Присъда по дело №4193/2021 на Софийски градски съд

М О Т И В И
към въззивна (нова) присъда № 18/04.02.2022 г.,
по в.н.о.х.д. № 4193/21 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав
--------------------------------------------------------------------------------

І.
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на гл. ХХІ от
НПК въззивен протест срещу правилността на постановената в открито заседание на
06.07.2021 г. присъда по н.о.х.д. № 9906/19 г., с която първата инстанция (СРС, НО, 19 с.), е
оправдала подс. ЗЛ. Г. Г. (ЕГН: **********) по обвинението[1] на 24.01.2019 г. в гр. София,
управлявайки МПС след употреба на наркотични вещества (тетрахидроканабинол), да е
извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
С протеста, поддържан в откритото с.з. на 04.02.2022 г. от представителя на СГП,
се иска нова присъда и признаване на подс. Г. за виновен (чл. 336, ал.2, вр. ал. 1, т.2 НПК).
Оплакването на прокуратурата касае основно приетия от СРС извод, че грешно посоченият
регистрационен номер на процесното МПС в обвинителния акт се явява пречка деецът да
бъде осъден, въпреки констатацията, че е извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
Според държавното обвинение, законът не е въвел като съставомерен елемент на това
деяние точния контролен номер на управляваното превозно средство, защото подобна
логика би довела до грешното разбиране, че ще липсва престъпление, ако автомобилът
изобщо не е имал регистрационни табели. На практика – и протестиращият, и участващият
пред СГС прокурори твърдят, че разминаването между сочения в обвинителния акт номер
(СВ 6360 МТ) и действително установения по делото (СВ 8360 МТ) съставлява техническа
неточност, която не влияе върху доказаността на съставомерните факти по чл. 343б, ал.3 НК
и не заличава престъпния характер на извършеното деяние.
За потвърждаване на постановеното от СРС оправдаване пледират както подс. Г.,
така и неговият защитник (адв. Б.), който не само е солидарен с тезата на СРС за порока
около грешно изписания регистрационен номер на автомобила, но и допълва аргументи,
чиято основателност е била отхвърлена още от първата инстанция: че резултатите от
проведения полеви тест на подсъдимия не са били доказателствено закрепени по надлежния
ред (чрез оглед, фотоснимки и присъствие на поемни лица) и не могат да бъдат приети за
достоверно установени; както и че между приключването на полицейската проверка (около
01.30 ч. на 25.01.2019 г.) и издаването на талона за медицинско изследване (в 02.40 ч. на
същата дата) е изминал недопустимо дълъг период от време, съставляващ нарушение на
разписаната в Наредба № 1/19.07.2017 г. процедура по отчитане на тестови и кръвни
резултати.
По свой почин СГС е провел и въззивна съдебно-следствена дейност чрез
назначаване и изслушване на СТЕ спрямо приложения по делото като веществено
доказателство еднократен тест „DrugCheck-3000“ и разпит на св. В.К. (доктор от
Токсикологията към ВМА). И пред втората инстанция подсъдимият не е изразил желание да
даде обяснения по обвинението, въпреки предоставената му възможност[2].
ІІ.
Въззивният съд намери протеста за основателен.
За да оправдае подс. Г. по предявеното му обвинение, първата инстанция не е
отрекла, а напротив – приела е за установени инкриминираните в неговата обстоятелствена
част обстоятелства, свързани с деянието (управляване на моторно превозно средство след
употреба на наркотично вещество, констатирано с еднократен тест при полицейска
проверка) и авторството. Стигнала е обаче до извода, че неточното посочване на номера на
процесния автомобил в обвинителния акт се явява пречка да се изясни кое точно е било
управляваното от подсъдимия МПС и в това е намерила основание да постанови цялостното
1

му оправдаване.
Изводите са неправилни и следва да бъдат коригирани от втората инстанция.
Въпреки проведеното пред нея въззивно съдебно следствие, не бяха установени „нови
фактически положения“ (чл. 316 НПК), които да водят до недоказаност на предявените с
обвинението факти, пряко касаещи съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.3 НК. А
точният номер на управляваното от дееца МПС по принцип не се явява такъв съставомерен
факт. Следователно, коректната индивидуализация на автомобила (обслужваща единствено
контролно-административните цели на държавата), която СГС следва да извърши от
фактическа страна, не се явява съществена промяна в обстоятелствата, нарушаваща
правото на защита на подс. Г.. Той е роден на **** г. в гр. Бургас; българин е, с българско
гражданство и със средно образование, с ЕГН: **********; неосъждан е[3] и е адресно
регистриран в гр. София, кв. „Симеоново“, ул. ****. Във вечерните часове на 24 януари
2019 г. (около 23.25 ч.) Г. шофирал ползвания от него лек автомобил („Фиат Пунто“, с рег.
№ ****) в гр. София, по бул. „Ген. Гурко“, в посока от бул. „Васил Левски“ към бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“. В района на бул. **** бил спрян за полицейска проверка от
патрулиращите по същото време свидетели Б. и А. (служители на СДВР/01 РУ), които
изяснили самоличността му и – забелязвайки демонстрираното от него безспокойство, го
попитали употребявал ли е наркотични или други упойващи вещества. Подсъдимият им
отговорил, че преди няколко часа е пушил „трева“ (марихуана) и поради това на място бил
повикан св. М.К. (от СДВР- ОПП) за провеждане на еднократен тест „DrugCheck-3000“
(сериен № ARLF-0361, REF 8325554)[4]. Пробата била извършена около 01.40 ч. на
25.01.2019 г. чрез изследване на предоставена от Г. слюнка и положителният резултат
потвърдил съдържащи се в нея следи от тетрахидроканабинол, активен компонент на
конопа. Свидетелят К. изготвил протокол за тестовата проверка[5], съставил Акт за
установяване на административно нарушение № 685573/25.01.2019 г.[6] (в който била
погрешно посочена една от цифрите в регистрационния номер на управлявания автомобил –
„****“, вместо „****“), издал Заповед за временно отнемане на свидетелството за
правоуправление на водача като принудителна административна мярка[7] и в 02.40 ч.
връчил на подсъдимия Талон за изследване № 58579[8], от чието съдържание Г. бил
уведомен, че поради положителен резултат за наличие на „ТНС“ (тетрахидроканабинол), в
рамките на 45 минути следва да се яви във ВМА, в случай, че желае биохимично изследване
на кръвта и урината. В цитирания документ подс. Г. изрично отразил, че не приема
резултатите от еднократния тест, а малко след това – около 02.45 ч. той бил транспортиран
от патрулния автомобил до Военно-медицинската академия в София, където бил
регистриран в нарочно водената книга[9] към клиниката по спешна токсикология. Там
свидетелят В.К., доктор в посочената клиника, провел първоначално интервю с Г., в което
последният споделил, че към 17.00 ч. е употребил „за разпускане“ наркотични вещества под
формата на „една тютюнева цигара, поръсена с марихуана“ – изявления, които св. К.
изрично отразил в съставения от него Протокол за медицинско изследване[10]. Това станало
и в присъствие на полицейския служител Росен А., който съпровождал подсъдимия и също
подписал изготвения протокол. Г., обаче, отказал да предостави кръв и урина за изследване
на съдържанието им – обстоятелство, което било записано в документа, след което останал
задържан в СДВР/01 РУ с полицейска заповед до 15.15 ч. на 25.01.2019 г.[11]
ІІІ.
За да обоснове установените дотук факти, СГС използва както доказателствата,
оценени от първата инстанция, така и тези, събрани в допуснатото въззивно съдебно
следствие. Пред Районния съд подс. Г. и неговият защитник съзнателно са се лишили от
възможността да участват в състезателен разпит на свидетелите А., Б. и К. и това тяхно
желание е довело до директно приобщаване на досъдебните показания на въпросните
полицейски служители при условията на чл. 371, т.1 НПК. Тук, за процесуална прецизност,
въззивната инстанция намери за необходимо да отбележи, че при това положение СРС не е
следвало да допуска съдебно-следствен разпит на св. К.[12], защото той е бил сред лицата,
посочени от подсъдимия и защитата в процедурата по чл. 371, т.1 НПК, а искането им е
2

било одобрено с протоколно определение в този смисъл.[13] Ето защо, съдържанието на
проведения разпит пред СРС следва да бъде изключено от доказателствения материал, без
да се подлага на обсъждане и анализ, още повече, че то касае въпрос, принципно лесен за
установяване чрез съпоставка на останалите факти по делото. Така например, идентичността
на приложения по делото еднократен тест[14] и теста, ползван за проверка на подс. Г., може
да бъде изведена от съвкупния анализ на досъдебните показания на К.[15] (в които същият
потвърждава, че такъв тест е бил извършен), на отразените „REF“ и „ARLF“ номера върху
пакета на самия тест и от детайлното им посочване в текста на приложения като писмено
доказателство АУАН[16], изготвен от същия свидетел.
Като цяло, събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изяснят
основните съставомерни обстоятелства, включени в обхвата на чл. 102, т.1 НПК:
извършеното деяние (управляването на МПС след употреба на наркотични вещества),
неговото авторство (в лицето на подс. Г. като водач на спрения за проверка лек автомобил),
времето и мястото на осъществяването му.
Кога и къде е била проведена полицейската проверка, какви документи са съставени
във връзка с нея и в каква последователност и часове те са били изготвени, става ясно, на
първо място, от приобщените по реда на чл. 372, ал.3 НПК показания на свидетелите А., Б. и
К.[17], които са дадени непосредствено след деянието, съдържат преки впечатления за
възприетите факти, конкретни и еднопосочни са и се допълват помежду си. Съпоставката
им с цитираните от самите свидетели документи - протокол за тестовата проверка[18], Акт
за установяване на административно нарушение № 685573/25.01.2019 г.[19] и Талон за
изследване № 58579[20] (все писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283
НПК), разкрива къде и в каква поредност са се развили изследваните събития (спирането на
процесния автомобил в района на столичния бул. **** около 23.25 ч. на 24.01.2019 г.;
пристигането на св. К. и провеждането на еднократния текст около 01.40 ч. на 25.01.2019 г.;
и връчването на талона за изследване в 02.40 ч. на подс. Г.).
Цитираните дотук доказателствени източници са безпротиворечиви и за друго
съществено обстоятелство - че именно подсъдимият Г. е управлявал проверения от органите
на МВР автомобил преди спирането му от патрула на свидетелите А. и Б.. А – че правилният
регистрационен номер на въпросното превозно средство е бил „****“ (вместо грешно
отразената в АУАН индивидуализация като „****“, мултиплицирана по този начин
впоследствие от прокурора в обвинителния акт), става ясно не само от свидетелския разказ
на полицейските служители А. и Б. (първи възприели непосредствено проверения
автомобил), но и от редица документи (писмени доказателства), в които ясно личи
правилната контролна номерация на колата – заповедта за временно лишаване на Г. от
правоуправление[21], протокола за проверка за наркотични вещества[22], извлечение от
„справка-картон на водача“[23] (съдържащ въведените за административни нужди данни на
автомобила). Ето защо, неправилно възпроизведените от св. К. данни в досъдебните му
показания и съставения от него акт, свързани формално с една объркана цифра при
изписването на регистрационния номер, очевидно съставляват техническа неточност, която
не само е допусната изцяло неволно, но и по никакъв начин не възпрепятства коректното
установяване на обстоятелствата по делото и правилното упражняване на правото на защита
на подсъдимия срещу предявените съставомерни факти.
При доказателствения си анализ Районният съд е кредитирал резултатите от
проведеното изследване с еднократния наркотичен тест и на практика е приел за установено,
че той е отчел положителен резултат за наличие на тетрахидроканабинол в слюнката на
подсъдимия. Този подход е правилен, защото кореспондира с материалите по делото.
Основното възражение на защитата срещу доказаността на тази част от обвинението e, че
актуалното състояние на наличния като веществено доказателство тест[24] не позволява да
се установи какво е отчел той към момента на провеждането му (01.40 ч. на 25.01.2019 г.),
тъй като в оцветяването на контролната и тестовите ленти са настъпили изменения, а
посоченият в обвинението „положителен резултат“ не е бил процесуално закрепен с
протокол за оглед, фотоснимки и присъствие на поемни лица. Изразените доводи, обаче, не
3

държат сметка за няколко съществени правни положения, които въззивната инстанция
следва да отчете: първото – че „употребата на наркотични вещества“ по чл. 343б, ал.3 НК
може да се доказва с по-широк кръг процесуални способи от „концентрацията на алкохол в
кръвта“ (по чл. 343б, ал.1-2 НК) поради липсата на заК.о ограничение това да става само
„по надлежния ред“ – теза, която намира принципното си разрешение както в съдебната
практика (р.126/19-II), така и при тълкувателната съпоставка между формулировката на
двете цитирани разпоредби; второто – че в наказателното производство доказателствата и
средствата за тяхното установяване нямат предварително определена сила (чл. 14, ал.2
НПК), което – от своя страна – изключва възможността определени обстоятелства да се
доказват с единствено възможни способи (каквито са непроведените, според защитата, оглед
и фотографиране); и третото – че законът (чл. 117 НПК) не съдържа ограничение за
фактите, които могат да бъдат възпроизвеждани със свидетелски показания, стига съдът да
се убеди в достоверността на казаното от свидетеля и да го подложи на внимателна оценка.
Именно в тази връзка, по делото няма никаква процесуална пречка инкриминираният факт,
че проведеният спрямо подс. Г. еднократен текст е отчел наличие на тетрахидроканабинол
(„ТНС“) да се изясни основно с показанията на свидетелите А., Б. и К.. И тримата са
категорично еднопосочни в изявленията си, че резултатът от изследването е бил
положителен за веществото „тетрахидроканабинол“, а данни, сочещите евентуален мотив да
лъжесвидетелстват и умишлено да набедяват подсъдимия, нито са обективно установени,
нито дори наведени от защитата в хода на наказателното производство. Нещо повече,
видяното от тях е станало и логична причина за последващото им поведение – да се изготви
протокол за проверка, да се състави АУАН, да се връчи талон за изследване и да се
транспортира лицето до сградата на ВМА, където на практика той е отказал проба от кръв и
урина. Няма никаква житейска логика, освен евентуалните голословни твърдения за някаква
„полицейска конспирация“, в това спрямо подс. Г. да бъдат предприети всички описани
действия, ако тестът му в действителност не е бил положителен. А след като самият водач е
отказал да се подложи на по-нататъшно биохимично изследване, което да потвърди или
отхвърли тестовите резултати (факт, отразен в съставения от св. К. протокол във ВМА и
потвърден от самия него при непосредствения му разпит пред СГС), именно те следва да се
отчетат като меродавни за употребения от подсъдимия наркотик.
За да изясни чисто техническия въпрос как точно е бил отчетен инкриминирания
резултат, въззивният съд прибегна и до експертната помощ на вещото лице К., чието
заключение[25] не само онагледява актуалното състояние на ползвания еднократен тест, но
и разяснява принципния механизъм на неговото действие: а) че той работи чрез орална
течност (слюнка) и е пригоден да открива различни по вид наркотични вещества – опиати,
кокаин, амфетамин, метамфетамин, тетрахидроканабинол; б) че при положителен резултат
за тетрахидроканабинол („ТНС“) към момента на проверката на практика при него е
следвало да бъдат оцветени както контролната лента (сочеща за валидност на изследването),
така и лентите срещу всички останали видове наркотични вещества, освен тази с инициали
„ТНС“ (или казано с други думи – положителният резултат за наличие на конкретен
наркотик е налице, когато единствено срещу отразяващите го инициали няма оцветяване); в)
че последващото бледорозово оцветяване (10 минути след меродавното отчитане на
пробата), вкл. и на лентата срещу показателя „ТНС“, вече не е релевантно, тъй като може да
се дължи на външни атмосферни условия (което на практика е логично обяснение за
сегашното състояние на оцветените тестови ленти). Точно в този смисъл, впрочем, са и
дадените от ръководството на ГД“НП“ методически указания (раздел „4.3.“) до органите по
пътен контрол във връзка с пробите, вземани от водачи на МПС (рег. № 3286-
17590/19.05.2016 г.), които СРС е приобщил като писмено доказателство по делото.[26]
Следователно - няма как свидетелите А., Б. и К. да са разчели погрешно резултата от теста,
защото твърдението им, че той е отчел наличие на „ТНС“, означава, че по него са били
оцветени всички ленти, освен тази с цитираните инициали на активния компонент на
марихуаната. Възможност за технологичното объркване на тримата свидетели би
съществувала единствено, ако те заедно (поради общото си заблуждението) са считали, че
положителен резултат за „ТНС“ е налице при оцветяване на намиращата се срещу този
4

инициал лента, но като се има предвид механизма на самия тест, подобен резултат би
съставлявал екзотична житейска хипотеза, при която в слюнката на проверения водач са
налице всички видове наркотични вещества, освен тетрахидронакабинол. Що се отнася до
легитимността на ползваното тестово устройство, тя не е нормативно установена, а
единствено чрез вътрешна заповед на Министъра на вътрешните работи[27], което обаче не
дискредитира „по дефиниция“ достоверността на неговите показатели.
Има и още един косвен (страничен) факт, който в унисон с останалите доказателства
подкрепя обвинителната теза, че взетата от подс. Г. проба е била положителна за наличие на
„ТНС“. Свидетелите А. и Б. еднопосочно твърдят, че са повикали полицейския служител К.
за извършване на теста именно поради направените пред самите тях изявления на
подсъдимия, в които той е признал, че преди да приведе в движение спряното за проверка
превозно средство е „пушил трева“. Показанията им, пресъздаващи на практика
извънпроцесуални изявления на Г., не са изолирани от останалите източници на информация
по делото. Изявления в същия смисъл, дори с още по голяма конкретика, Г. е направил и
пред св. К. в токсикологичната клиника на ВМА, където в съставения протокол[28] от
проведеното „интервю“ К. е записал споделеното от лицето за употреба на марихуана „за
разпускане“ около 17.00 ч. на 24.01.2019 г. При непосредствения си разпит във въззивното
съдебно следствие[29] посочения свидетел категорично заяви, че макар да не си спомня
конкретния случай, няма как да си измисли подобна информация и да отрази в медицинския
протокол данни, които не са му били съобщени. Съдът се отнесе с доверие към казаното от
св. К., защото то съответства на съобщеното и от полицейските служители А. и Б..
Необходимо е, разбира се, и още едно „доказателствено“ уточнение във връзка с
правото на защита на подсъдимия и спазването на стандартите за справедливост на
съдебния процес. Изявленията на Г., с които той се е „самоуличил“ в престъпление пред
свидетелите А., Б. и К., макар и да съставляват факти, възпроизведени със свидетелски
показания, не могат да послужат като единствен източник на информация, въз основа на
който съдът да мотивира осъдителната си присъда. Именно поради това, следва да се
посочи, че те само допълват картината на събитията и пъзела на доказателствата, като на
практика потвърждават достоверността на версията, че проведеният еднократен тест е бил
положителен за наличие на тетрахидроканабинол.
В чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. няма изискване след провеждане на теста
талонът за медицинско изследване да бъде връчван незабавно на провереното лице, нито е
регламентиран срок, в който това действие да се извърши. Единственото условие е между
връчването на талона и явяването на водача (когато става дума за населено място) в
съответното лечебно заведение (за евентуални биохимични проби) да са изминали не повече
от 45 минути. Ето защо, СГС не намери за основателно и възражението на адв. Б., според
когото допуснатият дълъг интервал от време между тестването на подсъдимия (01.30 ч.) и
връчването на талона за медицинско изследване (02.40 ч.) съставлява нарушение на
разписаните правила. Релевантно в случая е обстоятелството, че след като е получил талона
си в 02.40 ч., в рамите на около 5 минути (благодарение на транспортирането му с
полицейския автомобил) подс. Г. вече е бил докаран в клиниката по токсикология на ВМА.
Въпросът спазени ли са сроковете по чл. 6 от цитираната Наредба, обаче, щеше да има
правно значение, ако след постъпването си в лечебното заведение Г. все пак беше
предоставил проби от кръв и урина, каквито е отказал да даде.
ІV.
Изследвайки правната страна на делото, Софийският районен съд е стигнал до
незаконосъобразния извод, че деянието на подс. Г. е несъставомерно по чл. 343б, ал.3 НК,
тъй като не можело да се установи конкретната индивидуализация на управляваното от
водача моторно превозно средство.
Наличието или липсата на регистрационен номер, техническите грешки при неговото
изписване, или ползването на неистински такъв не могат да отнемат съставомерното
качество на моторното превозно средство, защото то остава такова дори при отсъствие на
5

въпросните индивидуализиращи данни. Следователно, съществен (съставомерен) за
нуждите на делото е бил въпросът дали спреният за полицейска проверка автомобил „Фиат
Пунто“ е отговарял на дефиницията за моторно превозно средство по пар.6, т.11 от ДР към
ЗДвП (въпрос, на който единствено възможният отговор е положителен), а не какъв точно е
бил регистрационният му номер (още повече - когато става дума за грешно изписване само
на една от неговите цифри). Ето защо, СГС, противоположно на първата инстанция, прие, че
с поведението си на 24.01.2019 г. подс. ЗЛ. Г. Г. (като годен субект на престъплението по чл.
343б, ал.3 НК) е управлявал моторно превозно средство (л.а. „Фиат Пунто“, с рег. № ****)
след употреба на наркотично вещество, при това – високорисково, каквото е
тетрахидроканабинолът, активен компонент на конопа (съгласно чл. 3, ал.2 ЗКНВП и
каталога по Приложение № 1, Списък I към Наредбата за реда и класифицирането на
растенията и веществата като наркотични). Престъплението по чл. 343б, ал.3 НК е формално
и обективната му страна не изисква инкриминираното управляване на МПС да е
непосредствено след употребата на наркотичните вещества. Достатъчно е деецът да е приел
вещества от тази категория (а установеният по делото „ТНС“ безспорно попада в
класификацията на цитираната Наредба) и впоследствие – при самото управляване (като
елемента на изпълнителното деяние, изяснен в П-1/83-Пл.) те да са били налични в тялото
му (слюнка, кръв или урина). Няма изискване да са повлияли съществено неговата
психиката или възможност за адекватно шофиране. В тази насока съдебната практика е
еднопосочна, че обществената опасност на деянието по чл. 343б, ал.3 НК се проявява със
самото му осъществяване (р.4/18-III, 79/18-III); че количественото натрупване
(концентрацията) на инкриминираните наркотични вещества в организма е без значение за
самата съставомерност (р. 116/16-III и 6/18-I); че видът на наркотиците, респ. степента на
повлияване от тях могат да бъдат отчитани единствено при индивидуализацията на
наказанието (р.81/18-III).
Налице е и типичната за това престъпление проявна форма на вината – прекият
умисъл, доколкото – управлявайки процесния автомобил със знанието за „пушената
марихуана“, подс. Г. сам се е поставил в условията да съзнава общественоопасния характер
на извършеното и неговите общественоопасни последици и въпреки това - да е искал
настъпването им, чрез реализиране на самото изпълнително деяние.
И не на последно място, въззивният съд прецени, че - внасяйки промяна в една от
цифрите на регистрационния номер на инкриминираното МПС (чрез посочване на
коректната му идентификация), не извършва съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението (по смисъла на чл. 287, ал.1 НПК), защото промяната не касае
съставомерните факти, нито факторите около времето, мястото или начина на извършване
на деянието. Подсъдимият е бил надлежно обвинен в престъпно управляване на МПС след
наркотична употреба, а формалностите около административната му регистрация, които
Районният съд в случая е надценил, нямат наказателно-правно значение.
V.
Дължимото за престъплението по чл. 343б, ал.3 НК наказание (регламентирано като
лишаване от свобода от една до три години и глоба) СГС прецени, че следва да наложи при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, защото смекчаващите случая обстоятелства са не само
многобройни, но и изключителни по своето проявление. Касае се за младо и неосъждано
лице, което е трудово ангажирано и с предстоящи житейски перспективи. Нещо повече -
употребеният от него наркотик, макар и „високорисков“, е сред най-леките възможни,
защото няма синтетичен произход (като амфетамина, кокаина или някои упойващи
вещества); няма данни при управляването на автомобила деецът да е създал някаква реална
опасност за движението и пешеходците и да е бил неадекватен в степен, завишаваща
значително обществената опасност на извършеното. Не е за пренебрегване и
обстоятелството, че инициирайки приложението на чл. 371, т.1 НПК, подсъдимият на
практика е съкратил времето и е улеснил доказването на собствената си престъпна дейност –
без да оспорва казаното от разпитаните в досъдебното производство свидетели и без да се
поставя в условията на „лична конфронтация“ с тях в състезателното съдебно следствие.
6

Самият Г. е демонстрирал изначално коректно и съдействащо поведение спрямо
разследващите органи и медицинските лица, защото в нито един момент не е отрекъл, а
напротив – признал е няколкократно, че е „пушил марихуана“ и именно тези негови
изявления са станали повод за провеждането на наркотичния тест. Всички тези
обстоятелства са не само многобройни, но и изключителни, защото те разкриват, че и деецът
и деянието разкриват по-ниска степен на обществена опасност, позволяващи наказанието
лишаване от свобода да бъде сведено под минимума от една година и индивидуализирано в
размер на четири месеца. Чистото съдебно минало и данните за личността позволяват
изпълнението му да бъде отложено по чл. 66 НК с минималния изпитателен срок от три
години, защото той е достатъчен в неговите рамки санкционираното лице да преосмисли
ценностната си система, сам да съдейства за реализиране на поправителните и
превъзпитателни цели по чл. 36 НК и да докаже пред обществото, че инкриминираната
проява е имала само изолиран характер в житейската му биография.
Смекчаващите случая обстоятелства, обосноваващи приложение на чл. 55, ал.1, т.1
НК, мотивираха съда да не налага на подс. Г. и кумулативно предвиденото наказание
„глоба“ по чл. 343б, ал.3 НК (чл. 55, ал.3 НК). За сметка на това, обаче, характерът на
деянието и неговото проявление, както и необходимостта от временни превантивни мерки
деецът (с оглед извършеното) да не бъде част от обществените отношения, свързани с
управляване на МПС, налагат срокът на дължимото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1,т.7
НК (лишаване от право да се управлява МПС) да бъде определен на една година (т.е. с 6
месеца повече от „условно“ наложеното лишаване от свобода). По този начин ще се
постигне и по-пълна преоценка на извършеното от самия деец, който – освен „дискомфорта“
на изпитателния срок по чл. 66 НК, ще следва да се съобразява и със забраната да
практикува временно шофьорска дейност. Доколкото отчете, че със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка подс. Г. е бил предварително лишен от
свидетелството си за правоуправление, считано от 25.01.2019 г., съдът намери за
необходимо да приспадне (на осн. чл. 59, ал.4 НК) периода на действие на въпросната мярка
при изпълнение на самото наказание по чл. 37, ал.1, т.7 НК.
Резонна последица от признаването на подс. Г. за виновен с новата (въззивна)
присъда е и осъждането му да заплати направените за експертизата пред СГС разноски в
размер на 464 лв.
По тези съображения СГС, като въззивна инстанция, постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

[1] Актуален и понастоящем е повторно внесеният в СРС обвинителен акт (л. 37 и сл. от н.о.х.д.), с който
– след указания по реда на чл. 248а, ал.1 НПК (л.35 от н.о.х.д.) – са били отстранени очевидни фактически грешки
в обстоятелствената част, касаещи времето и мястото на инкриминираното деяние.
[2] вж. т.5 от Определението по чл. 327 НПК – л. 10 от в.н.о.х.д.
[3] вж. справка за съдимост – л. 12 от н.о.х.д.
[4] приложен като ВД на л. 33 от д.п.
[5] л. 30 от д.п.
[6] л. 24 от д.п.
[7] л. 26 от д.п.
[8] л 27 от д.п.
7

[9] л.40 от д.п.
[10] л. 37 от д.п.
[11]л.8 от д.п.
[12] проведен в о.с.з. на 06.07.2021 г. – л. 77, гръб от н.о.х.д.
[13]л. 49, гръб от н.о.х.д.
[14] приложен като ВД на л. 33 от д.п.
[15] л. 21 от д.п.
[16] л. 24 от д.п.
[17] л.17-21 от д.п.
[18] л. 30 от д.п.
[19] л. 24 от д.п.
[20] л 27 от д.п.
[21] л. 26 от д.п.
[22]л. 30 от д.п.
[23] л. 31 от д.п.
[24] л. 33 от д.п.
[25] СТЕ (л. 22 от в.н.о.х.д.), прието в с.з. на 03.12.2021 г. – л. 33 от в.н.о.х.д.
[26] л. 25 от н.о.х.д.
[27] Раздел II, т.2 от Заповед от 13.09.2017 г. (л.24 от н.о.х.д.).
[28] л. 37 от д.п.
[29] л.38 от в.н.о.х.д.
8

Номер на акта:	18
Дата:	9 февруари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия:	Стефан Милев

Дело:	20211100604193
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4193/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите