РЕШЕНИЕ
№ 34/ 30.01.2020год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 23.01.2019год. /дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета
година/ в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове : Димитър Ковачев
Антон Игнатов
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз.гр. дело № 765 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 866/07.06.2019год., постановено
по гр.дело №08662/2018год. на Районен съд-Перник е признато за установено по
отношение на П. В. ***, че дължи на „Топлофикация
Перник“ АД сумата от 279.32 лева, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 46.49
лв. за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 28.09.2018год.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение за парично задължение № 4916/01.10.2018год. по ч.гр.дело №
6596/2018год. по описа на Районен съд-Перник.
С решението съдът е признал за
установено по отношение на А.В.С.-П. ***,
че дължи на „Топлофикация Перник“ АД
сумата от 279.32 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 46.49
лв. за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
28.09.2018год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение за парично задължение № 4916/01.10.2018год. по ч.гр.дело
№ 6596/2018год. по описа на Районен съд-Перник.
Със същото решение съдът е осъдил П.В. и А. в., всеки един от тях да заплати на „Топрофикация Перник„ АД гр.Перник разноски
по делото в размер на по 152.50лева.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците в първоинстанционното
производство, поради което го обжалват изцяло. Според
жалбоподателите решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Твърдят,
че след постановяване на обжалваното решение с нарочна молба са оттеглили
възражението си по чл.414 от ГПК, което прави предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК лишен от правен интерес. Предвид на тези съображения молят
обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено производството по делото
като им бъдат присъдени направените по делото, в частност и пред настоящата
инстанция разноски. Правят възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на противната страна пред въззивната инстанция и молят същото да
бъде намалено.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор, в който е изложила съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като й се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Пернишкият окръжен съд след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за
установено следното:
Пернишкият районен съд е бил сезиран
с иск, предявен от „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник против П.В.П. и А.В.С.-П., с който ищецът е поискал да бъде признато за
установено по отношение на ответниците че му дължат раздело сумата от 558.64лева,
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2016год. до 30.04.2017год., както
и сумата от 92.98 лева, представляваща обезщетение за забава на месечни
плащания за периода от 10.07.2016год. до 19.09.2018год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 28.09.2018год. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4906/01.10.2018год. по ч. гр.дело № 06596/2018год. по описа на
ПРС. Искът е предявен в законоустановения срок и след подадено от жалбоподатите
възражение по чл.414 от ГПК, оспорващо вземането на „Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник по Заповед № 4906 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2018год., издадена по ч.гр.дело № 06596 по описа на ПРС за 2018 год.
По така предявения иск районния съд е
постановил обжалваното в настоящото производство решение, с което го е уважил в
размерите по издадената заповед за изпълнение. Решението е постановено на 07.06.2019год.
като с молба вх.№ 26558 от 26.09.2019год. жалбоподателите са направили изявление,
основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възраженията си срещу издадената против тях Заповед за изпълнение.
Доколкото предявеният пред районния
съд иск е установителен, то наличието на правен интерес от търсената с иска
защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му. Такъв правен интерес е
налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на
кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК възражението по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и
това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки
един момент до приключване на делото.
В случая, жалбоподателите са
оттеглили възраженията си по чл.414 от ГПК след постановяване на
първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. С оттеглянето на
възражението е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за установяване
на вземането на „Топлофикация Перник“ АД по влязлата в сила Заповед за изпълнение,
което обстоятелство рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение и
което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл. 235,
ал.3 от ГПК. Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от предявяване
на установителния иск, то обжалваното първоинстанционно решение се явява недопустимо
и следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.
По разноските: Съдът намира, че
доколкото с оглед своето поведение ответниците са станали причина за завеждане
на делото, тъй като отпадането на
правния интерес за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е нестъпило в хода на производството
след завеждане на исковата претенция и след постановяване на
първоинстанционното решение вследствие оттегляне на подаденото от него
възражение по чл.414 от ГПК, то в тяхна тежест
следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски/ исково и
заповедно/. Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, която
намира израз в разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните
разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент
на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал повод за завеждане
на делото. С оглед на изложеното жалбоподателката в настоящото производство
следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените в исковото и заповедно производство разноски, които са както
следва: 25 .00 лева държавна такса за заповедното производство, 50 лева
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 25 лева държавна
такса за първоинстанционното производство, 5 лева такса за издадено съдебно
удостоверение и 200 юрисконсултско възнаграждение в производството пред
районния съд. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца. Юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство е в размер на минимално предвидения
такъв съгласно чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ, а това за
първатата инстанция – към средния размер , предвиден в чл. 25 от същата наредба.
Съобразявайки горното при разпределение тежестта за
разноските, районния съд е постановил
правилно решение, в частта му за разноските, което следва да бъде потвърдено
Основателно е възражението за
прекомерност на претендираното от въззиваемия юрисконсултското възнаграждение
за въззивната инстанция. Макар и да не надвишава максималния размер за конкретния вид дело,
определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, то същият се
явява прекомерен съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед
на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани
други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева. Ето защо в полза на „Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 866/
07.06.2019год., постановено по гр.дело № 08662/2018год. по описа на Пернишкия
районен съд , с което е признато за установено по отношение П. В. ***,
че дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 279.32 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *** за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., включително; законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 46.49 лв. за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ – 28.09.2018год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение за парично задължение № 4916/01.10.2018год. по
ч.гр.дело № 6596/2018год. по описа на Районен съд-Перник и с което е признато
за установено по отношение на А.В.С.-П. ***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД сумата
от 279.32 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 46.49
лв. за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –
28.09.2018год. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение за парично
задължение № 4916/01.10.2018год. по ч.гр.дело № 6596/2018год. по описа на
Районен съд-Перник като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК,
подадено от П.П. и А.П..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № 4906/01.10.2018год.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.дело №06596/2018год. по
описа на Пернишкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 866/07.06.2019год.,
постановено по гр.дело № 08662/2018год. по описа на Пернишкия районен съд в
частта му за разноските.
ОСЪЖДА П.В.П. с ЕГН ********** и А. В.С. –П. с ЕГН ********** *** да заплатят на
„Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република„ сумата от 100 лева
разноски по делото, съставляващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за
прилагане на ч.гр.дело № 06596/2018 год. по описа на Пернишкия районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.