Присъда по дело №353/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НЧХД № 353/2024 г. по описа на ШРС

Делото е образувано в ШРС въз основа на Определение №86 от
14.02.2024г. по ЧНД № 117/2024г. на ВКС, III н.о., с което на осн. чл. 43, ал.1
от НПК е преценено, като оправдано отклонението от местната подсъдност
по НПК, с цел реално обезпечаване на упражняването на процесуалните
права на страните, без затруднения и делото е изпратено за разглеждане от
ШРС.
Производството е образувано по подадена тъжба с вх. №
2904/16.08.2023г. по описа на ВПРС от И. П. С. ЕГН ********** против Г. И.
Г. с ЕГН **********. От изложените в нея обстоятелства се установява, че
предмет на тъжбата е обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2 от НК вр.
чл. 148, ал.1, т.2 от НК вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от НК извършено на 18.02.2023г.
в гр. София. В диспозитивната част на тъжбата и в уточняващата тъжба е
посочено, че подсъдимият, на 18.02.2023г.в гр.София, в репортаж излъчен в
национален ефир по НОВА ТВ, в предаване „ТЕМАТА НА НОВА“вербално
е приписал престъпление лъжесвидетелстване /по чл. 290 от НК/ на И. П. С.,
престъпление по чл. 148, ал.2, от НК вр. чл. 148, ал.1, т.2 от НК вр .чл. 147,
ал.1, пр.2 от НК.
В правно релевантният момент тъжителят предяви срещу подсъдимия
граждански иск за сумата от 4000 лева, представляващи претенция за
обезщетение на причинени неимуществени щети, в резултат на престъпление
по чл. 148, ал.2, от НК вр. чл. 148, ал.1, т.2 от НК вр .чл. 147, ал.1, пр.2 от НК.
В съдебно заседание, процесуалният представител на тъжителя
поддържа предявения граждански иск и моли да бъде приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.Гражданския иск е приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител
поддържа възведеното обвинение и гражданския иск, предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение,
и да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер.
Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият не се признава за виновен
по повдигнатото обвинение. Дава подробни обяснения.
Процесуалният представител на подсъдимия пледира за оправдателна
присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Тъжителя И. П. С. ЕГН ********** е служител в ОДМВР Шумен.
Изпълнявайки служебните си задължения на 22.05.2021г. в качеството си на
мл. автоконтрольор при ОДМВР Шумен съставил на подс. Г. И. Г. с ЕГН
********** АУАН № 406121 за нарушения по ЗДВП. Свидетел по акта е
свид. П.П., служител в ОДМВР Шумен.
Било съставено НП № 21-0869-00169/15.06.2021г. срещу подс. Г. И. Г.,
което било обжалвано от него.
По жалбата било образувано АНД № 1367/2021г.по описа на ШРС
,което приключило с решение на ШРС с което е потвърдено обжалваното
НП.
Решението на ШРС е било обжалвано от жалбоподателя – подсъдимия
Г. И. Г. .
1

С решение по КАНД №85/2022г. ШАС, е отменил решението
постановено по АНД № 1367/2021г. по описа на съда в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001691/15.06.2021г. на
началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ – Шумен, в частта му по
пункт трети, с която на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП на Г. И. Г. е наложено
административно наказание в размер на 500 лева, като вместо това е
постановил: Отменя Наказателно постановление № 21-0869-
001691/15.06.2021г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ -
Шумен, в частта му по пункт трети, с която на основание чл.178в, ал.5 от
ЗДвП на Г. И. Г. е наложено административно наказание в размер на 500 лева.
Административен съд Шумен е оставил в сила решението на Районен съд –
Шумен, постановено по АНД № 1367/2021г. в останалата му част.
В хода на производството по АНД № 1367/2021г. по описа на ШРС,
като веществено доказателство са приложени и е извършен оглед в о.с.з. на
„DVD+R с изписани на него № 88; 869р-3505/02.06.2021 г.; 372000-
9127/25.05.20201 г., съдържащи видеозаписи от 10.00 часа на 22.05.2021 г. до
11.00 часа на същата дата, направени от видеокамерите разположени в
служебен автомобил на сектор „ПП” при ОДМВР Шумен - марка „Киа
Сийд“ с рег. № СВ 6303КК, който представлява видеозаписи на т.а.
„Камаз““
По АНД №1367/2021г. по описа на ШРС, тъжителя И. П. С. / в
качеството си на актосъставител / е дал показания в открито съдебно
заседание на 12.10.2021г които са отразени в съдебния протокол. По АНД
№1367/2021г. по описа на ШРС са разпитани още двама свидетели.
Показанията на актосъставителя и свидетелите по АНД № 1367/2021г.по
описа на ШРС са обсъдени от съдебния състав, постановил решение по
делото като е потвърдил изцяло наказателното постановление съставено на
подс. Г. И. Г. .
След постановяване на решението по АНД № 1367/2021г.по описа на
ШРС, подсъдимият подал жалба до ШРП с вх. № 2938/2022г. на 14.06.2022г.
В жалбата си описал, че има противоречия между записите приобщени по
АНД и заявеното от полицейските служители пред съда и отразено в
протокола по АНД № 1367/2021г.по описа на ШРС.
По жалбата била образувана преписка вх. № 2938/2022г.по описа на
ШРП, която приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 12.07.2022г. на прокурор при ШРП. В
постановлението на ШРП е посочено, че “в показанията си лицата са
възпроизвели пред съдебния състав своите възприятия във вида в който
те са се отразили в тяхното съзнание- от момента на възприемането на
нарушителя , неговото преследване до установяването му и съставянето
на АУАН , факт на нарушението ,за което се е водило административно
наказателното производство и който се явява предмет на доказване „
Постановлението на ШРП било обжалвано от подсъдимия пред
Окръжна прокуратура Шумен.С постановление на ШОП от 11.08.2022г., бил
потвърден отказа да се образува наказателно производство.
Подсъдимият обжалвал и това постановление на ШОП пред
Апелативна прокуратура Варна.
С постановление от 13.09.2022г. на Апелативна прокуратура Варна,
било потвърдено постановлението на ШОП за отказ за се образува
наказателно производство. В постановлението на ВАП се посочва: „ В тази
връзка по отношение наличието на разминавания в посочените часове,
2

следва да се отбележи, че двама от свидетелите са разпитвани от
районния съд 5 месеца след датата на нарушението, а третия свидетел-7
месеца след това. Имайки предвид, че извършването на такива проверки и
констатирането и документиране на допуснати нарушения по ЗДвП е
ежедневна рутинна дейност на свидетелите, то е повече от нормално да е
налице неточност в описване на конкретни детайли за констатирано
преди месеци нарушение, при условие, че след това нарушение до момента на
разпита им пред съда свидетелите са регистрирали сигурно десетки
нарушения от най-различно естество.“
От събраните по делото доказателства се установява също, че
подсъдимият е подал сигнал с № 785501-115/28.04.2022г./стр. 40/ и до
Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР в който посочил, че е „за грубо и
системно нарушение на чл. 290 от страна на полицейски служители“. По
сигнала била извършена проверка, което обстоятелство станало известно на
колеги на тъжителя.
Извършената проверка приключила със становище изпратено на Г. И.
Г., че сигнала е неоснователен./ стр.42/
Недоволен от резултатите от подадените жалба и сигнал, подсъдимия
изпратил и сигнал на служебната поща на „Нова ТВ“ като целта му била да
стане достояние на обществото „недопустимия“ според него „стил на работа“
в полицията .
По късно с него се свързал свид. В. И. -журналист. След като
подсъдимия изпратил на свидетеля и копия от материалите от АНД №
1367/2021г. по описа на ШРС - диск със видеозапис приложен по делото и
копие от протокол от с.з.от 12.10.21г., журналистът -свид. И. преценил, че
случая е интересен и следва да му бъде дадена публичност.
По този повод изготвил репортаж, включващ интервю с подсъдимия,
коментар на части от видеозаписите от диска приложен по АНД №
1367/2021г. по описа на ШРС. Репортажа бил излъчен на 18.02.2023г. по Нова
ТВ.
В репортажа /предоставен на диск от тъжителя по делото/подсъдимият
заявява : „Съдията взема предвид само показанията на полицаите, не
обръща никакво внимание на видеозаснемането. Изиска видеоклиповете,
прегледа ги, но не ги взима под внимание. ….Взема единствено показанията
на полицаите, макар и лъжливи. Това е чиста проба
лъжесвидетелстване…..Сигнализирах до прокуратурата , до инспектората
на МВР но никакво отношение не беше взето по въпроса ……….. Гледат
записите допускат ги за разглеждане и пак приемат, че полицаите са
прави. Разглеждат записите и въпреки всичко вярват на полицаите и
приемат тяхната теза за истина. Явно не виждат записите а само вярват
на полицаите……… Въпреки всичко полицаите са безскрупулни и не се
съобразяват с нищо. Лъжесвидетелстване , лъжене на съда и чувстват
явна безнаказаност.“
Репортажът, излъчен по Нова ТВ, станал достояние на тъжителя, на
жената с която живее, на колеги и приятели.
Тъжителят И. П. С. се почувствал лично засегнат и депозирал
настоящата тъжба на 16.08.2023г. до РС Велики Преслав против Г. И. Г. с ЕГН
********** с обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2 от НК вр. чл. 148,
ал.1, т.2 от НК вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от НК извършено на 18.02.2023г. в
гр.София в репортаж излъчен в национален ефир по НОВА ТВ, в предаване
„ТЕМАТА НА НОВА“.
3

Настоящото производство е образувано в ШРС въз основа на
Определение №86 от 14.02.2024г. по ЧНД № 117/2024г. на ВКС, III н.о., с
което на осн. чл. 43, ал.1 от НПК . В определението на ВКС е преценено,
като оправдано отклонението от местната подсъдност по НПК, с цел реално
обезпечаване на упражняването на процесуалните права на страните, без
затруднения и делото е изпратено за разглеждане от ШРС.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена, въз
основа на обясненията на подсъдимия, на показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели – П.П., свид.М.М., свид.В.И., от заключението на
назначената приета по делото съдебно психиатрична експертиза, от събраните
в хода на съдебното производство писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, приложеното АНД № 1367/2021г.по описа на ШРС,
приобщен видеозапис от частния тъжител приложен на лист 9 от НЧХД
№230/2023г. по описа на РС Велики Преслав касаещ репортажа излъчен на
18.02.2023г.; записи на файлове / на флашка/ представена от страна на
защитата; както и видеозапис от диск приобщен по АНД № 1367/2021г.по
описа на ШРС.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. В И., като намира, че
същите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства-
АНД № 1367/2021г.по описа на ШРС както и от приобщените записи на СД на
материала излъчен в национален ефир по НОВА ТВ, в предаване „ТЕМАТА
НА НОВА“на 18.02.2023г.В с.з. проведено на 19.11.2024г. същият заяви :
“ Получаваме сигнали на служебната си поща на „Нова ТВ“, от
граждани, какви ли не сигнали. На ден се получават по 200, 300. Има човек в
телевизията, който според това каква тематика съдържа сигналът, ако
види, че е на социална тема, дава на социален журналист. Ако види, че е на
здравна тема, дава на здравния репортер. Ако види, че е конфликт, нещо за
разследване, ми го дава на мен. Препраща ми имейла със сигнала. Получих
сигнал от този човек (сочи подсъдимия). В сигнала се съдържаше
информация с твърдения, конкретно написани факти за това, че е бил
санкциониран по ЗДвП и е обжалвал постановлението, само че
фактическата обстановка, която полицаите са твърдели пред съда, не
отговаря на реалната и че за това може да ми предостави запис от
камерите на патрулните коли. Това беше сигналът. Стана ми любопитно.
След като имам доказателство - видеозапис и твърдения, аз проверявам.
Помолих го да ми изпрати записа и протокола от заседанието. Започнах да
гледам протоколите и там пише какво е казал свидетелят. Например:
„Стояхме си, мина един камион. Аз гледах към него“. В този момент гледам
видеозаписа и гледам точно този момент, в който минава камионът.
„Камионът мина, аз гледах към него. Той изпусна пръст, моментално го
проследвахме“. Аз гледах записа - камионът минава, същият този човек,
който е в залата (сочи тъжителя) си гледа в другата посока. Установих
несъответствие между това, което е на записа и изявленията в съдебното
заседание. Сравнявам дали изявленията съвпадат с това на видеозаписа,
който ми е изпратен. Дойдохме в Шумен. Вече бях проверил, че много неща,
казани в съда, не отговарят за тази ситуация. Дойдох тук, за да взема
интервю с него. Винаги, който пуска сигнала, му се дава думата, да каже
своето мнение по въпроса. Докато бяхме тук, се свърза с нас чрез него,
който каза, че също има видеозапис и той води дело с КАТ, че би карал без
фарове. Комбинирахме двете неща. Преди да го интервюирам, той пак ми
показа нещата къде са се случвали, кога са се случвали. Аз вече всичко бях си
4

установил като минути, секунди, час. Като видях, че не отговарят 7, 8, 10
неща на това нещо. Минах до КАТ да потърся становище и след това реших
да потърся този полицай по местоживеене, защото ми бяха казали, че може
да си е вкъщи. Аз си имам източници като журналист. Във връзка с това
разбрах, че този полицай С., понеже ние казваме, че казват неистини пред
съда. Не казваме, че лъжат. Дадох възможност в интервюто, което
проведох с подсъдимия, той да заяви своето мнение по ситуацията. Отидох
в КАТ, но те ми казаха, че те не стоят там, а са си по постовете. Знаех, че
живее във Велики Преслав. Исках да му дам възможност да каже защо е
казал така и така в съда, а на записа се вижда това. ……………..
…………….Журналистите имат право да получават информация, не са
длъжни пред какъвто и да е компетентен орган ……………. Не съм правил
такова запитване до полицията да ползвам дискове, тъй като нашите
юристи провериха, такова нещо не е необходимо. Адвокат Д., кантората й,
нямаме необходимост такива записи, които са предоставени на страните,
ние не сме длъжни да питаме някой дали можем да ги пуснем. За да Ви бъде
изпратен запис от излъчения на 18.02.2023г. репортаж, се отправя искане до
ръководството на съответната медия, но по Закона за радио и телевизия,
записите стоят на сървъра и стоят три месеца след излъчването.
Сърварите не могат да помнят ежедневния материал и на всеки три месеца
всичко, което е минало, го трие. Аз съм продуцент на този материал.
Направил съм материала, с колегата, с който сме работили, сме го пуснали в
системата в сървъра, прегледан е от нашите юристи и нашите редактори
на най - високо ниво, като материал, след това е излъчен. Пазим ги само три
месеца. ………….. По моя договор всичко, което е произведено, е собственост
на Нова телевизия……………………… този материал съответства на тези
стандарти за етика, прегледан е от редакционния ни екип, прегледан е от
нашия екип юристи, прегледан е, когато е бил на сценарий, прегледан е,
когато е бил готов за излъчване, прегледан е от нашите няколко юристи,
които са доста наясно с всичко, което може да излъчва една телевизия, дали
има някакъв проблем. Както аз помня от репортажа, аз никога не съм ходил
да правя репортаж, да ходя, да търся частния живот на хората. Аз съм
убеден, че тези хора - свидетели са колеги на тъжителя и освен това съм
убеден, че някои от тези хора са били в моя репортаж по същите теми.
……………………………. Тези записи са предадени на частни лица, на
адвокати. Такива записи сме виждали по телевизия, на катастрофи, записи
от патрулни автомобили, отвсякъде. Тези записи съм ги получил от хора, на
които са им дадени. Те не са се разписали никъде, че не трябва да ги
предоставят на трети лица и аз съвсем спокойно си ги приложих към
материала. Записите, че ги притежавам, уведомих директора на ОДМВР,
чрез пиарката му. Тя беше наша кореспондентка в „Нова Телевизия“. Имаме
записи по другите материали и по тези материали. Директорът е запознат,
имаме проведени множество разговори с Началник на Дирекция „Връзки с
обществеността“ в ОДМВР - Шумен. Много пъти говорихме с жената,
която беше при нас кореспондент, с директора говорихме. Той знаеше, че
имаме записи. Той не ни е казвал в никакъв момент: „Вие нямате право да
ползвате записите“. Бях му казал, че готвим и следващ материал да излъчим
третия и че пак има записи. Той каза, че ще предприеме действия. Не е
казвал, че не разрешава да се излъчат записите. Това е Директорът на МВР.
За записите разговаряхме с директора той знаеше че имаме записите.
Цялата ни редакционна колегия е гледала тези записи и начина на правене на
5

материала, плюс нашият юристки екип. Ние имаме много голям юридически
екип. Материалът, както е едно към едно излъчен, го има в сайта на „Нова
ТВ“. Това е същият материал. Подсъдимият ми е дал запис от 40 минути и
аз съм намалил участъци. От тях съм пуснал 30,40 секунди, 50 секунди от
другия. Това всичко е сложено едно след друго.“
Безспорно е, че записаните показания в протокол №599 по АНД №
1367/2021г. по описа на ШРС, в откритото съдебно заседание на 12.10.21г. са
от разпита на актосъставителя И. П. и отразяват това, което е заявил пред
състав на ШРС. Между видеозаписите, приобщени по АНД № 1367/2021г.
по описа на ШРС, /въз основа на които е изготвен репортажа по Нова ТВ,
излъчен на 18.02.2023г./ има неточности и разминавания с отразените
показания в протокол №599 по АНД № 1367/2021г. по описа на ШРС.
Това е била причината за действията на подсъдимият, а именно да
потърси начин: „да стане обществено ясно как се работи в полицията „
Показанията на свид.П.П. и свид. М. в настоящото производство,
съдът кредитира само относно обстоятелствата, наблюдавани от тях , както
и относно споделеното им от тъжителя.
Свид. П. П. заявява в с.з. : „Познавам И. П. С.. Той ми е колега в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Шумен, където работя. Към м. 02.2023г. той
работи в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Шумен, в звено за
установяване на нарушения за скорост, с камера. Гледал съм репортаж на
18.02.2023г., излъчен по Нова телевизия в „Темата на Нова“. Бях нощна
смяна, отидох малко по - рано в Сектор „Пътна полиция“ и гледах
репортажа заедно с колегата, който също беше на смяна, но беше редовна
смяна. В репортажа имаше кадри от служебния ни автомобил, на който се
виждаше И. С., както и аз. В репортажа бяха излъчени кадри от нашия
служебен автомобил и на тях беше моят колега, заедно с мен. С., както и аз,
не останахме доволни от излъчения репортаж. Беше крайно възмутен от
изложената теза в репортажа спрямо нашите действия. Журналистът
излагаше тезата. И подсъдимият излагаше теза. Имаше интервю и с
подсъдимия и с още други хора……………….Няколко дни по - късно И. С. ми
каза, че са ходили да го търсят журналисти, конкретно В. И.. ………………
Във връзка с този репортаж колегата С. не се чувстваше много добре и
както и аз съм ходил на психолог, е ходил на преглед. Не се чувстваше добре,
защото репортажът беше направен с извадки от нашата АИС и с
коментарите, които се водеха там, че всички наши действия са
неправомерни и така се насажда едно мнение у хората. Даже същата вечер,
когато аз бях на смяна, започнаха да ми звънят и даже да получавам
неприятни коментари във „Фейсбук“ по мой адрес и това продължава и още
и още. Освен подсъдимия и други хора бяха интервюирани, той беше част от
тях. Колегата и аз се почувствахме зле като цяло от репортажа. Например
той, за неговото интервю твърдеше, че тези неща, които ние сме заявили
пред съда с актовете, които сме му били съставили и впоследствие
издадените НП не са били верни, едва ли не сме лъжели в съдебно заседание.
Подсъдимият заяви, че двамата сме лъжели в съдебно заседание. ………..“
Св. М. в с.з. проведено на 19.03.2024г. посочва : „Познавам И. П. С..
……….. Гледах репортажа по Нова телевизия в „Темата на Нова“ от
18.02.2023г. След това се чух с колегата. Той беше много възмутен. Каза, че с
колегата Петко П. са го гледали заедно, доколкото си спомням. Колегата С.
беше възмутен от това, което беше изнесено във въпросния материал, а
именно обществено оклеветяване както на самия него, аз също се почувствах
6

засегнат. След като беше написан въпросният акт на г-н Г. от колегите за
това, че превозвал неприкрепен товар, имаше възражение, поради което ми
беше разпоредена проверка по акта. Във възражението, което беше
депозирал г-н Г., се изнасяха същите факти, които бяха оповестени и в
предаването, че колегата И. С. в съдебно заседание е лъжесвидетелствал.
Това беше написано и във възражението. Това беше едно от нещата.
Възражението приключи с мнение, че е неоснователно. Впоследствие г-н Г.
беше пуснал сигнал до „Вътрешна сигурност“ към МВР по същия казус.
Доколкото знам и оттам беше отговорено, че не са налице данни за
лъжесвидетелстване от страна на колегата. ………….. Това, на което аз
станах свидетел е, че както колегата И. С., така и колегата Петко П. бяха
видимо притеснени, възмутени, огорчени от тази клевета, която беше
направена публично по техен адрес. Говорихме си, че работейки ежедневно
служебната си дейност и двамата са се натъквали на особено отношение
от страна на гражданите след този репортаж. Едва ли не хората са ги
гледали презрително. Аз, като техен колега и едно ниво над тях, мога да
кажа, че двамата колеги са добросъвестни и честни и никога не биха си
позволили да направят нещо противозаконно. И това, което се случи с тях,
наистина много дълбоко им се отрази и на двамата. Те, една седмица бяха
като неадекватни. Поне което възприех аз и от разговор с тях,
наблюденията, които имах върху тях. Дълбоко ги засегна това нещо.
Репортажът беше на 18.02.2023г. …..“
В хода на настоящото производство е назначена съдебно психиатрична
експертиза на тъжителя .
В заключението си вещото посочва, че репортажът на Нова телевизия
в „Темата на Нова“ от 18.02.2023 г., са предизвикали у осв. С. преживявания
на унижение, накърнено достойнство и чест, още повече, че са станали
достояние на значими за него хора. В последващия период водещи са били
преработка на инцидента, персистиране на усещането за несправедливост,
незаслужена обида, нарушено самочувствие, съпътствани от нарушения в
съня, нощни пробуждания, умствено "предъвкване", неустойчиво
настроение, ограничение в контактите. Описаното състояние съответства
на критериите за Кратка адаптационна реакция по МКБ X. Психологичната
реакция при осв. е в рамките на негативния афективен регистър, свързана е с
по-продължителна мисловна фиксация, преработка и леки нарушения в
социалното функциониране, постепенно редуцирани по интензивност и
отзвучали в рамките на месец и половина след лечение.Актуалното
състояние на осв. към момента на съдебнопсихиатричното освидетелстване
се отличава с известно ситуативно напрежение и тревожност, провокирани
от разговора около случилото се.

Съдът намира описаната фактическа обстановка за установена по
несъмнен и категоричен начин, като приема, че събраните доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
Анализа на приобщените по делото даказателства налага извод, че
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление в което е обвинен, а именно по чл. 148, ал.2, вр.чл.148, ал.1, т.2,
вр. чл. 147, ал.1, пр.2 от НК, на 18.02.2023г.в гр.София, в репортаж излъчен в
7

национален ефир по НОВА ТВ, в предаване „ТЕМАТА НА НОВА“ приписал
престъпление лъжесвидетелстване /по чл. 290 от НК/ на И. П. С..
Обект на престъплението по по чл. 148, ал.2, от НК вр. чл. 148, ал.1, т.2
от НК вр .чл. 147, ал.1, пр.2 от НК са обществените отношения, касаещи
осигуряване неприкосновеността на доброто име на човек в обществото, както
и положителната обществена оценка за него.
Действително субект на престъплението по чл. 148, ал.2, от НК вр. чл.
148, ал.1, т.2 от НК вр .чл. 147, ал.1, пр.2 от НК може да е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От субективна страна, за да бъде осъществен състава на клеветата чрез
приписване на престъпление, следва да е налице пряк или с
евентуален умисъл. Съществено е, че деецът следва да съзнава, че
престъплението което приписва всъщност не е извършено от пострадалия,
каквито обстоятелства в настоящия казус не са налице.
Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти,
явления от миналото и настоящето, които са неистински, неверни, не
съществуват в обективната действителност, които са позорни и недостойни,
съобразно общоприетите морални норми и разбирания и предизвикват
еднозначна негативна оценка в обществото. Разгласяването представлява
довеждане до знанието на трето лице на конкретно
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Частен случай на разгласяването на позорни обстоятелства е втората
форма на изпълнително деяние на престъплението клевета, именно
приписването на престъпление .
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
определя като умишлено приписване на престъпление.При тази форма на
изпълнително деяние се твърди, че тъжителят/пострадалият/ е извършил
конкретно престъпление, което не е извършил в действителност.От
субективна страна клеветата може да се осъществи както с пряк, така и с
евентуален умисъл. Във всички случаи деецът трябва да осъзнава позорния
характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на
приписваното му престъпление, трябва да осъзнава и неистинността на
позорното обстоятелство или, това, че пострадалият не е извършил
приписваното му престъпление.
Доколкото престъплението е винаги деяние, укоримо от гледна точка на
общоприетите морални норми, то това обстоятелство винаги се отразява
отрицателно на доброто име на този, за когото се твърди , че го е извършил. В
тази форма на изпълнително деяние се изразяват твърдения ,че дадено лице е
осъществило елементите от състава на определено престъпление , достатъчно
канкретизирано. Не е необходимо приписваното престъпление да бъде
юридически формулирано, да бъде пълно индивидуализирано със специални
термини.Достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни за основни характеристики
на приписваното престъпление.
Съобразно практиката на ВКС, при тази форма на изпълнително деяние
деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил
престъпление, тоест извършил е обществено опасно деяние. За
съставомерността на деянието е необходимо твърдяното противоправно
дение да е конкретизирано в достатъчна степен, за да се възприеме като
отрицателна характеристика за личността на неговия извършител. /В този
смисъл Решение № 75 от 12.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3142/2011 г., II н.о.,
НК; Решение № 384 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1842/2011 г., I н.о.,
8

НК Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I н. о., НК./
За съставомерността на деянието е необходимо приписаното
престъпление да не е извършено от оклеветеното лице, както и деецът да
съзнава това.
В разглеждания случай настоящата инстанция намира, че с деянието си
подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.2, вр. с
ал.1, т.1, вр. с чл.147, ал.1, предл.2 от НК.
На 18.02.2023г.в гр.София, в репортаж излъчен в национален ефир
по НОВА ТВ, в предаване „ТЕМАТА НА НОВА“ и в разговора с водещия
на журналистическото разследване, подсъдимия е изразил свои лични
наблюдения, заключения, изводи за налични разминавания и неточности
на обстоятелствата изводими от приложените записи със събраните гласни
доказателства по АНД 1367/2021г. по описа на ШРС. В случая е налице
декларирана субективна убеденост у подсъдимия, че заявеното от
тъжителя, като свидетел в хода на АНД № 1367/2021г.по описа на ШРС се
разминава в значителна степен от видеозаписа приложен като доказателство.
В репортажа подсъдимият заявява следното : „Съдията взема предвид
само показанията на полицаите, не обръща никакво внимание на видео
заснемането . Изиска видеоклиповете, прегледа ги но не ги взима под
внимание. ….Взема единствено показанията на полицаите, макар и лъжливи.
Това е чиста проба лъжесвидетелстване…..Сигнализирах до
прокуратурата , до инспектората на МВР но никакво отношение не беше
взето по въпроса ……….. Гледат записите допускат ги за разглеждане и
пак приемат, че полицаите са прави. Разглеждат записите и въпреки
всичко вярват на полицаите и приемат тяхната теза за истина. Явно не
виждат записите а само вярват на полицаите……… Въпреки всичко
полицаите са безскрупулни и не се съобразяват с нищо.
Лъжесвидетелстване , лъжене на съда и чувстват явна безнаказаност.“
Безспорно е, че репортажа е станал достояние на широк кръг от лица
– зрителите на съответната телевизия. Съдът намира, че със заявеното от
подс. в репортажа, не е осъществено от обективна страна изпълнителното
деяние на приписване на престъпление, доколкото липсва освен субективна
страна за извършено деяние в поведението на подсъдимия, както и липсва
конкретно посочване на име.
За да е налице приписване на престъпление, следва клеветящия да
съзнава, да допуска неистинността на твърденията си, включително по
отношение авторството.
Субективната съставомерност на клеветата не може да
бъде изключена от така наречената, необоснована, гола субективна увереност. (
г. на ВКС по н. д. № 568/2012 г., I н. о., НК; Решение № 745/1991
г. на ІІІ н.о. на ВС.).
За да е осъществена от субективна страна клеветата е необходимо деецът да
съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство, в
случая, му приписва престъпление, което не е извършено от наклеветения.
Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената информация за
проявата на пострадалия е от естеството да накърни неговата репутация,
добро име и положителна обществена оценка, като във волево отношение
деецът пряко цели или допуска настъпването на общественоопасния резултат,
но се отнася безразлично към него /Р. 429/25.02.2016г. ВКС , трето н.о./.
Според съдебната практика, умисълът за клевета се изключва, ако
съществува обоснована на обективни факти увереност в истинността на
9

разгласяваното / твърдяното / обстоятелство.
За това обаче, е необходимо наличието на конкретни обективни факти,
стоящи извън от съзнанието на подсъдимия за правотата на твърденията му.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице такива обективни факти .
Записите приложени по АНД и коментирани в процесния репортаж обусловят
именно субективната убеденост у подсъдимия, разминаванията между
видеозаписите на диска приложен като доказателство по АНД № 1367/2021г.
по описа на ШРС и свидетелските показания по АНД № 1367/2021г. по описа
на ШРС.
В подкрепа на това са и показанията на свид. В. И., който е работил и е
изготвил репортажа, излъчен в национален ефир по НОВА ТВ, в предаване
„ТЕМАТА НА НОВА“. Именно там е направен коментар на противоречията
и разминаванията в свидетелските показанията и заснетото от
видеозаписа относно конкретно извършените действия.
В подкрепа на констатираната увереност и убеденост в правотата му
са и извършените действия от подсъдимия, подаваните сигнали до
прокуратурата и до „Вътрешна сигурност“ на МВР. В тази насока са
приложените материали по сигнал № 785501-115/28.04.2022г. по описа на
Дирекция „вътрешна сигурност „ – МВР, както и приложената преписка вх.
№ 2938/2022г . по описа на ШРП по която именно подсъдимият обжалва
всяко едно от постановленията на ШРП и ШОП с които се отказва образуване
на наказателно производство по подадената от него жалба .
В подкрепа на тези изводи на съда са и обясненията на подсъдимия .
По отношение на обясненията на подсъдимия, следва да се отчете и
безусловно гарантираното от закона право по чл. 55 от НПК на всеки
подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно
право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под
наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя
както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал (в т.см. е константната съдебна
практика: Р.№ 685/ 11.12.2003г. по н.д. № 537/2003 г., I н.о. на ВКС).
Достоверността на обясненията на подсъдимия относно фактите от предмета
на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено.--
Решение № 699 от 11.07.2006 г. на ВКС по н. д. № 117/2006 г., II н. о.,
докладчик съдията Ю.К.. Обясненията на подсъдимия са основно
доказателствено средство, поради което съдът следва да ги обсъди
всеобхватно и да ги съпостави задълбочено с другите материали по делото
. На всяко обвинено лице се дължи справедливо разглеждане на делото, а това
означава и обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства-Решение № 981 от 7.12.2005 г. на ВКС по н. д. № 585/2005 г., III
н. о., докладчик заместник-председателят Р.Н..
В тази връзка и при пълно съобразяване с процесуалните правила,
визирани в чл. 14 ал.1 и чл. 107 ал.5 от НПК съдът приема, че обясненията на
подсъдимия, източник на информация и представляващи важно средство за
защита, в случая са убедителни и подкрепят останалите доказателства по
делото.
Изявленията на подсъдимия за формираната му убеденост са
10

