Разпореждане по дело №1054/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по частна жалба на В. Г. М. чрез адв. И. А., насочена срещу определение № 4619/10.06.2013 г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 1426/2013 г. по описа на с. съд. С атакуваното определение районният съд е прекратил производството по гражданско дело № 1426/2013 г. на Районен съд Благоевград, образувано по искова молба вх. № 3535/06.06.2013 г., подадена от В. Г. М., ЕГН *, адрес гр. Б., ж.к. З., бл.25, .1, ап.1, чрез адвокат И. А.от АК П., адрес на кантората гр. П., ул. “Т.” № 42, .2 срещу И. А. А. А., БУЛСТАТ ., адрес гр. С., ул. “Г.” № 5 и делото е изпратено на Административен съд Б.по родова подсъдност.

В жалбата се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с депозираната искова молба се претендират вреди, изразяващи се в сторени разноски при обжалването и отмяна на незаконосъобразен акт на администрацията. Отговорността за разноски по обжалване на наказателни постановления нямала изрична законова регламентация. В нормата на чл.84 ЗАНН нямало изрично препращане към правилата за сторените от жалбоподателя разноски, поради което, предвид императивния й характер, не би могла да се тълкува разширително по отношение на разпоредбата на чл.190 НПК. По тази причина съдебните разноски не подлежали на присъждане в рамките на административнонаказателното производство. Следователно, за жалбоподателя не съществувал друг процесуален способ да претендира сторените разноски, освен по общия исков ред. Сочи се, че трайно било прието в практиката на съдилищата, че това не били вреди, които можели да се квалифицират по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като разноските по такъв вид производства не представлявали вреди, които да произтичат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата или общината, нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което тяхното репариране можело да се търси по общия ред на ЗЗД, като вреди, произтичащи от “непозволено увреждане”- решение № 13066/04.11.2009 г. по адм. дело № 570/2009 г. по описа на ВАС, решение № 4426/06.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2009 г., III о. Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД, този, който бил възложил на друго лице някаква работа, отговарял за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД била за чужди виновни противоправни действия, тя имала обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД били необходими следните предпоставки, които били налице: 1 - вреди, причинени на ищеца; 2 - вредите били причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; 3 - вредите били причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4 - служителят имал вина за причинените вреди. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд Б. за продължаване на процесуалните действия.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема аз установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, настоящият съдебен състав, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Жалбоподателят в настоящото производство В. Г. М. е предявил пред Районен съд Б. срещу И. А. А. А., гр. С., ул. “Г.” № 5 иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 150 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 24 от 2012 г. на РС Благоевград, ведно със законната лихва от 20.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

С атакуваното определение Районен съд Б. е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а исковете по този текст се разглеждат от административните съдилища, поради което е прекратил образуваното производство и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Б.

Предвид твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск пред районния съд, вредите са настъпили от установената по съдебен ред незаконосъобразност на акт, издаден в резултат на дейност на административен орган. Съгласно разпоредба на чл.128, ал.1, т.5 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Като ответник по делото е привлечен държавен орган, който е издал отмененото наказателно постановление при упражняване на правнорегламентирана дейност, характерът на която е административна. Това определя иска като такъв по чл.1 ЗОДОВ и обуславя подсъдността му по чл.132, ал.1 вр. чл.128, ал.1, т.5 АПК и чл.203 АПК. Предвиденият в специалния закон ред за обезщетяване на гражданите и организациите за претърпени от тях вреди от дейността на администрацията, изключва възможността за търсенето им по общия исков ред – определение № 36 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. дело № 30/2013 г., 5-членен състав.

По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, Благоевградският окръжен съд, в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4619/10.06.2013 г. на Районен съд Б., постановено по гр. д. № 1426/2013 г. по описа на с. съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: