№ 958
гр. Бургас, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120203755 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на И. М. М. с ЕГН: **********, чрез адв.
И. И. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 25-0769-001871/31.07.2025г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
липса на извършено нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. И., който моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орга, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката, НП е било връчено на 09.10.2025 г., а
жалбата е депозирана на 16.10.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.04.2025 г., около 10:00 часа, автомобилът на жалбоподателя М.- „Ауди КУ5“ с
рег. № *, бил паркиран в гр. Бургас, на *. Жалбоподателят решил да използва автомобила си,
като тръгне в посока ул. „*“. Предприемайки маневра излизане от реда на паркираните
автомобили със завой наляво, се ударил в крайпътно съоръжение противопожарен кран
(хидрант).
Жалбоподателят сигнализирал органите на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
1
Бургас, като на място пристигнал св. М. А. М.. За констатираното съставил на М. АУАН с
бл. № 3860580 за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбподателя, който по-късно подал писмено възражение.
Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът обаче намира, че не се установява извършване на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция, движение на заден ход или
нарушение по ал. 1, както и при нарушение на чл. 20, ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
АНО е препратил към чл. 179, ал. 1, т. 5 съгласно която се наказва водач, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
При съпоставката на всички разпоредби е видно, че поведението на жалбоподателя-
излизане от реда на паркирани МПС, при което е настъпило съприкосновение с неподвижен
предмет отстрани, не попада в нито една от хипотезите на чл. 179 от ЗДвП. Показателно за
това е и че АНО не е записал изрично за коя от хипотезите на ал. 1, т. 5 става въпрос, тъй
като всъщност нито една от тях не е налице.
Не е налице и неизпълнение на задължение по чл. 25, ал. 1 от закона, тъй като тя
вменява задължение за съобразяване с останалите участници в движението, каквито в случая
няма.
Поради това и не се установява да е осъществен състава на описаното в НП
нарушение. Евентуално би могло да се твърди, че се касае за нарушение на общото
задължение, регламентирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който всеки участник в
2
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. В случай на нарушение на тази разпоредба се явява приложима общата
санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, която към момента на извършване на деянието е
предвиждала наказание глоба в размер на 20 лева.
Съставът обаче счита, че не се доказва и извършване на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1,
тъй като не се установява по безспорен начин причиняването на имуществени вреди. Следва
да се отбележи, че вредите могат да бъдат причинени не само на участници в движението,
но и на други субекти, стига това да е станало при управление на МПС. В конкретния
случай в НП се твърди да са причинени щети по пожарен кран, в който жалбоподателят се е
ударил, като макар да не е посочено чия собственост е той, е ясно, че собственик не е
жалбоподателят. По делото обаче не се събраха доказателства, че действително са
причинени щети по пожарния кран. В показанията си актосъставителят сочи, че имало
„обелено“ по хидранта, като жалбоподателят твърдял, че това са стари щети. Също така,
актосъставителят заяви, че е казал на жалбоподателя, че дори и „това“ (очевидно се визира
обеленото) да не е от него, можело под земята да има щета. Накрая бе казано, че не е
направено налагане на автомобила и хидранта. От приложените по делото снимки пък по
никакъв начин не може да се установи какво е състоянието на пожарния кран.
От всичко изложено, не може да се заключи по несъмнен начин, че действително са
били причинени някакви щети по хидранта. Вярно е, че след като е имало контакт, е
вероятно да има щети, но това обстоятелство подлежи на доказване по несъмнен начин в
администативнонаказателното производство по аргумент от разпоредбата на чл. 304 от
НПК, която предвижда, че присъдата (в случая налагането на санкция с НП) не може да
почива на предположения. Допълнителен аргумент в подкрепа на това, че е възможно по
самия пожарен кран да няма щети, е характерът на щетата по автомобила на жалбоподателя.
От снимковия материал е видно, че предната лява врата е буквално разрязана в мястото на
контакта. Тази щета навежда на извод, че контактът с хидранта е станал в негова изпъкнала
част с малка повърхност, която е в състояние да пробие вратата, при което е трудно може да
се приеме, че може да има някакво обелване на боята по крана. Що се отнася до заявеното от
актосъставителя, че можело да има щети в подземната част на хидранта, то това изцяло
почива на предположения, като въпросът очевидно не е изследван от АНО.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин, че
жалбоподателят е причинил имуществени вреди на други субекти при управлението на
собственото си МПС, поради което е неговото поведение е обективно несъставомерно.
С оглед всичко изложено, обжалваното НП следва да се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-001871/31.07.2025г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на И. М. М. с ЕГН:
********** за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП
е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4