идентични с наличието на действителна такава, основана на обективно
изследвани факти които са допълнително анализирани в процесния
репортаж излъчен на 18.02.2023г.в гр.София в национален ефир по НОВА
ТВ, в предаване „ТЕМАТА НА НОВА“ .
Целта на подсъдимия е била да защити истината, която той възприема
по конкретната ситуация касаеща АНД №2114/20г. по описа на ШРС. По
този начин и с поведението си – подаване на жалби и сигнали до ШРП , до
Вътрешна сигурност на ОДМВР и до Нова ТВ той е упражнил своите
процесуални права, гарантирани му от Конституцията на РБ и НПК.
В тази насока съдът съобрази, че е несъставомерно деяние, ако целта
преследвана от дееца е да се обслужат изискванията на наказателния процес,
да се изпълни граждански дълг или да се реализира конституционното право
на жалба срещу действие на държавни органи. В този смисъл - Решение N°
238 от 23.04.2014 г. по к.н.д. N° 496/2014 г. на ВКС, Решение N° 251 от
10.05.2010 г. по к.н.д. N° 161/2010 г. на ВКС. Недопустимо е начинът на
мислене и даването на становище, съдържащо преценка да се подвежда под
наказателна отговорност. На правото на лична чест и достойнство пряко
противостои свободата на словото, правото на мнение, разпространявано чрез
слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин,
провъзгласено в ЕКЗПЧОС /чл. 10/ и конституционно гарантирано /чл. 39-41
от Конституцията на РБ/. В този смисъл съдът съобрази и Решение N° 7 от 4.
VI. 1996 г. на КС на РБ по конст. д. N° 1/96 г..
Показателно за начина на формиране на убеждението на подсъдимия е
заявеното в обясненията му :
„Не се
признавам за виновен. Мотивите ми за инициирането на този репортаж
бяха, че не бях доволен от начина на работа на полицията като цяло. Целта
на този сигнал, за който св. И. говори, че съм се свързал с него, заедно с други
потърпевши, беше да стане обществено ясно как се работи в полицията.
Целта ми не е била накърняване на нечии права, набеждаване на някого,
приписване нещо на някой. Там (в репортажа) бяха излъчени само фактите,
които журналистът прочете. В конкретика аз исках да се разбере какъв е
начинът на работа на полицията. Не съм искал да засегна конкретно лице.
Аз, ако исках, щях да кажа конкретно лице. Исках да покажа начина на
полицията като цяло. Затова бяха и следващите репортажи. Освен този
сигнал, който подадох във Вътрешна сигурност към ОДМВР, след
приключването на административно - наказателното дело, имам подаден
сигнал и до прокуратурата. Пусках сигнали през интернет, онлайн, но не си
спомням дали в Шумен. Получих отговор от прокуратурата, но не го пазя
вече писмото. Сигурен съм, че съм подавал сигнал и до прокуратурата. Аз
съм шофьор в частна фирма - „Иги Транс 2008“ ЕООД. Имам семейство.
Имам едно дете на девет години. Води се делото, приключва АНД, отива в
Административен съд, приключва и след това започнах да пускам сигнали.
Записите отговаряха на случилото се, но показанията се разминаваха.
Имаше разминаване между записите по АНД, които са от БДС на
полицията, с показанията на свидетелите, разпитани по делото. В самия
акт пишеше, че съм бил на пътя, а то беше в частен имот. Моята цел, за да
пускам и този сигнал до прокуратурата и до полицията, е да се изяснят
тези неща. Получих записите по ОДМВР по АНД № 1367/2021г., но не съм
искал разрешение да го предам в „Нова телевизия“. По време на това АНД
1367, по време на делото, когато записът се гледаше, аз не съм присъствал в
11

делото. Тези разминавания (между показанията и видеозаписите) установих,
след делото и след като се запознах с протокола от заседанието. След края
на делото прочетох протоколите и видях, че има разминаване. В АС -Шумен
присъствах, но там не се обърна никакво внимание на записите. Становище
пред АС - Шумен не съм изразявал, защото никой не ми даде да говоря, не ми
дадоха възможност да изразя становище. Мотивацията ми беше, че този
начин на работа на полицията е недопустим и в момента продължава и така
се работи. това е стила на работа.
Видно е, че той формира становището си анализирайки показанията
по АНД № 1367/2021г. по описа на ШРС и видеозаписите представени
като доказателство по същото дело, а не съобразно личните си разбирания,
което обстоятелство изключва наличие на субективна страна за извършване
на престъплението в което е обвинен - приписване на престъпление. В
случая подсъдимия е убеден, че заявеното в показанията в с.з. по делото не
отговаря на констатираното от видеозаписите и тази негова убеденост се
основава на видеозаписите. В настоящия казус у подсъдимото лице е била
налице субективна увереност, която е основана на обективни факти /
видеозаписите приложени по делото / в правотата на твърденията му, като
доказателствата за наличие на такива обективни факти, стоят извън
съзнанието му.
Поради което и единствено възможен е извода на съда, за липсата на
субективна страна в поведението на подсъдимия относно обвинението за
умишлено приписване на престъплението лъжесвидетелстване на тъжителя в
репортаж излъчен на 18.02.2023г.в гр.София в национален ефир по НОВА
ТВ, в предаване „ТЕМАТА НА НОВА“. Деянието в случая не е
извършено умишлено. В решението си от 25.06.1992 г. по делото "Т. Т. срещу
И." Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ припомня трайно
прогласен в практиката си принцип, че "свободата на словото е една от
основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и
идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване,
така, както е закрепена в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на
човека /ЕКПЧ/, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се
тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да
бъде убедително установена".
При вземане на решение дали правото на защита на репутацията на
гражданите трябва да надделее над правото на свободно изразяване на
мнение, съдът следва да установи къде се намира балансът между правото на
свободно изразяване, обществения интерес и необходимостта от зачитане на
правото на чест, достойнство и добро име на гражданите. Критерият за
постигане на правилния баланс според ЕСПЧ е доказването на наличието или
липсата на добросъвестност .
В своята практика ВКС приема, че начинът на мислене не може да се
криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат
на доказване (Р № 80-98-II н. о.). Практиката на ЕСПЧОС следва прогласената
свобода на словото и на мнението на индивида в чл. 10 от ЕКЗПЧОС (решение
по делото Обзървър и Г. срещу Великобритания ; решение по делото Р. срещу
България). Практиката на ВС и ВКС не се отклонява от принципните
положения за свободата на изразяване на мнение и строго разграничава
разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване лична
позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно
12

съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство
или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на
общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на
обществото, или да приписва извършването на престъпление. В конкретния
случай в процесния репортаж излъчен по Нова ТВ подсъдимият е упражнил
права, регламентирани в чл. 39 от Конституцията на РБ ( Решение № 7 от
4.VI.1996 г. на КС на РБ по к. д. № 1/96 г., Решение № 20 от 14.07.1998 г. на
КС на РБ по к. д. № 16/98 г.), свободно да изрази мнението си.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че с изявлението си, в
репортажа излъчен по Нова ТВ на 18.02.2023г. в предаване „Темата на Нова „
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението в което е обвинен, поради което го призна за невиновен.
Съгласно чл. 56 от Конституцията на РБ той е упражнил и правото си да
сигнализира компетентните органи за констатирани нередности и за да защити
свои права. Реализирайки тези си права, подсъдимия не е осъществил нито от
обективна, нито от субективна страна състава на престъплението "клевета"
във формата на изпълнителното деяние приписване на престъпление.
Съобразно Решение № 221 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 560/2013
г., III н. о., НК, е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението. Само когато всички факти, включени във
веригата на причинно-следствения процес на престъпното посегателство и
неговото авторство бъдат напълно изяснени и категорично установени, съдът
може да постанови осъдителен акт. Доказателствената съвкупност, приобщена
чрез свидетелските показания, приложените веществени доказателства и
обясненията на подсъдимия, по казуса не обезпечава настоящото обвинение с
нужната степен на доказателствен интензитет. Предвид изложеното, съдът
приема, че в хода на настоящото производство не са налице категорични
преки или косвени доказателства, които да обосноват единствено възможния
извод, че подсъдимият е извършил деянието в което е обвинен.
При това положение евентуално постановена осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия при тези обстоятелства би била в противоречие с
чл.303, ал.1 от НПК, тъй като би почивала на предположения. Присъдата не
може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи
относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние и
участието на дееца в него от обективна и субективна страна. Съдът признава
подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е
безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на процесуалните му
права, произтичащи от презумпцията за невиновност /чл. 16 и чл. 303 от
НПК/ Решение № 439 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2105/2011 г., III н. о.,
НК. В този смисъл е недопустимо постановяването на осъдителен съдебен акт
при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички
факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да ангажира претендираната от частното обвинение
отговорност на подсъдимото лице. / Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС
по н. д. № 66/2010 г., III н. о., НК /
Поради горните мотиви, подсъдимият бе оправдан. По отношение на
гражданския иск, предявен от страна на тъжителя за неимуществени вреди,
доколкото съдът призна подсъдимия за невиновен по възведеното частно
обвинение прие, че предявения граждански иск е неоснователен и
недоказан.
13

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия:

14

Номер на акта:	15
Дата:	1 април 2025 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20243630200353
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 февруари 2024 г.

Присъда по дело №353/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите