№ 551
гр. Монтана, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20251630101779 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от П.К.Б. ЕООД (Ищец) против Е. С. К.,
установителни искове, както следва
Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 725.17 лева, 725.17 лв. -
неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 548.14 лева - договорно
възнагаждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 2768.91 лева – обезщтение за забава за периода от
02,12,2013 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2025 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за заем, поради което предявява осъдителни искове за непогасената
главница, договорна лихва и лихва за забава. Представя доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът, уведомен за правото си на писмен отговор, не е депозирал
1
такъв. В съдебно заседание прави възражение за недопустимост.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и съобрази
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
В конкретния случай, не е налице спор между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че Тодор
Гергов Кръстев и Елена С. К. са сключили Договор
за потребителски паричен кредит № ********** от 22.11.2010 г., по силата на
който кредитодателят "Профи Кредит България" ЕООД е
предоставил кредит в размер на 1000 лв. със задължение за връщане на сумата
на 36 месечни погасителни вноски при фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 115.61 %. В договора е посочено, че годишният процент на разходите
е равен на 192.57 %.
С решение № 33/19.01.2018 г. по гр.д. 3062/2017 г. по описа на РСМ е
прогласен за нищожен Договор за револвиращ заем „Профи Кредит “РROFI
МАDЕ“ № **********, сключен на 22.11.2010 година между „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В и ТОДОР ГЕРГОВ КРЪСТЕВ, ЕГН **********, от град
Монтана, ул.Захари Стоянов № 61, етаж 4, ап.10, на основание чл.26 ал.2
предложение 2 ЗЗД -поради липса на съгласие и поради противоречие със
закона – чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД – неспазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Със сила на пресъдено нещо се ползва съдебното решение, с което се
признава или отрича съществуването на едно материално субективно право. В
обективните предели на силата на пресъдено нещо влиза съществуването на
спорното материално право, което е предмет на делото. Преюдициалните
правоотношения, които не са заявени с инцидентен установителен иск или с
възражение за право на задържане или прихващане, не влизат в обективните
предели на силата на пресъдено нещо и в този смисъл мотивите на съдебното
решение, в които съдът се произнася по тях, не се ползват със сила на
пресъдено нещо. Що се отнася до субективните предели на силата на
пресъдено нещо, тя обхваща срещупоставените страни (главни и
подпомагащи) по делото, както и техните правоприемници (частните - ако
правоприемството е настъпило след предявяването на иска). По изключение
2
силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо кредиторите на
длъжника, доколкото правото им на удовлетворение е обусловено от
принадлежността на обекта на изпълнението към неговото имущество,
както и спрямо отговорните за чуждо задължение (поръчители, заложни
и ипотекарни длъжници за обезпечение на чужд дълг, отговорни за чуждо
поведение по чл. 49 ЗЗД, чл. 200 КТ, застрахователи и др.), когато
съществуването на вземането е отречено по отношение на главния длъжник -
Решение № 123 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков.
С Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. от ОСГТК по
тълкувателно дело №3/2016г.: решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. С оглед на горното със сила на
пресъдено нещо се явява въпросът по действителността на договора за кредит.
Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗПК(отм.), когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното
съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени исковете за процесните вземания
- Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о.,
ГК
Ответникът се явява потребител, като по отношение на договора за
кредит се прилагат разпоредбите на ЗПК(отм.).
В случая не се спорни отностно евентуално погасяване на договора за
кредит, след като не е подаван отговор на исковата молба, а във възражението
срещу заповедта за изпълнение не са посочени допълнителни възражения.
По разноските:
Право на разноски има право и ответникът, но същият не е претендирал
такива.
Ищецът е сторил разноски в размер на 450,28 лева – 185,46 лева в исковото
производство и 260,84 лева в заповедното, от които 80,78 лева следва да се
поемат в тежест на ответника
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗПК(отм.), вр. чл 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Е. С. К. С ЕГН: **********, дължи на „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: ххх, сумата от 725,17 лева, представляваща главница по сключен
между длъжника и „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ххх, Договор за потребителски №
********** от 22.11.2010 г., ведно със законната лихва от 29.04.2025 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. №
1779/2025 г. по описа на РСМ.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ххх,
срещу Е. С. К. С ЕГН: **********, установителни искове:
Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 548.14 лева - договорно
възнагаждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1779/2025 г. по описа на РСМ.
Иск по по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 2768.91 лева – обезщтение за забава за периода от
02,12,2013 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2025 г. ,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 30.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1779/2025 г.
по описа на РСМ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. К. С ЕГН: **********,
да заплати на „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ххх, сумата от 80,78 лева разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4