№IV-260058 11.01.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав,
на единадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
в. ч. гр. д. № 2558 по описа за 2020 г.
на БОС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
420, ал. 3 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е повод частните жалби, подадени от длъжниците „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Несебър, кв. Слънчев бряг, ул. „Хаджи Димитър“ № 2, ет. 2, ап. 6, представляван от управителя Н.Д.В. /лизингополучател/, и Н.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, действащи
чрез упълномощения си процесуален представител адв. Д.Н. /съдлъжник/, срещу определение № 438 от 30.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 44/2020г. по описа на РС-Несебър, в частта, в което първоинстанционният съд е постановил СПИРАНЕ на изпълнителното производство
по изпълнително дело № 20207430400276 по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№
743 на КЧСИ и район на действие- Окръжен съд – Кюстендил, за част от сумите, за които в полза на кредитора- лизингодател „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕООД са
издадени заповед № 87 от 18.02.2020г. за изпълнение на задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 24.02.2020г., а именно: за
сумата в размер на 26 226.48 лв.,
представляваща общ размер на изискуеми и неплатени лизингови вноски с настъпили
падежи през периода от 20.04.2016г. до 20.01.2017г. по договор за финансов
лизинг № 01004533/00002 от 22.01.2014г., за сумата в размер на 3 441.21 лв., представляваща
незаплатени застрахователни премии за периода от 14.05.2016г. до 14.02.2017г.,
за сумата в размер на 50 402.56 лв.,
представляваща общ размер на дължимите неустойки за забава в размер на 0,25% на
ден върху неизплатените лизингови вноски и незаплатените застрахователни премии
общо за периода от 20.03.2015г. до 26.11.2019г. , както и за сумата в размер на
1 210,87 лв., представляваща
неплатени данъци за превозните средства за 2016г., при условие, че длъжниците представят документ за внесена гаранция в размер на 30 000
лв.
В частните жалби жалбоподателите са изложили съображения, че районният съд е постановил
обжалваното определение, произнасяйки се по непредявено от тях искане за
спиране на изпълнението срещу обезпечение на оснвание чл. 420, ал. 1 от ГПК,
вместо по посочените от тях им основания по чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По същество в жалбата се твърди също, че
неправилно районният съд е приел, че физическото лице- солидарен съдлъжник няма
качеството на потребител по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на ЗЗП.
Жалбоподателите считат, че са представили писмени доказателства, че не дължат
вземането поради издължаване на процесните суми – а именно за продажба на
лизинговите МПС, чиято продажна цена е получена от лизингодателя. Сочат, че
неправилно районният съд не е съобразил възражението им за погасяване по
давност на основание чл. 111, б. „в“ от ГПК на част от вземанията на кредитора
за лизингови вноски, за неустойка и за данъците за процесните МПС за периода от
три години преди образуване на заповедното производство, като е приел, че същото
не може да бъде подкрепено от писмени доказателства, поради правния характер на
тази преценка. Излагат съображения, че ако правото на иск за едно вземане е
погасено по давност, то следва, че вземането не се дължи, поради което само по
себе си съдебно предявяване на вземане, за което е направено възражение за
погасяване по давност следва да представлява убедително писмено
доказателство, обосноваващо приложение
на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Иска се отмяната на горепосочения обжалван
съдебен акт и
постановяване на определение за спиране на изпълнението на заявеното основание
– чл. 420, ал. 2 от ГПК.
В законоустановения срок по
частните жалби против обжалваното определение кредиторът „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“
ЕООД не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по тях.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частите жалби са подадени в
законоустановения срок от легитимирани лица, които имат правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване пред въззивната инстанция съдебен акт,
поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
доводите в частните жалби, събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, намира следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 87 от 18.02.2020г. за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК съдът е разпоредил длъжниците „ТРАФИК ГРУП“ ЕООД и Н.Д.В., да
заплатят на кредитора„ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕООД
сумата в размер на 59 643.89
лв., представляваща общия размер на изискуеми и неплатени лизингови вноски
с настъпили падежи за периода от 20.04.2016г. до 20.01.2018г. по договор за
финансов лизинг №01004533/00002 от 22.01.2014г., за чието обезпечение е
учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт № 13, том I, рег. №
336, нот. дело 11/31.01.2014г. на нотариус Милена Тодорова с рег. Номер 604, с
район на действие – РС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата,
частично от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 21 126.50 лв. представляваща
незаплатени застрахователни премии на лизингованите превозни средства за
застраховките „Гражданска отговорност“ и „Каско“ с настъпили падежи общо за
периода от 14.05.2016г. до 04.06.2019г., сумата в размер на 50 402.56 лв., представляваща общ
размер на дължимите неустойки за забава в размер на 0,25% на ден върху
неизплатените лизингови вноски и незаплатените застрахователни премии общо за
периода от 20.03.2015г. до 26.11.2019г., сумата в размер на 3861.27 лв., представляваща неплатени
данъци за превозните средства за периода от 2016 г. до 2019г. вкл., както и
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса от
2700.69 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Видно от данните на 15.06.2020г.
на всеки от длъжниците е редовно връчена покана за доброволно изпълнение. Заедно с подадените в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражения длъжниците
са подали и молби с искане за спиране на
принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК по съображения, че вземането се основава на неравноправна клауза
и, че неправилно е изчислен размерът му, навеждайки съображения
за частичното му погасяване чрез продажба от лизингодателя на лизинговите МПС на
трето лице, както и за частичното
погасяване по давност на част от вземанията.
С обжалваното определение № 438 от 30.07.2020г., постановено по ч.гр.д. № 44/2020г. по описа на РС-Несебър, като е приел, че не са налице сочените
от длъжниците основания по чл. 420, ал. 2 от ГПК, е уважил частично искането им
за спиране на изпълнението, но на друго основание - чл. 420, ал. 1 от ГПК срещу
представяне на парична гаранция в размер на 30 000 лв.
След извършена
служебна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящата съдебна инстанция
намира същият за недопустим, по следните съображения:
В чл. 420 от ГПК са предвидени две различни основания за
спиране на изпълнението, като разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК изисква в
случаите по чл. 417, т. 1 -9 от ГПК /измежду които е и настоящият по т. 6 от
чл. 417 от ГПК/ предварително представяне от длъжника на надлежно обезпечение
за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, докато в разпоредбата на чл.
420, ал. 2 от ГПК е предвидено, че съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по
ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в следните три хипотези: 1. вземането не се
дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3. неправилно е изчислен размерът на вземането
по договор, сключен с потребител.
В настоящия случай, длъжниците изрично са основали
искането си за спиране на изпълнението на основанията, посочени в чл. 420, ал.
2 от ГПК, за които са изложили подробно своите фактически твърдения. С
обжалваното определение районният съд, като е намерил за неоснователно искането
за спиране на изпълнението на заявените от длъжниците съображения по чл. 420,
ал. 2 от ГПК, без да постанови отхвърлителен диспозитив за това, е уважил
частично искането им за спиране на друго основание - чл. 420, ал. 1 от ГПК при
условие, че представят парична гаранция. В молбата си до съда обаче длъжниците
не са направили искане за спиране на изпълнението на уваженото от съда
основание – чл. 420, ал. 1 от ГПК, а са обосновали искането си единствено по
съображения, изведени от нормата на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция
намира, че обжавалното определение по чл. 420, ал. 1 от ГПК е недопустимо, тъй
като е постановено по непредявено и непоискано от длъжниците основание за
спиране на изпълнението, което налага обезсилването на първоинстанционният
съдебен акт и връщането му на районният съд за произнасяне по молбата за
спиране на изпълнението на заявеното от длъжниците основание по чл. 420, ал. 2
от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 269
от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 438 от 30.07.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 44/2020г. по описа на РС-Несебър, в
частта, в която е постановено частично спиране на изпълнението по молбата
на длъжниците на непредявено от тях основание – чл. 420, ал. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на РС-Несебър за произнасяне по молбата на длъжниците за спиране на
изпълнението на предявеното от тях основание - чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./