Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Силистра, 04 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело
номер 230 по описа за 2019 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „ОЛИМПИЕЦ - 2016” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Силистра, ул. „Кубадин“ № 2, срещу Заповед № 318-ФК / 29.
08.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване и забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания
от жалбоподателя търговски обект – бистро „Олимпиец“, находящ се в гр.
Силистра, ул. „Кубадин“ 2.
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата
отмяна. Твърди се, че издателят му не разполага с компетентност. Посочва се, че
налагането на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС предполага
развило се административнонаказателно производство и издадено наказателно
постановление за същото нарушение, за което е приложена мярката. Тълкувайки
разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС жалбоподателят счита, че липсата на
издадено наказателно постановление преди издаването на заповедта на ПАМ
ограничава правото му на защита. В жалбата се оспорва и факта на неиздаване на
касова бележка Посочено е, че в
заповедта липсват мотиви относно определената продължителност на мярката.
Ответникът по жалбата - началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - не изпраща представител в съдебно
заседание. Подробни възражения срещу основателността на жалбата са развити в
представени по делото писмени бележки. Моли се за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на оспорената заповед, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Жалбоподателят „ОЛИМПИЕЦ – 2016“ ЕООД гр. Силистра стопанисва търговски обект
– бистро „Олимпиец“, находящо се в гр. Силистра, ул. „Кубадин“ 2. На 24. 08.
2019 г. в обекта е извършена проверка от органи по приходите с месторабота ГД "Фискален
контрол", сектор „Мобилни групи“ – гр. Варна. При проверката е съставен
протокол № 0388571 / 24. 08. 2019 г., от който се установява, че в 18. 15 часа
е извършена контролна покупка на 1 бр. Кока-кола, 1 бр. шоколадова торта, 1 бр.
кафе и 1 бр. минерална вода на обща стойност 8.00 лева, заплатени в брой, при
която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в
обекта и работещо фискално устройство. При съпоставка на наличността на парични
средства в касата и отчетените по фискален апарат средства се установява отрицателна
разлика от 105 лева, без да са били регистрирани операции, променящи касовата
наличност. Поради неиздаването на касова бележка за покупката на дружеството е
съставен акт за установяване на административно нарушение - № 0322076 / 16. 09.
2019 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 / 13. 12. 2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
За това нарушение органът по
приходите в условията на обвързана компетентност издава Заповед № 318-ФК / 29.
08.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване и
забрана за достъп за срок от 14 дни до ползвания от дружеството търговски обект.
Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото
производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходи са
посочени органите по приходите, като в
т. 1 е посочено, че такъв е изпълнителният директор на НАП и неговите
заместници. Със Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17. 05. 2018 г., приложена на л. 7 от
делото и цитирана в обжалваната заповед, изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е
предоставил правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"
в дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. С оглед изложеното процесната заповед, като
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, се явява издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока
са неоснователни.
Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са описани фактическите основания,
обуславящи издаването ѝ, доколкото се касае за едно констатирано
бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни
мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна
препраща в оспорената заповед към съставения протокол от проверката, а от друга
подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Ето защо съдът приема, че формата на
оспорения акт позволява ефективна съдебна проверка на неговата материална
законосъобразност. Няма
допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които
да рефлектират върху законосъобразността на постановената заповед.
От приложения по делото протокол за
извършена проверка (л. 8-10) се установява факта, че за извършената контролна
покупка от проверяващите на стойност 8. 00 лева не е била издадена фискална
касова бележка. Тази констатация на проверяващите се потвърждава и от изведената
справка от КЛЕН за отчетените продажби за деня в обекта, в която липсва отбелязване
за такава продажба. В тази връзка твърдението на жалбоподателя, че все още
фактът на неиздаване на касова бележка не е установен, не може да бъде
споделено – налице са достатъчно доказателства, констатиращи неиздаването на
касова бележка. Изрично с Разпореждане № 699 / 15. 10. 2019 г. на жалбоподателя
бяха дадени указания, че в негова тежест е опровергаването на отрицателния
факта, че не е издал касова бележка. Доказателства в тази насока не бяха
представени, поради което предвид коментираните документи фактът на неотчитане
на продажбата се явява установен в процеса.
Нещо повече, от представения по делото дневен финансов отчет и опис на
парите в касата, неоспорени от жалбоподателя, се установява разминаване между
отчетените и налични суми - необоснована разлика, която макар и да е
отрицателна е доказателство за слабости в създадената организация на работа в
нарушение на изискванията на ЗДДС.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Цитираният текст е категоричен, че при неиздаване
на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, органът не е могъл да
преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи, т. е. в този
случай издаването на заповедта за ПАМ от компетентния орган се извършва при
условията на обвързана компетентност. В тази връзка издаването на заповедта за ПАМ
се явява законосъобразно на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че липсата на развило се административнонаказателно производство и издадено
наказателно постановление преди издаването на заповедта на ПАМ води до
незаконосъобразност на същата. Съдебната практика е категорична, че издаването
на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна
санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката
по чл. 186, ал. 1 ЗДДС (в този смисъл Решение № 7472 от 6.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 14765/2017 г., VIII о., Решение № 8186 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13923/2017 г., I о., Решение №
3986 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14990/2018 г., I о. и много други).
Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се
прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции.
Предвид изложеното, съдът приема, че
са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при
издаване на оспорения акт.
При определянето на срока на ПАМ
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Ето
защо съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол е ограничен единствено до спазването
на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта
на закона (в този смисъл Решение №
3986 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14990/2018 г., I о. , Решение № 11465
от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и много други). Налагането
на ПАМ за 14 дни е в границите на законоустановения срок, предвиден в чл. 186 ЗДДС – 30 дни. Целите на приложената ПАМ са свързани с предотвратяване и
преустановяване на извършване на административни нарушения от посочения вид – конкретно
се цели да се промени организацията на работа в търговския обект във връзка с
коректното отчитане на касови приходи за в бъдеще, което от своя страна ще
допринесе да не се допуска вреда на фиска. Според съда преценката на органа, че
за постигане на посочените цели са необходими 14 дни е правилна, поради което
заповедта съответства с целта на закона и принципа за съразмерност.
По изложените съображения жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК, на ответника следва да се
присъдят разноски в размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. по чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съгласно който възнаграждението по административни дела за
една инстанция е от 100 до 200 лева, като в случая такова следва да бъде
присъдено в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОЛИМПИЕЦ - 2016” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Кубадин“ № 2, срещу Заповед № 318-ФК /
29. 08.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна
мярка.
ОСЪЖДА „ОЛИМПИЕЦ - 2016” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Кубадин“ № 2 да заплати на ТД на НАП – гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100. 00 (сто) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: