Решение по дело №3432/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260019
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20201720103432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260019 / 7.1.2021г.

гр. Перник, 07.01.2021г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03432 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Община – Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3316,57 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап., от които: главница в размер на 2928,60 лева  за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 387,97 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02243/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.

 В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковите претенции по основание и размер, като релевира и възражение за недължимост на процесните вземания, поради погасяването им по давност.

            В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца пледира за уважаване на предявените искови претенции, както и за присъждане на разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, пледира за решение, с което предявените спрямо него установитени претенции бъдат отхвърлени като погасени по давност. Намира, че спрямо предявената искова претенция е относима 3годишна погасителна давност и същата е изтекла към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1162 от 28.05.2020г. по ч. гр. д. № 02243 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката (ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване, монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по договора. Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите заплащат цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по начините и сроковете, уговорени между страните.

Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.

            За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.

            С оглед изявлението на представителя на ответника, че не оспорва обстоятелството, че Община – Перник е собственик на процесния недвижим имот, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответника е собственик на процесния имот. С оглед това обстоятелство, съдът намира за доказано, че  ответника, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege (по силата на закона), от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

            За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

    Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

    Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

От изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.

    От обсъдената по-горе експертиза се установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието действие не е прекратено към исковия период.

            От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника, досежно процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на 2928,60 лева. С оглед тези обстоятелства, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на ответника, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен. Ответникът, обаче, е релевирал възражение за погасяване на сумите по давност.

    Съгласно константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски, се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай, задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок.

    В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед  е подадено на 27.05.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 27.05.2017г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 2602,48 лева, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 27.05.2017г., поради и което установителния иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претендираното вземане по давност. За останалата част от иска за главница – в размер на 326,12 лева, относим към периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г., съдът намира, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлофициран имот, поради което и установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ за това вземане следва да бъде уважен, като основателен.

            Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

            От обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото дружество се дължи и сумата от 387,97 лева, представляваща размера на обезщетението за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 26.04.2018г. С оглед на това обстоятелство и предвид уважаването на главния иск, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен.

            Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това съдът намира, че погасени по давност са вземанията за лихва в размер на 358,80 лева, което води до отхвърляне на иска в тази му част като неоснователен.

    За останалата част от иска за лихва за забава в размер на 29,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.06.2017г. до 26.04.2018г., установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

    На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 326,12 лв., считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2020г. до окончателното й плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв.  общо за заповедното и исковото производства, от които: 150.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 582,66 лв., от които: 132,66 лв. за държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства и 250,00 лева – възнаграждение на вещи лица. В съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 64,88 лв. за направените по настоящото дело и ч. гр. д. № 02243/2020г. по описа на ПРС, разноски.

Предвид изхода на делото, разноски се дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на 300,00 лева, като  съобразно с отхвърлената част от исковете, на същия следва да бъде присъдена сумата от 266,59 лева.

            С оглед изложеното, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Община – Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, че Община – Перник, с ЕИК: ********* ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 326,12 лева, представляваща стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх. , ап. за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г включително и сумата от 29,17 лева, представляваща размера на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.06.2017г. до 26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 326,12 лева, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02243/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради погасяването им по давност за разликата до пълния претендиран размер от 2928,60 лева за главница, както и за разликата до пълния претендиран размер от 387,97 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания. 

            ОСЪЖДА Община – Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1  ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 64,88 лева, представляваща направени делото и по частно гражданско дело № 02243/2020г. по описа на ПРС разноски, изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции.       

            ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, ДА ЗАПЛАТИ на Община – Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1 , сумата от 266,59 лева, представляваща направени по делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 02243/2020г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

 

 

     

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: