№ 169
гр. Севлиево , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Боян Х. Косев
като разгледа докладваното от Боян Х. Косев Гражданско дело №
20204230100948 по описа за 2020 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000
срещу А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***2, искове с правна квалификация чл.422
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за установяване дължимост на вземания по
договор за потребителски кредит в общ размер 10895.52 лева, за които в
производството по ч. гр. дело №393/2020 г. на РС-Габрово, е издадена заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че предоставил на ответника банков кредит в размер на
13409.50 лева, при поето задължение за връщането му, заедно с уговорената
възнаградителна лихва, на 84 равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка с
размер от 118.79 лева. Крайният срок за връщане на главница заедно с уговорената
лихва бил 05.06.2024 г.. В чл.4 от договора страните уговорили кредитополучателят да
заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7.50 %, а при забава в
заплащането на дължими вноски по кредита била дължима неустойка- наказателна
лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или
част от вноска/, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване /чл. 4.3 от
договора/. Кредитополучателят преустановил плащанията по кредита, поради което
банката на 11.02.2020 г. упражнила потестативното си право да обяви изцяло и
предсрочно изискуем целия кредит, за което уведомила ответника. Поради липсата на
доброволно изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и ищецът
претендира в настоящото производство установяване на задълженията, за които му е
издадена заповед за изпълнение, а именно за сумите: 10264.46 лева – изискуема
1
главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 493.28 лева – изискуема редовна
лихва за периода от 05.06.2019 г. до 10.02.2020 г., сумата 137.78 лева – изискуема
наказателна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 10.02.2020 г. и разноските в
производството. При условията на евентуалност, в случай, че съдът частично отхвърли
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове, поради
необявена предсрочната изискуемост на кредита, са предявени осъдителни искове за
заплащане на сумата 9107.16 лева – предсрочно изискуема главница, сумата 493.28
лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 10.02.2020 г. и сумата
137.78 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 10.02.2020 г.,
ведно със законна лихва забава от предявяване на исковата молба до окончателното им
погасяване.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявените искове се признават за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
В хода на производството ответникът А. Г. А. изрично признава исковете, като
ищецът е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска,
съгласно чл. 237 ГПК.
Съдът, като взе предвид, че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатото
субективно материално право на вземане не противоречи на закона и добрите нрави,
респ. признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника, намира, че са
налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.
Ето защо, предявените установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищцовото дружество от А. Г. А. в обем на сумата 10264.46 лева –
изискуема главница, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда – 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
493.28 лева – изискуема редовна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 10.02.2020 г.,
сумата 137.78 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 05.07.2019 г. до
10.02.2020 г., за които суми в производството по частно гр. д. № 393/2020 г. на РС-
Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, следва да бъдат уважени
изцяло.
2
Относно обективно съединените осъдителни искове с правна квалификация
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Предвид уважаването на установителните искове, не се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за разглеждане по същество на предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове срещу А. Г. А., ЕГН **********.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаването на установителните искове, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 367.91 лева – разноски за
исковото производство, формирани от заплатената държавна такса (217.91 лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и сумата
267.91 лева – направени разноски за заповедното производство. Извършените за
производството разноски съдът присъжда в полза на ищеца, по аргумент за противното
от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като въпреки признанието на иска, именно ответникът А. Г. А.,
с поведението си, е станал причина за завеждане на делото, като не е изпълнил свои
изискуеми задължения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо 2000 срещу А. Г. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***2 и настоящ адрес: ***, установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата 10264.46 лева – изискуема главница, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.03.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата 493.28 лева – изискуема редовна лихва за периода от
05.06.2019 г. до 10.02.2020 г., сумата 137.78 лева – изискуема наказателна лихва за
периода от 05.07.2019 г. до 10.02.2020 г., за които суми в производството по частно гр.
д. № 393/2020 г. на РС- Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***2 и настоящ адрес:
*** да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, Експо
2000, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 367.91 лева (триста шестдесет и седем
3
лева и деветдесет и една стотинки) - разноски за исковото производство и сумата
267.91 лева (двеста шестдесет и седем лева и деветдесет и една стотинка) - разноски за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4