№ 2463
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росен Д.
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20221100102890
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М. П. К. – В., ЕГН
********** против ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството и СТОЛИЧНА ОБЩИНА за установяване , че ответниците не са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. 26, м. „Манастирски ливади –
запад“, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1610 по одобрената през
2010 г. кадастрална карта, с площ 2 219 кв.м., при граници на имота: от запад – имот с
идентификатор 68134.1932.874- двор на училище, от изток – имот с идентификатор
68134.1932.2086 - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот 68134.1932.1431 и
от юг – имот с идентификатор 68134.1932.2120.
Ищцата твърди, че процесния имот е част от имот на наследодателя й В.К.Т., целия
от около 16100 кв.м. придобит от последната по силата на договор за покупко-продажба,
обективирана с Нотариален акт № 69, том XII, дело 2445/1921 година на Софийски
Нотариус. През 1949 год. ½ ид.част от имота е отчуждена по силата на ЗОЕГПНС, но с
влизане в сила на реституцията по ЗВСОНИ през 1992 год. тази част е възстановена по
силата на Закона.
По кадастралната карта част от възстановения имот с площ 2 219 кв.м. е нанесен като
самостоятелен такъв в казастралната карта през 2010 год. с № 68134.1932.1610 . По
регулационния план обече имота все още се води като част от УПИ IX, кв. 26 по действащия
план за регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“ предназначен за
обществено обслужване-за училище.
На практика процесния имот е отделен с трайна ограда от двора на училището, не се
1
е ползвал като такъв, не се поддържа и по новиа общ устройствен план е предвиден за
жилищно застрояване.
За имота неправомерно и без основание е съставен от СТОЛИЧНА ОБЩИЯ Акт
частна за общинска собственост /АЧОС/, вписан в том. 157, №181 от 30.10.2020 г., двоен
вх.регистър №61486.
Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения предявените искове,
като установи за всеки от ответниците,че не е собственик на процесния имот.Претендира
разноски.
В срока за писмен отговор, след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност
ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството,
действащ чрез пълномощник – вр.и.д. Областен управител на Област – София Вяра Тодева
заявяма,че не оспорва иска. Потвърждава, че изложеното в исковата молба отговаря на
действителното фактическо положение между страните и не оспорва обстоятелствата, на
които се основава иска. Изрично сочи, че имотът, описан в исковата молба не попада в
АПДС № 03388/21.05.2003 г., с който е актуван част от терен с пл. № 874, пар. IX и пет
етажната училищна сграда, предоставен за управление на МОН и на Специланото училище
за ученици с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев“ – гр. София.
Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да не бъдат възлагани върху този
ответник, тъй като не е дал повод за завеждане на делото – никога не е оспорвал правото на
собственост на ищцата и признава иска.
В срока за писмен отговор ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва иска. Излага,
че за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 3567 от 12.06.2020
г. на район „Витоша“-Столична община, като за част от стария имот пл. № 1610 бил
съставен по -рано акт за общинска собственост вписани под N° 1576/08.02.2002 г.
Не оспорва, че в преписката с peг. № ДИ-18-00-315 от 1994 г. се съдържали данни за
отписване от актовите книги на ½ идеална част от 16 дка т. е. 8 дка , но имота не е
достатъчно индивидуализиран, тъй като не се установява, категорично местоположението
му и частта попадаща в стар имот с пл. № 1, предвид това,че след попълване на
кадастралната основа през 1985 г. за регулационния план за м. „Манастирски ливади“ от
стар имот с пл. № 1 са обособени имоти с нови планоснимачни номера.
Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че по
силата на покупко продажба обективизирана в Нотариален акт № 69, том XII, дело
2445/1921 година на Софийски Нотариус, В.К.Т. е придобила собствеността върху имот пл.
№ 1 в село Бояна, м.“Средно ливаде“, с площ от около 16100 кв.м. След смъртта й през 1977
год. е наследена от единствената й дъщеря Ц.К. К., а след смъртта си през 2003 год.
2
единствен неин наследник е настоящата ищца.
Няма спор,че половината от имота е била отчуждена през 1949 год. , а също че със
заповед от 29.03.1994 год./л.11 от делото/на кмета на Столична община имотът е отписан от
актовите книги за държавни и общински имоти.
По делото са приети по реда на чл.207 и сл. ГПК първоначална и допълнителна
експертизи, депозирани пред СРС. От заключенията се установява,че имота предмет на
исковата претенция е част от имота описан в Нотариалния акт № 69, том XII, дело 2445/1921
година на Софийски Нотариус. Понастоящем според действащия общ устройствен план е
част от УПИ IX, кв. 26 , но пък след направени измервания се установява,че въпросния имот
№ 68134.1932.1610 е изключен като площ от имота отреден през 1970 год. за училище-през
1970 год. тази площ е 50025 кв.м.,а към АДС от 2003 год. 48141 кв.м. Вещото лице е
категорично,че имотът не е част от училищния двор.
От приетата по делото СТЕ се установява, че процесния имот, като реална част от
УПИ IX - за училище не съставлява изпълнен на място училищен двор, че е отделен с трайна
ограда от двора на съществуващото училище и че е обраснал с растителност и няма следи
там да е изпълнено някакво публично мероприятие. Установява също, че съобразно
техническите правила и норми могат да с обособят самостоятелни имоти за такива с
идентификатори 68134.1932.879-двора на училището и 68134.1932.1610- обособения имот
от с площ 2 219 кв.м.,като последния има необходимото лице,дълбочина и площ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
При отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ищцата има
интерес да отрече със сила на пресъдено нещо правата на ответниците по отношение имота,в
който живее, доколкото последните се легитимират като негови собственици.
Доколкото ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството не е оспорил исковата претенция и не твърди да е собственик на
процесния имот,то ищцата няма правен интерес да предяви и поддържа иска срещу този
ответник.Ето защо срещу ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството производството по делото следва да бъде прекратено.
По искът срещу Столична община.
С оглед спецификата на отрицателния иск ответникът следва да докаже, че е
собственик на правото, което се отрича от ищеца.
Столична община се легитимира като собственик на имота с Акт частна за общинска
собственост № 3567/12.06.2020 год., но от него не става ясно на какво основание го е
придобила - правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. АОС от 2005
год. посочен като по-рано съставен акт не е представен по делото.Изясняването на този
въпрос е ключов още повече ,че на 29.03.1994 год. именно кмета на Столична община е
признал собствеността на наследодателката на ищцата и е постановил имота да се отпише от
актовите книги за държавна и за общинска собственост. Не е невъзможно след този момент
3
Общината пак да е придобила имота,но доказателства в тази насока няма.
С оглед тежестта на доказване указана с доклада по делото и факта, че ответникът
Столична община не е установил категорично правото си на собственост върху процесния
имот, то съдът следва да приеме, че отрицателно установителният иск следва да се уважи.
Уважаването ще отрече правата на ответника,но не няма да има сила на присъдено
нещо относно правата на ищцата.
С оглед изхода на делото на ищцата се следват направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 1250 лв. и 500 лв. за експертиза.С оглед липсата на договор за
правна помощ съдът не присъжда на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на ищцата М. П. К. – В., ЕГН ********** чрез адвокат В. Д. от САК, че
ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.София, бул.”**** ЕИК: **** не е собственик на
недвижим имот, ПИ с идентификатор 68134.1932.1610 по одобрената през 2010 г.
кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ IX, кв. 26 по действащия план за
регулация и застрояване на м. „Манастирски ливади-запад“, одобрен със Заповед № РД09-
50-66/10.02.1999 г. на Главния архитект на гр. София при граници на имота: от запад – имот
с идентификатор 68134.1932.874- двор на училище, от изток – имот с идентификатор
68134.1932.2086 - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот 68134.1932.1431 и
от юг – имот с идентификатор 68134.1932.2120.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо поради липса на правен интерес предявения от М.
П. К. – В., ЕГН ********** против ДЪРЖАВАТА, ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено, че Държавата не е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. 26, м. „Манастирски ливади –
запад“, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1610 по одобрената през
2010 г. кадастрална карта, с площ 2 219 кв.м., при граници на имота: от запад – имот с
идентификатор 68134.1932.874- двор на училище, от изток – имот с идентификатор
68134.1932.2086 - неизпълнена част от ул. „Родопски извор“, север – имот 68134.1932.1431 и
от юг – имот с идентификатор 68134.1932.2120.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищцата К. – В. и от Държавата в
едноседмичен срок от съобщаването им пред САС.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: **** да заплати на М. П. К. – В., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 1750 лв. – разноски по
делото.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните - ищцата К. – В. и Столична
община в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5