Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.София, 20.09.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 състав в открито съдебно заседание
проведено на двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
СЪДИЯ: Маргарита
Апостолова
при участието на секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №881 по описа за 2014год, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от М.И.Н., П.Е. Г. и Г.Е.Г. срещу ”К.Ж.К.Б."КЧТ обективно
съединени искове с пр.кв.чл.199а от КЗ/отм./, вр.чл.233, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.22 от ЗЗД, вр. чл.134 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на „У.Б." АД сума в размер на общо 54680,64лв. -
остатък от главница по сключени два договора за банков кредит, а именно
47546,26лв.-главница по договор за ипотечен кредит от 26,09,2012год., 3647,75евро
с левова равностойност от 7134,38лв. по договор за потребителски кредит от 08,08,2011год., сума в размер на 2823,70лв.-платена главница/
1655,52лв. по договор за ипотечен кредит и 1168,18лв. по договор за
потребителски кредит/, остатък от лихвите в размер на 16781,83лв., от които
16056,96лв. по договор за ипотечен кредит, 724,87лв. по договор за
потребителски кредит, погасени лихви в размер на 1616,71лв./
1274,11лв.-ипотечен кредит и 342,60лв.- потребителски кредит/ , 2112,68лв.
-такса обслужване по договор за ипотечен кредит /платени -168,73лв./,
обезщетение за забава за периода от 01,08,2013год. до 01,02,2014год., както
следва:
2448,24лв. върху главницата от 47546,26лв.
367,36лв. върху главница от 3647,75 евро с левова равностойност-7134,38лв.
85,25лв. върху платената главница от 1655,52лв.
60,15лв. върху платена главница от 1168,18лв.
864,13лв. върху лихва в размер на 16056,96лв.
37,33лв. върху лихва от 370,62евро с левова равностойност
от 724,87лв.
65,61лв. върху погасени лихви от 1274,11лв. по договор за
ипотечен кредит;
17,64лв. върху погасени лихви от 175,17евро с равностойност от 342,60лв. по договор за
потребителски кредит;
106,36лв. върху такса по обслужване на кредитите от
2112,68лв.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че наследодателя
на ищците Е.Г.Н. е страна по Договор за
банков ипотечен кредит № 326/0213/16960608 с „У.б.“АД, в качеството на кредитополучател
за сумата 50 000лв., със срок за погасяване до 26.09.2024год. За обезпечение на
отпуснатия кредит е била наложена договорна ипотека върху съсобствения
на наследодателя и М.Н. недвижим имот - ПИ с идентификатор 73626.507.76, с площ
от 797 кв.м., ведно с жилищна сграда с площ от 112 кв.м., селскостопанска
сграда с площ от 95 кв.м. и втора селскостопанска сграда с площ от 72 кв.м. в
гр. Т., ул. “ **** “ № 7, видно от НА№ 43 том II дело 336/1994 год., н.а. № 78
том XII рег.№ 13033 дело 1381/2011год. и НА № 31 том XVII рег.№ 14710 дело
1514/2012 год.
Във връзка и за обезпечение на
задълженията по сключения договор за кредит, наследодателя Е.Н. е сключил
договор за застраховка „Кредитна протекция” с ответника при ползващо се лице
Банката.
Освен посочения Договор за банков
ипотечен кредит № 326/0213/16960608 Е.Н. сключил и Договор за банков
потребителски кредит № TR 9069496/0551 на 08.08.2011год.
с У.б. АД за сумата 5 300евро, със срок до 20.08.2016год., обезпечен чрез залог
на вземанията на наследодателя срещу - “ Г.К.Н. “АД по трудов договор №
99/15.12.2009 год.- видно и от Договор за залог върху вземания от 28.09.2012
год.
По силата на чл.9.1 от Договор за
банков потребителски кредит № TR 9069496/0551 на 08.08.2011 год. към същия е
добавена и застраховка пакет -„Кредитна протекция„ / Приложение № 2 -
Здравословно състояние, попълнено и подписано от 08.08.2011год., ведно с
декларации във връзка с приема на застраховката, преддоговорна
информация по чл.185 от КЗ „ Условия по програма Кредитна протекция„ и Общи
условия към групов застрахователен договор №02/2007год. за застраховка „
Кредитна протекция„ на кредитополучателите на У.Б. АД по ипотечни кредити.
Издаден е сертификат за застраховка „ Кредитна протекция „ TR
9069496/0551/08.08.2011 год. и Приложение № 1 - Декларация за приемане на
застраховането и Общите условия за застраховка „ Кредитна протекция„
В срока на действие на договора
се реализира покрития риск – смърт на кредитополучателя Е.Н..
Ответникът отказва да заплати на
ползващото се лице по застраховката -Банката застрахователно обезщетение. Поддържа,
че отказа на „К.Ж.К.Б.”КЧТ да заплати полагащото се застрахователно обезщетение
по сключения с наследодателя договор за застраховка „Кредитна протекция”, който
съгласно чл.199а, ал.1 от КЗ/отм./ включва остатъка по кредита, лихва и такси
към датата на застрахователното събитие е неправомерен, тъй като не е налице изключен
застрахователен риск. С оглед уточнение на исковата молба от 22,12,2015год. и
21,03,2016год. по указания от 24,11,2015год. и въпреки непрецизното формулиране
на обстоятелствата ищецът сочи, че по
сключения договор за застраховка за обезпечаване задължението на
кредитора/Банката/, кредитополучателя има качеството на трето ползващо се лице,
което има правен интерес да упражни имуществените права на банката, когато тя
бездейства. Поддържа да са кредитори на
банката, въз основа на правото им да получат обратно извършените от тях погасителни вноски по
двата кредита за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие
до датата на заплащане на застрахователната сума, а от друга страна въз основа
на правото им да получат пълно погасяване на кредитното задължение към датата
на настъпване на застрахователното събитие съгласно договора за групова застраховка,
което би намалило пасива на патримониума им. Поддържат банката да бездейства при
упражняване на правото си да получи застрахователно обезщетение, което
накърнява правата им.
Съобразно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнителна молба от 22,12,2015год.
сочеща на твърдения защо се претендира присъждане на процесните суми не на
ищците, а на кредитора, настоящия състав приема, че исковата претенция е
обоснована с упражняване на имуществените права на кредитора/банката/ по
чл.199а, от КЗ/отм./ от наследниците на починалия кредитополучател, които се
явяват и кредитори на обезпечения
кредитор/банката/. Изрично въпреки изложените твърдения за извършени от ищците
плащания по двата договора за кредит същите сочат да не претендират
възстановяване на платеното от тяхна
страна, встъпили в качеството на наследници на кредитополучателя в правата и
задълженията по договор за кредит.
Съобразно горното се
претендира исковата претенция да бъде
уважена като основателна и ответникът да бъде осъден да заплати на У.Б. АД
процесните суми.
Ответникът-„К.Ж.К.Б."КЧТ оспорва
предявените искове. Не оспорва изложените фактически твърдения, че между „К.Ж.К.Б.”,
„К.Ж.К.Б.” и Е.Г.Н. е сключена застраховка „Кредитна протекция” във връзка с
отпуснати му ипотечен и потребителски кредит от „У.Б.” АД. Застраховките са
сключени на основание чл.199а от Кодекса за застраховане КЗ/ в полза на
кредитиращата институция при Общи условия, като на лицето е предоставен и
съответният застрахователен сертификат за всяка от сключените застраховки.
Кредитополучателя Найденов е заплащал надлежно дължимата на Застрахователя
застрахователна премия.
Настъпил е покрит застрахователен
риск-смърт. Поддържа исковата претенция да е неоснователна предвид наличието на
правоизключващи факти. Релевират се доводи, че застрахованият преди
датата на влизане в сила на застраховките, т.е преди 08.08.2011г. и преди
26.09.2012г. е страдал от редица заболявания: захарен диабет с неврологични
увреди, есенциална хипертония, флебит и тромбофлебит на повърхностни вени, стенокардия,
усложненията от които са причина за настъпилото застрахователно събитие смърт -
хеморагичен мозъчен инсулт. Ето защо отказът на
Застрахователя е основателен предвид Общите условия на застраховката /раздел
’’Изключени рискове”, а именно наличие на предшестващи заболявания при
застрахованото лице/ и чл.189, ал.4 от Кодекса за застраховане. Налице е хипотезата на чл.189, ал.4 от Кодекса за
застраховане, тъй като при попълване на Декларацията за здравословно състояние
и Подробния медицински въпросник при сключване на застраховката Найденов не е посочил, че страда от посочените
заболявания.
