Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 02.12.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти граждански
състав в публично заседание на трети
ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 648 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил сключен договор за кредит „Бяла
карта“ № 519775 от 19.10.2017 г. между „Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и
ответника Н.Н.Р.. Кредитополучателят
удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
Основанието, на което предявявали настоящата искова
молба е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 25.01. 2019 г. между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С подписването на процесния договор, „Аксес
Файнанс" ООД, се задължавал да предостави на Н.Н.Р. револвиращ кредит в
максимален размер на 600.00 (шестстотин) лева - главница, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Ассеss Finance/iСагd/Visa, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Необходимо било да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя
по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази
връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. З, ал. 2 от
Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Ассеss Finance/iСагd/Visa.
Н.Н.Р. усвоил сума в общ размер на 600.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит (600.00 лева). Вследствие на
извършените движения по картата дължимата от ответника към настоящия момент
главница била в размер на 599.73 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент
в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 06.07.2018 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата били визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата
договорна лихва била в размер на 109.74
лева.
В чл.16 от Договора страните се съгласили, в случай че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл. 3, ал.3, 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2),
съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал да предостави на
кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение
чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.16, ал.1, т.1-5 предпоставки,
за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство
за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл.21 от процесния договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.16
срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. З, ал. З, т. 1 и т. 2 от
Договора. Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 162.32 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че
кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на
кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума
в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задълженията му. Съгласно
чл.22, ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна
на кредитополучателя или на сумата по чл.12, ал. 1 - 15% от максималния
кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се
начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12, ал. 1. В случай че кредитополучателят
не предостави обезпечението по чл.16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката
по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумели (чл. 22, ал.
5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в
размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя. В настоящия случай Н.Н.Р. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 197.50
лева. Следвало да се има предвид, че разходите и таксите за
извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Поради трайната забава и виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 6.07.2018 г.
Считано от тази дата Н.Н.Р. дължал
заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 77.25 лева за периода от 07.07.2018
г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост до 24 септември 2019 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
През целия срок на валидност на договора, ответникът
се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение
за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист Н.Н.Р. продължавал да не
изпълнява задълженията си.
Иска да бъде признато за установено, че ответника
дължи сумата от 599,73 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, 109,74
лева – договорна лихва за периода от 25.10.2017 г. до 06.07.2018 г., 162.32
лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер, 197,50 лева-
разходи и такса за извънредно събиране на просроченото задължение, 77,25 лева -
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 07.07.2018 г. до
24.09.2019 г. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
По делото са представени писмени доказателства,
приложено е ч. гр. дело №5476/2019г. на Русенски районен съд и е назначена
счетоводна експертиза.
Ответникът Н.Н.Р., чрез процес. си представител адв.М.Б.,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва дължимостта на сумите: 162,32 лв. неустойка за
неизпълнение на договорено задължение и 197.50
лева – разходи и такси за извънредно
събиране, въведени като задължение на ответника
с неравноправни клаузи по смисъла на ЗПП
и ЗПК. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.108.2017г. е бил сключен между „Аксес Файнанс“
ООД – като кредитор и ответника – като кредитополучател, договор за кредит
„Бяла карта“ с № 519775, по силата, на който първия предоставил на втория
сумата от 500.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Подписвайки договора ответникът удостоверил, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуални договор и Общите
условия към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Уговорено било в случай, че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписването на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент –
кредитна карта с № 519775, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните са
подписали и Приложение № 2 към договора за кредит – Условия за ползване на
международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и
Тарифа за дължими такси за ползване на същата кредитна карта. С Анекс от 09.02.2018г.
към договор за кредит „Бяла карта“ с № 519775 страните договорили максимален
размер на револвиращ кредит в размер на 600.00 лева, който се усвоява чрез
международна кредитна карта. Срока на сключения договор бил 2 години със
следните условия: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2% върху
усвоения размер на кредита. Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в
размер на 0.12% като лихвата се изчислява на ден върху усвоената и непогасена
главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец е с
продължителност 30 дни; 45.9% годишен процент на разходите на заема; обща сума,
дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – сбор от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на
текущото задължение, дължимо за предходен месец – което представлява сбор от
усвоената и непогасена главница на текущия месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец – до
всяко 2-ро число на месеца. Поради забава при заплащането на текущото
задължение на ответника съгласно условията на договора била начислена договорна
лихва в размер на 109.74 лева за периода 25.10.2017г. до 06.07.2018г. В случай,
че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, страните са договорили задължение на кредитополучателят
да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, за който не е
погасено до 5-то число на следващия месец. На това основание, на ответника била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 162.32
лева за периода от 06.11.2017г. до 06.07.2018г. В договора за кредит се
предвиждало, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си
задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки
ден до заплащане на сумите. На това основание на ответникът е начислена такса
разходи за събиране в размер на 175.00 лева. В договора било уговорено и, че в
случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като поне в един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, без
ответникът да е нужно да бъде уведомяван за това обстоятелство. В случая
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06.07.2018г., като считано
от тази дата кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за
всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На длъжника е начислена
лихва за забава в размер на 77.25 лева за периода от 07.07.2018г. до 24.09.2019г.
След настъпване на предсрочна изискуемост кредитора начислил на ответника такса
в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя.
На 25.01.2019г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за цесия от 11.11.2016г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията
си по договор за кредит „Бяла карта“ № 519775/19.10.2017г., заедно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. С изрично пълномощно „Аксес
Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по рамковия договор за
цесия, да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо от
ищцовото дружество на ответника на посочения от него в договора за кредит
постоянен адрес, за което няма данни по делото да получено от ответника.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5901/2019г. по описа на РРС и
издадена заповед по чл.410 от ГПК. Ответникът не е бил открит на регистрираните
му постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК
и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което
той и направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, какво е било начислено по
договора за кредит „Бяла карта“ № 519775/19.10.2017г., какво е било платено и
погасено от страна на ответника и какво се дължи от страна на последния към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
В производството по
иск с правно основание чл. 422
от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника –
фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на
заповедта за изпълнение.
Съдът приема за
доказано, че на 19.10.2017 г. е бил сключен
между "Аксес Файнанс" ООД – като кредитор и ответника – като
кредитополучател, договор за кредит "Бяла карта" с № 519775, по силата, на който първия предоставил на втория
сумата от 500.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта "Access Finance/iCardCard/Visa, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Заедно с подписването на договора за кредит, кредитодателят
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с №
436739, издадена от "Интеркарт Файнанс" АД /картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните са
подписали и Приложение № 2 към договора за кредит – Условия за ползване на
международна кредитна карта "Access Finance/iCard/Visa“, които съдържат и
Тарифа за дължими такси за ползване на същата кредитна карта. С Анекс от 19.10.2017 г. към договор за кредит "Бяла карта" с № 519775 страните договорили максимален размер на револвиращ
кредит в размер на 600. 00 лева, който
се усвоява чрез международна кредитна карта. Срока на сключения договор бил 2
години със следните условия: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43. 2%
върху усвоения размер на кредита, а кредитополучателят дължал дневен лихвен
процент в размер на 0.12% като лихвата се изчислява на ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец
е с продължителност 30 дни и 45.9% годишен процент на разходите на заема.
Съдът намира, че
цесията е редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя поражда
действие за последния, поради което ищецът има
качеството
на кредитор спрямо НадкаРусанова. Разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава
възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 18 от сключения договор,
съгласно която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата
си по договор, включително и да заложи вземането в полза на трето лице, като
впоследствие информира заемателя за това.
Няма законова
пречка първоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други. На 25.01.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за цесия от 11.11.2016 г., сключен между "Аксес Файнанс" ООД и
ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията
си по договор за кредит "Бяла карта" № 519775/19.10.2017 г., заедно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. С изрично пълномощно
"Аксес Файнанс" ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД в
качеството си на цесионер по рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо, ведно с покана за
доброволно изпълнение от ищцовото дружество на ответницата на посочения от нея
в договора за кредит постоянен адрес, но няма данни дали същото е било получено.
Това уведомление е приложено към исковата молба /л. 31 от делото/ и препис от
него е било връчено на назначен от съда особен представител на длъжника /тъй
като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и влиза в
обема на представителната власт на същия по чл. 29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично пълномощно/ заедно с преписите на
исковата молба и приложенията към нея на 15.07.2020 г., видно от съобщението на
л. 62 от делото. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. дело № 1711/2013 г. на 1, т. о., ТК,
което е било постановено по реда на предходния чл. 290 от ГПК и други.
Последователна е
практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо
основание и съгласно чл. 24
от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143- чл. 148 от ЗЗП.
На първо място
следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с
ответника, а не в общи условия към него, клаузите на същия не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 2 от ЗПК. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на
съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито
е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално.
По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на
проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: "В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по
този начин".
В този смисъл
клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка
в размер на 399.04 лева за периода от 06.11.2017 г. до 06.07.2018 г., в случай, че кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора и
кредитополучателят не предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със
срок от 30 дни, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води
до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника
се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се
увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място,
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място,
по посочения начин се заобикаля законът – чл.
33, ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.
33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна
лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава
неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи на основание чл.
83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на ответника съгласно чл. 16
от ЗПК, ищецът сам щеше да стигне до заключението, че със същия не следва
да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По
изложените съображения и с оглед нищожността на клаузата в договора, съдът
намира, че ответникът не дължи уговорената неустойка от 399.04 лева, която в
случая се претендира до сумата от 162.32 лева за периода 06.11.2017 г. до 06.07.2018 г. В чл.21, ал.4 и ал.5 от договора за кредит е
посочено, че при забава за плащане на посочената сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи
за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до
заплащане на сумите. На това основание на ответницата е начислена такса
разходи за събиране в размер на 87.50 лева. В ал.5 пък е предвидено, че
след настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи на
кредитора еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща
разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
Съдът обаче намира,
че нищожни, като заобикалящи закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с
чл.33, ал.1 от ЗПК, са клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5
от договора за кредит, предвиждащи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение и ангажиране дейността на
служител. Макар тези вземания да са наименувани „разходи”
и „такса“, то срещу тях не се дължи никакво поведение от страна
на кредитодателя, а точно обратно – изискуемостта на
тези вземания следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. По делото липсват както твърдения, така и доказателства такива
разходи и такси да са били действително извършени. При това положение
следва да се приеме, че тези клаузи всъщност
прикриват едни неустойки за забава, а съгласно императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на мораторна лихва каквато е начислил и претендира в настоящото исково
производство. По изложените съображения съдът намира, че сумите от 175.00 лева – такса
разходи за събиране по чл.21, ал.4 и 120.00 лева – еднократна такса за
ангажиране на служител за събиране на вземането, не се дължат от
ответницата и неправилно с част от извършеното от нея плащане е било прието за
погасено такова задължение.
В исковата молба се
признава, а и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че ответницата е заплатила сумата от 880.00 лева. Общият размер на задължението на
ответницата по договор за кредит „Бяла карта“ № 519775/19.10.2017г. възлиза на 1234.42 лева, включващо 1090.00 лева главница, 109.74 лева договорна лихва и 34.68 лева – законна лихва. Съдът приема, че с платената общо сума от 880.00 лева при спазване на предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност, първо е погасена изцяло договорната лихва в размер на 109.74 лева и законна лихва в размер на 34.68 лева върху главницата
за периода от 07.07.2017 г. до 24.09.2019 г., а с останалата част от 735.58 лева е погасена
част от главницата и остава да се дължи главница в размер на 354.42 лева. Поради
гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен до размер 354.42 лева, като бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 599.73 лева, а в останалата си част искът бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид
гореизложеното и съобразявайки заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза следва да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 354.42 лева, представляваща
дължима главница по Договор за кредит "Бяла карта" № 519775/19.10.2017 г.; 109.74 лева,
представляваща договорна лихва за периода 25.10.2017 г. до 06.07.2018 г. и 34.68 лева, представляваща лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 03.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 5901/2019 г. по описа
на РРС.
Искът в частта да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите от 162.32 лева, представляваща неустойка за периода от 06.11.2017 г. до 06.07.2018 г.; 197.50 лева – разходи и такси за събиране на просрочени
вземания, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 5901/2019 г. по описа
на РРС, следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените
задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК
на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч. гр. дело № 5901/2019 г. по описа
на РРС, разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно 25. 00 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото и 50. 00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Разноските за държавната такса са съобразени
съобразно отхвърлените суми по настоящия иск.
На основание чл.
78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно
с уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 725.00 лева за заплатени държавна такса, възнаграждения на вещото лице
и назначения особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва
да му се присъдят разноски от 315.58 лева, както и 100. 00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
които ответникът бъде осъден да му заплати.
Мотивиран така и на
основание чл.
422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.Р., с ЕГН: ********** ***, че дължи
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, сумите от 354.42 лева, представляваща
дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 519775/19.10.2017г.; 109.74
лева, представляваща договорна лихва за периода 25.10.2017г. до 06.07.2018г. и 34.68
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.07.2018г.
до 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019г.
до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5901/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев,,
против Н.Н.Р., с ЕГН: **********,
положителен установителен иск, в частта да се признае за установено, че дължи
сумите от 162.32 лева, представляваща неустойка за периода от 06.11.2017г. до 06.07.2018г.;
197.50 лева–разходи и такси за събиране на просрочени вземания, както и над
сумата от 354.42 лева, представляваща дължима главница до претендирата 599.73
лв., по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 5901/2019г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Н.Р.,
с ЕГН: **********,*** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3сумите
от 75.00 лева направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5901/2019г.
по описа на РРС разноски, съразмерно с уважената част от установителния иск.
ОСЪЖДА Н.Н.Р.,
с ЕГН: **********,*** да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3 сумите от 315.58 лева - направени по настоящото дело разноски
съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото
да се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: