Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 11.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание нa шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                              

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1197 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр.София,  чрез адвокат пълномощник, предявява  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N  784/2020г. на РС-Кърджали, произтичащо от неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената на потребени услуги по  договори за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че е легитимиран кредитор на паричното вземане по сключен договор за цесия от 01.10.2019г. със „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК *********, което от своя страна е било легитимиран кредитор  на вземането по договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „БТК“ ЕАД, като ищецът е придобил вземането, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности му, и същото произтича от договор с последно посоченото дружество от 27.01.2017г. и договор от 21.02.2017г., по които на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16560839001, и по които не са заплатени същите по издадени фактури, описани в исковата молба от 08.04.2017г., от 08.05.2017г. и от 09.06.2017г..По същите фактурираните услуги са платими съответно в срок до 25.04.2017г., 25.05.2017г. и 25.06.2017г., на обща стойност 179.20 лв., от които ищецът претендира само 89.20 лв. за месеците април, май и юни 2017г., без посочения в първата фактура баланс от предходни периоди в размер на 110.32 лв. Позовава се на клаузите на чл.29 от Общите условия на „БТК“ ЕАД към договорите за мобилни услуги и на чл.43, т.1 от същите, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги и при неспазване на това задължение, мобилният оператор може да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, както и поради прекратяването на договорите на ответника, мобилният оператор е издал по клиентския номер, посочен по-горе, крайна фактура с номер **********/08.07.2017г. Ищецът сочи, че датата на деактивация на процесния абонамент е 12.06.2017г. и към същата не е регистрирано плащане по фактурите, като деактивацията е генерирана автоматично по вградената електронна система на оператора. По неплатените цени на услугите ищецът твърди, че е начислил мораторна лихва за забава, която претендира да е в размер на 24.99лв. за периода от 28.06.2017г. до 01.04.2020г., с оглед на което и за посочените по-горе суми за главници, представляващи неплатена цена на предоставени услуги и за обезщетение за забава, претендира да се установи вземането му по издадената заповед за изпълнение срещу ответника, като излага и подробни съображения относно прехвърляне на вземането по цесиите и съобщаването им на ответника. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с молба - становище чрез упълномощен адвокат, с уточнение на актуалното фамилно име на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.Л. К., чрез упълномощен адвокат, оспорва иска по чл.422, ал.1 от ГПК, без да оспорва сключването на посочените в исковата молба договори по клиентски номер 16560839001, по който са издадени и посочените в исковата молба фактури, като прави възражение, че паричните задължения по тях са погасени по давност на основание чл.111, буква „в“ от ЗЗД, тъй като по своята същност те са за периодични плащания, и с оглед датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а и към датата на предявяване на настоящия иск, посочената в разпоредбата на чл.111, буква „в“ от ЗЗД   тригодишна давност е изтекла.В съдебно заседание ответникът чрез упълномощения адвокат поддържа възраженията срещу иска.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Със Заповед  N 268/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  784/2020г. на РС-Кърджали е разпоредено длъжникът П.Л. К.с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на кредитора „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, чрез адв. В.Г.,

1.сумата 89.20 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16560839001, с дати 27.01.2017г., 21.02.2017г., 15.03.2017г., за отчетни периоди по фактури NN **********/08.04.2017г., **********/08.05.2017г., **********/09.06.2017г.,

2.сумата 24.99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 01.04.2020г., и

3.сумата 205 лв., представляваща разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

В заповедта са посочени обстоятелствата, от които произтичат вземанията, а именно неизпълнено парично задължение по сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* договори за далекосъобщителни услуги по клиентски номер 16560839001, вземането за което кредиторът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД  е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия  от 16.10.2018г., което на свой ред е прехвърлило вземането на заявителя „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 01.10.2019г., и длъжникът е уведомен за прехвърлянията на 19.11.2019г.

Между страните не е спорно сключване на посочените договори и издаване на фактури по тях, при което с доклада по делото е признато за безспорно между страните, че същите са сключили описаните в исковата молба договори за далекосъобщителни услуги с дати 27.01.2017г. и 21.02.2017г., по които са издадени описаните в исковата молба фактури от 08.04.2017г., 08.05.2017г. и 09.06.2017г., за посочените в тях цени на далекосъобщителни услуги.На ищеца са дадени указания да установи, че е кредитор на ответника на основание договор за цесия от 01.10.2019г., сключен със „С.Г.Груп“ ООД, което на свой ред е било кредитор на ответника на основание договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „БТК“ ЕАД - страна по договорите с ответника от 27.01.2017г. и 21.02.2017г.

Към исковата молба са представени доказателства за осъществените цесии, при което предвид, че законът не изисква специална форма за договора за цесия  и за доказване на уведомяването за цесия, която да предпоставя валидността на тези действия, защото писмената форма на всички тези действия е за доказване, то правопораждащо действие цесиите имат за длъжника от узнаването им, в случая от връчване на книжата по делото, което обуславя  материалноправната легитимация на ищеца като кредитор на вземането, по което отговорността за изпълнение е на ответника като длъжник.

Претендираното парично главно вземане, както общо, така и като цена по всяка една от сочените от ищеца и неоспорени от ответника фактури е погасено по давност по възражението на ответника, основано на чл.111 б „в“ от ЗЗД.

Първата фактура/месечна сметка/ е с дата 08.04.2017г. и с определен срок за плащане 25.04.2017г., втората е с дата 08.05.2017г. и с определен срок за плащане 25.05.2017г., и третата е с дата 09.06.2017г. и с определен срок за плащане 25.06.2017г./последната не е представена по делото, но обстоятелствата по нея не са спорни/, съответно тригодишният давностен срок за вземането по всяка една от тях, изтича на 25.04.2020г., на 25.05.2020г. и на 25.06.2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, откогато искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен, е подадено на 09.07.2020г., п.кл.08.07.2020г., при което не е прекъснало давността съгласно чл. 116 б „б“ предл.1-во от ЗЗД.

По делото е представена фактура /месечна сметка/ от 08.07.2017г., със срок на плащане 25.07.2017г., за която сам ищецът твърди, че представлява крайна фактура, издадена след деактивация на абонамента на 12.06.2017г., и видно от която със същата не са фактурирани цени на услуги, каквито се претендират по делото, но такива са посочени като баланс от предходни периоди, като фактурата остойностява начислени неустойки.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР N 3/2011 г. по тълк. дело N 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на  чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от съдържанието на процесните договори и на месечните сметки, както и на общите условия към договорите/раздел VII, т.29 и т.35.1/, че предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, като периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата и неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок, то вземанията по договорите съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на  чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват по давност в посочения тригодишен срок.

Съответно вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, щом главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119, вр. чл. 111, б. "в" ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа, т.е. от изтичане на крайния срок за плащане на всяка месечна сметка,  тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение-чл.70, ал.1, вр. чл.71 от ЗЗД. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.Процесните задължения са уговорени като срочни и  длъжникът изпада в забава, след като изтече срокът за плащане на месечните сметки, от падежа на които и до преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК давността за тях е изтекла.Поради погасяването им по давност, искът по чл.422, ал.1 от ГПК подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на разноски и в негова тежест на основание чл.78, ал.3 от ГПК са направените от ответника и претендирани разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

 

РЕШИ  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, срещу П.Л. К.с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 89.20 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16560839001, с дати 27.01.2017г., 21.02.2017г., за отчетни периоди по фактури NN **********/08.04.2017г., **********/08.05.2017г., **********/09.06.2017г., и за сумата 24.99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 01.04.2020г., за които е издадена  Заповед  N 268/26.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  784/2020г. на РС-Кърджали, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, да заплати на П.Л. К.с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата 300 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                

Съдия: