№ 32655
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110117238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, ведно с молби-уточнения от 16.05.2024 г. и
26.06.2024 г., на И при Б срещу Ж. Ж. Д., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр.
I от ЗЗД, чл. 232, ал. 2, пр. II от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумите: сумата 2746,12 лв. – главница, представляваща неплатено
наемно възнаграждение за периода от м.10.2022 г. до м.10.2023 г. по договор за
наем № ДН-229/13.11.2020 г. за помещение с площ от 30 кв.м, част от сглобяема
постройка с бетонна основа, находяща се в гр. София, ул. „А“, Н - 4км., с
идентификатор 68134.704.597.19, ведно със законната лихва от 26.03.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 172,53 лв.
за периода от 11.10.2023 г. до 26.03.2024 г.; сумата 12,60 лв. – неплатена такса за
битови отпадъци за 2022 г. (разходи, свързани с ползване на наетата вещ по
договор за наем № ДН-229/13.11.2020 г.), ведно със законната лихва от 26.03.2024
г. до окончателно изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 1,96
лв. за периода от 08.01.2023 г. до 26.03.2024 г.; сумата 208,13 лв. – неустойка по
т. 6.1. от договора за наем № ДН-229/13.11.2020 г. за периода от 10.10.2022 г. до
26.03.2024 г.; сумата 599,54 лв. – неустойка по т. 6.4. от договора за наем № ДН-
229/13.11.2020 г. за периода от 04.11.2023 г. до 18.12.2023 г.
Твърденията на ищеца са, че на 01.11.2020 г. между него и Б, от една
страна, като наемодатели, и ответника, от друга страна, като наемател, е
сключен договор за наем № ДН-229/13.11.2020 г. за срок от три години, по силата
на който на 01.11.2020 г. на ответника е предоставено за временно и възмездно
ползване помещение с площ от 30 кв.м, част от сглобяема постройка с бетонна
основа, находяща се в гр. София, ул. „А“, Н - 4км., с идентификатор
1
68134.704.597.19, срещу месечна наемна цена в размер на левовата
равностойност на 90 евро без ДДС, по фиксинга на БНБ към деня на плащането,
платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, срещу издадена от ищеца
фактура. Отделно от това, ответникът се задължил да заплаща и всички
консумативни разходи и такса битови отпадъци, платими в тридневен срок от
представянето на фактура. Твърди, че считано от м.10.2022 г. ответникът
преустановил плащанията по договора, както и че мнократно е канил последния
доброволно да погаси задълженията си, но без резултат. С писмо, получено от
ответника на 03.10.2023 г., поканил последния в 15-дневен срок да заплати
дължимите по договора за наем суми за периода м.10.2022 г.-м. 09.2023 г., а при
неизпълнение - договорът ще бъде прекратен на основание т.5.2.1 и т.5.2.3 от
същия, считано от 01.11.2023 г. В указания срок ответникът не погасил
задълженията по договора, поради което с писмо, получено от него на 06.11.2023
г., ищецът го информирал, че прекратява договора за наем на основание т.4.5.7,
считано от 01.11.2023 г., както и че разполага с 3-дневен срок за предаване на
имота. Твърди, че с писмо, получено от ответника на 06.11.2023 г., уведомил
същия, че на 07.11.2023 г. следва да освободи помещението и да предаде същото
в добро състояние. Въпреки поканите обаче ответникът не изпълнил посочените
задължения, поради което на 06.11.2023 г. между страните била проведена среща,
на която ответникът поел задължение да освободи помещението на 22.11.2023 г.,
което отново не било сторено. Ответникът предал имота, ведно с ключовете, едва
на 18.12.2023 г. Твърди, че в т.6.4 от договора за наем е уговорено, че при
неизпълнение на задължението за предаване на вещта след прекратяване на
договора за наем, наемателят дължи неустойка в размер на двукратната месечна
наемна цена пропорционално за времето на забавата. След прекратяването на
договора за наем, считано от 01.11.2023 г., ответникът продължил да използва
помещението без съгласието и въпреки противопоставянето на ищеца, като по
тази начин е лишил последния от възможността да ползва имота и да реализира
доход от него. Твърди, че в договорора била уговорена активна солидарност на
наемодателите – Б и ищеца. Към датата на исковата молба ответникът имал
непогасени задължения в претендираните размери. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител, оспорва
исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Излага довод за
недопустимост на предявените искове поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца, тъй като същият няма процесуална правоспособност, и
поради липса на правен интерес, а исковете за мораторни лихви и поради
недопустимост на кумулирането им с неустойка за забава за същото
неизпълнение. Възразява, че предвид липсата на надлежна индивидуализация на
помещението, обект на договора за наем, не става ясно за кой имот е сключен
договорът, респ. за кой имот се претендират процесните вземания. Релевира
2
възражение за нищожност на клаузата за мораторна неустойка поради
противоречие с добрите нрави и за изтекла кратка тригодишна погасителна
давност. Искането към съда е да прекрати производството по делото, евентуално
– да отхвърли предявените искове.
При така изложените фактически твърдения от ищеца, съдът приема
исковете за допустими.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. I от ЗЗД и чл. 232, ал. 2,
пр. II от ЗЗД, ищецът трябва да установи сключен между страните договор за
наем, както и че е предал държането на наемната вещ на ответника; през време
на ползването на наетата вещ са начислени разноски за такса битови отпадъци и
уговорено, че са задължение за наемателя; размер на исковете. В тежест на
ответника е да установи, че е заплатил претендираното парично вземане, за
което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът трябва да
установи претенцията си по основание и размер, съобразно посоченото в искова
молба, в т.ч. неустойката е уговорена чрез конкретна действителна клауза в
действително договорно правоотношение, възникнало между страните; да е
налице договорно неизпълнение, за което е уговорена, респективно е
противоправно и виновно, и за което предварително е уговорена сума, която
длъжникът ще дължи. За разлика от фактическия състав на обещетението за
вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди.
При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи доказателства.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД щецът трябва да
установи наличието на изискуем главен дълг, изпадане на ответника в забава при
уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане, получена от ответника.
При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи доказателства.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да докаже обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност, за което се указва, че не сочи доказателства.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, както и
искането по чл. 195 от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.
147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза със задачи, посочени в Mолба
с вх. №301142/25.09.2024 г. на ищеца, находяща се на л. 73 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 370.00 лв., което
ДА СЕ ВНЕСЕ от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по
сметка на Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този
срок. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще приложи
спрямо страната чл. 161 от ГПК като приема за недоказани фактическите й
твърдения, предмет на изследването.
ВЪЗЛАГА на ВЕЩО ЛИЦЕ М М изготвяне на ССчЕ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
4
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.09.2025 година от 11,40 часа, за когато да се призоват страните.
ДА се призове вещо лице след внасяне на възнаграждението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
препис от отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5