№ 112256
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110142749 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по заявление вх. №
228972/11.07.2024г., подадено от „А“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт
Е. Л. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу Б. В. Н. с ЕГН ********** въз основа на договор за
потребителски кредит № .../01.08.2019г., сключен със „С“ ООД като за част от
сумите, претендирани по договора за главница, договорна и законна лихва за
забава, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
За суми в размер на: 543, 61 лв., представляваща дължими такси и 972, 48
лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора, заявлението следва да се остави без
уважение, поради следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да прецени
дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или
с добрите нрави, и дали искането се основава на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, и
ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли
подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото
заявление и приложения към него договор.
В случая съдът счита, че претендираните суми за такса в размер по-висок от
50% от предоставения кредит – 543, 61 лв. и неустойка в размер
приблизително равен на отпуснатия кредит – 972, 48 лв., която се начислява и
заплаща заедно с главницата по кредита, са основани на неравноправни и
противоречащи на закона и добрите нрави клаузи. Съгласно §1, т.1 от ЗПК
1
към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита.
Съдът счита, че въведените в договора за кредит суми за такса и неустойка,
създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора за
кредит. Посочените клаузи влизат в противоречие с предвиденото в чл.16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции, което в разглеждания случай не
е сторил. С посочените по – горе суми, се е увеличило задължението на
потребителя, който е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит и за реалните
разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което и на основание чл.411,
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания за сума в размер на 543, 61 лв., представляваща
такси и 972, 48 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договор за кредит
№ .../01.08.2019г.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението на „А“
ЕООД с вх. № 228972/11.07.2024г., подадено в СРС, по което е образувано
настоящото ч.гр.д. № 42749/2024г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Б. В. Н. с ЕГН ********** въз
основа на договор за потребителски кредит № .../01.08.2019г., сключен със „С“
ООД за сума в размер на 543, 61 лв., представляваща такси и 972, 48 лв.,
представляваща неустойка по чл. 6.2 от договор за кредит № .../01.08.2019г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителят с частна жалба пред
2
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
На осн. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК се указва на заявителя, че за посочените по
– горе суми, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение
/заявлението е отхвърлено/ може да се предяви осъдителен иск в едномесечен
срок от съобщението за настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3