Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6859 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника Т.К.К. срещу решение от 05.01.2018
г. по гр.д. №36732/2016 г. на Софийския районен съд, 67 състав, в частта, в
която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 248,00 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода мес.03.2013 г. – мес.04.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2016 г. до изплащане на вземането,
сумата от 15,97 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.03.2013 г. –
19.04.2016 г. и сумата от 10,20 лв., представляваща стойността на доставена
услуга дялово разпределение за периода мес.03.2013 г.
– мес.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано
от 22.04.2016 г. до изплащане на вземането, които вземания са за имот, находящ се в гр. ******, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22130/2016 г. по описа на СРС, 67
състав, като ответникът е осъден да заплати разноски в заповедното и в исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно – постановено при допуснати съществени процесуални нарушени. Сочи,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства и погрешно е приел, че процесните вземания не
са погасени. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „Б.” ООД не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно
основание чл.422 ГПК вр.
чл.86 ал.1 ЗЗД за дължимост на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над сумата от
15,97 лв. до пълния претендиран размер от 35,70 лв. и
в частта, в която е отхвърлен изцяло искът с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за дължимост на лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, поради което решението в тези части е
влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на
вземания на ищеца спрямо ответника за
заплащане на доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение
за периода мес.03.2013 г. - мес.04.2014
г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „******и мораторна лихва върху главниците за периода 30.04.2013 г. -
19.04.2016 г.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск с твърдения, че е погасил изцяло процесните
вземания, т.е. единственият спорен по делото факт е положителния факт на
плащането.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и
че за процесния период ответникът е ползвал топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната
сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на ССчЕ, се установява, че
дължимата сума за топлинна енергия за процесния
недвижим имот през периода мес.03.2013 г. – мес.04.2014 г. възлиза в общ размер на сумата от 516,41
лв., а размерът на лихвата за забава за периода 30.04.2013 г. – 19.04.2016 г. –
на 71,39 лв.
Във въззивното производство са представени писмо от въззиваемата страна, изх. №Г-22455/01.11.2018 г., в което
се сочи, че на 26.06.2014 г. по партидата на процесния
недвижим имот е извършено плащане за топлинна енергия в размер на 1635,05 лв. и
за дялово разпределение в размер на 40,88 лв., както и справки, изходящи също
от въззиваемата
страна, и фискални бонове от 26.06.2014 г. за посочените в писмото суми.
От приетото във въззивното
производство заключение на ССчЕ, което настоящият
съдебен състав кредитира напълно, се установява, че с направеното на 26.06.2014
г. плащане в размер на 1635,04 лв. са погасени задължения за процесния период в размер на 465,70 лв. – главница и 25,42
лв. – лихва, а с направеното на същата дата плащане в размер на 40,87 лв. са
погасени задължения за дялово разпределение и лихва върху него. Вещото лице
сочи още, че след извършените на 26.06.2014 г. погасявания за аб. №113399 са останали задължения в размер на сумата от
30,31 лв. – главница и 45,97 лв. – лихва или припадащата се на ответника Т.К.К. част от непогасените задължения /3/6/ е 15,16 лв. –
главница и 22,99 лв. – лихва, до които размери са основателни исковете за
главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху
нея. Искът за такса дялово разпределение е изцяло неоснователен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е уважен искът за цена на потребена
топлинна енергия за разликата над сумата от 15,16 лв. до пълния присъден размер
от 248,00 лв. и в частта, в която е уважен искът за стойността на услугата
дялово разпределение. Решението обаче не следва да се отменя в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за заповедното и за исковото
производство пред СРС, доколкото плащанията са извършени след датата на
депозиране на исковата молба /22.04.2016 г. – чл.422 ал.1 ГПК/, т.е. с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
На въззивника не се дължат разноски и във въззивното
производство, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК и доколкото, както бе
посочено по-горе, с поведението си ответникът-въззивник
е дал повод за завеждане на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №306437/05.01.2018 г., постановено
по гр.д. №36732/2016 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, срещу Т.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата
над сумата от 15,16 лв. до пълния присъден размер
от 248,00 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода мес.03.2013 г. – мес.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2016 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 10,20 лв., представляваща стойността на доставена услуга
дялово разпределение за периода мес.03.2013 г. – мес.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2016 г. до изплащане на вземането, които вземания са за имот, находящ се в гр. ******, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22130/2016 г. по описа на СРС, 67
състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, срещу Т.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 15,16 лв. до
пълния претендиран размер от 248,00 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода мес.03.2013 г. – мес.04.2014 г. за имот, находящ
се в гр. ******, аб. №113399, и за сумата от 10,20 лв., представляваща стойността на доставена услуга
дялово разпределение за периода мес.03.2013 г. – мес.04.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №22130/2016 г. по описа на СРС, 67 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.