№ 3881
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110101789 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Енерго– про Продажби” АД, ЕИК
********* против Н. Ж. Ч., ЕГН **********, В. А. Ч., ЕГН **********, Р. А. Ч., ЕГН
********** и Г. А. Ч., ЕГН **********, всички с адрес **** обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане всеки от
ответниците да заплати сумите, както следва: 556,15лева, представляваща ¼ част от
задължение цялото в размер на 2224,59лева за неплатена ел. енергия за периода 24.12.2020г.
до 24.04.2021г. за остойностяване, на което са издадени фактури № **********/15.02.2021г.
№ **********/15.03.2021г., № **********/14.04.2021г. и № **********/ 14.05.2021г. за аб.
№ ********** и кл. № 11100061313 за обект находящ се в ****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.02.2022г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 36,53лева, представляваща ¼ част
от задължение цялото в размер на 146,10лева за обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата на падеж на всяко от задълженията до 03.12.2021г.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: Ответниците са наследници по закон на А. Ч.. Последният
е бил в договорни отношения с ищеца с кл. № ********** за обект на потребление на
процесния обект на потребление с аб. № ********** находящ се в ****. Твърди се, че
ответниците имат качество на потребители на доставяна в процесния имот ел.енергия,
имайки адресна регистрация там. Затова, твърди, че отношенията между страните се
регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а
от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответниците, имайки качество на
потребители не са изпълнили договорните си задължения по чл.16, т.2 от ОУПЕЕ за
заплащане на потребената ел. енергия, за остойностяване на която са издадени процесните
фактури в периода 15.02- 15.05.2021г. на обща стойност 2224,59лв. Съгласно чл. 32 ОУПЕЕ
при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Доколкото всички ответници са
потребители, то отговорността им в задължението е разделна и по равно. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски. Искането е за уважаване на
1
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Р. Ч. чрез особен
представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. С него искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва качеството си на потребител. Оспорва обаче това количество ел.
енергия да е било доставено и измерено от годно СТИ. Твърди, че начинът и методиката, по
които са начислявани сумите са неправилни. Счита, че СТИ в обекта на потребление не е от
одобрен тип, вписан в публичния регистър на БИМ, както и че на същото не са правени
първоначална и последваща проверки. Оспорва и реално това количество да е било
възможно да бъде потребено за процесния период. Твърди посочената сума да е недължима
и формирана в нарушение на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05 април
2006г. относно ефективността при крайното потребление на ел. енергия и осъществяване на
енергийни услуги, защото ищецът е изготвял прогнозни сметки за презюмирани количества
ел. енергия, която не е била ежемесечно доставяна, измервана и потребявана от потребителя.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от ответниците Н. Ч., В. Ч. и Г. Ч., не е
постъпил.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са осъдителни претенции по чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
Предметът им са парични задължения за главница дължима за потребена и неплатена
ел. енергия и лихва за забава върху нея.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че с ответниците се намират в договорни отношения за доставка на
ел. енергия в посочения период и обект на потребление; че в качеството му доставчик на
ел.енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел.енергия за периода
24.12.2020г. до 24.04.2021г. и че съобразно одобрените и приети общи условия и правила,
фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по
размер. По претенцията за заплащане на обезщетение за забава: наличие на главен дълг,
падеж на задължението за главница и размер на вземането. Ответната страна следва да
докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от ищеца фактури, както следва: с №
**********/15.02.2021г. за сумата от 662,99лева, № **********/15.03.2021г. за сумата от
620,80лева, № **********/14.04.2021г. за сумата от 567лева и № **********/14.05.2021г. за
сумата от 364,80лева за обект находящ се в ****, както и справка за потреблението и
извлечение от сметка към 01.02.2022г.
Между страните липсва спор, че ответниците имат качество на потребители на
доставяна от ищеца ел. енергия в обект на потребление ****. Трима от тях не са ангажирали
писмен отговор по делото, а ответникът Р. Ч. в депозирания отговор не е оспорил този факт.
Горното се и потвърждава от факта, че уведомяването в хода на процеса на
ответниците Н. Ч., В. Ч. и Г. Ч. е извършено на адрес съвпадащ с този, на който ищецът
твърди да е изпълнявал задължението си по продажбеното правоотношение. Адресът на
потребление съвпада с вписания като постоянен и настоящ адрес и на ответника Р. Ч. в
Национална база данни население.
В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като
2
физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за
домакинството си. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа
в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като
съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
За доказване твърденията оспорени от ответника Р. Ч., че СТИ в обекта е било
изправно и правилно е отчитало потреблението, по делото бе изслушано заключение на в.л.
М. по допусната СТЕ. То като обективно и компетентно дадено след направата на нужните
справки и неоспорено от страните, бива възприето в цялост от съда. Съобразно експертното
заключение за процесния период ел. енергията в обекта на потребление се е отчитала от
електромер с фабричен номер 1125071210519917. Електромерът е от одобрен тип,
монофазен, с дистанционно отчитане, преминал метрологична проверка през
2019г./повторна/ и с метрологична годност от шест години, т.е до 2025г. Произведен е през
2012г., но реално не е бил монтиран. През 2019г., съгласно протокол от 28.03.2019г. е
преминал през повторно проверка. В процесния период- 24.12.2020г. до 24.04.2021г.
електромерът е отчитан редовно всеки месец, от което в.л. обосновава извод, че начисленото
за периода количество ел. енергия касае реално отчетено потребление.
Следователно, оспорването на ответника Р. Ч. е недоказано. Няма данни, СТИ да е
било неизправно и както в.л. е отразило, количеството ел. енергия посочено в издаваните
фактури съответства на редовните отчети на СТИ, измервани дистанционно. Съобразно
действащата цена за отчетните периоди, установява се и че това количество е правилно
остойностявано, а и принципно спор по този факт не е въвеждан в предмета на спора.
Следователно, ел. енергията, за която са били издадени процесните четири фактури
касае реална доставка. След като СТИ е отчитало редовна консумация на електроенергия, то
съгласно чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната ел.
енергия и дължимата сума за извършения пренос. В чл.18а от ОУ е разписано, че дължимите
от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа
изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на плащане.
Вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на
определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период са
издадени фактури № **********/15.02.2021г. за сумата от 662,99лева с краен срок на
плащане 01.03.2021г., № **********/15.03.2021г. за сумата от 620,80лева с краен срок на
плащане 01.04.2021г., № **********/14.04.2021г. за сумата от 567лева с краен срок на
плащане 05.05.2021г. и № **********/14.05.2021г. за сумата от 364,80лева с краен срок на
плащане 01.06.2021г. Или общо на стойност 2224,59лева.
По общо правило, множеството длъжници обосновава самостоятелно
правоотношение на кредитора с всеки от тях, а оттам и самостоятелна отговорност на всеки
за личния му дълг. Ето защо, общото задължение следва да се разпредели поравно между
ответниците, предвид че всеки един от тях има качество на потребител и при липса на
възражения срещу участието на който и да е от тях в общото задължение или срещу квотата
на това участие. Т.е всеки дължи сумата от 556,15лева.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за плащане. Затова и искът за
главница се явява доказан по основание и размер.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода считано от падежа на всяка
фактура до 03.12.2021г. в размер на 146,10лева.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл.
3
18а ОУ в издаваната от ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното
плащане. Или, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за
плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Върху главницата, чиято дължимост съдът прие за доказана се дължи мораторна
лихва. Същата се начислява върху всяка една от главниците за периода от датата следваща
падежа на задължението до 03.12.2021г. Съдът намира, че не са нужни специални знания за
изчислението на лихвата на забава за процесния период, която е в размер на законната
такава. Използвайки програма Апис Финанси, съдът изчисли дължимата лихва за забава,
както следва: 1. за главница 662,99лева лихва за забава за периода 02.03.2021- 03.12.2021г. в
размер на 51,01лева; 2. за главница 620,80лева лихва за забава за периода 02.04.2021-
03.12.2021г. в размер на 42,42лева; 3. за главница 576лева лихва за забава за периода
06.05.2021- 03.12.2021г. в размер на 33,92лева и 4. за главница 364,80лева лихва за забава за
периода 02.06.2021- 03.12.2021г. в размер на 18,75лева. Общо установеният размер на
обезщетението за забава е в размер на 146,10лева, т.е съответен на заявения. Участието на
ответниците в това общо задължение е съответно на това им в главния дълг, т.е всеки дължи
сумата от по 36,53лева.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 625лева, от които 100лева ю.к. възнаграждение, 400лева
платена ДТ, 200лева депозит вещо лице, 300лева депозит за особен представител.
Всеки от ответниците Н. Ч., В. Ч. и Г. Ч. следва да понесе разноски от по 25лева юк.
възнаграждение и 100лева държавна такса, а в тежест на ответника Р. Ч., освен тях следва да
се възложат и разноски за депозит за в.лице и особен представител, предвид разделността в
дълга. Така, в тежест на Н. Ч., В. Ч. и Г. Ч. следва да се възложат разноски от по 125лева, а
на ответника Р. Ч. разноски в размер на 625лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ж. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумите, както следва: 556,15лева, представляваща ¼
част от задължение цялото в размер на 2224,59лева за неплатена ел. енергия за периода
24.12.2020г. до 24.04.2021г. за остойностяване, на което са издадени фактури №
**********/15.02.2021г. № **********/15.03.2021г., № **********/14.04.2021г. и №
**********/ 14.05.2021г. за аб. № ********** и кл. № 11100061313 за обект находящ се в
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 14.02.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и
36,53лева, представляваща ¼ част от задължение цялото в размер на 146,10лева за
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на падеж на всяко от
задълженията до 03.12.2021г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 125лева, представляваща сторени по
4
делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. А. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумите, както следва: 556,15лева, представляваща ¼
част от задължение цялото в размер на 2224,59лева за неплатена ел. енергия за периода
24.12.2020г. до 24.04.2021г. за остойностяване, на което са издадени фактури №
**********/15.02.2021г. № **********/15.03.2021г., № **********/14.04.2021г. и №
**********/ 14.05.2021г. за аб. № ********** и кл. № 11100061313 за обект находящ се в
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 14.02.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и
36,53лева, представляваща ¼ част от задължение цялото в размер на 146,10лева за
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на падеж на всяко от
задълженията до 03.12.2021г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. А. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 125лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумите, както следва: 556,15лева, представляваща ¼
част от задължение цялото в размер на 2224,59лева за неплатена ел. енергия за периода
24.12.2020г. до 24.04.2021г. за остойностяване, на което са издадени фактури №
**********/15.02.2021г. № **********/15.03.2021г., № **********/14.04.2021г. и №
**********/ 14.05.2021г. за аб. № ********** и кл. № 11100061313 за обект находящ се в
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 14.02.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и
36,53лева, представляваща ¼ част от задължение цялото в размер на 146,10лева за
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на падеж на всяко от
задълженията до 03.12.2021г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. А. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 125лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумите, както следва: 556,15лева, представляваща ¼
част от задължение цялото в размер на 2224,59лева за неплатена ел. енергия за периода
24.12.2020г. до 24.04.2021г. за остойностяване, на което са издадени фактури №
**********/15.02.2021г. № **********/15.03.2021г., № **********/14.04.2021г. и №
**********/ 14.05.2021г. за аб. № ********** и кл. № 11100061313 за обект находящ се в
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 14.02.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както и
36,53лева, представляваща ¼ част от задължение цялото в размер на 146,10лева за
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на падеж на всяко от
задълженията до 03.12.2021г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. А. Ч., ЕГН ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна
5
Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” № 258 сумата от 625лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6