РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. К., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20245320200224 по описа за 2024 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №44 от 25.04.2024 г. на Директора на
Дирекция „***************“, на Т. И. Д. с ЕГН ********** от гр. К., обл. П.,
ул. „***************, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗЗТ е
наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Д. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно
и незаконосъобразно, като твърди, че фургона е поставен в частен имот и, че
деянието представлява маловажен случай.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се и
представлява.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв. А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
1
поради което пледира същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели И. Н., като
актосъставител и П. Х., като свидетел по акта и очевидец на нарушението,
както и приобщените писмени доказателства - Констативен протокол №
**********/28.12.2023г., Докладна записка от И. Н.- ст. инспектор отдел КО,
покана за съставяне на АУАН и известие за доставяне от 25.01.2024г.; АУАН №
00225021/12.02.2024 г., Наказателно постановление №44/25.04.2024 г.,
товарителница, заверена схема на местонарушението, трудов договор №
134/19.03.2024г., сключен между Ю.П. - Министър на околната среда и водите
Г.Б.К. - Директор на ***************; Заповед №РД- 552/01.08.2023 г. на
Министъра на околната среда и водите; длъжностна характеристика на
актосъставителя И. С. Н. - гл. инспектор в отдел “Контрол и охрана” в
***************; поименен график за работа на служителите от
***************, докладна записка, Заповед № РД-559/01.08.2023 г. на
Министъра на околната среда и водите; Заповед №РД-506/29.12.1998 г.,
изменена със Заповед №РД-75/03.02.2006 г. на Министъра на околната среда и
водите, съдът намери за установено следното:
След обяд на 28.12.2023г., служителите на ***************“ - И. Н. и П.
Х., след обход в територията на парка се прибрали в офиса в гр.К. за да
оформят съответната документация. Св. Н. получил телефонно обаждане от Т.
Д., който му казал, че е изкарал мобилен фургон в местността „З.“ в
землището на гр.К. за да наблюдава мечки, при което Н. му отговорил, че ако
фургона е на територията на парка най – вероятно ще последва някаква
санкция, понеже е нарушил режимите и нормите на парка. Д. му казал да си
върши работата и каквото е необходимо да напише. Веднага И. Н. и П. Х.
отишли на посоченото от жалбоподателя място и извършили проверка, при
която установили, че на територията на *********************“, зона
2
“Резервати“, резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък
„************“, местност „З.“ в землището на гр. К., общ. К., обл. П., на
място с GPS координати N 42° 40' 50.6" Е 24° 58' 21.7", е поставен мобилен
фургон с размери: дължина 3 метра, ширина 2 метра и височина 2,5м, състоящ
се от метална конструкция с дървена обшивка, монтиран върху едноосен
колесар с метален теглич. Нямало никой при фургона. Н. и Х. съставили
констативен протокол и там на място взели всички необходими данни,
включително и координати със служебен GPS. Въпреки, че е резерват, св. Н.
проверил в Дирекция *************** дали Д. има разрешение да постави
фургона на това място, но нямало издадено такова. Н. съставил докладна
записка за обаждането от Д. и заявеното от него относно фургона.
Тъй като поставянето на фургон нарушавало режима на защитената
територия, определен в чл.17 ал.1 от ЗЗТ, а именно нарушавал забраната за
извършване на всякакви дейности в резерватите, св. Н. -старши инспектор в
*************** съставил процесния АУАН, с който приел, че Д. е
осъществил нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, тъй като в периода между
27.12.2023г. до 28.12.2023г., в защитена територия - територията на
***************“ (***************)“, зона “Резервати“, резерват „Д.“,
Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.“, местност „З.“ в землището
на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42° 40' 50.6" Е 24° 58'
21.7" е поставил мобилен фургон с размери: дължина 3 метра, ширина 2 метра
и височина 2,5м, състоящ се от метална конструкция с дървена обшивка,
монтиран върху едноосен колесар с метален теглич, в нарушение на режима на
защитената територия определен в чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии (ЗЗТ), а именно в нарушение на забраната за извършване на
всякакви дейности в резерватите.
Така съставения АУАН жалбоподателят Д. подписал, като вписал
възражения, че не е съгласен с констатациите.
Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице
издало на 25.04.2024 г. атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на Д. било наложено на
основание чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ административно наказание - глоба
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.
3
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
30.04.2024г., а жалбата срещу него, депозирана на 13.05.2024г., т.е. в срок.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на
наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да
налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на
събраните в административно-наказателното производство доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като
след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на
нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното от
жалбоподателя.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗТ „В резерватите се забраняват всякакви
дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел;
преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна
цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел
или за възстановяването им на други места в количества, начини и време,
изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни
мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и
каламитети“.
Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички
елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова
разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1, т.1,
предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена
територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за
обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелите И. Н. и П. Х., както и писмените такива, приобщени по делото,
съдът ползва при постановяване на решението си. Намира гласните
доказателства за безпристрастно депозирани, обективни и безпротиворечиви,
явяващи се с пряко значение за обстоятелствата от предмета на доказване по
делото. Писмените доказателства са събрани по реда и в изискуемата от
закона форма, като същите се явяват в пряка връзка с обстоятелствата от
предмета на делото.
4
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира за
доказано, че жалбоподателят Д. е автор на вмененото му във вина нарушение
на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. По делото е безспорно доказано, че е поставен фургон в
нарушение на забраната на чл.17 ал.1 от ЗЗТ и именно Т. И. Д. го поставил там
в периода между 27.12.2023г. до 28.12.2023г., тъй като до след обяд на
27.12.2023г. не е имало фургон на това място, а е установен такъв на
28.12.2023г., като фургона се намирал на територията на резерват „Д.“, видно
от показанията на св.Н. и Х..
Изложените обстоятелства по нарушението не се и оспорват от
жалбоподателя, напротив, пред служителите на *************** – Х. и Н., Д.
не е оспорил, че той е поставил фургона, но възразил, че мястото не е в
***************, а в частен имот ползван от него.
Що се отнася до мястото на извършване на нарушението, съдът намира,
че доказателствата, събрани по делото категорично установяват същото да е в
резерват „Д.“, част от територията на ***************. В тази насока са
категоричните показания на свидетелите Х. и Н., които безпротиворечиво
установяват посоченото обстоятелство. Двамата са очевидци на нарушението,
дългогодишни служители на ***************, отговарящи именно за този
район и установяват, че мястото на поставяне на процесния фургон се намира
в границите на резерват „Д.“, която е била маркирана ясно на терен, като е
имало поставени метални колове и табели с надписи. Така установеното
фактическо положение е необорено по делото. Съгласно посочените
доказателства, необорени от други такива, описаните в АУАН и процесното
наказателно постановление GPS координати, установяващи
местонарушението, макар и незадължителен елемент от съдържанието му, се
намират на територията на резерват „Д.“, част от територията на
***************, което е видно и от приложената схема на
местонарушението. Но дори и да се приеме, че имота е частен, то след като
същият попада в територията на ***************, служителите му са
компетентни да извършват проверки и при констатирани нарушения да
предприемат съответните мерки по ЗЗТ. Това е така, тъй като не се твърди, а и
доказва, че мястото на което е бил поставен фургона е имот, който е изключен
от територията на националния парк при прекатегоризирането му през 1999г.
Всъщност, дори и поземлените имоти като земеделска земя могат да бъдат
5
част от защитената територия съгласно чл.5, т.2, във вр. с чл.6, ал.1 и § 1, т. 1
от ДР на ЗЗТ, които изрично допускат включване на земеделски земи в
защитените територии, а съгласно чл.11 от ЗЗТ - Собствениците и
ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни
да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за
обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Именно за това
според съда е ирелевантно дали Д. е имал разрешение за поставяне на фургона
от общ.К., след като поставянето му на това място е забранено със закон.
При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е
приложил разпоредба на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание
глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание над средния предвиден
размер, а именно глоба в размер на 3000 лв. Съдът намира, че така
определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на
нарушението и с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото съответства на
обществената опасност на нарушението, тъй като поставения фургон е на
територията на резерват, където са забранени абсолютно всякакви дейности,
освен изрично изброените в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, като поставянето на фургон не
е сред тях, тъй като уврежда природните ресурси и равновесието на
екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на защитените
територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като
специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието
на културата и науката и за благополучието на обществото. С оглед
постигането на тази цел, в алинея втора на чл.2 от ЗЗТ е установен принципът
за предимство на опазването на природата в защитените територии пред други
дейности в тях. Видно е и, че жалбоподателят многократно е наказван за
нарушения на ЗЗТ. Изброените обстоятелства обуславят по-висока от
обичайната за този вид нарушения обществена опасност, поради което и
наложеното наказание в размер на 3000 лв. се явява съобразено с изискванията
на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
По тези причини деянието не е и маловажно.
При този изход на спора, право да получи направените разноски има
въззиваемата страна, като видно от представените по делото доказателства те
са в размер на 480.00 лв. с ДДС и липсва възражение срещу тази сума.
6
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 44 от 25.04.2024 г. на
Директора на Дирекция „***************“, с което на Т. И. Д., ЕГН
********** от гр.К., общ.К., обл.П., ул. „***************, на основание
чл.81, ал.1, т.1, предлож. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание -
глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.
2. ОСЪЖДА Т. И. Д., ЕГН ********** от гр.К., общ.К., обл.П., ул.
„*************** да заплати на Дирекция „***************“, със седалище
и адрес на управление гр. Г., ул. „***************, БУЛСТАТ
*************** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд-
П.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7