Р Е Ш Е Н И Е
23.08.2019 год.
Номер
70 Година 2019 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен
съд четвърти
състав
На 01 (първи) март Година 2019
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АНД
номер 339 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „******“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.П.Д. –
управител срещу НП №27-0000611/17.08.2018 г. издадено от директора на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.
В обстоятелствената част на
жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения
и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, че
нарушението не е извършено.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от редовно упълномощен защитник – адв.
К.К. от БАК, който поддържа жалбата и сочи писмени и гласни
доказателствени средства. В писмената защита
пълномощника доразвива защитната теза изложена в жалбата и поддържана в съдебнозаседание.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна – “Инспекция по труда” гр.Шумен счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде
потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: на 19.06.2018 г. при извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в обект стопанисван от жалбоподателя, находящ
се в с.***, общ.***, обл.Шумен, служителите на Д“ИТ“,
гр.Шумен-св.Г.П., М.М. и Г.Г.,
установили, че при осъществяване на дейността си, работодателя „*****“, гр.****
не е изпълнил задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а именно-допуснал в действие работно оборудване-гумено-транспортна
лента, която не отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд. Движещите се части на същата не били обезопасени с предпазни прегради,
които да осуетяват достъпа на работници до опасните зони, както и не била
снабдена с устройство, спиращо движението й при попадане в опасните зони на
предмет или човек. В следствие на това е настъпила трудова злополука с
работника Й.В.Й., който е попаднал върху движещата се част от лентата/гумено-лентов
транспортьор-хоризонтално-вертикален, при което е получил притискане на гръдния
кош и крайниците и е последвала смъртта му. За установеното
нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд на
жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение по чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ вр. с чл. 186, ал.1 от
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите Г.П., М.М. и
Г.Г., които са последователни логични, подкрепят се от
събраните по делото доказателства и няма индиция за
тяхната заинтересованост от изхода на делото.
Показанията на свидетеля И.П., в частта им, в
която твърди че транспортната лента за негасена вар/гумено-лентов транспортьор-хоризонтално-вертикален/
е обезопасена и че служителите на ДИТ-Шумен са напуснали местопроизшествието,
преди да е преместен трупа на пострадалия от лентата, не се подкрепят от
събраните доказателства, поради което в тази им част съдът не ги кредитира. Освен
това съдът намира показанията на свидетеля в некредитираната им част за заинтересовани от изхода на делото,
поради обстоятелствата че св.П. е служител на работодателя-жалбоподател и е
подписал документа за въвеждане в експлоатация на работното оборудване – гумено-транспортна
лента за негасена вар/ гумено-лентов
транспортьор-хоризонтално-вертикален.
При така
установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок. Ето защо, същата е
допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последното.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени от
компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2
от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Правната норма посочва общо
признаците на състава на административното нарушение, разпоредбите на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Настоящият
състав приема, че при издаването
на НП административно наказващият орган не е нарушил императивната
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да
има пълно описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. Изискването на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се
преценява с оглед на това дали
са изложени фактически твърдения за осъществени елементи от състава
на административната норма, която според
административнонаказващия орган
е нарушена от санкционираното лице.
На
жалбоподателя е вменено административно нарушение съгласно нормата на чл.
8, ал.1 от ЗЗБУТ, според която работното оборудване трябва да е подходящо
за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на
работещите, които правила са доразвити с разпоредбата на чл.
186, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване съгласно която "движещите части на
работното оборудване, които създават риск от злополуки, се ограждат с предпазни
устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства,
спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или
предмети". По делото се установи, че на процесното
работно оборудване гумено-лентов транспортьор-хоризонтално-вертикален са
поставени странични прегради от дърво на местото, където се изсипва от силоза
негасената вар върху транспортната лента, което по-скоро предпазва от
разпиляване суровината, а не препятства достъпа на работници до движещите се
части на съоръжението. Изклюващото устройство на
лентата е ръчно и няма механизъм автоматично да спира движението й при попадане
в опасните зони на предмет или човек. При избора на възможност за
обезопасяването на движещите се части, следва да се предвиди такова, което да
гарантира премахване на възможността за настъпване на трудови злополуки, която
преценка в случая не е направена от страна на санкционираното дружество в
качеството му на работодател по смисъла на § 1,
т.2 от ДР на ЗЗБУТ, тъй като в този случай очевидно не е била премахната
възможността за достъп до движещите части на транспортната лента за негасена
вар/гумено-лентов транспортьор-хоризонтално-вертикален“, част от работното
оборудване, каквото предписание е било вече дадено в изготвената оценка на
риска от ****ЕООД, гр.***. Това е станало причина и за трудовата злополука със
смъртен резултат, по който повод е извършена проверката и съответно установено
нарушението. Неизпълнението от страна на
дружеството на предписанията съдържащи се в разпоредбата на чл.
186, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и чл.
8, ал.1 от ЗЗБУТ за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд
– обезопасяване на транспортната лента е в пряка причинна връзка с настъпилата
смърт на работника и което представлява противоправно
бездействие, осъществяващо от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.
413, ал.2 от КТ.
Съгласно §1 т.1 от
ЗЗБУТ "Здравословни и безопасни
условия на труд" са такива
условия на труд, които не
водят до професионални заболявания и злополуки при работа
и създават предпоставка за пълно физическо,
психическо и социално благополучие на работещите лица. В настоящият случай именно посочените в приетата от съда
фактическа обстановка условия са довели
до злополука. Работодателят не е осигурил
ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето
и по безопасен начин.
В обжалваното НП са изяснени по несъмнен начин: кой е проверяваният обект, видът на извършваната
дейност, както и връзката между елементите от състава
на съответната правна норма, които
се визират в акта и в наказателното постановление, че са нарушени, субектът
на нарушението и конкретните негови действия, водещи до нарушението. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, която вменява
отговорност за работодателя при неизпълнение на задължение за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, в което
задължение попада и осигуряване на достатъчно осветление и съответно контрол,
в случай не осветлението не е достатъчно да прекрати работата. В чл. 413, ал.
2 КТ е посочена административно-наказателната
отговорност, която се носи от
работодателя и от виновните длъжностни лица, при неизпълнението
на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като
същата разграничава отговорността, която се носи от
работодателя, от тази на длъжностните
лица.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав
приема за безспорно
установено, че жалбоподателя има качеството на
"работодател" и е годен
субект на задълженията по ЗЗБУТ. Разпоредбата на §1 т.2 от
ЗЗБУТ дава
определение на понятието "Работодател"
- посоченото
в § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда,
а именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние
и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател, както и всеки, който възлага работа
и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
В §1 т.2а от ЗЗБУТ за
„Работещ“ се приема всяко лице,
което е наето от работодател, както и лице, което
работи за себе си, включително
обучаващите се или стажантите - за времето на
обучение, стаж и практика. Безспорно е установено, че пострадалото
лице при трудова злополука е работник на жалбоподателя.
Извършена е преценка от административнонаказващият
орган относно наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, която
настоящият състав възприема като намира, че извършеното административно нарушение
не е “маловажен случай” по смисъла на ЗАНН. На следващо
място следва да се отбележи
че специалният състав по глава
ХІХ, раздел ІІ КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение
ще му бъде
наложено административно наказание. "Маловажните"
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ следва да имат два
основни признака- нарушението да е отстранимо веднага след установяването му и от него
да не са
настъпили вредни последици за работници
и служители- както всъщност и в коментирания казус. При това
в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност
(за разлика от случаите по
чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по
вид административно наказание- парична санкция, но в многократно
по-нисък размер. Това законодателно решение е с оглед спецификата на регулираните от трудовото право правоотношения и в частност правата и задълженията на работодателите, по осигуряване безопасност и здраве при престиране на работна сила
от работниците- в посочения смисъл е и константната практика на ВАС, обективирана и в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав счита че след
като жалбоподателя не е отстранил
нарушението непосредствено след извършването му и има
данни за настъпили вредни последици – трудова
злополука не е приложим
привилигирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Наложеното
наказание жалбоподателя е в рамките на
предвиденото за конкретното нарушение в чл.413,
ал.2 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция
административно-наказващият орган не е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в малко над минималния
предвиден размер. Предвид въвеждането в експлоатация на работно оборудване,
което е поръчано от работодателя и което не отговаря на здравословните и
безопасни условия на труд, неизпълнение на предписанията на Службата по трудова
медицина именно за това оборудване и разчитането единствено на поведението на
работниците по време на работа със същото оборудване за недопускане на трудова
злополука и увреждане на живота и здравето им, допускане на смърт въз основа на
трудова злополука, която е пряка причинна връзка с необезопасената транспортна
лента са отегчаващи отговорността на
нарушителя обстоятелства, които не са взети предвид при определяне на
наказанието от административнонаказващия орган. Съдът
не разполага с правомощия да определи по-висок размер на наказанието, с оглед
на което прие, че преценката на административно-наказващият орган е
справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че процесното наказателно постановление №27-000175/13.01.2017
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №27-0000611/17.08.2018 г. издадено от директора на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен, с което на „******“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.П.Д. – управител, за
нарушение по чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ вр.
с чл. 186, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване
на работното оборудване и на
основание чл.413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: