Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
Номер Година 15.11.2019. Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Дупница Іс-НО
2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х.д 972 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6258/ 29.07.2019г.,
издадено от началник отдел”Контрол по РПМ”,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна
инфраструктура -гр.София,с което е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1000лв. за нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата
на В.И. Нестеров с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В.И. Нестеров обжалва
наказателно постановление № 6258/
29.07.2019., издадено от началник отдел”Контрол по РПМ”Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 1000лв. за нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата .Прави
оплаквания за незаконосъобразност ,като излага доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че жалбоподателят не е субект на
горното нарушение.
Представителят
на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 04.07.2019г..
жалбоподателят осъществявал обществен превоз на товари-чакъл материали с
товарен автомобил „Мерцедес“ с ДК№ СА2033МТ с четири оси , по АМ“Струма“посока
гр.Перник-гр.Дупница.. На км.320+500,същият бил спрян за проверка от служители
във въззиваемата страна, при която било извършено измерване на пътното превозно
средство, при което било установено,че сумата на натоварването на двойната задвижваща
ос на автомобила е 30 275т. при максимално допустимо от 18т.. На
жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл.26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, въз
основа на който , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е
наложено посоченото по-горе административно наказание.
От писмените доказателства е
видно,че измерването е извършено с технически средства-електронна везна и ролетка ,които са от одобрен тип от Българския институт по метрология,
преминали последваща проверка .
Горната фактическа обстановка се
установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е неоснователна
и съдът потвърди атакуваното наказателно
постановление , по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, видно от заповед № РД-11-42/24.01.2018г. и пълномощно, издадени от
председателя на УС на Агенция“Пътна инфраструктура“ пълномощно , съгласно
изискванията на чл.56,ал.2 и ал.3,т.1 ЗП. АУАН съдържа всички реквизити,
визирани в чл.4 ЗАНН ,като в описание на нарушението са посочени всички факти,
обосноваващи обективните елементи от нарушението, а НП е издадено в
съответствие изискванията на чл.57 ЗАНН
Доказателствата по делото
установиха,че жалбоподателя е извършвал обществен превоз на товари с товарно МПС, с натоварване на двойната задвижваща ос,
надвишаващо максимално допустимите такава, визирани в чл.7,ал.1,т.5б.“в“ от
Наредба №11/2001г.на министъра на регионалното развитие и благоустройство
, в нарушение на забраната, визирана в
чл. 26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, без съответното разрешение за „специално ползване на
пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗП. Нарушението е установено с технически
средства от одобрен вид, преминали последваща проверка.
Субект на горното нарушение е
жалбоподателя,като водач на товарния автомобил. В тази връзка,неоснователно е
възражението,че същия не може да е субект на нарушението по чл.53,ал.1 ЗП,
доколкото такава отговорност е предвидена в чл.177,ал.3 ЗдвП,тъй като се касае
за две различни нарушения, осъществени с
различни изпълнителни деяния. Текста на чл.53, ал.1 ангажира отговорността на
физическите лица, осъществяващи движение на извънгабаритни или тежки превозни
средства, без съответното разрешение за „специално ползване на пътищата” по см.
на чл.18,ал1 ЗП.Текста на чл.177,ал.3 ЗДвП касае водачите, управляващи пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството , което обаче не характеризира
съответното пътно превозно средство като извънгабаритно или тежко.Предвид,че
субективната страна се обективира от действията по осъществяване на
изпълнителното деяние на нарушението, жалбоподателя е осъществил последното
умишлено,тъй като е знаел,че управляваното от него товарно МПС надвишава
максимално допустимите норми за натоварване на задвижващата ос и е“ тежко “ ,за което се изисква разрешение за
специално ползване на пътищата“по см. на чл.18,ал.1 ЗП.
Съдът счита,че в случая не са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, предвид вида на охраняваните обществени
отношения, касаещи безопасността на
движението и нарушението на императивно
посочени забрани, обосновават висока степен на обществена опасност на
деянието.
При определяне размера на
наказанието обаче, наказващия орган е
съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН и е наложил глоба в предвидения от закона минимум, който е
достатъчно висок, за да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът
потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.