№ 53
гр. Шумен , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630200512 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1729а-3/24.02.2021г. на Началника на РУ
гр.Шумен към ОДМВР гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264 ал.1 от
ЗМВР на жалбоподателя Н. Д. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 500 лева.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление. В
съдебно заседание, редовно призован, се явява. В хода по същество иЗ.ага, че според него по
никакъв не е пречил на на полицейските служители да си свършат работата.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Свидетелите АЙС. Б. Р., Г. Н. Г. и З.. Л.. Г. – служители в РУ гр.Шумен, на
06.02.2021г. работили в екип. При обход на района около 16.50 часа забелязали лица, които
употребявали алкохол – бира, на открито обществено място, а именно пред магазин,
находящ се на ул. «Владайско въстание» №20 в гр.Шумен. Полицейските служители на
место установили самоличността на лицата, между които бил и жалбоподателя Н. Д. П..
Полицейските служители предприели съставяне на АУАН на лицата за нарушение на чл.16
ал.6 от Наредба №1 на Община Шумен, като за целта взели личните карти на лицата. Докато
св. А.Р. съставял АУАН бл. №650091 срещу жалбоподателя, последният напуснал мястото
на проверката преди да му бъде съставен и предявен акта, и се прибрал в домът си като
личната му карта останали в полицейските служители. След като приключил със съставяне
на акта, св. Р. установил отсъствието на жалбоподателя. Едно от останалите лица, на което
също бил съставен акт, се свързало по толефона с жалбоподателя, но последният отказал да
се върне, за да му бъде предявен акта и да си получи личната карта. Полицейските
служители посетили посоченият в личната карта адрес на жалбоподателя, но не го
намерили.По случая изготвили докладна записка и предали документа за самоличност на
жалбоподателая в РУ гр.Шумен. На 08.02.2021г. жалб. П. посетил РУ гр.Шумен за да търси
личната си карта. След запознаване със ситуация и изготвената докладна записка, св. Т. Б.
1
Й. – ст. полицай в ГООР при РУ гр.Шумен, съставил срещу жалбоподателя АУАН
№3/08.02.2021г. за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР изразяващо се в това, че съзнателно и
противозаконно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба като
напуска мястото на проверката. При предявяване на акта жалбоподателят саморъчно
отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира
писмени възражения и в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, наказващия орган издал процесното наказателно
постановление като възприел изцяло констатациите съдържащи се в акта. На основание
чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели АЙС. Б. Р., Г. Н. Г., З.. Л.. Г., Т. Б. Й.,В. С. С.,
както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. В съдебно заседание
констатациите по акта за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства – показанията
на свидетелите, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите пресъздават това което са
възприели непосредствено, като показанията им са безпротиворечиви, поради което съдът
няма основание да не им дава вяра. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице
заинтересованост от страна на свидетелите АЙС. Б. Р., Г. Н. Г., З.. Л.. Г.. Не е налице
индиция за някакво лично отношение на тези свидетели спрямо жалбоподателя. Такава е
налице по отношение на св. Галина Николова П.а, която е съпруга на жалбоподателя. От
показанията на св.П.а също се установява обстоятелството, че жабоподателят е употребявал
бира на обществено място, по повод на което мястото е било посетено от полицейски
служители, които са поискали личните карти на лицата и са им казали, че ще им бъдат
съставени актове. Показанията на свидетелката кореспондират с показанията на свидетелите
АЙС. Б. Р., Г. Н. Г., З.. Л.. Г. и по отношение на факта, че съпругът й напуснал мястото на
проверката преди да му бъде съставен АУАН, както и че личната му крата останали в
полицеските служители
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи има
ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
лично и дали това лице го е извършило виновно. Съдът намира, че в хода на съдебното
производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в
акта и в НП нарушение.
Административно – наказателната отговорност на П. е ангажирана на основание
чл.264 ал.1 от ЗМВР. В АУАН и впоследствие в НП ясно и конкретно са описани
действията, които са извършени от страна на нарушителя, с които същият противозаконно е
попречи на орган на МВР да изпълни задълженията си. За съставомерността на визираното
нарушение е достатъчно нарушителят с действията си да е пречил на орган на МВР да
изпълнява функциите си. Нарушението е от категорията на формалните, на просто
извършване. Настъпването на някакъв конкретен резултат не е елемент от обективната
страна на нарушението. Настоящият съдебен състав намира, че такова деяние е налице, тъй
като с поведението си жалбоподателят е създал пречки на органите на реда да изпълнят
задълженията си по съставяне на АУАН за констатирано от тях нарушение като самоволно е
напуснал мястото на проверката, преди полицейските органи да изготвят АУАН. Попречил
е да изпълняват задълженията си по служба, поради което обосновано е бил санкциониран
със съставеният му акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР. Наложеното
2
наказание в минимално предвидения размер. По делото не се доказа жалбоподателят да е
имал основателна причина да напусне мястото на проверката. В хода по същество самият
жалбоподател посочва, че основната причина била, че се налагало да чака, ядосал се и затова
си тръгнал, по същата причина не се и върнал.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В
съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни
факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР. Съдът намира, че в
процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда
за раЗ.ични констатации от тези отразени в акта, а оттам и за раЗ.ични правни изводи от
тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от
жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Административно
наказващият орган правилно е приложил съответната административно-наказателна
разпоредба на ЗМВР като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел
предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били
установени по безспорен начин.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от Ив. Симеонова – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се
определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – е осъществил процесуално представителство в едно открито
съдебно заседание и доколкото делото не се отличава с някаква фактическа или правна
сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1729а-3/24.02.2021г. на Началника
на РУ гр.Шумен към ОДМВР гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264 ал.1
от ЗМВР на жалбоподателя Н. Д. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3