Решение по КНАХД №340/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Х. К. от гр. Луковит, чрез пълномощника адв. Р. М. от АК гр. Ловеч, против Решение № 21/02.06.2025г., постановено по АНД № 242/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № 23-0297-000249/06.06.2023г. на Началника на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр. Ловеч.

В съдебно заседание касационният жалбоподател В. Х. К., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. Р. М..

Ответникът по делото Началника на РУ гр. Луковит при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч – не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Луковит е образувано по жалба на В. Х. К., чрез адв. Р. М., против Наказателно постановление № 23-0297-000249/06.06.2023г. на Началника на РУ гр. Луковит, с което на К. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на В. Х. К. е била ангажирана за това, че на 13.05.2023г. в 00:48 часа, в гр. Луковит, [улица], с посока на движение към гр. Плевен, управлява лек автомобил „Мерцедес Ц300 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], бял на цвят, собственост на Х. Н. Х. с [ЕГН] от гр. Луковит, като не спира плавно най-вдясно на платното за движение при подаден сигнал със „стоп палка“ по образец на МВР, подаден от униформен служител, като осуетява полицейска проверка. Посочено е в наказателното постановление, че същото е издадено въз основа на АУАН № 112314 от 17.05.2023г., съставен от Г. В. Й. – полицейски иснспектор при РУ гр. Луковит към ОДМВР гр. Ловеч, който е съставен във връзка с преписка № 297Р-10307/15.05.2023г. по описа на РУ гр. Луковит. Посочено е, че извършеното представлява нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Изложени са подробни мотиви за доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че правилно извършеното нарушение е квалифицирано по съответната материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно и е определено в пределите на наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Въззивният съд е приел също, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като нарушителят е санкциониран многократно с влезли в законна сила наказателни постановления за извършени от него нарушения по ЗДвП.

В хода на съдебното следствие са разпитани служителите на РУ гр. Луковит, съответно актосъставителят Г. В. Й., свидетелят по акта и очевидец на нарушението - Ц. Д. С., свидетелят, който е удостоверил отказа на нарушителя да подпише АУАН – П. Г. Ц. и И. П. Д. – също служител на РУ гр. Луковит и очевидец на нарушението. Предвид показанията на тези свидетели и събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на дата 13.05.2023г., в 00:48 часа, свидетелят Ц. Д. С. и неговият колега – свидетелят И. Д., също служител на РУ гр. Луковит, били дежурни на наряд и се намирали в гр. Луковит, на [улица]със служебният патрулен автомобил, който бил паркиран в дясно на платното за движение, на осветено място, в близост до магазин „Виваком“. След като свидетелят С. забелязал процесният лек автомобил „Мерцедес“ да се движи по [улица], решил да го спре за проверка. За целта, подал на водача сигнал със стоп-палка по образец на МВР и светлинен сигнал с фенер като излязъл достатъчно на платното за движение, така че да може да го види водачът и да спре. Последният обаче не спрял, а дори увеличил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и продължил да се движи в посока гр. Плевен. Установено е, че и двамата служители на полицията са се намирали до патрулния автомобил и при разминаването с автомобила „Мерцедес“, свидетелят С. е осветил с фенера си водача на автомобила, който разпознал като В. Х. К.. Служителите на полицията познавали К. във връзка с работата си и на същите било известно, че обичайно той се движи с този лек автомобил „Мерцедес“. Предвид това свидетелят Ц. С. и неговият колега, веднага се качили в служебният патрулен автомобил и последвали лекия автомобил „Мерцедес“, но в един момент го изгубили от поглед и не могли да проследят в каква посока е продължил да се движи. Съдът е кредитирал изцяло така депозираните показания на свидетеля С., като е приел, че същите са ясни, логични и последователни и кореспондират изцяло с показанията на разпитания И. П. Д., който също заяви категорично, че е разпознал водача на процесния автомобил като В. Х. К., когото добре познавал, тъй като и преди е бил спиран за проверка и е бил санкциониран за извършени административни нарушения.

Настоящият касационен състав намира, че приетата от първоинстанционният съд установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са подробни мотиви относно авторството на В. Х. К. в извършеното нарушение, които напълно се споделят. И двамата свидетели очевидци на нарушението категорично са заявили, че водач на лекият автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] е бил В. Х. К., когото познават във връзка с работата си на полицаи. И двамата свидетели са заявили, че е бил подаден от свидетеля Ц. С. сигнал за спиране със стоп-палка по образец, но водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ не е спрял, а е ускорил скоростта на автомобила и е продължил движението си. Служителите на полицията са били позиционирани на осветено място, до служебният патрулен автомобил, като свидетелят С. е подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка, който е бил възприет от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, но въпреки това той не се е подчинил на подадения сигнал за спиране и не е спрял най-вдясно на платното за движение. Правилно въззивният съд е приел, че подаденият ясен сигнал със стоп-палка е отговарял на условията на чл. 170 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП и за водачът на лекия автомобил е възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от него МПС. След като не е изпълнил това свое задължение, той виновно е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Предвид горното съдът намира за неоснователно направеното с касационната жалба възражение, че В. Х. К. не е извършил нарушението по ч. 103 от ЗДвП, за което е санкциониран с издаденото наказателно постановление.

Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението, че В. Х. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, както и че правилно е бил санкциониран с налагане на административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като наказанието глоба е в размер, близък до минималният, а лишаването от право да управлява МПС е в минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

При преценка на законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд гр. Луковит за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция. На извършеното нарушението е дадена правилна правна квалификация.

Правилни са и доводите на първоинстанционният съд, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 във вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

С оглед изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 21/02.06.2025г., постановено по АНД № 242/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/02.06.2025г., постановено по АНД № 242/2023г. по описа на Районен съд гр. Луковит.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.