РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 05.11.2018 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№687 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано  по искова молба от искова молба   от С.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.Н.Л. ***, съдебен адрес:*** против Г.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че на ***страните сключили граждански брак , за което бил съставен акт за брак № 20/***на Кметство ***.  Твърди се в молбата, че за период от 7 години семейството живяло на квартира в град Червен бряг. От брака си страните имат родено дете М.Г.П. , която понастоящем е пълнолетна.  Твърди се, че постепенно поради ревност и скандали между страните възникнали проблеми в съпружеските отношения и от 06.04.2013г. страните се разделили фактически и  всеки заживели свой собствен живот. От този момент до датата на подаване на исковата молба между страните не съществували каквито и да е отношения вкл. брачни. Ищцата и ответникът не поддържат  и личен контакт от 5 години. Твърди се, че бракът им е изпразнен от съдържание  и не може да бъде заздравен. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между С.Д.П.  и Г.Д.П. граждански брак  на ***без съдът да изследва въпросът за вината.  Ищцата прави искане да ползва след развода фамилното име на съпруга П..

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата. В законоустановения срок не  е постъпил отговор със становище на ответника за допустимостта и основателността на иска.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв.Н.Л. – АК-Плевен. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявените искове.

                Ответникът, редовно призован,  не се явява  и не се представлява.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак ***, че С.Д. Нанкинска с ЕГН ********** и Г.Д.П. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на ***, за което бил съставен акт за граждански брак № 0020/***от длъжностното лице по гражданско състояние при ***.

Спорно по делото е дали  настъпилото разстройство на брака е дълбоко и непоправимо.

В хода на производството по делото с оглед установяване твърдените от ищцата  факти са ангажирани гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелите Д.Г.П. и Б.В.Ц., страните живеят във фактическа раздяла от години като ищцата живее на семейни начала с друго лице от пет години.  Свидетелите заявяват пред съда, че страните нямат родени от брака непълнолетни деца, както и че доброволно са се разделили преди повече от 8 години. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите Д.Г.П. и Б.В.Ц. като обективни и безпристрастни, съответстващи на признанията на ищцата по делото и  изложените факти и обстоятелства в исковата молба. Свидетелите има преки наблюдения върху живота на страните и не се намират в роднинска или друга връзка с някоя от страните, която да обуславя пристрастност, поради което съдът възприема показанията им като правдиви и достоверни.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи, и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото доказателства вкл.  признанието на ищцата по делото. По категоричен и убедителен начин  от гласните доказателства в показанията на свидетелите Д.Г.П. и Б.В.Ц. се установява, че  страните са разделени от години, като са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите, роденото от брака дете и обществото. Ето защо  бракът между С.Д.П. и Г.Д.П. следва да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,  ищцата не е поискала съда да като постанови вина на ответника за настъпването на разстройство в отношенията им, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Искането на ищеца  е за  запазване на фамилното име  на ответницата от брака. Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило. Законът казва: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“.  Само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова т.е. само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.  В тази насока е и задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011 година  вр. ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, Определение № 172 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК,, в която Върховния касационен съд приема, че нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. В конкретния случай искането на ищцата е да запази брачното си фамилно име, на което ответникът не е  възразил, поради което  С.Д.П. след развода следва да се именува с фамилното име П..

Страните не са заявили желание да уредят имуществените си отношения, поради което придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти след брака ще обусловят режим на идеална съсобственост между тях.

  Предвид изхода от спора и на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса   по чл.6  т. 2  в размер на  50 лв.,  от която ищцата е заплатил сумата от 25 лв. Ето защо  разликата до 50 лв. следва да се заплати от ответника.  

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд- Червен бряг :

 

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.1 СК брака между С.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***  и Г.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***, сключен на ***, за което бил съставен акт за граждански брак № 0020/***от длъжностното лице по гражданско състояние при ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по вината за  разстройството на брака.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след С.Д.П. с ЕГН **********, адрес: ***  да носи брачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА  на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  Г.Д.П. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Червен бряг държавна такса по чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в размер на  25 лева /двадесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Плевен  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: