ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Сливен, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500040 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
44/11.11.2022г. по гр.д. № 4637/20 г. на СлРС, с което е отхвърлен
предявеният от С. Р. К. с ЕГН: ********** и М. А. К. с ЕГН: ********** и
двамата с адрес: гр. Сливен, ****** против Д. Й. Д. с адрес: гр. Сливен,
*******, „Еко Сън Ват 2010“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, ********* В. Ж. И. с адрес: гр. Сливен, ****** Д.
П. К. с адрес: гр. Сливен, ******* Д. Д. Д. с адрес: гр. Сливен, ********** Д.
Г. С. с адрес: гр. Сливен, ********, Б. Ж. С. с адрес: гр. Сливен, ********, Н.
Д. С. с адрес: гр. Сливен, *********, Б. Ж. С. с адрес: гр. Сливен, ***********
Г. Й. С. с адрес: гр. Сливен, ************** П. И. П. с адрес: гр. Сливен,
*******- търговски обект № 1, Х. Д. Н. с адрес: гр. Сливен, *********
търговски обект № 2, М. П. Д. с адрес: гр. Сливен, ********-търговски
обект № 3, Т. Т. Т. с адрес: гр. Сливен, ********* П. Х. Х. с адрес: гр. Сливен,
****** и В. Й. Й. с адрес: гр. Сливен, ***************, иск с правно
основание чл. 109 от ЗС за осъждането на първия ответник да премахне
ролетната врата, преграждаща входната алея към подземното строително
ниво, монтирана на нивото на улицата в жилищна сграда с
административен адрес: гр. Сливен, *********** за да осигури достъп на
1
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата до общите
съоръжения: главно ел. табло и главен водопровод, както и до свободните
площи в парцела, в който е построена сградата, предназначени за общо
ползване, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноските по
делото на ответната страна.
С постъпилата от ищците в първоинстанционното производство
въззивна жалба се атакува решението изцяло, като са релевирани
твърдения за неговата нищожност, недопустимост и неправилност.
Въззивниците, на първо място, заявяват, че: „съдът е приел, че
отхвърля предявения от С. Р. К. и М. А. К. против Д. Й. Д. и всички други
ответници, посочени поименно, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, но за
осъждането само на първия ответник да премахне ролетната врата.
Излиза, че искът е заведен срещу всички, но иска се отхвърля само срещу Д.
Й. Д. за осъждането му да премахне ролетната врата. В случая съдът
служебно задължи ищците да конституират всички собственици на ЕС.
Въпреки горното диспозитивът на решението е само срещу първия
ответник - Д. Й. Д., поради което същото е недопустимо, тъй като
обжалваното решение е постановено само по отношение на един от
ответниците и срещу другите ответници НЯМА произнасяне, което е
основание за обезсилване на обжалваното решение и връщане за
разглеждането му от друг състав…“
От изложеното въззивният съд намира, че във въззивната жалба е
инкорпорирано искане на ищцовата страна по чл. 250 от ГПК.
Ищците-въззивници твърдят, че съдът не е постановил решение срещу
всички ответници, което означава, че няма произнасяне по всички предявени
субективно съединени искове. Това правно положение не обуславя
недопустимост на съдебния акт, както считат въззивниците, а изпълва
хипотезата на чл. 250 от ГПК – непълнота на постановеното решение.
Настоящата инстанция констатира, че при условията на активно
субективно съединяване са били предявени негаторни искове с правна
квалификация чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответника Д. Й. Д. да
преустанови препятстващи упражняването на правото на собственост на
ищците действия, като първостепенният съд е счел, че е налице
нередовност на исковата молба, свързана с пасивната легитимация по
2
исковете, оставил я е без движение и е указал на ищците да предявят
исковете против всички етажни собственици.
В изпълнение на тези указания е депозирана искова молба със същото
съдържание, в която като ответници са посочени наред с първоначалния /Д.
Й. Д./ и останалите етажни собственици - „Еко Сън Ват 2010“ ЕООД, гр.
Сливен, В. Ж. И., Д. П. К., Д. Д. Д., Д. Г. С., Б. Ж. С., Н. Д. С., Б. Ж. С., Г. Й.
С., П. И. П., Х. Д. Н., М. П. Д., Т. Т. Т., П. Х. Х. и В. Й. Й., които са
конституирани като такива – в качество на главна страна - ответник, и
производството е протекло при тези параметри.
В решението си, предмет на настоящата въззивна жалба,
първоинстанционният съд изрично и недвусмислено е посочил, че ответници
са всички, посочени в исковата молба лица, които са собственици на
самостоятелни жилищни и търговски обекти в процесната сграда. Посочил
е, че се счита сезиран с искове, които са допустими и са „предявени срещу
правнолегитимирани страни в процеса“. Развил е подробни съображения, че
„с оглед нормативната уредба по Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС, предвиждаща управление на общите части чрез
решение на общото събрание на етажната собственост и разпореждане с
общите по предназначение части със съгласието на всички етажни
собственици, спорът дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен
еднакво спрямо всички етажни собственици, т. е те са задължителни
другари, както в производството по иск за установяване, че определено
помещение в сградата представлява обща част, така и когато е въведено
възражение в този смисъл. Когато етажната собственост е ответник по
спор за собствеността на обект, представляващ обща част, искът следва
да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като предметът на
спора /съпритежание на обща част/ е тъждествен за тях и това налага и
еднаквото му разрешаване." Позовавайки се на съдебна практика в тази
насока, съдът е посочил, че „това разбиране е наложило в хода на процеса да
се конституират всички етажни съсобственици“.
Независимо обаче, че е счел за предявени исковете по чл. 109 от ЗС и
при условията на пасивно субективно съединяване – против всички
ответници, с диспозитива на решението си, който обективира крайната му
воля, съдът е постановил само по иска против ответника Д. Д..
3
Вярно е, че диспозитивът гласи: „отхвърля предявения от С. Р. К. с
ЕГН: ********** и М. А. К. с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. Сливен,
****** против Д. Й. Д. с адрес: гр. Сливен, *******, „Еко Сън Ват 2010“
ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
********* В. Ж. И. с адрес: гр. Сливен, ****** Д. П. К. с адрес: гр. Сливен,
******* Д. Д. Д. с адрес: гр. Сливен, ********** Д. Г. С. с адрес: гр. Сливен,
********, Б. Ж. С. с адрес: гр. Сливен, ********, Н. Д. С. с адрес: гр. Сливен,
******, Б. Ж. С. с адрес: гр. Сливен, ************ Г. Й. С. с адрес: гр.
Сливен, ***********0, П. И. П. с адрес: гр. Сливен, *********** търговски
обект № 1, Х. Д. Н. с адрес: гр. Сливен, ********9- търговски обект № 2, М.
П. Д. с адрес: гр. Сливен, **********търговски обект № 3, Т. Т. Т. с адрес:
гр. Сливен, ********* П. Х. Х. с адрес: гр. Сливен, ********** и В. Й. Й. с
адрес: гр. Сливен, ********** - тоест на пръв поглед произнасянето
обхваща всички ответници, но по-нататък съдът е описал предметните
предели на решението си като: „иск с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждането на първия ответник да премахне ролетната врата……..“
Това означава, че съдът се произнася по същество само против този
ответник по иска за преустановяване на пречещи действия, въпреки че е
приел за разглеждане пасивно субективно съединени искове против всички,
конституирани в процеса на ответната страна, лица. Фактът, че те са
изброени в началото на диспозитива не променя извода за липса на
произнасяне по отношение на тях по следните съображения:
Както РС сам е посочил в мотивите си, „предметът на спора
/съпритежание на обща част/ е тъждествен за тях /за всичките
ответници/ и това налага и еднаквото му разрешаване“, тоест – щом са
предявени искове против всички собственици, решението следва да породи
ефект еднакво за всички тях.
Първоинстанционният съд е преценил от изложеното в исковата
молба, че се касае не за еднолично действие на един собственик, засягащо
личните собственически права на ищците, а че от една страна засегнатото
вещно право е върху общите части на ЕС и от друга - пречещото действие е
осъществено по решение на ЕС, поради което е указал на ищците да
предявят исковете си срещу всички етажни собственици.
Ищците са сторили това, но съдържанието на обстоятелствената
4
част на исковата молба и на петитума е останало същото. Тъй като
първоначалният петитум е бил да се осъди ответника Д. Д. да премахне
ролетната врата, преграждаща входната алея към подземното строително
ниво, монтирана на нивото на улицата в жилищна сграда, за да осигури
достъп на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата до
общите съоръжения, съдът при произнасянето си, го е възпроизвел
механично.
Въззивният състав счита, че това представлява непълнота на
решението. РС сам е указал исковете да се предявят против всички етажни
собственици и впоследствие е приел, че разглежда именно такива искове, и
именно всички етажни собственици са ответници по тях, а това означава и
че дължи произнасяне по отношение на всеки ответник – след като е приел,
че отговорни за пречещото според ищците действие – поставянето на
ролетна врата на място, представляващо общи части на ЕС - са всички
етажни собственици, а не само Д. Й. Д..
Искът по чл. 109 от ЗС е осъдителен, следователно, при
отхвърлянето му, съдът следва да откаже конкретната търсена защита и
това волеизявление представлява съдържанието на съдебното решение. В
случая, с изброяването на ответниците като такива, не се осъществява в
пълнота праворазрешаващата функция на съда, тъй като той отхвърля иск
с предмет „осъждането на Д. Д. да премахне …“, а щом ответници са и
други лица, то съдът дължи да постанови спрямо всеки от тях каква
защита отказва на ищците.
В диспозитива на решението си съдът следва да посочи между кои
страни, по какъв предмет и на какво основание постановява, като той
следва да обхваща изцяло субективните и обективните предели на спора,
който се разрешава. В случая са изброени само адресатите на решението –
страните по правоотношението, но не е изчерпан предметът на спора.
Тук следва да се посочи, че ако първостепенният съд е считал, че
петитумът на поправената по негово указание искова молба, чрез насочване
на исковете срещу всички етажни собственици, вместо само срещу един от
тях - Д. Д. - не отговаря на законовите изисквания и не му е ясен, е следвало
да я остави без движение за уточнението му, но той не е сторил това, а е
приел, че е сезиран с редовни искове с един и същ предмет против всички
5
ответници /както е посочил в мотивите си/ и поради това механичното
пренасяне на петитума, касателно само единия ответник - Д. Д., е довело до
непълнота на решението му.
Немислима е конструкцията против едно лице да бъде предявен иск
за преустановяване на действия от друго лице, съответно – съдът да
уважи или отхвърли иск против едно лице за преустановяване или
осъществяване на действие от друго лице - както на практика, се е
произнесъл първоинстанционният съд. Конституирайки всички етажни
собственици като задължителни другари, спрямо които е приел, че
спорът е тъждествен и това налага и еднаквото му разрешаване - съдът
е следвало да съобрази, че в такъв случай от него се иска и еднаква
защита, а именно - всички ответници да преустановят
препятстващото упражняването на правата на ищците действие.
Казаното дотук сочи, че е налице непроизнасяне по цялото искане по
смисъла на чл. 250 ал. 1 от ГПК. Въззивниците – ищци, са релевирали
изобилие от доводи в тази насока във въззивната жалба, като мнението им,
че това води до недопустимост на постановеното решение, не обвързва
настоящия състав.
Оплакванията им, придружени с искане за произнасяне по отношение
на всички ответници, въззивната инстанция приема като молба по чл. 250
ал. 1 от ГПК, която е подадена в срок – доколкото срокът за подаването й е
по-голям от срока за подаване на въззивна жалба, в която е инкорпорирано
искането, а компетентен да се произнесе по нея е съдът, постановил
непълното решение.
Ето защо производството пред въззивния съд следва да се прекрати, а
делото – да се върне на СлРС за осъществяване на процедурата по чл. 250
от ГПК, като се произнесе с допълнително решение по всички искове
съгласно горните указания.
След постановяване на решението по чл. 250 ал. 3 от ГПК, делото,
заедно с въззивната жалба и отговорите и, евентуално, с въззивните жалби
и отговорите по допълващото решение, да се изпратят на въззивния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 40/2023г. на СлОС.
ВРЪЩА гр.д. № 4637/20г. по описа на СлРС на районен съд – Сливен за
осъществяване на процедурата по чл. 250 от ГПК.
След приключването й, делото да се изпрати на СлОС за разглеждане
на постъпилите въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7