ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600125 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21-ва във връзка с чл. 452, ал. 1 НПК
Образувано е по жалба на адв. А. П., сл. защитник на осъдения Д. В. М., срещу
Определение № 89/30.01.25г. по ч.н.д. № 2317/24г. на ОС-Пловдив, с което е извършена
цялостна замяна (на основание чл. 43а, т. 2 НПК) на неизтърпяната част от наказанието
пробация в размер на 11м. и 7д. с лишаване от свобода за срок от 5м. и 18д.
Жалбата е депозирана в срок. С нея се поддържа тезата, че неизпълнението на
наложената пробация се дължи на обективна причина, касаеща здравето на осъдения. Иска
се отмяна на първоинстанционното определение и отхвърляне на уваженото предложение на
председателя на ПС за замяна на пробацията.
При въззивните прения адв. П. поддържа искането и мотивировката му. Осъденият не
се яви и производството по отношение на него протече задочно.
Председателят на ПС-Пловдив изрази подкрепа по отношение на
първоинстанционното определение.
АП-Пловдив също поиска потвърждаване на атакувания акт.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
доводите на страните и аргументите в атакуваното определение, прие, че жалбата не е
основателна.
В първоинстанционното определение правилно са отразени данните относно
постановяването и влизането в сила на акта, с който е наложена неизпълнената пробация,
включваща двете задължителни пробационни мерки за срокове от по 2 години и една
факултативна – безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 2 години по 200 часа на
1
година, а също данните относно привеждането на наказанието в изпълнение, разясняването
на правата и задълженията на осъдения във връзка с изпълнението, конкретиката по
неизпълнението на всяка от трите пробационни мерки, двукратното санкциониране на М. по
реда на ЗИНЗС заради споменатото неизпълнение, размера на неизпълнената част от
пробацията, факта на вземането на решение (на осн. чл. 203, ал. 3, т. 3 ЗИНЗС) за
предложение до ОС-Пловдив за замяната на тази част с лишаване от свобода.
При първоинстанционното разглеждане на делото не се е развил спор относно
изброените факти. Страните са спорили относно окачествяването на причините за
неизпълнение на трите пробационни мерки като неуважителни.
Спорът, пренесен и пред настоящата инстанция, следва да се реши в полза на
предложението на пробационния съвет за замяна на пробацията с лишаване от свобада,
както е подходил и окръжният съд. Правилен е оформеният извод, че всяко от
регистрираните неявявания на М. пред органите по изпълнение на наложената пробация е
представлявало виновно неизпълнение на пробационните мерки. Относно някои от
неявяванията той не е посочил (не сочи и пред настоящата инстанция) проверими данни за
събития, които са го препятствали да се яви. Според оформентите по надлежния ред
обяснения, депозирани в хода на пробационното производство, „не се чувствал добре“ и
„бил на изследвания/прегледи“, за които обаче нито известил предварително (поне по
телефона), нито занесъл документи; относно други от тях чистосърдечно признал, че „няма
оправдание“ и „забравил“. Представил само две медицински направления с дата 08.08.24г., а
към въззивната жалба приложил лист за преглед от 18.10.24г., които не съдържат извинение
на нарушенията. Следователно правилно е приета липсваща уважителност на причините за
пропускането на определените пробационни дати.
Към съображенията, по които ПлОС е приел за основателно предложението на
председателя на ПС-Пловдив, въззивният съд държи да добави, че става дума за нетипично
много допуснати нарушения – почти 50 на брой, разположени във всеки от периодите на
изпълнението, а също за пренебрежение към усилията на пробационните служители, което
показва отчетлива безотговорност. Поради това и като се има предвид, че двете наложени на
М. дисциплинарни наказания не са му направили впечатление, е ясна неговата трайна
немотивираност да изтърпи наложеното му наказание.
Следователно констатацията на решаващия съд за наличие на предпоставките за
замяна на пробацията с лишаване от свобода е правилна. Без да има основателна причина,
осъденият М. е допуснал неизпълнение относно всяка от трите, образуващи наказанието му,
пробационни мерки. Тъй като се касае за виновно неизпълнение, са налице основанията по
чл. 43а НК за замяна на това наказание с по-тежко. Законосъобразно е решено заместващото
наказание да е лишаване от свобода.
Жалбоподателят има богато съдебно минало, като осъжданията му са все за
умишлени престъпления от общ характер, а също тежка наркоманийна зависимост. Съвсем
очевидно е, че е изградил навик за участие в престъпни посегателства, повечето свързани
със зависимостта му. Така че престъплението, за което е била наложена неизпълнената
2
пробация, не е просто случаен акт, извършен при неблагоприятно стечение на
обстоятелствата, а разкрива закономерност на престъпния подтик да се накърняват
наказателноправно защитени обекти. Освен това в хода на провежданата с М. корекционна
работа не е отчетена положителна промяна, а и той категорично не желаел да сътрудничи на
пробационния персонал и съответно рискът от рецидив и вреди при живот на свобода
останал висок. Тези факти очертават завишена степен на обществена опасност на неговата
личност и правят подходящо максималното заместващо наказание по т. 2 на чл. 43а НК – 5
месеца и 18 дена, представляващи половината от оставащия срок на неизпълнената
пробация, възлизащ на 11 м. и 7 дена към момента на приемане предложението на ПС за
замяната и след приспадане на задържането под стража. Въззивната инстанция споделя
прогнозата на ПлОС, че разискваното наказание има потенциал да произведе нужния
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и
целите на наказанието.
Липсват формалните предпоставки за условно осъждане, така че е правилно
становището, че заместващото наказание следва да бъде ефективно изпълнено. Правилно е
приложена и нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ ЗИНЗС, като е определен строг
първоначален режим на изтърпяването му.
Ето защо първоинстанционният акт следва да се потвърди във всички свои части.
По тези съображения ПАС в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 89 от 30.01.25 г. по ч.н.д. № 2317/24 г. по описа на
ПлОС, с което е извършена замяна, на основание чл. 43а, т. 2 НК, на наказанието „пробация“
на осъдения Д. В. М. с лишаване от свобода за срок от 5 месеца и 18 дена при „строг“
първоначален режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3