№ 1619
гр. Варна, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Н.
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20223100501804 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
Въззивникът С. С. Й., редовно уведомен, се явява лично.
Въззиваемата страна Д. Д. Д., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Р. Д.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДСП- ВАРНА, редовно уведомени, не се представляват.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 3248/31.08.2022г., с което е извършен доклад в
р.з. на въззивната и на насрещната въззивна жалба, както и на депозираните срещу двете
жалби отговори.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не
възразявам по доклада. Поддържам моята жалба, изложеното в насрещната жалба не
отговаря на истината.
АДВ. Д.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Оспорвам първоначално подадената въззивна жалба. Поддържам насрещната
въззивна жалба. Водим допуснатите ни двама свидетели.
Въз основа на издаденото ни съдебно удостоверение представям и моля да приемете
1
като доказателства по делото справка, два броя постановления от ВРП, ведно с обяснения,
като е посочено, че са налице още три преписки, по едната от които, най- старата, все още се
извършва досъдебно производство срещу С. Й.. Другите са прекратени с постановления,
които прилагам.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Не оспорвам, че такива постановления са издадени и че има такива
преписки, образувани срещу мен. Всеки път, когато идвам да виждам детето имам нападки и
възпрепятстване от страна на майката на Д. Д.. Виждам се с нея и детето. Има срещу мен
подадени жалби за домашно насилие, а ние физически не се виждаме. Те пускат една жалба,
след това я прекратяват, пускат, след това я прекратяват и викат сестрата и майката на Д.
като свидетели. Имат твърдения, че аз имам влошени отношения с вуйчо ми, а аз имам
декларация. Многократно Д. в три часа през нощта е идвала пред моята къща, за което имам
документ. Искам да виждам детето си в нормален срок, нямам други претенции. Идвам от
София за три часа. Изнудват ме за пари. Превел съм 8000 лева май месец за издръжка, само и
само да мога да виждам детето. Те с това ме изнудват. Сумата от 8000 лева е устна уговорка
между мен и майката на детето за ремонт на апартамента, а след това ще прихващам с
издръжката 200 лева на месец. Тази уговорка е направена през април, май тази година.
Допреди това си плащах издръжка, но тя ми каза че и трябва по- голяма сума пари накуп и
́
след това ще прихващам сумата. Моля да ми бъде дадена възможност да представя документ
от банката за 8000 лева от май месец като издръжка занапред.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА : Тази сума наистина ми е преведена с основание за
издръжка, но тази сума когато бяхме заедно аз съм му я дала назаем предварително, защото
той заминаваше за Канада и му трябваха тези пари. Аз разполагах с нея, защото имах
апартамент във Варна, който продадох и му услужих. Разбрахме да ми я върне и той ми я
върна под формата на издръжка, за да си оправдае месечната издръжка за години напред, но
това са си мои пари, които ми върна.
СЪДЪТ, предвид обстоятелството, че не се оспорва, че сумата от 8000 лева е дадена,
намира че не следва да бъдат събирани доказателства досежно този факт, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да представи доказателства, че
е превел през май месец 2022г. сумата от 8000 лева, като посоченото основание е че е
издръжка за детето.
АДВ. Д.: Водим свидетелите, за което ни е дадена възможност, моля да допуснете
същите до разпит в днешно съдебно заседание.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ив. Д. Д. и сне самоличността и:
́
родена на ********** български гражданин, неосъждана, майка на въззиваемата страна,
предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
На свидетелката беше разяснено от съда, че може да се откаже от свидетелстване по
реда на чл.166 ГПК.
2
СВИДЕТЕЛЯТ Ив. Д. Д.
Въззиваемата страна ми е дъщеря, желая да свидетелствам. Обещавам да говоря
истината.
По принцип придружител на детето съм аз. Първа и трета седмица от месеца бащата
идва пред блока, спира колата и преди това детето не иска да тръгне. Казвам „добре, баба
идва с теб“ и тръгваме. Отиваме, влизаме в колата и той ни води или в Морската градина
или на мол. Той държи задължително детето да не се хваща за ръка, трябва да върви само,
́
нищо че детето е на две години. Да, в Морска градина няма коли, но има електрически
тротинетки, но детето е страхливо.Той го оставя само, аз стоя назад. През цялото време това
дете е стресирано, то не върви спокойно.
Той шофира с детето на ръце, той шофира детето е в ръцете му. Едната случка преди
месец приблизително, на която бях придружител на детето в Морската градина бяха
изминали трите часа от режима и вече си тръгвахме от Морската градина. Детето беше
страшно изморено, три часа с тротинетката бягаха напред- назад, бащата купи едно сокче и
даде детето да държи сокчето, а бащата носеше детето. Каза му „понеже аз ще те нося, ти ще
носиш сокчето“. Това беше към 12:30 на обяд. Детето каза, че е изморена и не иска да носи
сокчето, аз се намесих и казах, че аз ще взема сокчето. Тогава бащата скочи и с тротинетката
в ръката посегна да ме удари. Детето е в ръцете му и той започна да ми крещи. Детето
започна да плаче и той ми каза „хвани си такси и се махни оттук“. Придружител съм,
защото съдът така постанови и винаги присъствам. Детето постоянно се обръща и ме търси,
ако изчезна, докато тече режима на лични отношения. Казах му, че ще си взема такси, при
условие, че детето е с мен. Аз седнах в колата. Той тогава започна да крещи „слизай от
колата“. Това дете, което е на две годинки и половина, когато се прибрахме обясняваше на
майка си, че баща му е казвал „той каза на моята баба слизай от колата“. Тръгнахме си за
вкъщи, през цялото време докато той караше, детето стоеше в краката му. Аз бръкнах в
торбичката да си вадя телефона и той посегна да ми вземе телефона от задната седалка, за да
не го снимам как кара с детето на коленете си. Детето се разрева, а той и казва „гледай
́
напред, тате, гледай напред“.
Столче за детето в колата на въззивника няма монтирано. Преди срещите с баща си
детето казва „аз не искам да излизам, бабо, искам вкъщи да стоя“. Аз и казвам „баба ще
́
дойде с теб“ и така излизаме. Когато сме заедно и детето бащата ме е обиждал „продавачка“,
„селянка“ и детето започва да реве. Вторник и четвъртък има право да види детето на
вайбър. Когато се виждат по вайбър с детето, бащата казва, че не разбира детето. Тогава той
започва да вика на дъщеря ми „тъпа селянка“. Дъщеря ми присъства на вайбър срещите, тя
държи телефона докато детето говори с баща си и тогава бащата започва да я обижда и вика
„тъпа селянка“. Детето идва при мен и ми казва „бабо, мама ще плаче“. Обижда я, защото не
могат да постигнат съгласие по някакво споразумение, затова я обиждаше. Детето дойде в
другата стая да ми каже „бабо, мама ще плаче“.
3
След срещите детето е страшно изморено и не иска да говори и просто стои. Това са
три часа с него, той постоянно я кара да бяга и да бърза. Това е като игра, той я кара да се
учи да кара тротинетка, тя е на две годинки и половина. Не смятам, че и доставя
́
удоволствие, защото детето не иска да излезе. По принцип си играе на детската площадка,
забавлява се, докато играят с баща си, това и харесва. От време на време ме търси, когато не
́
ме види, и започва да плаче . Просто после казва, че е изморена, идва и в повече. Когато
́
ходим заедно, аз вървя малко зад тях, детето се обръща да види дали съм там, от време на
време. Ако не ме види, започва да плаче.
Детето е стресирано по време на режима, ако не ме види в момента.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П. Д. Д. и сне самоличността й:
******** български гражданин, неосъждана, сестра на въззиваемата Д. Д. Д., предупредена
за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
На свидетелката беше разяснено от съда, че може да се откаже от свидетелстване по
реда на чл.166 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ П. Д. Д.
Сестра съм на въззиваемата. Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.
Веднъж бях придружител на детето Виктория, когато се срещна с баща си. Срещата
беше преди около два-три месеца, продължи около два часа, състоя се в Морската градина,
на детската площадка. Пътуването дотам беше с бащата на детето и неговия автомобил, в
присъствието на майката на С., бабата на детето по бащина линия. Бащата ни взе с неговия
автомобил от дома на Д.. Детето пътува в мен на задната седалка. Бях седнала там, защото за
детето нямаше столче за сядане. На самата среща имаше три ситуации, в които възникна
скандал между С. и мен. Още при пристигането в Морската градина стана проблем, защото
детето пожела да ме хване за ръка В същото време баба му искаше да го хване за другата
ръчичка, но С. се възпротиви, защото счита, че не е редно детето да се води за ръка, а трябва
само да върви. С. има една черта в характера си, която проявява на всяка една среща с нас и
́
в присъствието на детето. Той е доста агресивен, трудно владее емоциите си. Тогава се
изнерви, започна да крачи назад- напред, като повтаряше, че тя е достатъчно голяма и трябва
да е самостоятелна. Тогава детето също се напрегна, защото не беше виждала баща си от
доста време. Привързана е към мен достатъчно много. Напрягането се изразява с това, че
веднага започна да плаче, стискаше ме за ръката силно, когато се скарахме с бащата, а после
около месец разказваше как С. е „викал на леля“. Към него детето се обръща на „татко“.
Следващото пререкание беше когато вече бяхме на детската площадка. Там детето търсеше
визуален и физически контакт с мен, С. също се напрегна от това нещо и каза, че нямам
работа там, трябва да се обърна и замина тихомълком и да оставя детето с баща си и с баба
си. Аз се възпротивих и казах, че първо, детето трябва да се заиграе, да се улиса в игри, за да
мога да си тръгна. Така или иначе исках да си оставя и да си замина. Тогава той се успокои.
Третият конфликт беше вече когато оставихме детето вкъщи. Аз самата исках да поговорим
4
с него какъв е проблемът, защо така се държи при положение, че аз самата съм
добронамерена и не съм имала намерение да стигам до такива ситуации. Той се опита да ме
накара да склоня Д. да подпише споразумение за режима на свиждане. По време на режима
С. беше изключително много изнервен, през цялото време беше в това състояние. Това си
пролича и в отношението към майка му. Мен ме е обиждал, в деня на срещата с детето също
използва обидни думи, нарече ни „тъпи селянки“. Пред мен по време на тази среща, за която
говоря, нарече мен и сестра ми „тъпи селянки“. Това беше в присъствието на детето, сестра
ми не беше там.
Откакто се води това дело С. винаги спазва режима, който му е определен от съда и
използва дадената възможност да вижда детето.
След срещата детето започна да плаче без видима причина. Детето беше изморено,
може и това да е било причина за плача. Тя е малка, не може точно да каже каква е
причината.
По- скоро детето се напряга от такива ситуации, когато С. се държи агресивно спрямо
някого от нас- майката, мен, баба му. Нямам впечатления, че има страх от баща си. Когато
бяхме заедно на детската площадка, тя не беше го виждала от доста време и това се
отразяваше на нежеланието и да остане насаме само с него, затова се и държеше близко до
́
мен. Не бих казала, че има страх.
Обидните квалификации по отношение на мен бяха на срещата ни, когато бях
придружител, в присъствието на детето. Мисля че още на площадката се случи това. През
цялото време разговорите се въртяха около делото и споразумението. Мисля, че обидите към
мен бяха в присъствието на детето.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: По делото има приложени доказателства- чат между майката на
детето и мен, в писмен вид, в който се вижда моето общуване с майката на детето. Там се
вижда кой как се изразява. Аз не съм отправил никакви обидни квалификации нито към
майката, нито към сестра и, нито към майка и. Неверни са твърденията, че и дължа пари.
́́́
Искам да виждам детето си при нормални условия. Моята майка е с инсулт и тя идва от 500
км, за да може да види внучето си.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети днес представените от въззиваемата
страна писмени доказателства, за които беше снабдена със съдебно удостоверение, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: Постановление от
28.09.2022г. на ВРП № 12766/03.10.2022г., Постановление от 25.06.2020г. №
8523/26.06.2020г. на ВРП, сведение от Д. Д., Писмо № И87/2022г. от 11.10.2022г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Представям и моля да приемете Медицинско удостоверение №
001441/07.10.2022г., което ме задължиха от полицията да си направя във връзка с
5
подадените жалби, Амбулаторен лист № 22280С062В52, Декларация от вуйчо ми К.М., че не
съм осъществявал насилие, както и Уведомление от 18.11.2020г., че срещу въззиваемата
страна е издаден предупредителен протокол, който е във връзка с посещението на Д. в дома
ми в три часа през нощта. При положение, че трябва да си гледа детето, тя идва в дома ми на
500 км. Мисля, че това не е нормално.
АДВ. Д.: Декларацията представлява писмено свидетелско показание и е
недопустимо да бъде приета по делото. Могло е да бъде представена в хода на
производството пред първата инстанция. Относно медицинското удостоверение и
амбулаторния лист, не виждам някаква връзка с предмета на спора. Ние нямаме данни дали
наистина е било инициирано във връзка с висящото досъдебно производство, което е по
жалба на доверителката ми. Може би, с оглед преценка доколко може да му бъде повдигнато
обвинение са го задължили, не знаем.
СЪДЪТ, по направените доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства, намира че същите не следва да бъдат приети. Представените медицинско
удостоверение и амбулаторен лист са изготвени по повод друго образувано производство за
установяване на психическото състояние на въззивника, което обстоятелство не е предмет
на настоящото производство. Във връзка с това негово състояние, с оглед установяване на
родителския капацитет, е изготвена СМЕ, която е дала заключение пред съда в настоящото
производство. Представеният отговор от МВР е от 18.11.2020г. Това доказателство е
преклудирано, т. к. е могло и е следвало да бъде представено още пред първата инстанция.
Към настоящия момент същото е недопустимо да бъде прието като представено късно в
производството. Декларацията, изходяща от К.М., представлява обективиране на
свидетелски показания в писмен документ, което е недопустимо. Заявените в декларацията
факти е следвало да бъдат изложени от свидетеля пряко и непосредствено, възприети от
съда. Наред с това и е настъпила преклузия за опровергаване на тези факти, т. к. още пред
първоинстанционния съд е обследван въпроса за това, било ли е налице насилие.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да бъдат приети: Медицинско
удостоверение № 001441/07.10.2022г., Амбулаторен лист № 22280С062В52, Декларация от
К.М. и Уведомление от 18.11.2020г.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ същите към корицата на делото.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на родителите на детето, на основание чл.
176 ГПК:
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Д. Д.:
Режимът на лични отношения на Вики с баща и според мен трябва да бъде съгласно
́
решението на ВРС, предвид агресивното му поведение и предвид това, че съм била жертва
6
на дом насилие. Според мен режимът трябва да бъде следния: до навършване на 5 години на
детето в присъствието на някой мой близък, както в момента- два пъти в месеца събота и
неделя, без преспиване. Това е абсолютно нормален контакт. В интерес на истината от 6-7
месеца аз не присъствам на срещите, оставям това на майка ми или на сестра ми и се
чувствам много по- добре. Не искам да влизам в конфликт, защото бащата търси конфликт с
мен. Затова и не искам аз да присъствам на срещите между бащата и детето. Според мен се
налага присъствие на близък роднина, защото бащата е доста нестабилен и агресивен. Аз
съм го виждала да прилага насилие спрямо трети лица. Тоест, проблемът не е че детето няма
да се адаптира, а че бащата е агресивен и не може да запази на моменти самообладание. Към
момента не виждам възможност да се осъществява режим между бащата и детето. По
вайбър няма проблем да комуникират, но тъй като детето се заиграва, не иска да разговаря с
него и бащата започва да напада мен, че аз не съм искала да осъществи контакт с детето. Аз
правя това, да насърчавам детето да се среща с баща си. Ако бащата не беше си
съсредоточил цялата енергия върху мен, да пише жалби до „Закрила на детето“, а върху
детето, то да го пожелае за по- добър контакт с него, мисля че тогава нямаше въобще да сме
тук.
ВЪЗЗИВНИКЪТ С. С. Й.:
Моето единствено искане е да мога да виждам детето си. Полагам огромни условия
да си освободя времето, пътуване до пет часа, правя сериозни разходи, време, за да мога да
се виждам с детето си. Не искам да осъществявам контакт с детето в присъствието на никого
от отглеждащия кръг на детето, нито с майката, нито с неговите леля и баба. През летния
период исках да го заведа на плажа, но аз имам само 2 часа. Аз пътувам 500 км, докато
отида до плажа да го съблека, да го оправя, ние трябва да си тръгнем. Аз нямам
възможността да го заведа на басейн, не мога да направя всички тези неща- да го заведа, да
постоим там и после да го върна. Майката беше обещала да доведе детето при мен. Мои
приятели и роднини не са виждали детето, аз им го показвам само на снимка. Желанието ми
е от петък към пет- шест часа вечерта или в събота сутринта до неделя вечерта да идвам тук
и детето да преспива при мен и да полагам грижи за него. Аз нямам нищо против и социален
работник да дойде да види как общува детето с мен при първите срещи и как се справям.
Даже настоявам за това. Социален работник да присъства е най- удачният вариант. Той да
каже каква ми е комуникацията с детето и връзка с него. Не искам да се ограничава моето
право да се виждам с детето. Каквото се налага за детето аз го правя- дрехи, пари. Ако
трябва ще си събирам вече и касовите бележки, снимки. Давам си сметка, че поведението ми
рикушира върху отношенията ми с детето. Правя много неща, за да подобря това
отношение. Срещите през седмицата за мен са невъзможни, тъй като живея и работя в
София.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски.
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Не правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет днес представения от въззиваемата страна
списък с разноски, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото днес представения от въззиваемата страна списък
с разноски.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
ВЪЗЗИВНИКЪТ: Моля да се произнесете с решение, с което да постановите да
виждам детето първа и трета седмица или два пъти в месеца, с преспиване, за да мога да
полагам грижи и летния период един месец да е при мен. Докато е още малко предлагам две
седмици да е при мен, за да се адаптира, да прекарва при мен и мои приятели и роднини.
Зимната ваканция поравно детето да е при мен и при майка си.
АДВ. Д.: Моля да се произнесете с решение, с което да оставите без уважение
жалбата на въззивника, съответно да уважите нашата въззивна жалба.
От изслушването на страните в днешно съдебно заседание просто се установя
основния проблем- пълно неразбиране на нуждите на едно дете към момента и поставянето
им като приоритет на личните интереси- моето право, моята възможност, моя труд, моите
пари, спрямо интересите на едно малко дете, което има нужда от адаптация, закрила от
позната среда, в която да се чувства спокойно и да може се адаптира, което
първоинстанционният съд правилно е преценил в решението си.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
СЪДЪТ ДАВА 5- дневен срок от изготвяне на протокола на въззиваемата страна за
депозиране на писмени бележки.
СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8