№ 4598
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100107878 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД от Е. Д. Я. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот
и Здраве” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 43 828,00лева, представляващо доплащане до размера от 55 000лева, ведно
със законната лихва от 23.11.2023г.,датата на извършено непълно плащане от
ответника, до окончателното плащане, както и обезщетение в размер на 7 000
лева, явяващо се доплащане до пълната сума от 7 877 лева за тотална щета на
мотоциклет марка „Сузуки", модел „ ГСХ-Р 1000" с peг. № *********, ведно
със законната лихва от 28.11.23г. до датата на плащането
В исковата молба са изложени съображения, че на 18.10.2023г., около
07:10ч. ищецът при управление на личния си мотоциклет марка „Сузуки", с
peг. № *********, движейки се по ул. "Хан Кубрат ” в посока към бул.
"Ломско шосе" в гр.София претърпял ПТП шпри механизъм описан в исковата
молба. Вследствие на същото паднал на пътното платно. На
местопроизшествието пристигнали служители на КАТ и спешна медицинска
помощ. Ищецът е закаран и настанен в УМБАЛ „Св. Анна” АД. Направени са
му множество прегледи, както и ренгенографии на тазови кости, на бедрена
кост, на таракални прешлени, на лубмални прешлени, на гръден кош, ребра,
1
стернум, бял дроб и сърце, както и компютърна томография на главата и са
установени телесни увреждания настъпили в резултат от ПТП. На
19.10.2024г. е извършена операция за открито наместване на фрактурата с
поставяне на вътрешна фиксация с метална остеосинтеза блейд и дистално
застопоряващ винт. Изписан е на 24.10.2023г. като е насочен за домашно
лечение провеждано при постелен режим. Забранено му е да стъпва на
оперираният крак за минимум два месеца /60 дни/ като му е предписано
придвижване само при необходимост и то с две помощни средства.
Прибрал се от болницата в дома си с помощта на своите близки , като
бил трудно подвижен и това състояние е съпроводено с постоянни болки и
неудобства. Налагало му се да посещава лекар за смяна на стерилна превръзка
на раната на всеки три дни, като придвижването му било доста трудно и
възможно само с помощта на поне още един човек. Не можел да сгъва крака
си, придвижването му било възможно само с две патерици и силно
затруднено, а сядането в кола било направо невъзможно. В първите два месеца
след операцията не можел да се грижи сам са битовите си и хигиенни нужди,
като разчитал изцяло на съпругата си. Не може да спи, изпитвал постоянни
болки, начинът и качеството му на живот силно се нарушили. След втория
месец му разрешавали да започне внимателно да сгъва, без да натоварва
крака. Започнал рехабилитация и опити да движи и сгъва крака си. След
втория до шестия месец след операцията се движел единствено с помощта на
една патерица, като сядането и изправянето му са силно затруднени, тъй като
сгъва крака си с много малак ъгъл. До настоящия момент 10 месеца след
катастрофата все още куца, изпитва болка в крака и не може да сгъва крака си
в коляното. Всяко сядане, лягане и изправяне от седнало положение за ищеца
е силно затруднено, тъй като движението на крака му в областта на коляното и
сгъването му са силно ограничени, като сгъването е възможно само до 30
градуса. В продължение на 4 месеца бил напълно нетрудоспособен. След
четвъртия месец се върнал на работа, тъй като във фирмата в която работи
имали нужда от помощта му , но не е можел да изпълнява задачите които
изпълнявал преди катастрофата, тъй като фирмата в която работи се занимава
със строително-монтажни дейности и на ищеца му се възлагат по лесни
задачи, съобразени с ограниченото движение на десния му крак. Травмата от
процесното ПТП му е причинила множество неудобства, болки, дискомфорт и
нарушила качеството му на живот, тъй като бил зависим от грижите и
2
помощта на близките си в продължение на повече от 6 /шест месеца/, което
създало неудобства и затруднение на него и семейството му. И към момента
не може да извършва дейности, които изискват подвижност на тялото, тъй
като движението на десния му крак в коляното е силно ограничено, което
нарушава и качеството му на живот, на работа и се отразява и върху
възнаграждението което получава за същата.
Твърди, че увреждащото МПС марка „Шевролет” с peг. № *********
управлявано към момента на ПТП от П. С. Х., имал валидна към момента на
ПТП застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество.
Образуваното по случая наказателно производство срещу П. С. Х. е
прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство
от 14.06.2024г. на СРС на основание чл. 343, ал. 2, т .2 от НК.
Във връзка с проведеното лечение ищецът направил разходи в размер на
2 570.20 лева. Заплатил 2 400 лева за скрепяващи остеосинтетични материали,
34.80 лв. потребителска такса, а остатъка от 135.40 лв. за лекарства, свързани с
лечението и за успокояване на болките. На 12.11.23г. предявил
застрахователна претенция, като депозирал уведомление за застрахователно
събитие по застраховка ГО. Приложил всички изискани от застрахователя
документи, но на 23.11.2023г. застрахователя е изплатил, по посочена от
ищеца банкова сметка сумата от 13 432,16 лева за причинените му
имуществени и неимуществени вреди, като в тази сума са включени и изцяло
възмездени направените от него разходи за лечение в размер на 2 570.20 лева,
а остатъка от 11 171.96 лв . са за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди.
След заключението на застрахователя, че настъпилите увреди по мотора
са оценени като тотална щета е платено на ищеца обезщетение в размер на
877,38лв. С изплатеното обезщетение е репарирана имуществената вреда,
изразяваща се в направени за лечението му разходи в размер на 2 570.20лв. За
причините на ищеца неимуществени вреди, след приспадането на
имуществените остава сумата от 11 171.96 лв., която е недостатъчна за
обезщетяване на вредите, поради което претендира заплащане на обезщетение
в размер на още 43 828 лева. Мотора на ищеца в следствие на процесното
ПТП е тотална и не подлежи на възстановяване, като сумата необходима на
ищеца за закупуването на мотор със същите технически параметри и качество
3
възлиза минимум на 7 900 лева, като от тази сума ответника му е заплатил
само 877лева. На 23.11.2023г. ответникът заплатил на ищеца, чрез направен
банков превод, обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди, което не достатъчно, поради което след тази датата е изпаднал в забава
за заплащане на обезщетение в пълния дължим размер.
Ответникът „Застрахователно акционерно Дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност
на исковете. Оспорва процесното ПТП да е настъпило единствено поради
действията на водача П. С. Х. при управлението на лек автомобил "Шевролет"
с peг. №*********. Твърди, че във връзка с ПТП е образуваноДП№513ЗМТ-
11343/2023 по описа на Сектор " РПТ"-ОР-СДВР. Поддържа, че ПТП от
18.10.2023г. е настъпило в причинна връзка с поведението на ищеца Е. Д. Я.,
като водач на МПС, поради извършено нарушение на чл. 20 от ЗДвП. Ищецът
се движел с несъобразена и превишена скорост и без включени светлини, с
което ограничил възможността на П. С. Х. своевременно да го забележи,
поради което е създал предпоставките за настъпване на произшествието и е
станал основна и единствена причина за настъпването му. Алтернативно
прави възражение за съпричиняване от страна на Е. Д. Я. на база
гореизложените факти. Оспорва да са настъпили в причинно-следствена
връзка с ПТП описаните телесни повреди, за които се претендира
обезщетение. Оспорва, че е пострадала психиката на ищеца, както и че е
депресиран, че изпитва силни болки, тъй като не са потвърдени от никаква
медицинска документация, както и към момента да е затруднен.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С определение от 23.06.2025г. е прието за безспорно, че е извършено
извънсъдебно плащане на част от дължимото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 13 742.16 лв. и имуществени 877.38 лв.; настъпването на
описано в исковата молба ПТП, както и наличието на договор и застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика л.а. с рег.№
*********.
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол
с пострадали лице, в които е отразен механизъм на настъпване на
4
произшествието. Приета е авто-техническа експертиза, в която е направено
заключение за механизъм на ПТП, идентичен с посочения в исковата молба и
КП.
-Според вещото лице няма данни за технически причини за настъпване
на произшествието. Описаните увреждания са вследствие настъпване на
произшествието. От техническа гледна точка, причината за настъпване на
произшествието е навлизане на лек автомобил Шевролет в траекторията на
движение на мотоциклет Сузуки на разстояние, по-малко от разстоянието на
опасната зона за спиране.
-Според вещото лице водачът на мотоциклета е бил оборудван с
предпазни средства.
-Действителната стойност на мотоциклет „Сузуки GSX R1000“ ДК№
*********, към датата на събитието, възлиза на 6 936лв. Стойността за
възстановяване възлиза на 269,61% от действителната стойност.
Възстановяването е икономически нецелесъобразно. Налице е „тотална щета“.
Средната пазарна цена на мотоциклет „Сузуки GSX R1000“ ДК № *********
към датата на събитието е в размер на 6 936лв.. Запазените части са не повече
от 20%. В стойностно изражение- 1 387лв.
-Към момента на възникване на опасността водачът на мотоциклет
„Сузуки GSX R1000“ ДК № ********* не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, тъй като разстоянието на опасната зона за
спиране е по голяма от разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от
мястото на удара.
-Няма данни за пътни знаци и маркировки, ограничаващи скоростта на
движение на превозните средства. Максимално разрешената скорост на
движение в населени места е 50km/h.
- Няма данни за действия от водачите за промяна на скоростта на
движение преди настъпване на удара. Към момента на удара и преди
настъпване на произшествието скоростта на движение на мотоциклет „Сузуки
GSX R1000“ ДК № ********* е била 50km/h. Водачът на лек автомобил
„Шевролет Нубира” ДК № ********* е потеглил от състояние на покой равно
ускорително и към момента на удара е достигнал скорост 4,9m/s 17,63km/h.
-От техническа гледна точка водачът на мотоциклет „Сузуки GSX
5
R1000“ДК № ********* се е движил по път с предимство и на кръстовището е
преминал в права посока.
-От техническа гледна точка, причината за настъпване на
произшествието, е навлизане на лек автомобил „Шевролет Нубира” ДК №
********* в траекторията на движение на мотоциклет „Сузуки GSX R1000“
ДК№ *********;
-По делото няма данни за възстановяване на мотоциклет„Сузуки GSX
R1000“ ДК № *********. Няма данни за годишен технически преглед. Без
годишен технически преглед мотоциклет „Сузуки GSX R1000“ДК №
********* не следва да се движи по пътната мрежа. В състоянието след
произшествието мотоциклет „Сузуки GSX RI000“ ДК № ********* не е
възможно да премине годишен технически преглед.
Приета е съдебно-медицинска експертиза със следните заключения:
-В резултат от процесното ПТП ищецът получил счупване на дясна
бедрена кост в горната й част/субтрохантерна фрактура/. Медикобиологичния
характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник, за срок, повече от 30 дни.
- Последиците от тази травма, са преодолени чрез извършване на
оперативна интервенция, изразяваща се с открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. След
наместване на счупването, фрагментите са фиксирани с интрамедуларен къс
бедрен пирон, застопорен в двата му края с винтове.
-При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода
на възстановяване при такъв вид увреждане и проведено лечение е около 6-8
месеца;
- Обикновено оперираният крайник, не се натоварва, за срок от около 2
месеца. След контролна рентгенова снимка, се започва рехабилитация с
постепенно натоварване на крайника.
-Не е извършен личен преглед на ищеца. Металната остеосинтеза от
такъв тип, се премахва по две причини- медицинска- възпаление, алергия и
др. и по желание на пациента. По принцип тази метална остеосинтеза не се
премахва, но оперативно отстраняване на металната остеосинтеза,
възстановителния период е около 30 дни.
6
- При ищеца има три оперативни белега, разположени един под друг по
външната страна на дясно бедро. Оперативен белег в областта на
тазобедрената става с надлъж ход и дължина около 7см. от входното отвърстие
на интрамеларния пирон. Под него са разположени един под друг два
надлъжни белега с дължини по 2 см от входните отвърстия на
застопоряващите винтове.
- Приложените по делото фактури се установи, че са направени разходи
по двете фактури, са във връзка с проведеното лечение на ищеца. От
представените касови фонове, разходите по тях на стойност 2.91лв, 7.59лв. и
2.62лв. са във връзка с проведеното лечение на ищеца от полученото
увреждане при цроцесното ПТП. На останалите 3 касови бона, не е отбелязано
името на закупените лекарства.
-Приложените документи по делото за направени разходи във връзка с
лечението, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и
механизма на същото;
-Описаното увреждане, би могло да се получи и при използването на
специално предпазно облекло.
-По делото няма данни за закупуване на предписаните в епикризата
медикаменти.
- В приложените амбулаторни листове на ищеца е назначавана
рехабилитация. Няма приложен документ за проведена такава;
-В приложените документи по делото, няма данни за предходни или
придружаващи заболявания, които биха могли да повлияят върху
продължителността и начина на протичане на възстановителния процес при
ищеца
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Я.а,
съпруга на ищеца, която дава показания, че видяла съпруга си почти веднага
след ПТП да лежи на земята и покрай него имало хора. Моторът му бил
разпилян, всички пластмасови части били по шосето. Винаги карал облечен в
яке с налакътници, на гърба с протектор, с панталон, с наколенки, каска,
ръкавици. От доста години има книжка и кара мотор. Повече от 10 години.
След идването на линейката се опитали да го преобърнат и качат, но се
оплакал, че го боли десния крак и те извадили носилка и го качили. Според
7
свидетелката веднага му сложили морфин, защото се оплакал, че го боли.
Съпругът й бил една седмица в болница, където му направили операция, а
след като го изписали от болницата бил на постелен режим. Лекарят му
забранил да стъпва цял месец на крака. Свидетелката го обслужвала по това
време. След един месец се придвижвал с две патерици около 3-4 месеца. На
лицето му личало, че го боли много и постоянно. Емоционално и психически
не бил същия човек, тъй като от човек, който е жизнен и не обича да стои на
едно място, бил прикован на легло, което е травмиращо за него и за
семейството му. Синът им помагал след училище, като най-трудното било
ходенето до тоалетна. Наложило се да връзват едни колани за тръбите в
банята,за да може той да се придържа на тях и да да се спусне към тоалетната
чиния. Взели му от приятели една допълнителна подложка, която е за хора със
сменени стави, за да увеличат нивото, а и кракът трябвало да стои опънат, а
нямало достатъчно място в банята. Кракът му бил изпънат напред, не можел
да го сгъва, защото имал голям оток в коляното, тъй като там пробили под
коляното костта с едни железа и с тежести го изтегляли, за да може костта да
се върне обратно. С патериците бил още 3-4 месеца. Първоначално се движел
с две патерици, а след това, може би на втория месец, след контролен преглед
за снимка, лекарят казал да махне едната патерица, което го затруднило, тъй
като бил отслабнал и нямал сила. Трудно било да се държи на самите
патерици, защото това изисквало постоянно усилие. Личният лекар им дал
направление за рехабилитация, с което в 24 Поликлиника провел такова
лечение 4- 5 месеца след операцията. След рехабилитацията и към момента се
оплаква, че го боли крака. Първоначално го болял повече, когато ходи по-
дълго. Правели кратки разходки, но ходели много бавно и той се оплаквал, че
го боли. Кракът му много дълго бил отекъл. Не може да лежи все още на
дясната страна. Казва, че усеща сякаш си лежи върху пирона. Не планира
друга операция, защото казали, че пиронът щял да си остане така до живот.
Той се занимава с монтиране на дограма и ходят по големи обекти. Травмата
му пречи на работата, защото е свързана с качване. Той постоянно се качва на
скеле, качва стълби или сваля тежки предмети, което е свързано с ходене и
често пъти натоварва повече другия крак и кръста си, и се оплака че го боли.
Маже се с разни неща, пие обезболяващи. Към момента все още не може да си
движи крака нормално. Не може да го сгъне на такова положение, както е
можел преди. Стои прав, но дали може да го разгъне напред, свидетлката не
8
знае. Според нея вече в походката почти не се забелязв травмата, тъъй като
преди това ходел клатушкайки се.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Шевролет Нубира” ДК № *********.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на
ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и констативния
протокол, съставен от длъжностно лице на МВР. При преценка
доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема предвид
съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по
т.д.№768/2009г. ТК , в което е прието, че неоспореният в процеса констативен
протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален
документ, който се ползва не само с формална, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с
уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма
и с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е
приет механизъм на настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения в
констативния протокол, като вещото лице приема, че причините за настъпване
на ПТП са изцяло от субективен характер и няма данни за технически
причини. Според вещото лице от техническа гледна точка водачът на
мотоциклета се е движил по път с предимство и на кръстовището е преминал
в права посока, като причината за настъпване на произшествието е навлизане
на лек автомобил „Шевролет Нубира” ДК № ********* в траекторията на
движение на мотоциклета. Направено е заключение, че водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара.
9
Поради това следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на
водача на „Шевролет Нубира” ДК № *********, който е нарушил чл. 50, ал.1
от ЗДвП, според който на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача
на л.а. „Шевролет Нубира” ДК № ********* за настъпване на
произшествието, при което е пострадал ищеца, поради което е установена
пасивната материално-правна легитимация на ответника за плащане на
обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза се основава на анализ на събраните по делото писмени
доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като
обективна и обоснована. От същата се установява, че в резултат от ПТП
ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост в горната й
част/субтрохантерна фрактура/ с медикобиологичен характер на увреждането
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от
30 дни. Последиците от тази травма, са преодолени чрез извършване на
оперативна интервенция, изразяваща се с открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с пирон и винтове. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид
увреждане и проведено лечение е около 6-8 месеца; Обикновено оперираният
крайник, не се натоварва, за срок от около 2 месеца. След контролна
рентгенова снимка, се започва рехабилитация с постепенно натоварване на
крайника.
При изготвяне на заключението не е извършен личен преглед на ищеца,
но е направен извод, че същият има три оперативни белега, разположени един
под друг по външната страна на дясно бедро, както и поставената
остеосинтеза се премахва само при определни медицински показания, ако
10
същите не са налице не се премахва.
Показанията на свидетелката Я.а, съпруга на ищцата, следва да бъдат
преценявани по реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират, тъй като
съответстват на останалите доказателства по делото и са логични и житейски
обосновани. От същите се установява, че след настъпване на събитието
ищецът е постъпил в болница, където му направили операция на крака. След
изписването бил на постелен режим за един месец, след което започнал да се
придвижва с две патерици около 3-4 месеца. След това е проведена
рехабилитация за период от около 4-5 месеца след операцията. Следователно
при ищеца се установява период на възстановяване в продължение на
посочения от вещото лице период от 6-8 месеца. През този период ищецът
изпитвал болки, невъзможност да води обичаен начин на живот, ограничване
възможностите за движение, трудова дейност, елементарна грижа за
собствените нужди, невъзможност за социални контакти, спорт, придвижване.
Логично и житейски оправдано е настъпването на емоционални и
психически промени, свързани с изпитваната болка продъжително време,
невъзможност за придвижване и необходимост да се възстанови нормалната
функция на травмирания крайник и възможността на ищеца да се движи
нормално. Без съмнение това се е отразило негативно на емоционалното му
състояние. Следва да се кредитират показанията на свидетелката за това, че
травмата и последиците от нея са се отразили на възможността ищецът да
продължи трудовата си дейност, свързана с монтаж на дограми, както и че при
работата си натоварва повече другия крак и кръста си, от което се оплаква, че
изпитва болка.
Следва да се вземе предвид и наличието на остатъчни последици, които
се изразяват в наличието на три оперативни белега, разположени един под
друг по външната страна на дясно бедро, както и поставените пирони ще
останат в тялото му до края на живота, освен ако не са налице медицински
показания за тяхното премахване, което е свързано с провеждане на
оперативна интервенция.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
11
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и
последиците от него, посочени по-горе, продължителността на
възстановителния процес и обстоятелството, че при ищеца са налице
остатъчни явления като три белега и винтове, които не са извадени и подлежат
на изваждане само при определни медицински показания. Следва да се вземат
предвид и последиците за психиката на ищеца, довели до отчуждаване и
емоционална нестабилност.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в
размер на 55 000,00лева, от което следва да се приспадне платеното
обезщетение в размер на 13,742,16 лева, като искът следва да се уважи за
сумата от 41 257, 84лева и да се отхвърли до пълния предявен размер от
43 828,00лева.
Направено е възражение за съпричиняване при преценка
основателността на което следва да се вземе предвид задължителната
практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
12
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за
движение по пътищата. В настоящото производство не се установява
противоправно поведение на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на
ПТП, тъй като според вещото лице същият се е движел направо по път с
предимство и със скорост, съобразена с разрешената.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 7000,00лева, представляваща доплащане до пълната сума от
7877,00лева за тотална щета на мотоциклета, по който съдът приема следното:
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат
от процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения му мотоциклет. От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че действителната стойност на
мотоциклет „Сузуки GSX R1000“ ДК№ *********, към датата на събитието,
възлиза на 6 936лв. Стойността за възстановяване възлиза на 269,61% от
действителната стойност. Възстановяването е икономически нецелесъобразно,
поради което е направен извод за тотална щета. Според вещото лице средната
13
пазарна цена на мотоциклета към датата на събитието е в размер на 6 936лв, а
запазените части са не повече от 20%., което в стойностно изражение е 1
387лв, от което следва, че стойността на увредения мотоциклет при условията
на тотална щета след приспадане на запазените части е в размер на
5549.00лева, от която следва да се извади доброволно платената сума от
877,38лева, след което остава сума 4641,62лева, за която искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 7000,00лева.
При произнасяне по претенцията за присъждане на лихва за забава
съдът следва да вземе предвид приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.
д. № 2466/2018 г., Т. К., І т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК,
като в него е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на
застрахователно обезщетение до ответното дружество на 12.11.2023г., поради
което следва да се приеме, че дължи лихва за забава върху присъденото
обезщетение от посочената дата, но с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес следва да се присъди лихва за забава от посочената в
исковата молба дата до окончателното му плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част
от исковете, 1835,97 държавна такса, 580,00лева възнаграждения за вещи лица
и свидетел и 2600лева адвокатско възмнагарждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на отвтеника разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказатеслвта за
напарвени разноски в размер на 500,00лева, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултскоио възнаграждение, което съдът определя на 450, 00лева
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ, от
които следва да се присъдят 105,55лева.
Воден от гореизложеното, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* да
заплати на Е. Д. Я. с ЕГН ********** на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 41 257,84лева, представляваща доплащане до размера от 55
000лева, ведно със законната лихва от 23.11.2023г. до окончателното плащане,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4641,62лева, представляваща
действителната стойност на мотоциклет марка „Сузуки" с peг. № *********,
ведно със законната лихва от 28.11.23г. до датата на плащането, както и на
оснвоание чл.78, ал1 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете в рамвер на 5015,97лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
от 41 257, 84лева до пълния предявен размер от 43828,00лева, както и за
заплащане обезщетение за имуществени вреди за разликата от 4641,62лева
до пълния предявен размер от 7000,00лева
ОСЪЖДА Е. Д. Я. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Далл Богг:
Живот и Здраве” АД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на
105,55лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15