№ 426
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500440 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 3469/12.06.2024 г., по гр.д.№ 3865/2022 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-4 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. –
И. В. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 32 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда по НОХД № 630/2012 г. на Районен съд - гр. Кюстендил, ведно със
законната лихва от 08.09.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
разликата над 32 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лева.
Срещу това решение в частта му, с която съдът е присъдил сумата 32 000 лева
е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно постановено и в противоречие със
събраните доказателства. Не били представени доказателства за понесените от ищеца
неимуществени вреди. Липсвали доказателства за влошеното здравословно
състояние.Действията на органите на прокуратурата били законосъобразни и правилни.
Липсвали данни прокуратурата да е изнасяла информация по повод наказателното
производство срещу ищеца. Обезщетението не било определено в съответствие с
критериите за справедливост.
Въззиваемият Н. – И. В. А. оспорва въззивната жалба и моли решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено.
1
Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от Н.
– И. В. А.. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявала основателността
на исковата претенция. Съдът следвало да отчете спецификите на случая при прилагането
на въведения с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. – И. В. А.
срещу Прокуратурата на Рeпублика България е осъдителен иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 500 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по
което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда. В исковата молба са изложени
твърдения, че на 15.09.2006 г. А. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№ 452/2006 г. по описа на РПУ – гр. Петрич и пр. проверка № 1591/2006 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Петрич, за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във
вр. с чл. 201 от НК, в качеството му на длъжностно лице. Наложена му била мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, както и забрана за напускане
пределите на Р. България. На 15.12.2008 г. срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по
който било образувано НОХД № 1424/2008 г. на Районен съд – гр. Петрич. С разпореждане
от 04.03.2009 г. съдът прекратил съдебното производство поради допуснати съществени
процесуални нарушения и върнал делото на прокуратурата. Нов обвинителен акт бил внесен
в съда на 13.04.2010 г., като в първото по делото съдебно заседание съдията-докладчик се
отвел по искане на прокурора. Впоследствие всички съдии от PC - гр. Петрич се отвели,
поради което делото било възложено за разглеждане на PC - гр. Кюстендил. С разпореждане
от 09.02.2010 г. по образуваното НОХД № 1629/2010 г. по описа на PC - гр. Кюстендил,
делото било насрочено за разглеждане по реда на глава 27 от НПК - „Съкратено съдебно
следствие“, но поради изразено несъгласие от подсъдимите, в това число и от ищеца, делото
било насрочено за разглеждане в о.с.з. по общия ред. С определение от 13.05.2010 г. съдът
прекратил наказателното производство по НОХД № 1629/2010 г., но същото било
възобновено с решение на ВКС от 11.03.2011 г. В съдебно заседание, проведено на
20.04.2011 г. НОХД № 1629/2010 г. било прекратено от РС-гр. Кюстендил, поради допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство и върнато със
задължителни указания на РП - гр. Петрич. След повторно внасяне на обвинителен акт със
същите обвинения срещу ищеца, при РС – гр. Кюстендил било образувано НОХД №
630/2012 г., по което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
обвинение с присъда от 16.03.2018 г. Оправдателната присъда била потвърдена с Решение от
08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с което
присъдата влязла в сила и ищецът бил окончателно оправдан. От незаконните действия на
Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство,
отчаяние, притеснение, срам и чувство за вина, злепоставяне в обществото, опозоряване на
доброто му име и достойнство на гражданин и държавен служител, поради широкото
отразяване в местната преса на воденото срещу него наказателно производство. След
привличането му като обвиняем изпитвал постоянна тревожност, несигурност и страх от
евентуален неблагоприятен изход на наказателното производство и от продължителното
усещане на обреченост. Твърди, че наложената му забрана да напуска страната попречила на
планирано от него лечение в чужбина, както и на бизнес-инициативите му и на правото му
на свободно движение и срещи с приятели и бизнес-партньори. Дълбоко били накърнени
2
честта и достойнството му. Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които оценява на сума в размер на 500 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска по основание
и размер като счита за недоказани твърдяните от ищеца вреди от повдигнатото обвинение,
както и причинната им връзка със същото. Н. – И. В. А. не бил искал разрешение за
напускане на страната, включително и във връзка с планирано лечение, и такова разрешение
не било отказано, съответно в резултат не са настъпили конкретни вреди. Във връзка с
твърденията за медийни публикации сочи, че практиката на ВКС възприела, че
Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно
отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението, както и
че липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за
наказателното производство. Спрямо ищеца била взета сравнително лека мярка за
неотклонение - парична гаранция в размер на 2000 лева. Прави възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено
икономическите стандарти в страната. Застъпва тезата, че досъдебното разследване е
протекло в разумни срокове, като по-продължителен срок производството се е намирало в
съдебна фаза, където органите на Прокуратурата нямали ръководни функции. Наказателното
производство било с голяма фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми и други
участници в процеса, което обусловило неговата продължителност. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото
обвинение.
По делото са представени 3 бр. постановления за привличане на обвиняем от
15.09.2006 г., 25.03.2008 и 08.04.2009 г. /л.94-л.249 от делото/, с които Н. – И. В. А. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК.
Обвинението по първото постановление за привличане е за това, че в периода периода 2002
г. - 2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни” – гр. Кулата, в
качеството му на длъжностно лице - контрольор на Гранична служба “Кулата, Златарево,
Илинден”, е присвоил около 45 734 лева, собственост на Изпълнителна агенция “Пътища” –
гр. София, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, като
присвояването е в големи размери. С постановлението от 15.09.2006 г. на ищеца е
определена и мярка за неотклонение парична гаранция в размер 2000 лева. С второто
постановление е променен периода и размера на присвоената сума – 90 681.94 лв., а с
третото сумата е увеличена на 91 347.76 лв.
С Присъда № 15 от 16.03.2018 г., произнесена по НОХД № 630/2012 г. по описа
на Районен съд – гр. Кюстендил ищецът /заедно с още 15 подсъдими/ бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за длъжностно присвояване в големи
размери.
С Решение № 260009 от 08.09.2022 г., постановено по ВНОХД № 454/2018 г.
на Окръжен съд - гр. Кюстендил, образувано по протест на Прокуратурата, оправдателната
присъда е потвърдена и е влязла в законна сила. В обстоятелствената част на въззивното
решение е констатирано, че първоначално обвинителния акт е внесен в Районен съд – гр.
Петрич и е образувано НОХД № 1424/2008 г. На два пъти съдебното производство по делото
е прекратявано и същото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила. След изготвяне на нови обвинителни
актове, делото е образувано под нови номера – НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г.
/на РС-Петрич/. След отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на
друг, еднакъв по степен съд. С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за
разглеждане на PC–гр. Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/2009 г. С определение
3
от 13.05.2010 г. районният съд е прекратил наказателното производство по делото, на
основание чл. 369, ал. 4 НПК /отм./. С решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по
НОХД № 1629/2009 г. на PC - гр. Кюстендил било възобновено, а определението за
прекратяване на наказателното производство - отменено. В с.з. от 20.04.2011 г. съдебното
производство по делото било прекратено и същото върнато на РП - Петрич за изпълнение на
задължителни указания. След повторното внасяне на делото в PC-гр. Кюстендил, същото
било образувано под нов номер – НОХД № 630/2012 г. Наказателното дело приключило по
отношение на ищеца с постановяване на горепосоченото решение № 260009 от 08.09.2022г.,
постановено по ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил.
Като свидетел по делото е разпитан С. П., от чиито показания са установява, че
познава ищеца от малък и от тогава той мечтаел да стане митничар като баща си и след
постъпването му като служител в „Пътни такси и разрешителни“ – гр. Кулата бил много
радостен и ентусиазиран. По-малко от две години след като ищецът постъпил в митницата,
около есента на 2006 г. се оказал обвиняем. Излязла публикация във вестниците за
извършено голямо престъпление в митниците, като било замесено и името на ищеца. Във
вестник „Струма“ била публикувана информация, че „издирват брата на Петричка
прокурорка“, а сестрата на ищеца била прокурор в гр. Петрич. Медиите понижили
авторитета му, тъй като при изписване на неговите имена в интернет излизали именно
публикациите, в които ищецът се свързвал с проблема с митницата. Това пораждало
притеснения у Н. – И. А. за неговото бъдеще. Той изживял тежко замесването на
семейството му - изпитвал притеснения, че пречи кариерно на сестра си, тъй като във всяка
публикация била споменавана и тя. Семейството на ищеца било известно и с авторитет в
околията, майка му притежавала мебелен магазин, а баща му работел на митницата в с.
Кулата, но случилото се породило злорадство у хората от селото, които вече гледали на тях с
друго око. Бащата на ищеца се разболял от рак и впоследствие починал. Майка му получила
психично разстройство и към момента не била в добро здравословно състояние. Ищецът
изпитвал силно чувство за вина, че психическото напрежение заради повдигнатото му
обвинение, продължило 15-16 г., повлияло отрицателно на здравословното и психическо
състояние на родителите му. През 2009 г. ищецът встъпил в брак и имал двама сина, които
вече били на 15 и на 9 години. Н. – И. А. се притеснявал случващото се с него да не се
отрази на децата му. След повдигане на обвинението през 2006 г., ищецът бил уволнен, но
впоследствие бил възстановен на работа, след като обжалвал заповедта за уволнение.
Въпреки възстановяването му на работа, достъпът му бил ограничен, взели му печата.
Ищецът споделял, че колегите гледат на него като на престъпник и странят от него. След
закриване на отдел „Пътни такси и разрешителни“ през 2010 г. ищецът бил преназначен, но
на по-ниска длъжност, без достъп до информация и след седмица-две го уволнили
окончателно. През 2017 г. спечелил конкурс и започнал работа отново в митницата, но
колегите подхождали с предубеждение към него. Преди обвинението И. бил отзивчив и
помагал на хората, имал много приятели, обсъждал и коментирал, но след това изпаднал в
летаргия, блуждаел замислен. Споделил със свидетеля, че притесненията му са свързани с
обвинението, което изживявал тежко, изпитвал угризения за семейството си, както и
замесването на сестра му и нейното кариерно развитите. След оправдателната присъда
ищецът бил един от много добрите служители.
Като свидетел по делото е разпитан И. Д., от чиито показания се установява, че
са близки с ищеца повече от 20 години. Наказателно дело отнело 17-19 години от живота на
ищеца, в което последният бил въвлечен още в началото на своята служба в митниците. Към
момента на привличането му като обвиняем, ищецът бил в отпуск по болест. Един от
прокурорите в РП-Петрич имал тенденциозно отношение към Н. – И. А., което довело до
изпращане на два патрулни автомобила пред дома му и обявяването му за издирване, докато
той се лекувал. Ищецът се нуждаел от две операции на лицето, но районният прокурор по
делото му наложил забрана за напускане на страната, поради което не се осъществили
операциите в чужбина. Всичко това се отразило и на семейството му. Н. – И. А. бил
4
отстранен от работа и всякакъв вид допуски му били отнети. Слухът, че е престъпник
оставил петно върху него и бил пречка за започване на работа. Ищецът отказал предложение
на свидетеля за работа в София, за да може да се грижи за родителите си. През 2018 г. – 2019
г. трудно започнал работа в „Митническо разузнаване“ в Агенция митници, където също не
му бил осигурен достъп до квалифицирана информация, поради продължаващото към този
момент дело. Преживяното през годините на наказателното производство се отразило на
ищеца и на семейството му - били смазани емоционално и психически, с паник-атаки.
Възпрепятстването на ищеца да се подложи на изключително важни за него операции
оказало потискащо влияние, за което допринасяло и липсата на работа.
По делото са приети и писмени доказателства – заповеди, свързани със
служебното положение на ищеца, от които се установява, че от м. април 2017 г. той отново е
служител на Агенция „Митници“, понастоящем на длъжност „главен инспектор“.
Във въззивната инстанция са представени изисканите от Районен съд
Кюстендил, намиращи се по нохд № 630/2012 г. доказателства: 1./ 6 броя преписи от
протоколи от внохд 454/2018 г. на КОС и 45 броя протоколи от проведени заседания по нохд
630/2012 г. по описа на КРС; 2./ Всички постановления на прокуратурата и определенията на
съда, издадени във връзка с наложените по отношение на тогава обвиняемия/подсъдимия Н.
В. А. мерки за процесуална принуда, както и Жалба от Н. В. А. да бъде отменена
наложената му забрана да напуска пределите на РБ без разрешение на прокурор;
Постановление от 21.03.2008г. на зам.районен прокурор при Районна прокуратура
гр.Петрич, с което е оставена без уважение молбата на Н. В. А. да бъде отменена
наложената му забрана да напуска пределите на РБ без разрешение на прокурор, както и
останалите, касаещи упражнената процесуална принуда; 3./ Всички протоколи, изготвени
във връзка с използването на специални разузнавателни средства по отношение на Н. В. А.
за установяване на престъплението в което същия е бил обвинен; 4./ Всички актове на
държавните процесуални органи, издадени във връзка с допуснатите обезпечения на
бъдещото вземане на държавата чрез налагане на възбрани, запори и др. обезпечителни
мерки / с оглед на това, че санкционната част на разпоредбата, по която е привлечен като
обвиняем А., наред с наказанието лишаване от свобода предвижда и кумулативното
наказание конфискация на цялото или част от имуществото на осъдения; 5./ Всички
протоколи и издадени актове във връзка с извършената данъчна ревизия на ищеца-въззивник
във връзка със задължителното уведомяване на КПКОНПИ от страна на прокуратурата с
оглед характера на повдигнатото обвинение, в което число и искане за представяне на
документи и обяснения от задължено лице от НАП; Заповед за възлагане на ревизия; Покана
за доброволно изпълнение; 6./ Документите, установяващи извършената по отношение на А.
полицейска регистрация и нейното снемане от информационните фондове на МВР;
използването и заличаването на личните му данни, обработвани в информационните
фондове на МВР; уведомяването на служба КОС от прокуратурата и изземването на
личното и ловно оръжие на А. и т.н., в което число Заповед № 3286з-125 от 12.01.2023 г. за
снемане на полицейската регистрация, извършена спрямо А. на 15.09.2006 г.; Решение №
2550 от 26.01.2023г. за заличаване личните данни на А., обработвани в информационните
фондове на МВР, но не само тези документи, а и всички останали, касаещи извършването на
тази полицейска дейност; 7./ Решение № 86/11.03.2011 г. на ВКС, 2 н.о., постановено по
наказателно дело № 24/2011 г., с което производството по наказателното дело е възобновено;
8./ Оправдателната присъда на наказателния съд с отбелязване на датата на влизането й в
законна сила;
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивнrje жалби са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, жалбите са
неоснователни.
5
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното
производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/.
да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена
връзка. Доказателствената тежест за наличието на елементите от фактическият състав е на
ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Предвид обстоятелството, че Прокуратурата на Република България обжалва
решението в частта, с която е уважен предявеният иск като иска от въззивния съд да го
отхвърли, съдът намира, че се обжалва наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника.
В настоящото производство е спорен въпросът относно отговорността на
ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди и обема на тази отговорност. И
двете страни поддържа, че решението е необосновано по иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и размера на обезщетението.
За установяване на претендираното от ищеца право с правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ по делото следва да се установи кумулативното наличие на
юридическите факти от хипотезата на тази правна норма, а именно: 1/. спрямо ищеца да е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/.
наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на
оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на
ищеца като се има предвид, че отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо
вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Установено е, че РП гр.Петрич е повдигнала и поддържала обвинение срещу
ищеца в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК,
поддържано от 15.09.2006 г. до 08.09.2022 г. , с взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“, за което е признат за невиновен с влязла в сила Присъда № 15 от 16.03.2018 г.,
произнесена по НОХД № 630/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил. За това
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
6
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и
начина му на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр.
д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 15.09.2006 г., когато е
привлечен като обвиняем. По отношение на него е взета мярка "парична гаранция" и му била
наложена „Забрана за напускане пределите на Р България без разрешение на прокурор“. По
повдигнатото обвинение ищецът е признат за невиновен с влязла в сила Присъда от №
15/16.03.2018 г. по н.о.х.д.№ 630/2012 г. по описа на РС Петрич. Постановяването на
оправдателна присъда определя всички извършени в хода на наказателното производство
процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни без оглед на това,
че към момента на извършването им същите може да са били съответни на предприетото
разследване, законовите изисквания към него и на вътрешното убеждение на съответния
орган, както и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент
доказателства. Присъдата представлява крайният съдебен акт, с който подсъдимият е
оправдан и същата установява процесуалната и материалната незаконосъобразност на
извършените спрямо него действия.
В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства
относно претърпените от ищеца неимуществени вреди – свидетелски показания.
Съгласно формираната съдебна практик, обективирана в решение № 50072 от
23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в
исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
В разглеждания случай ищецът претендира вреди над обичайните като е
изтъкнал в исковата си молба това, наказателното производство е продължило над
разумните срокове; че повдигнатото обвинение се е отразило на професионалния му живот,
както и че притесненията му са били свързани и с това, че повдигнатите обвинения са се
отразили в негативен здравословен план на родителите му, отразили са се на сестра му и от
друга страна психическите страдания на ищеца са били свързани с това, че е баща на две
деца , като се е притеснявал и за отражението върху тях на повдигнатото обвинение. Част от
претендираните от ищеца неимуществени вреди са обичайни. Същите са свързани с
7
преживения от ищеца стрес от повдигането и поддържането на обвинение и воденото
спрямо него наказателно производство, възможността да бъде осъден за деяние, което не е
извършил. Воденото спрямо ищеца наказателно производство обичайно води до
емоционален дискомфорт, накърняване на честта и достойнството. Съдът приема за
установени чувството на стрес и тревога и уронването на честта и достойнството му дори и
без да е необходимо да се позовава на събраните по делото доказателства, тъй като
повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление въздейства
негативно на чувството за самооценка и лично достойнство на всекиго.
От друга страна е от съществено значение, че обвинението е повдигнато
спрямо ищеца през 2006 г., към който момент той е бил на 31 години, което означава, че е
бил в трудоспособна и социално активна възраст. Налице са данни за взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“, както и за налагане на посочената в исковата молба
„забрана за напускане пределите на страната без разрешение на прокурор“. От значение е, че
наказателното производство е продължило над 14 години, което дори и при наказателни
дела с повече подсъдими, настоящият съдебен състав намира за срок извън нормалния и
разумния за разглеждане и приключване на дело като през цялото време ищецът е търпял
негативи от обстоятелството, че е привлечен като обвиняем. По делото е установено, че
същият е присъствал на почти всички проведени 45 открити съдебни заседания в първата
инстанция, както и на проведените 6 открити съдебни заседания във въззивната инстанция.
От значение е също, че двукратно на ищеца е повдигано обвинение в хода на досъдебното
производство, както и обстоятелството, че с прокурорско постановление е постановен отказ
да бъде дадено разрешение на ищеца за напускане на РБългария по повод лечение в
РГърция. От значение е, че по отношение на ищеца е била взета мярка „полицейска
регистрация“, която е отменена след влизане в сила на присъдата.
Въззивният съд отчита длъжността, която е заемал ищеца към момента на
повдигане на обвинението срещу него. При определяне размера на обезщетението, от
значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност. В
тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението,
решаващо се съобразяват факти от обективно естество, като вида заемана длъжност,
професионалните и морални изисквания за нейното заемане. Взема се под внимание
съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно
положение, налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в
средствата за масова информация. Преценява се степента на вредоносния ефект от
обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като
се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното
производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено
престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно
накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение
върху личността. Към момента на повдигане на обвинение ищецът е бил митнически
служител, която позиция е свързана с високо обществено доверие и очаквания за безупречна
репутация. Повдигнатото обвинение за длъжностно присвояване е свързано със заеманата
професионална позиция и въззивният съд намира, че то е засегнало личността на ищеца в
по-висока от обичайната степен.
По делото е установено, че е налице разгласяване на обвинението и личността
на ищеца като обвиняем в средствата за масова информация. От свидетелските показания,
както и от приложената разпечатка от електронен сайт news.bg, се установява, че
повдигнатото срещу ищеца обвинение, е станало обществено достояние. Това по мнение на
въззивния съд също е допринесло за по-тежкото уронване на доброто му име. Свидетелите
установяват, че семейството на ищеца било известно и с авторитет в „околията“, като
публикациите в местните електронни и печатни медии, са породили „злорадство у хората от
селото, които вече гледали на тях с друго око“. Това е допринесло до накърняване на
социалната сфера на ищеца, който изпитвайки неудобство от създалата се ситуация, е
8
ограничил общуването си – изпаднал в летаргия, винаги блуждаел някъде замислен по
думите на свидетелите.
Повдигнатото обвинение се е отразило негативно и върху професионалната
реализация на ищеца. Първоначално колегите му се отдръпнали от него – гледали го с други
очи, като престъпник, странели от него. Впоследствие бил и уволнен. Петрич е малък град и
слухът, че ищецът е престъпник, му пречел да си намери работа. Не успял да се премести
другаде поради ангажимента си към своите родители, за които трябвало да се грижи. След
като отново започнал работа в митницата през 2017 г., страдал от усещането, че колегите
все още подхождат в предубеждение към него. Незаконното обвинение възпрепятствало
професионалната реализация на ищеца за период от 10 години. Това състояние не е било
трайно и необратимо, предвид факта, че към момента той отново работи за същата държавна
агенция, но е било достатъчно дълго за да претърпи чувство на несигурност и притеснение
от невъзможността да си намери работа вследзствие повдигнатото обвинение.
Наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.1 вр. с чл.201 от НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, е продължило почти
шестнадесет години. Сложността на делото, обусловена от обстоятелството, че е водено по
обвинение срещу общо шестнадесет лица не обуславя посочената продължителност от 16
години. Периодът е продължителен и в него безспорно ищецът е търпял негативни
психически изживявания и стрес в качеството си на обвиняем и подсъдим, и свързаната с
това възможност за налагане на наказание. Неоснователно е възражението на
прокуратурата, че в по-голямата си част наказателното производство е било в съдебна фаза
и извън възможността да бъде контролирано от прокуратурата, тъй като е установено, че
производството е връщано от съда неколкократно на досъдебна именно поради допуснати от
ответника и органите под негов контрол съществени нарушения на процесуалните правила
и за изпълнение на задължителни указания на съда.
По делото не е установено незаконното обвинение да е причинило на ищеца
други вреди, с извънреден и необичаен характер. Няма данни същото драстично да е
променило начина му на живот или спрямо него да са извършвани извънредно интензивни
действия по разследване, или спрямо него да е била взета по-тежка мярка за неотклонение,
извън установената „парична гаранция“. Няма данни и за влошаване на здравословното му
състояние в причинна връзка с воденото срещу него наказателно преследване.
В допълнение към това са се насложили притесненията на ищеца за двете му
деца, и за родителите му и за начина, по който повдигнатото срещу него обвинение може да
им се отрази и им се отразява. Тези притеснения са били подсилени от обстоятелството, че
родителите му са заболяли от тежки заболявания като единият от тях е починал.
Следва да се има предвид и промяната в икономическата обстановка в
страната за периода в който е било повдигнато и поддържано обвинението спрямо ищеца и
процеса на инфлация за този период.
Съдът намира, че определеният от първоинстанционния съд размер на
неимуществените вреди е съответен на всички установени по делото неимуществени вреди
понесени от ищеца за периода, в който му е повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК, поддържано от
15.09.2006 г. до 08.09.2022 г., с взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, за което е
признат за невиновен с влязла в сила Присъда № 15 от 16.03.2018 г., произнесена по НОХД
№ 630/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил.
При изложените съображения въззивните жалби са неоснователни, като
обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразно и правилно
постановен.
По отношение на разноските: При този изход на спора, на основание чл. 10, ал.
9
3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски за държавна такса в цялост, а за адвокатско възнаграждение – съразмерно с
уважената част от иска. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
упълномощеният адвокат – адв.П. С. е представлявал Н. – И. В. А. при условията на чл.38
от ЗА във вр. чл.36 от ЗА. Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство
по делото съобразно чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа е 24650 лева. Съобразно уважената част от исковете дължимото от
въззивника – ответник възнаграждение следва да бъде 1577.60 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3469/12.06.2024 г., по гр.д.№ 3865/2022 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-4 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България да заплати на адвокат П. П. С., с адрес: гр.София, ул.Позитано № 9, вх.А, ет.3,
офис 9, в качеството му на процесуален представител на Н. – И. В. А. на основание чл.38 от
ЗА сумата 1577 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10