№ 135
гр. София , 04.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500479 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на АНТ. ИВ. Ф., представлявана от адв.
Д.К., срещу определение № 4 от 24. 03. 2021 г. на съдия по вписванията при
Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вписването на нотариален акт №
110, том I, рег. № 1116, дело № 103/2021 г. на нотариус Евгения Павлова, с
който по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, на основание представени писмени
доказателства, е признато правото на собственост на АНТ. ИВ. Ф. върху 1/32
ид. ч. от следния недвижим имот, придобит по наследство от Н.Д.К.:
поземлен имот с идентификатор 38558.5.71 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., находящ се в гр. К., ул. „Х.Н.П.“ № 68,
целия с площ от 557 кв. м., при съседи: поземлен имот 38558.5.70, поземлен
имот 38558.5.72, поземлен имот 38558.5.52, поземлен имот 38558.5.63, както
и върху 1/32 ид. ч. от построените в имота сгради, а именно: жилищна сграда
с идентификатор 38558.5.71.1, цялата със застроена площ от 51 кв. м., на два
етажа; сграда – постройка на допълващо застрояване, с идентификатор
38558.5.71.2, цялата със застроена площ от 71 кв. м., на един етаж; сграда –
постройка на допълващо застрояване, с идентификатор 38558.5.71.3, цялата
със застроена площ от 91 кв. м., на един етаж.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на
обжалвания акт на съдията по вписванията, като се посочва, че последният е
превишил пределите на своята компетентност при произнасяне по
постъпилото при него искане. Несъстоятелни били мотивите му за
невъзможност да се определи дължимата държавна такса за вписването, тъй
като в нотариалния акт бил посочен материалният интерес, установен от
нотариуса, който бил в размер на 258,60 лева, съгласно приложената данъчна
оценка на имота, по която е таксуван актът, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ТДТСАВ. Жалбоподателката моли съда да отмени изцяло като
незаконосъборазно обжалваното определение на съдията по вписванията, като
вместо него постанови извършване на поисканото от нея вписване.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страната и данните по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Молба вх. № 281/24. 03. 2021 г. за вписване на процесния нотариален
акт е подадена до службата по вписванията при РС – гр. Пирдоп от нотариус
Евгения Павлова, с приложени към нея в оригинал съответния брой от
нотариалния акт, удостоверение за данъчна оценка на имота, скици и
квитанция за платена държавна такса за поисканото вписване в размер на 10
лева.
Съдебният изпълнител е мотивирал отказа си с това, че съществува
несъответствие между удостоверението за данъчна оценка и приложените
скици на всеки един от обектите в процесния недвижим имот по отношение
на тяхната площ, водещо до посочване на нереална данъчна оценка на същите
в удостоверението. На следващо място, съдията по вписванията е посочил, че,
за да може да определи дължимата държавна такса за вписване, съгласно чл.
2, ал. 1 от ТДТСАВ, е необходимо молителят, настоящ жалбоподател, да
представи редовен документ – удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 ДОПК, предвид невъзможността за определяне на действително
дължимата държавна такса.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху
подлежащия на вписване акт в рамките, установени в Правилника за
вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите
правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следи за
спазването на установените в този нормативен акт изисквания.
Осъществяването на контрол върху спазване на материалноправните
предпоставки на акта, чието вписване се иска не е в рамките на правомощията
на съдията по вписванията. Съдията по вписвания следва да провери дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и
има ли необходимото съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7 от 25. 04. 2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК отказът на съдията по вписванията
може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи
на вписване (чл. 32а ПВ); да бъде основан на съображения за местна
некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ),
както и на съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде
отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото
съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-
копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ или ако не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В разглеждания случай молителят е приложил към молбата си за
вписване всички необходими документи, в това число и документ за внесена
държавна такса за вписване, определена съгласно чл. 2, ал. 1 от ТДТСАВ –
2
върху цената, по която е таксуван актът в размер 0,1 на сто, но не по-малко от
10 лева. Действително посочените площи на имота и обектите в него се
различават в издадените от АГКК скици и в удостоверението за данъчна
оценка, но този факт не обуславя отказ за вписване. Видно от цитираната по-
горе нормативна разпоредба, държавната такса за вписване се изчислява не
върху данъчната оценка на имота, а върху цената, по която е таксуван
представеният за вписване акт. В случая, посочената в нотариалния акт
данъчна оценка на имотите е 258,60 лева (пропорционално на притежавана от
молителката идеална част от тях), валидна към датата на издаването му. Това
е релевантната оценка, която, съгласно ТДТСАВ, следва да се съобрази при
определяне на дължимата такса за вписването. Удостоверението за данъчна
оценка и евентуални негови пороци би следвало да се изследват от нотариуса
в процеса на изготвяне на нотариалния акт, но, след като цената за
таксуването му е вече определена, въпросът не може да се пререшава в
производството по неговото вписване.
Допълнително следва да се отбележи, че представеното удостоверение
за данъчна оценка отговаря на изискванията, посочени от съдията по
вписванията, тъй като, видно от заглавната му част, то е издадено именно по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК, поради което не е необходимо да се изисква ново
такова.
На последно място, дори разликата в площите хипотетично да обуслови
тридесетократно по- висока данъчна оценка на имотите, таксата за вписване
отново не би била по- висока от 10 лв.
С оглед горните данни следва да се приеме, че изискванията за впиване
на приложения към молбата нотариален акт са изпълнени, поради което
съдията по вписванията не е имал основание да постанови отказ за
вписването му. Като е сторил това, същият е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато за извършване на
исканото действие.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4 от 24.03.2021г. на съдия по вписвания в
Служба по вписвания при РС - гр. Пирдоп, с което е постановен отказ за
вписване на нотариален акт № 110/24.03.2021г., том I, рег. № 1116, дело №
103/2021 г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание
писмени доказателства – чл. 587, ал. 1 от ГПК,
ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Служба по вписвания към
РС - гр. Пирдоп за извършване на исканото действие по молба вх. №
281/24.03.2021г. чрез вписване на нотариален акт № 110/24.03.2021г., том I,
рег. № 1116, дело № 103/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4