гледаха го. Аз се отстраних настрани и им казах да го гледат. Установяват, че
*** е кротко и няма нищо. Играе си с всеки един. Ще дойде до теб, ще те помирише, ще си
поиграе, може да седне до теб и така. Това *** никога не е проявявало агресия. Даже когато
го пускам, за да няма такова, защото има много улични ***, ходя по гората. Пусна си го и на
повече от 10 м. не ходи. Докато седна, то се връща, сяда и не мърда. Това ми е ***. След
инцидента М. постоянно идва във ***, минава покрай моята къща. Техните на М. живеят под
нас. Идва си, спира си колата, правят си мохабет там.
Свидетелят М. на въпроси на съда: М. идва с колата, паркира, влиза си във ***, говорят си,
правят си мохабет. От *** до дома на М. е около ***-*** м. Идва от работа с колата, спре си
там, правят си мохабет, продължава си към тях и така.
Свидетелят М. на въпроси на адв. П.: М. и пеша си ходи. След инцидента тя не си промени
навиците. Навиците й са едни и същи. Дето се казва, ние сме първи комшии там.
Продължавам да я виждам. Ние се виждаме.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
Свидетелят М. на въпроси на адв. С.: Познавам И. С.. Одеве казах, че имаше случай, в който
ми се обадиха да ми кажат, че моето *** се е откъснало. Обади ми се на В. Б. *** й – Т.. Като
отидох да си хвана ***, И. го беше хванал. Отидох и си вързах ***. Не знам какво е
направило *** като се откъснало. Мен ме е нямало. И. ми каза, че са се сдавили с някакви
***, сборили са се, но само това ми каза. Тези *** са живи и здрави. Одеве казах, че тези ***
са на някакъв ***, с извинение, че го наричам така. Не му знам името. Говорил съм с тези
хора. Казаха, че само са се сдавили. Питах ги дали има проблем и казаха, че няма, *** им е
12
живо и здраво. И аз доста често разхождам моето ***. ***, на който го разхождам, е дълъг
1,00-1,20 м. Не го разхождам с ***, защото като измине 50 м. започва да диша тежко. Тези
*** се охлаждат от езика, нямат пори. Като започна да го разхождам, ако му сложа ***, то
ще пукне. Моето *** е и дебело, голямо. *** ми е високо около 50-60 см. (свидетелят показва
с ръка на разстояние от пода) и от 50 кг. до 60 кг. Вечерта на инцидента и когато отивахме за
гр. С., М. плачеше, ревеше за *** и това е. В това състояние ми каза колко време е стояла
във ***. По път си говорихме, даже и за *** й говорихме. Питах я къде е малкият й *** и
каза, че е отишъл в И. и т.н. По телефона започна да си говори после. М. плачеше. Не съм
лекар, за да знам стресирана ли е, какво е това стрес и т.н. В това състояние аз не съм й
гледал главата дали е била с ***, а гледах да спасим ***. Не знам какво й е било
състоянието. Казах, че плачеше постоянно. Даже като отидохме в гр. С. при д-р Т., М. седна
на стълбата, ревеше, плачеше, обаждаше се по телефона. Д-р Т. вътре си обработваше ***.
М. ми показа ръцете си. Показа ми двете точки на ръката. Нямаше кръв по ръцете й. Имаше
две червени точки. Не знам дали й бяха подути ръцете. Във вечерта на инцидента преки
наблюдения нямам. Само бях привлечен от някакъв шум на улицата. Чух и тогава изскочих.
Н. ми се обади по телефона и каза, че нашето *** е хванало *** на М.. Оттам аз изскочих, но
те ги бяха разтървали като отидох. Аз прибрах моето ***. В това време А. се върна и даже
вика „Гледай какво е станало с другото ***“. Аз вързах моето *** и се върнах и аз.
Продължих с М. за лекар, а Н. се прибра в нас. Отидох с М. при д-р С.. Не очаквах, че ще
ходим за гр. С., че оттам в гр. П., от гр. П. към гр. С.. Тогава аз не съм бил в гр. П.. Бях в гр.
Ч. и към гр. С. я карах.
Свидетелят М. на въпроси на съда: Не знам дали моят *** е бил употребил алкохол онази
вечер. Стана тази суматоха, той се прибра нагоре. Аз живея на горния етаж, а *** ми живее
на долния етаж. Като се върнах от гр. С., въобще не сме си говорили с него. На другия ден
си говорих с него.
Свидетелят М. на въпроси на адв. С.: Преди да тръгнем към д-р С. влизах във ***. Вътре
търсихме телефони на други лекари и т.н. Спомням си, че в *** беше *** на М. – Л.. Имаше
още 3-4 човека, но не мога да кажа кои са. Имаше едни с ***, вързани с ***. Не съм обърнал
внимание на никой. Мен ме интересуваше ***. Отидох да видя какво става с ***. Въобще не
съм оглеждал никой. На моето *** са отрязани *** и ***. Тези породи са така и е рязано в
лекарски кабинет. Беше на 3 месеца тогава. Така се прави. Аз съм го завел при лекари в
болници. Не мога да кажа защо това е необходимо да се прави. Те се водят *** и така ги
правят всички ***. Не съм запознат с процедурите, защо е така или защо не. Даже ги режат
още като се раждат, за да не ги карат по болници, с упойки и с такива работи. Така знам.
Никога не съм виждал хора от семейството на М. или М. да разхождат *** с ***, на ***. Това
*** никога не е било вързано. Всеки път когато М. го извежда, ги виждам. Слага го в колата,
иде, свърши си работа и го пусне от колата и си обиграва (обикаля). Това *** никога не е
било вързано. Виждал съм я да носи *** на ръце.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят М. на въпроси на адв. П.: Когато бяхме първо при единия лекар, после при
другия, М. ми каза: „Ако знаех, 5 мин. по-рано да си бях излезнала да си тръгна. Откъде да
знам?“. Нейното *** няма да ***. ***, гони деца, животни, тича, ще дойде до теб, ще те ***,
обаче няма да те ***. Те са такива агресивни, обаче нама да те захапе. М. постоянно ми
викаше: „Хем си го знам каква е будала, да си бях тръгнала по-рано и да не се засичам с
него“. Това тя ми го казваше. Даже каза: „Н. няма вина. Той си претрепа неговото *** от бой
докато го пусне“. Н. е удрял нашето ***, праскал го е, за да може да пусне другото ***.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Свидетелите Д. Т. и С. М. бяха освободени от съдебната зала.
13
СЪДЪТ дава 15 мин. почивка.
Съдебното заседание се възобнови в 15,44 часа.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото заключение по назначената съдебнопсихологическа
експертиза с вх. № 1036/08.04.2025 г., ведно със справка-декларация.
АДВ. С.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
АДВ. П.: Също.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Е. М. К., на ** години, ***, ***, ***, без родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, същото
обеща да даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Поддържам депозираното заключение.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице.
Вещото лице К. на въпроси на адв. С.: Пояснявам какво означава, че е засегната
личностовата сфера и свободното социално функциониране на М. Т.: От личностния тест,
който е направен към лицето, показва, че тя е интровертна личност, което значи „насочена
към себе си“. Този тип личности са доста отговорни и един преживян стрес ги води към
постоянно връщане към случилото се. Всеки човек има ресурс да се справи с известен по
обем стрес. Този тип личности го преживят за по-дълъг период от време. Ако не ползват
специализирана помощ, е вероятно това да отключи и някакви други реакции, които водят
до промяна на емоционалното състояние. Това показва тестът, който беше проведен за
личностната характеристика на изследваното лице. Всеки един човек има наличен ресурс за
справяне с определен вид стресова ситуация. При М. този ресурс не е достатъчен, за да
надмогне емоционалното състояние по време на извършения тест, когато е проведен на
**.**.2025 г., една година след преживения стрес. Този ресурс при нея не е достатъчен, за да
превъзмогне изцяло стреса, който е преживяла. Силното състояние на фрустрация означава,
че за дълъг период от време, преживяното не освобождава личността, а то води до душевни
страдания, които я връщат почти ежедневно, от проведеното интервю, и показват, че това е
преживян доста душевен дискомфорт, който я връща постоянно към преживяваното. Не е
достатъчен ресурсът, с който тя разполага, за да излезе от състоянието, което е първоначално
преживяно с една година назад. При проведеното интервю и при въпроса по скалата от 0 до
10, ако 10 е преживеният стрес по време на инцидента, отговорът беше - 8, че е намаляло,
което при друг вид личности – екстроверти, би намаляло поне на 5, а при нея е 8. Това
показва, че има фрустрация, забавяне във времето, което не изчезва, а постоянно се връща
към преживяното. Другият въпрос, който ме наведе към това заключение е, че те вкъщи не
разговарят по темата, което в психологията означава, че не може да се преживее инцидентът,
а той продължава да действа. Докато минава времето, щом не се говори, това означава, че
постоянно действа на емоционалното състояние на личността. Това само по себе си
предизвиква душевен дискомфорт в ежедневното функциониране на М. Т., особено когато
личността остава насаме със себе си. Тя прави необходимото, за да се справя. Тя самата не
иска да изпадне в депресия, защото знае тежестта на състоянието „депресия“, при
проведеното интервю. Това, че тя не спи достатъчно, сънува кошмари, показва, че
инцидентът не е преживян от личността във времето, което обикновено за другите личности
би било достатъчно, за да излезе от състоянието на този силен стрес – остра стресова
реакция. Преценявам, че при нея е налице тази остра стресова реакция. След преживения
инцидент, мисля от знанията, с които разполагам, че М. Т. е преживяла остра стресова
реакция и има данни за посттравматичен стрес. Описаното от свидетелката В. състояние на
М., потвърждава и проведеното интервю. Направи ми впечатление, че когато свидетелката в
14
3:30 часа става нощно време, това не ми беше известно, вижда, че М. е будна. Точно един от
показателите, че това продължава като посттравматичен стрес е, че хората сънуват кошмари
и това ги връща към преживяното. Свидетелите казаха и какво преживява М. при срещата с
А. и с ***, което представлява стресор. При всички случаи това е стресор. Описала съм, че
острата стресова реакция при М. по време на направеното интервю, е преминало във фобия,
която се изразява от срещата на собственика с ***. Това донякъде е променило и
стандартния й начин на живот – да се движи повече с кола в диапазона, в който би могло да
се засече със собственика и с ***, причинило инцидента. Стресът е клонифицирал за
състоянието, в което в момента към провеждане на интервюто, е М.. Една година след
инцидента този стрес е клонифицирал във фобия и в състояние, не е депресия, но е
преддепресивно състояние. М. каза, че е провеждала интервюта с професионална помощ, но
доколко това е помогнало, аз не мога дам в момента заключение. Изследванията показват, че
М. сама няма достатъчен ресурс и капацитет за справяне със стресовата ситуация. Би било
необходимо и полезно да се търси професионална помощ, тъй като проведеното интервю
показва, че тя все още е в стрес, който пак казвам, че е преминал във фобия и в душевна мъка
към домашния любимец, който е бил по нейни думи част от семейството, тъй като, както и
преждеговорящите, и в интервюто, тя живее почти сама, тъй като *** й има половинка,
мъжът й е ***, а другият й *** се намира в ***. Затова при М. по-дълбоко е засегнато
емоционалното състояние, отколкото при една друга личност, която има по-голям ресурс,
като екстровертите, пак го казвам, биха могли да се справят много по-добре, отколкото при
нейната личност, доколкото показва тестът, който беше проведен.
Вещото лице К. на въпроси на съда: Няма чисти екстроверти и чисти интроверти. При
интровертите се случва точно това – да се фокусират върху даден проблем и трудно да
излязат от такава една ситуация. Интровертите са по-отговорни, по-насочени навътре към
себе си, търсят повече причини. В ежедневието те разчитат изключително на себе си,
предпочитат да разчитат на себе си. По-мисловната дейност, насочена към себе си, води до
това състояние - да се фокусират върху този проблем и да не могат да го преживеят по-
добре, отколкото ако тестът беше показал, че М. е в другата граница – екстроверт.
Вещото лице К. на въпроси на адв. С.: В психологията при преживяна смърт, дори и при
човек, необходимото за излизане от траур, нормалното е до един месец. Ако след този един
месец човек не излезе от състоянието на траур, то преминава в различни психологични
състояния, които за различните лица са различни. В случая говорим за смърт на *** и аз не
бих могла да дам заключение колко време ще трябва на М. да излезе от това състояние. Пак
казвам, че при някои хора е необходимо да се използва професионална психологична помощ
за излизане от такова състояние. При М. заключението ми е, че душевното й състояние е
нарушено. Тя преживява мъката доста по-дълбоко и при моите изследвания показва, че
душевният й мир е засегнат. При проведеното интервю М. сама каза, че приема, особено в
началото е приемала по-често, успокоителни медикаменти при нужда в ежедневието. Към
проведеното интервю също приема при нужда. При нужда също спомена, че търси
психологичната помощ на психолог, който е от гр. П.. По принцип в психологията винаги,
когато човек се връща към първоначално преживения стрес, отключва реакции, които за в
момента могат да изразят чисто вербални състояния като плач, треперене на ръцете, както е
и в днешното заседание. Почти при всеки един човек това се случва. По време на интервюто
се наложи отново М. да бъде върната към преживения инцидент. Направи ми впечатление,
че имаше треперене на ръцете, чувстваше се неспокойна, отново плачеше, което показва, че
са нарушени емоционалните й състояния, че тя все още не е преживяла инцидента една
година след случилото се. Привързаността на М. към нейния *** я преценявам като силна
емоционална връзка и след загубата, пак казвам, че при нея няма достатъчен психологически
ресурс за справяне с това състояние, особено от това, че не се говори за случилото се. За да
може да бъде превъзмогнат целият този стрес, който е причинил острата стресова реакция,
трябва да се говори, но трябва с професионалист. Има си специални процедури, които да
15
изведат определена личност от това състояние.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Вещото лице К. на въпроси на адв. П.: Аз не мога да дам преценка и не познавам колегата
психолог с когото е работила М., но пак казвам, че към момента на провеждане на
интервюто лицето има нужда от професионална помощ за преодоляване на състоянието. В
проведеното интервю бяха зададени въпроси и М. разполага с достатъчно голям капацитет
като интелигентност, за да знае, че изпадането в това състояние би навредило както на нея,
така и на хората, които я заобикалят от тесния семеен кръг. Тя сподели, че полага всякакъв
вид усилия, за да го преживее, но тъй като живее в жилище, от което *** *** е било част,
всичко я връща към спомени, преживени с нейния ***. Лицето полага необходимите усилия,
за да се справи със стреса. Самият факт, че тя продължава да работи, че поддържа контакти с
приятелския кръг, показва, че тя полага усилия да не изпадне в депресия, защото тя също
има притеснения да не изпадне в депресия и да не може да си извършва ежедневните
дейности. Дълбоко в себе си, може би трябва да получи професионална помощ. Дадох за
пример периода от един месец за излизане от траур при смърт на човек. Може би е
неподходящо или не съм се изказала правилно. Когато човек изпадне в траур, силната
емоция да плаче всеки ден, да не извършва ежедневните си дейности, е в срок до един
месец. След това, ако продължава да не може да се справя в ежедневието си, в смисъл само
да плаче и нищо да не прави от ежедневните си дейности, тогава трябва да се търси
извеждане на лицето от това състояние. Тоест, има нужда от странична помощ. До един
месец е нормално. Дадох го като един вид пример за емоционално състояние, в което може
да изпадне човек, и ако човек не може да се справи сам, мъката не значи, че ще бъде
преодоляна след този един месец, просто човек да може да продължи да извършва
ежедневните си дейности. Казвам, че в психологично отношение при М. първоначалното
състояние на остра стресова реакция преминава във фобия от ***. Затова при проведеното
интервю разбрах, че тя обича да се движи пеша, но точно заради тази фобия много често
използва автомобила си, както до родителите си, така и на работа - за да не се срещне отново
с ***, което е причинило инцидента. Това е един от фактите, който показва, че е нарушено
ежедневието, което е било обикновено – движила се е по друг начин. Самият факт, че сменя
начина си на живот заради страх от нещо, показва, че фобията е налице. След острата
стресова реакция, един от факторите за посттравматичен стрес е, че човек не може да
изживее истински чувството на радост в определени моменти, защото преживения стрес го
връща към негативното, което е преживял. Затова заключението ми е, че към провеждане на
интервюто този стрес не е преодолян и че има остатъци в нейния душевен мир. Не можеш
да преживееш истински една радост, едно радостно събитие, защото посттравматичната
реакция е точно това. Не казвам, че постоянно съзнанието на М. е заето с този инцидент. Не
мога да дам отговор дали във всеки един момент не може да преживее радостни събития,
емоции. Истински не може да преживее радостна емоция точно в състоянието на
непреодоляна остра стресова реакция. Този посттравматичен стрес, ако не е преодолян,
точно това е, че човек може да се затвори в себе си и самият факт, че е нарушен сънят й, тя
прави всичко възможно да провежда нормално ежедневие, но в интервюто, което
проведохме, лицето спомена, че всичко я връща към инцидента и не може сама да го
преодолее. Прави всички усилия, за да го забрави, но не може. Един от признаците е, че
може да има определен период от време, в който ти си мислиш, че си надживял целия този
стрес, но в съня може да се появи кошмар, който те връща като изживяване в първоначалния
момент. В самата експертизата не съм отразила изцяло данните от интервюто. Отразила съм
само фрагменти от интервюто. Използвала съм всички данни от делото. Не съм базирала
моето заключение на психологическата оценка, която е приложена по делото. Само съм я
приложила, че съм запозната с нея, както съм приложила и доказателствата от делото. В
самото начало на експертизата съм споменала всички документи по делото. Работила съм
върху данните от исковата молба и доказателствата. Не съм взела предвид психологичната
16
оценка, а просто съм описала всички налични материали по делото. Запозната съм с тези
документи, но самите заключения са изцяло на база на проведеното интервю и на
личностния тест, който съм провела. Не съм стъпвала върху труда на колежката. Запозната
съм с него, но не съм ползвала данните от нейното заключение.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице. След изслушване на вещото лице, считам,
че съдебнопсихологическата експертиза е изготвена пълно, всестранно и обективно. Моля
да бъде приета като доказателства по делото.
АДВ. П.: Не възразявам изготвената и изслушана днес експертиза да бъде приобщена като
доказателства по делото. По отношение на това в кои части и доколко същата следва да бъде
ценена, ще направим анализ по същество.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, намира,
че следва да приеме и приобщи към доказателствените материали по делото изготвеното от
вещото лице Е. М. К. и изслушано в днешното съдебно заседание заключение по
допуснатата съдебнопсихологическа експертиза, депозирана с вх. № 1036/08.04.2025 г.,
ведно със справка-декларация.
На вещото лице Е. М. К. следва да се изплати възнаграждение в размер на *** лева от
внесения от ищцовата страна депозит, за което следва да й се издаде разходен касов ордер.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствените материали по делото изготвената от
вещото лице Е. М. К. и изслушана в днешното съдебно заседание съдебнопсихологическа
експертиза, депозирана с вх. № 1036/08.04.2025 г., ведно със справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Е. М. К. възнаграждение в размер на ***,00 лева (триста
и петдесет лева) от внесения от ищцовата страна депозит, за което да й се издаде разходен
касов ордер.
Вещото лице беше освободено от съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото писмо с вх. № 1262/02.05.2025 г. от РП - С., с което
се изпраща заверено копие от преписка № ***/2024 г. по описа на РП – С., по жалба на М. Й.
Т. от гр. ***, съдържаща 95 листа.
АДВ. С.: Запознати сме с преписката.
АДВ. П.: Запознати сме с преписката.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото писмо с вх. № 1261/02.05.2025 г. от Областна
дирекция по безопасност на храните - С., с което информират съда, че идентификационните
данни, цитирани в писмото за *** „***“, съвпадат с тези вписани в интегрираната
информационна система на БАБХ - Вет ИС, а именно: инжектируем транспондер (чип) №
*************** и паспорт № ************. Собственик на *** е лицето: А. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, общ. ***. Съгласно разпоредбите на чл. 177,
ал.1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) се забранява извеждането на
*** без ***, а на агресивни *** – и без ***. Поради това няма основание лицето А. С. М. да
е освободено от забрана разписана в ЗВД. По действащото законодателство контрола по
спазване изискванията на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВД се осъществява от кметовете на общини,
райони и кметства, което е разписано в чл. 178 от ЗВД.
АДВ. С.: Запознати сме с писмото.
17
АДВ. П.: Запознати сме с писмото.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото писмо с вх. № 1445/21.05.2025 г. от О. Ч., с което се
изпраща заверено копие от Констативен протокол от извършена проверка на **.**.2024 г. на
частен дом на ул. „***“ № **** в гр. ****, собственост на А. С. М.. Същият е връчен след
извършената проверка в същия ден срещу подпис на А. М..
СЪДЪТ предоставя възможност на процесуалните представители на страните да се
запознаят с постъпилото от О. Ч. писмо с вх. № 1445/21.05.2025 г., ведно с приложеното към
писмото заверено копие от Констативен протокол от извършена проверка на **.**.2024 г.
АДВ. С.: Госпожо съдия, моля да бъдат приети и приобщени към доказателствата по делото
преписката от РП – С., писмото от Областна дирекция по безопасност на храните - С. и
констативният протокол, изпратен от О. Ч..
АДВ. П.: Също, госпожо съдия, моля да бъдат приети докладваните от Вас доказателства,
представени по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, намира,
че следва да бъдат приети и приобщени към доказателствените материали по делото
изпратената с писмо с вх. № 1262/02.05.2025 г. от РП - С. в заверено копие преписка №
***/2024 г. по описа на РП – С., писмо с вх. № 1261/02.05.2025 г. от Областна дирекция по
безопасност на храните – С., и писмо с вх. № 1445/21.05.2025 г. от О. Ч., ведно с приложено
към него заверено копие от Констативен протокол от извършена проверка на **.**.2024 г.,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствените материали по делото изпратената с
писмо с вх. № 1262/02.05.2025 г. от РП - С. в заверено копие преписка № ***/2024 г. по описа
на РП – С., писмо с вх. № 1261/02.05.2025 г. от Областна дирекция по безопасност на
храните – С., и писмо с вх. № 1445/21.05.2025 г. от О. Ч., ведно с приложено към него
заверено копие от Констативен протокол от извършена проверка на **.**.2024 г.
АДВ. С.: Госпожо съдия, въпросът беше отложен за произнасяне касателно приемането на
представения с исковата молба диск. По твърдения на моята доверителка считам, че дискът,
който е към преписката и дискът, който сме приложили към исковата молба, са с идентично
съдържание. Запознала съм се с разчитането на диска, което се намира в преписката от
Районна прокуратура. Часовете така, както са разчетени, съвпадат с това, което аз в
предходно съдебно заседание изложих като времетраене, а и като съдържание, така че моля
представеният към исковата молба диск да бъде приет към доказателствата по делото и на
него да бъде извършен оглед.
АДВ. П.: Госпожо съдия, процесуалният представител на ищеца твърди, че това е идентичен
запис, но аз съм на обратното становище. Моля първо да бъде направен оглед и да бъде
предявен записът, който се намира в кориците на делото, на преписката, и ако те потвърдят,
че той е идентичен, отпада нуждата да бъде приобщаван записът, представен с исковата
молба, защото той може да е с еднакво времетраене, но не знаем дали е от една и съща
камера.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде приет и приобщен като веществено доказателство по
делото представеният с исковата молба компактдиск, който е поставен в бял плик с надпис
„Запис от **.**.2024 г.”, като предлага на страните при извършването на огледа му, да се
извърши оглед и на диска, приложен към преписка № ***/2024 г. по описа на РП – С..
АДВ. С.: Госпожо съдия, не се противопоставям. Моля да бъде приет като веществено
18
доказателство представеният с исковата молба диск, но моля извършването на оглед да бъде
отложен за следващото съдебно заседание, с оглед продължителността на това съдебно
заседание и напредналото време.
АДВ. П.: Не възразявам, но моля, ако има възможност, да бъдем снабдени с копие от
дисковете.
Съдът счита, че следва също така да възложи на *** при РС-Чепеларе – Н. Р., служебно да
изготви две копия от приложения към исковата молба компактдиск, поставен в бял плик с
надпис „Запис от **.**.2024 г.”, както и две копия от приложения към преписка № ***/2024
г. на РП - С. компактдиск, поставен в бял плик с надпис „ЗМ-**/2024 373000-****/2024 РУ –
Ч. КОПИЕ ДИСК“, които да бъдат предоставени на страните за запознаване.
Съдът, съобразявайки становищата на процесуалните представители на страните, намира че
следва да отложи за следващото съдебно заседание извършването на поискания от ищцовата
страна оглед на приложения към исковата молба компактдиск, поставен в бял плик с надпис
„Запис от **.**.2024 г.”, както и оглед на приложения към преписка № ***/2024 г. на РП - С.
компактдиск, поставен в бял плик с надпис „ЗМ-**/2024 373000-****/2024 РУ – Ч. КОПИЕ
ДИСК“.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като веществено доказателство по делото представения с
исковата молба компактдиск, който е поставен в бял плик с надпис „Запис от **.**.2024 г.”.
ВЪЗЛАГА на *** при РС-Чепеларе – Н. Р., служебно да изготви две копия от приложения
към исковата молба компактдиск, поставен в бял плик с надпис „Запис от **.**.2024 г.”,
както и две копия от приложения към преписка № ***/2024 г. на РП - С. компактдиск,
поставен в бял плик с надпис „ЗМ-**/2024 373000-****/2024 РУ – Ч. КОПИЕ ДИСК“, които
да бъдат предоставени на страните за запознаване.
ОТЛАГА за следващото съдебно заседание извършването на поискания от ищцовата страна
оглед на приложения към исковата молба компактдиск, поставен в бял плик с надпис „Запис
от **.**.2024 г.”, както и оглед на приложения към преписка № ***/2024 г. на РП - С.
компактдиск, поставен в бял плик с надпис „ЗМ-**/2024 373000-****/2024 РУ – Ч. КОПИЕ
ДИСК“.
АДВ. С.: Към настоящия момент нямаме други доказателствени искания. При определяне на
дата за следващо съдебно заседание, моля да имате предвид, че от 15.06.2025 г. до 07-08 юли
2025 г. съм в отпуск.
АДВ. П.: Също нямаме други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът намира, че следва да отложи делото за
други дата и час.
Предвид горното и графика на съда, съдът ПРЕДЛАГА следваща дата, за която да се отложи
делото – 14.07.2025 г.
АДВ. С.: Мога да се явя.
АДВ. П.: Също
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
19
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 14.07.2025 г. от 14,00 часа, за които дата и час ищецът М.
Й. Т. и ответникът А. С. М. са уведомени в днешно съдебно заседание, лично и чрез
процесуалните им представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р К. Х., като й се укаже за следващото съдебно заседание
задължително да представи заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза, в
срока по чл. 199 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16,35 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
20