Съобразно изложеното моли
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Конституираният съищец –„У.б.“АД поддържа исковата претенция като
основателна. Сочи, че възражението на ответника, сочещо на изключен риск е
неоснователно. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена и
ответното дружество бъде осъдено да заплати на У.б. АД дължимото
застрахователно обезщетение. Претендира разноски-юрисконсултско
възнаграждение.
При така изложеното
съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните обстоятелството, че между Е.Г.Н. и "У.б. " АД е бил
сключен договор за банков ипотечен кредит №326/0213/16960608 на 26,09,2012год., за сумата 50
000лв. и срок на погасяване до 26.09.2024 год., както и Договор за банков
потребителски кредит № TR 9069496/0551 от 08.08.2011год.
за сума в размер на 5 300евро, със срок на погасяване до 20.08.2016год.
Съобразно чл.
9,1 от
двата договора кредитополучателят
се е задължил да сключи застраховка
пакет А-„Кредитна протекция“ с покрити
рискове-смърт, вследствие на заболяване или злополука, Трайно намалена или
загубена работоспособност над 70%, вследствие заболяване или злополука и
временна неработоспособност вследствие заболяване или злополука като условията
на застраховката са подробно описани в приложение 9А,4- Условия по програма
Кредитна протекция.
В изпълнение на това свое
задължение по договорите Е.Н. е сключил застраховка Кредитна протекция, за което
са издадени два броя сертификати. Срокът на застраховката е, считано от
0,00часа на деня, в който застрахования
усвоява сумата по договора си за кредит до 24,00часа на датата на падежа
на последната погасителна вноска, съгласно първоначално утвърден погасителен
план по договора за кредит. Ползващи се лица са У.б. АД или застрахования,
респективно неговите законни наследници , ако е направено пълно предсрочно
погасяване на кредита при платена
периодична застрахователна премия.
Не
е спорно, че с декларация за приемане на застраховането кредитополучателя се е
присъединил към групов застрахователен договор, подписал заявление за застраховка
по полица №02/2007 за застраховка кредитна протекция на
кредитополучателите на У.б. АД, от които се установява, че
са възникнали валидни правоотношения по групова застраховка
със застрахователно покритие: Смърт, вследствие на заболяване или злополука, Трайно намалена или загубена
работоспособност над 70%, вследствие заболяване или злополука и временна
неработоспособност вследствие заболяване или злополука. Съобразно
ОУ в случай на настъпил застрахователен риск
ползващото се от застраховката лице е У.б. АД, освен в случаите изрично
посочени, а именно предсрочно погасяване на кредита и платена периодична
застрахователна премия-чл.11 от ОУ.
В
срока на действие на застрахователния договор е настъпил покрит застрахователен
риск-смърт на кредитополучателя-видно от АС№349/11,07,2013год. като смъртта на Е.Г.Н.
е настъпила на 10,07,2013год.
С
два броя уведомление за настъпило застрахователно събитие от 15,07,2013год. Г.Г. е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
С
решение от 01,08,2013год. ответното дружество е отказало да заплати
обезщетение, тъй като смъртта на застрахования е настъпила в резултат на
предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както
и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило
медицинско консултиране, диагностициране или лечение
в две годишния период преди датата на
усвояване на кредита.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза
се установява, че наследодателят на ищците при попълване на приложение 2-здравословно състояние, подписано на
08,08,2011год. неточно е декларирал данни за здравословното състояние ,
приеманите от него лекарства и получавана терапия. Същото се отнася и до попълненото
приложение 2 -здравословно състояние декларирано на 26,09,2012год. От
деклариране на здравословното състояние на 08,08,2011год. и 26,09,2012год. до
настъпване на застрахователното събитие няма промяна. Наследодателя на ищците е
страдал от следните заболявания в причинна връзка с получения мозъчен
кръвоизлив в ствола: артериална хипертония, сърдечно мозъчна форма, ИБС,
захарен диабет като за хеморагичня мозъчен инсулт
рискови фактори са артериалната хипертония и употребата на Синтром.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че погасените
задължения по двата кредита /главница, лихва такси обслужване на кредита/ от Е.Н. към момента на смъртта му 10,07,2013год., са
както следва:
1. по ипотечен
кредит до 10,07,2013год.: главница -2373,95лв., лихва -1536,95лв. и
такса-264,09лв.;
2. по договор за
потребителски кредит: главница-1652,25евро, лихва-806,65евро;
Остатъците
за погасяване към 10,07,2013год. са както следва:
По ипотечен кредит:
редовна
главница-47546,26лв., просрочена главница-79,79лв., редовна лихва-76,53лв.,
просрочена лихва-53,03лв.
По договор за потребителски
кредит:
редовна
главница-3647,75евро и редовна лихва17,60евро.
Размерът на погасеното задължение от наследниците по двата кредита след
10,07,2013год. до 21,01,2014год.-датата на предявяване на исковата претенция е
както следва:
По
ипотечен кредит до 21,01,2014год. е 1655,52лв.-главница, лихва 1274,11лв. и
168,73лв.;
По
потребителски кредит:
главница 597,28евро и 175,17евро.
Размерът
на мораторната лихва от 01,08,2013год. до
21,01,2014год. върху главница от 54680,64лева е 2632,97лв. , върху
1745,82лв.-84,07лв., върху 2112,68лв. -101,73лв.
Събраните
гласни доказателства по делото не
установяват релевантни факти, поради което съдът не обсъжда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени
рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот” кредитополучател имат правен интерес
и активна процесуална легитимация да предявят иск против
застрахователното дружество
в защита на имуществените права на банката като
искат осъждането на застрахователното дружество да заплати
на ползващото се лице по
застрахователния договор – банката дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят
наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, които съдът намира да са налице. Дали процесуалната легитимация на ищеца
съответства на материално правното положение на страните е въпрос по
основателност на исковата претенция. За основателност на същата в тежест на ищцовата страна/ процесуален субституент/
е да установи, че има качеството на кредитор
спрямо определено лице /банката/, че неговият длъжник/банката/ и титуляр на правата, които
се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването
на правата на длъжника/банката/ на ищеца застрашава удовлетворяването на последния, в качеството му на кредитор,
т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото
си;
Безспорно от
доказателствата по делото се установява,
а и между страните не се спори,
че между съищеца "Уикредит Б." АД и ответника
е сключен договор по смисъла на
199а от КЗ/отм./, вр.чл. 231 от
КЗ/отм./, а именно
групов договор за застраховка "Живот" на кредитополучателите по сключени потребителски
и ипотечни кредити. Предвид изрично даденото от крадитополучателя писмено съгласие съобразно чл.199а, ал.2
от КЗ/отм./ е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение.
Процесната групова застраховка "Живот" на кредитополучателите, сключена между "У.б." АД и "КЖЗ " КЧТ е била такава
по чл.199а, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл. 231 от
КЗ/отм./ в полза
на кредитор /търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо
лице. В това застрахователно правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се
от сключената застраховката лице, докато всеки един кредитополучател, дал съгласието си за
сключване на такава групова застраховка "Живот", представлява застраховано лице, "върху" чиито живот се
сключва застрахователният договор. Страни по този договор за банката и застрахователя.
Застрахования кредитополучател, няма качеството ползващо се от застраховката
лице, а е лице, чийто живот, здраве и телесна цялост са предмет на
застраховката, сключена в полза на банката кредитор. В този смисъл
това не е типичен договор в полза на трето
лице /Решение №
99/28.07.2011 г. по т.д. №
542/10 г. на І т.о., постановено по реда на чл.
290 от ГПК/.
Налице е и писмено съгласие от страна на
наследодателят на ищците към момента на
сключване на договора, съгласно императивното изискване на законодателя - чл. 233, ал. 1 от КЗ, поради което и сключеният договор е валиден.
Исковата претенция настоящия
състав намира за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, когато застраховка "Живот" или
"Злополука" е била
сключена в полза на кредитор за
обезпечение на задължение на физическо
лице, то има право на
иск срещу застрахователя и когато не е било страна
по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право
има и всяко трето лице, което
на законно основание е платило задължението. Ал. 2 от същият текст
дава възможност на застрахователя да прави в този
случай всички възражения, произтичащи от застрахователния договор. Следователно искът на
основание посочената правна норма предпоставя
твърдение в исковата молба за плащане
на задължението към кредитора /банката/. В Кодекса за застраховане не е уредено право
на пряк иск
на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка „Живот“ срещу застрахователя
преди плащане на задължението към банката, нито
иск на кредитополучателя,
респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната
сума в полза на банката. /Решение №138/05,01,2015год.,
ТК, ІІ ТО на ВКС по т.д.№1727/2014год. постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Ищците по
делото не са активно
материално-правно легитимирани по предявения иск, тъй
като не са носители на спорното материално право да претендират плащане от
застрахователя на застрахователно обезщетение по сключения между
застрахователя /ответник/ и застраховащият
кредитодател застрахователен договор, тъй като правоимащо
лице е обезпечения кредитор на вземането, представляващ застраховащ и
изключителен бенефициент по застрахователната полица. По силата
на законовата разпоредба на чл.
242, ал. 1, изр.2 от КЗ/отм./, ищците могат да предявят иск срещу
застрахователя и в случаите, когато не са били страна
по застрахователния договор, но само
когато е налице още и кумулативно изискуемата предпоставка да са лица платили задължението
при настъпилото застрахователно събитие. В тази хипотеза искът се
предявява срещу застрахователя, но за изплащане
на застрахователно обезщетение на претендиращият го, който с плащането на задължението
встъпва в правата на застрахования да получи застрахователно
обезщетение, при настъпил риск. Сочената хипотеза не е налице,
тъй като изрично в исковата молба и в последващи
уточнения, макар и да е безспорно ищците
да са погасили част от дълга по двата договора за кредит след настъпване
на застрахователното събитие, те не претендират ответника да бъде осъден да им заплати
погасените суми, а да заплати на ползващото се по застрахователната полица
лице-Банка „У.булбанк”АД остатъка по кредитите.
Съобразявайки
горните релевантни за спора факти, настоящия състав намира ищците като
наследници на починалия кредитополучател по двата сключени договора за кредит да не се легитимират като кредитори на
банката/ ползващо/ се лице по застрахователния договор. За да се приема сочения
факт следва да бъде установено вземане на ищците/наследници/ спрямо съищеца/банката/ за вземане на договорно или извън
договорно основание. В процесната хипотеза не е спорно, че между
ищците/наследници на кредитополучателя/ и банката липсва договорно
правоотношение, по което да е налице вземане спрямо банката. Твърдението за
вземане , обосновано с намаляване на
пасива на наследниците на кредитополучателя, които приемат наследството с
всички права и задължения при погасяване на задълженията по договор за ипотечен
кредит и потребителски кредит, не се споделя от настоящия състав. Нито от
сключените договори за кредит, нито от застрахователния договор може да се
изведе задължение на ползващото се лице/банката/ при настъпване на
застрахователното събитие да претендира изпълнение на задълженията на
кредитополучателя от застрахователя, поради факта на настъпилото събитие, а не
от наследниците на застрахования, което задължение да обоснове и качеството
кредитор на наследниците. Застраховката е сключена за обезпечение на кредитора,
поради което само последния е легитимиран да претендира обезщетение от
застрахователя/ освен нормативно предвидената възможност при плащане на
задълженията от трети лица-242 КЗ/отм./. Обосноваването качеството кредитор с
връщане на платените/погасени/ от наследниците вноски по кредитите също не
обуславя качеството кредитор, тъй като към момента на плащане на същите в
периода до датата на исковата молба21,01,2014год. не е платено чуждо
задължение, а задължение част от наследствената маса на техния наследодател.
Евентуално последващо плащане на обезщетение от страна на застрахователя в
полза на обезпечения кредитор би могло да е основание за претенция за връщане
на погасените вноски на отпаднало основание, но се касае за бъдещо вземане,
респективно качество кредитор за ищците, което към момента на приключване на
устните състезания по смисъла на чл.235 от ГПК не е налице.
Що се касае до
втората законова предпоставка на иска по чл.134 ЗЗД бездействие на длъжника и
доколкото не се установи от банката да е инициирано извънсъдебно или съдебно
събиране на дължимото по груповата застраховка обезщетение, то следва да се
приеме, че е налице бездействие при упражняване на имуществените права на съищеца по договор за застраховка. Въпреки това не е налице
втория кумулативен елемент същото да застрашаване удовлетворяване правата на ищците.
В конкретния казус следва да се изхожда от качеството на субекта /евентуален
длъжник/ на ищеца, а именно търговска банка, поради което дори и да се приеме
наличие на парично притезание на ищците към банката,
то реализирането на правата им не би
било застрашено.
Извън горното
следва да се отбележи, че ищцата М.И. Н. е
солидарен длъжник по договор за ипотечен кредит, поради което плащането
на задълженията по същия е свързано с погасяване на поето от нея задължение.
С оглед липсата на
активна материално правна легитимация на ищците по делото, съдът намира за
безпредметно обсъждането на релевираното правоизключващо възражение на ответника за отказ за плащане
на обезщетение по смисъла на чл.184 от КЗ/отм./. Такава
възможност с оглед релевираните възражения е налице
при съзнателното неточно
обявяване или премълчаване на съществени обстоятелства, от значение за
риска - тези, за които застрахователят
е поставил въпрос съобразно чл.188 от КЗ/отм./,
което според настоящия състав не е налице.
С оглед
неоснователността на главната искова претенция, неоснователно се явява акцесорното вземане
за обезщетение за забава.
Съобразно
изложеното исковата претенция съдът намира за неоснователна.
С оглед изхода от
спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по
делото се дължат разноски, които с оглед изрично становище в с.з. от
20,06,2016год., съдът намира за доказан в размер на 150,00лв.-вещо лице.
Мотивиран от
горното СГС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Н., с ЕГН **********,
П.Е. Г., с ЕГН ********** и Г.Е.Г., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
чрез адв.А.Д. срещу ”К.Ж.К.Б."КЧТ, с ИК ******,
със седалище и адрес на управление ***-3, обективно съединени пр.кв.чл.199а от КЗ/отм./, вр.чл.233, ал.1 от КЗ/отм./, вр.
чл.134 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати
на „У.Б." АД сума в размер на общо 54680,64лв. - остатък от главница по
сключени два договора за банков кредит, а именно 47546,26лв.-главница по
договор за ипотечен кредит от 26,09,2012год., 3647,75евро с левова
равностойност от 7134,38лв. по договор за потребителски кредит от 08,08,2011год., сума в размер на 2823,70лв.-платена главница/
1655,52лв. по договор за ипотечен кредит и 1168,18лв. по договор за
потребителски кредит/, остатък от лихвите в размер на 16781,83лв., от които
16056,96лв. по договор за ипотечен кредит, 724,87лв. по договор за
потребителски кредит, погасени лихви в размер на 1616,71лв./
1274,11лв.-ипотечен кредит и 342,60лв.- потребителски кредит/ , 2112,68лв.
-такса обслужване по договор за ипотечен кредит /платени -168,73лв./, обезщетение
за забава за периода от 01,08,2013год. до 01,02,2014год., както следва: 2448,24лв.
върху главницата от 47546,26лв.; 367,36лв. върху главница от 3647,75 евро с
левова равностойност-7134,38лв.; 85,25лв. върху платената главница от
1655,52лв.; 60,15лв. върху платена главница от 1168,18лв.; 864,13лв. върху
лихва в размер на 16056,96лв.; 37,33лв. върху лихва от 370,62евро с левова
равностойност от 724,87лв.; 65,61лв. върху погасени лихви от 1274,11лв. по
договор за ипотечен кредит; 17,64лв. върху погасени лихви от 175,17евро с равностойност от 342,60лв. по договор за
потребителски кредит; 106,36лв. върху такса по обслужване на кредитите от
2112,68лв.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА М.И.Н.,
с ЕГН **********, П.Е. Г., с ЕГН ********** и Г.Е.Г., с ЕГН **********, всички
със съдебен адрес ***, чрез адв.А.Д. да заплатят на ”К.Ж.К.Б."КЧТ,
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***-3 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 150,00лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: