Решение по дело №1586/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 571
Дата: 27 септември 2019 г. (в сила от 26 октомври 2019 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220201586
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

27,09,19Г

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:                                                                       

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1586/19.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Е.Б., ЕГН **********,*** чрез адв. К.У. против Наказателно постановление № 19-1006-001963 /11.06.2019г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик,  с което на жалбоподателя са наложени на основание  чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП  са наложени - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна неизправност на двата административни акта.

В съдебно заседание  жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

 Лек автомобил ФИАТ ПУНТО с  peг.№ ***** бил собственост на Б.Б.И..

С договор за продажба (л.24 по делото) 4412/30,10,18г. на нот. 615 ( Силвия Хаджиева същият бил продаден на жалбоподателя. В сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Пазарджик постъпила информация за сключването на този договор, от когато тече месечния срок за регистрация на автомобила на името на новия собственик ( чл. 3, ал.4 от Наредба І-45/2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства  .

 В рамките на този срок не били предприети действия за пререгистрация на автомобила, поради което на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП автомобилът бил служебно дерегистриран на 04,01,19., за което собственикът не бил уведомен (л. 24).

На  30,01,19 г., в 11,04 часа, в гр.Пазарджик и докато управлявал автомобила на ул.“Пловдивска“, жалбоподателят бил спрян за проверка от св. К.. При извършената документална проверка полицейският служител установил служебно прекратена регистрация и поради това съставил против жалбоподателя процесния акт за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. 

Актът бил надлежно предявен, подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.

Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

Напълно основателно се претендира процесуална неизправност на последното и констативния акт въз основа на който е издадено. Актът и НП, се твърди, съдържали неясно описание на нарушението предвид посочената норма на чл. 145, ал.15 от ЗДвП и отразеното обстоятелство за дерегистрация. Твърденията, тъй като нормата е неправилно посочена - чл. 145, ал.15 ЗДвП вместо действителното основание за пререгистрация в случая - чл. 143, ал.15 от ЗДвП, са верни - чл. 145 въобще не съдържа посочената ал.15. Това обаче не влече претендираните последици. дори и да е посочена неправилно нормата, фактът на дерегистрацията от конкретно посочена дата е словесно отразен. С това и изискването за пълно, ясно и точно отразяване на обстоятелствата по извършване на нарушението е  изпълнено, и е гарантирано правото на защита по изложените релевантни за възприетото нарушение факти.

При служебната проверка досежно редовността в процедурите, касаещи акта и НП и тяхното съдържание не се откриха нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на тези актове.

За разлика от доводите против процесуалната законосъобразност,  възраженията за материално-правната неизправност на НП са основателни.

Установено е безспорно, че преди датата на процесното управление  и проверка, която е и дата на нарушението, и още на 30,10,18 г. въз основа на договор от същата дата процесният автомобил е придобит от жалбоподателя .  Фактът на придобиване е станал служебно известен на администрацията на СПП при ОД МВР Пазарджик  (л.24) и доколкото в месечен срок от тази дата  ( чл. 3, ал.4 от Наредба І-45/2000) не са били предприети действия от новия собственик да подаде информация за промяна на собствеността и пререгистрира автомобила на свое име, на основание на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП автомобилът бил служебно дерегистриран на 04,01,19г., за което собственикът не бил уведомен (виж писмо на л. 24).

Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който състав наистина е осъществен при управление на нерегистрирано МПС. Няма спор по делото, че управляваното в процесния случай МПС е било регистрирано, но поради неспазване на срока за продаване на данни за промяна на собствеността, е постановена ЗПАМ за служебно прекратяване на регистрацията от 04,01,19г.  С писмото на л. 24 въззиваемата страна признава, че актът, с който е постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, не бил съобщен на собственика. Нещо повече - няма никакви доказателства след като е постановена ЗПАМ - служебно прекратяване на регистрацията, това да е станало известно на собственика на автомобила. И което е най-важно - няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е било известно на жалбоподателя към момента на проверката в процесната дата. Наистина  служебното прекратяване е законова последица от друго нарушение ( неуведомяване за промяна в собствеността) и като такава тя следва да е известна като принудителна мярка във връзка с определено бездействие.  Това, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация не влече след себе си като последица знанието на собственика досежно този факт, доколкото той категорично не знае точно към момент/ коя дата автомобилът вече е дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз основа на конкретен компетентен орган. 

Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението ( дерегистрацията).

Неправилното решение на наказващия орган  в обратния смисъл е погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно санкционен акт. .  

    По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                              

                                               Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-001963 /11.06.2019г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик,  с което на М.Е.Б., ЕГН **********,*** са наложени на основание  чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП  - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                       

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: