Присъда по дело №683/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	42
Дата:	17 март 2025 г.
Съдия:	Пламена Николова Събева

Дело:	20242120200683
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
СъдебниБ.З.Й.

заседатели:Х. Г.Г.
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
и прокурора Д. Н. Н.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20242120200683 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. М., ЕГН **********, роден на
*******************************, за ВИНОВЕН в това, че при условията на
продължавано престъпление, в периода от ******** г. до ******** г., в гр. Бургас, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й., че
ще им резервира апартамент за седем нощувки на остров Т. за сумата от 800 лева и ще
закупи самолетни билети от С. за Б. и обратно за сумата от 1712 лева и с това им причинил
имотна вреда в размер на общата сума от 2512 лева, както следва:
- на ******** г. в хотел „Бургас“, в гр. Бургас, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение
у Х. И. П. и К. Д. Й., че ще им резервира апартамент за седем нощувки на остров Т. за
сумата от 800 лева и с това им причинил имотна вреда в размер на 800 лева;
- на ******** г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й., че
ще им закупи самолетни билети от С. до Б. и обратно за сумата от 1712 лева и с това им
причинил имотна вреда в размер на 1712 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание 1
/ЕДНА/ ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
1

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият М. И. М., ЕГН **********, да
заплати на Х. И. П., ЕГН ********** и К. Д. Й., ЕГН **********, сумата от 500 лева,
представляваща невъзстановената част от претърпените имуществени вреди от
престъплението.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. М., ЕГН **********, да заплати в полза и по сметка на
РС - Бургас, сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за уважения граждански иск,
както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. И. М., ЕГН **********,
да заплати в полза на ОД на МВР – Бургас по сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата от
52,30 лева /петдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски на
Досъдебно производство.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Окръжен съд - Бургас в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 42 от 17.03.2025 г. по НОХД № 683/2024 г. по описа
на РС - Бургас, XXI –ви наказателен състав

Съдебното производство е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура
– Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М. И. М., ЕГН **********, роден на
1**********************************, е повдигнато обвинение за това, че при условията
на продължавано престъпление, в периода от ******** г. до ******** г., в гр. Бургас, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й.,
че ще им резервира апартамент за седем нощувки на остров Т. за сумата от 800 лева и ще
закупи самолетни билети от С. за Б. и обратно за сумата от 1712 лева и с това им причинил
имотна вреда в размер на общата сума от 2512 лева, както следва:
- на ******** г. в хотел „Бургас“, в гр. Бургас, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение
у Х. И. П. и К. Д. Й., че ще им резервира апартамент за седем нощувки на остров Т. за
сумата от 800 лева и с това им причинил имотна вреда в размер на 800 лева;
- на ******** г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х. И. П. и К. Д. Й., че
ще им закупи самолетни билети от С. до Б. и обратно за сумата от 1712 лева и с това им
причинил имотна вреда в размер на 1712 лева- престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Счита, че в хода на процеса
безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Намира за безспорно установен извършен от подсъдимия от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Намира за
категорично установено по делото, че подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение и е
поддържал заблуждение у пострадалите, като им е предоставил невярна информация по
отношение на условията на пътуването, което са искали да осъществят. Поддържа, че спрямо
дружеството, управлявано от подсъдимия е била наложена мярка от КЗП „спиране на
дейността“ и въпреки това, подсъдимият умишлено е въвел в заблуждение пострадалите, че
може да извършва туристическа дейност. Навежда данни за наличие на други образувани
срещу подсъдимия досъдебни производства в страната за извършени престъпления по чл.
209 НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание 1 година „лишаване от
свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от 3
години. Предлага наложената на подсъдимия МНО да бъде отменена.
Защитникът на подсъдимия – адв. Й. намира обвинението за недоказано от обективна
страна. Застъпва защитната теза, че се касае за гражданско правен спор, като подсъдимият е
предупредил, че няма да се осъществи пътуването и е предложил други дати за пътуване.
Поддържа, че в случая се касае за групово пътуване и след промяната на датите, не е било
обективно възможно да се събере група. Сочи, че договорът е бил сключен с друго
дружество, а не „Е.Т.“ ЕООД, поради което това дружество не е страна по договора. Счита,
че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от обективна страна от
подсъдимия. Пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде
оневинен.
Подсъдимият М. М. поддържа изложеното в хода на съдебните прения от защитника
си. В последната си дума изразява становище, че има готовност да възстанови и последната
сума от 500 лева, представляваща остатък от настъпилите вреди. Претендира да бъде
признат за невиновен.
1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. И. М., ЕГН **********, е роден на ***********************. От
справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
През месец ю. **** г. св. К. Й. е получила телефонно обаждане от св. Ц. С. от
непознат номер, която обяснила, че прави проучване и я попитала дали последните три
години е пътувала извън България и къде. След няколко дни последвал и втори разговор, в
който свидетелката Й. била поканена от свидетелката С. на презентация на почивки за
семейни двойки с награди. На ******** г. св. Й. отишла на презентацията заедно със св. Х.
П., с когото живеела на семейни начала от 2008 г. Въпросната презентация била в гр. Бургас
в хотел „Бургас“ и била организирана от подсъдимия М. М. - управляващ и представляващ
дружеството „Е.Т.“ ЕООД. На презентацията се предлагала услуга, включваща закупуване
право на ползване на апартамент под наем за четирима души за седем дни всяка година, в
продължение на пет години предимно на остров Т. - И.. Подсъдимият М. предложил на св.
Й. и св. П. да закупят екскурзия в Т., за седем нощувки в избрано от тях време, от датата на
сключване на договора за период от 18 месеца. Свидетелите П. и Й. се съгласили и на място
между св. Й. и „Е.Т.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия бил сключен договор №
******/ЗМ за седем нощувки в апартамент на о. Т., за срок от 18 месеца от подписването му,
за сумата от 800 лева. Св. Й. заплатила в брой авансово сумата от 200 лева, като за платената
сума бил издаден фискален бон от „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********.
Свидетелите П. и Й. решили да отидат на екскурзията на о. Т. заедно със свои
приятели, тъй като услугата включвала пакет за 4 души. За да се осъществи пътуването
трябвало да се резервират и самолетни билети. Св. Й. разговаряла с подсъдимия М. М. и му
обяснила, че искат да резервират билети за четирима човека. Подсъдимият поел ангажимент
за закупуване на самолетните билети, като предоставил данни за банковата си сметка, по
която трябвало да бъде преведена сумата от остатъка по договора за екскурзията в размер на
600 лева и сумата от 1712 лева за самолетни билети. На ****.**** г. св. Х. П. от банкова
сметка ****************** наредил паричен превод в размер на сумата от 600 лева, с
основание „договор № ******/ЗМ“ и сумата от 1412 лева, с основание „самолетни билети“,
по банковата сметка ************* с титуляр подсъдимия М. М. в „****“. На ******** г. св.
Х. П. от банкова сметка ****************** наредил паричен превод в размер на сумата от
300 лева, с основание „приоритет към самолетни билети“ по банковата сметка
************* с титуляр подсъдимия М. М. в „****“. Свидетелите П. и Й. получили
информация за направената резервация в хотел „Л.О.Р.“ за началото на месец ноември ****
г. Няколко дни преди полета подсъдимият съобщил на свидетелите П. и Й., че полетът няма
да се състои, тъй като е станало объркване при закупуване на билетите и предложил на
свидетелите да отложат пътуването за по-късни дати, както и че ще поеме разликата в
цената на билетите, в случай че са по-скъпи. Свидетелите се съгласили и избрали други по-
късни дати за пътуването, но и на тези по-късни дати пътуване до о. Т. не се осъществило, с
обяснението за ново объркване от страна на подсъдимия. На свидетелите П. и Й.
подсъдимият предложил ново отлагане на самолетните полети, но тъй като свидетелите се
усъмнили в поведението на подсъдимия, не се съгласили отново да отлагат почивката и
поискали от подсъдимия да им върне платените суми за настаняване и самолетни билети,
като подсъдимият отказал. Свидетелката Й. се опитала да се свърже с подсъдимия по
телефона, но той не отговарял. Комуникация между тях била осъществена чрез
приложението „Вайбър“, като свидетелката написала на подсъдимия съобщение да им
възстанови платените суми, в отговор на което подсъдимият изпратил гласово съобщение, с
което отказал. Свидетелите П. и Й. продължили да се опитват да се свържат с подсъдимия,
2

но опитите им били неуспешни. По тази причина свидетелите подали сигнали в Комисия за
защита на потребителите и в Прокуратурата. В хода на образуваното наказателно
производство подсъдимият възстановил на пострадалите по-голямата част от сумата, като
невъзстановеният остатък възлиза в размер на 500 лева.
За периода ******** г. -******** г. в Комисия за защита на потребителите били
подадени 14 броя жалби срещу „Е.Т.“ ЕООД, касаещи искане за съдействие за прекратяване
на сключени договори между потребители и дружеството, с искане за възстановяване на
заплатените суми. Със Заповед № *** от ******** г. на председателя на КЗП била наложена
ПАМ „спиране на дейността“ на „Е.Т.“ ЕООД, поради извършване на туристическа агентска
дейност без удостоверение за регистрация, като търговецът е бил уведомен на ******** г. за
наложената мярка.
Към ****.**** г. в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, част от
Националния туристически регистър няма вписани данни за регистрация на дружеството
„Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от подсъдимия.
По доказателствата:
В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в
извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод,
че подсъдимият М. е извършил вмененото му с настоящото обвинение престъпление по чл.
209, ал. 1 НК.
На първо място повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в настоящото
производство се подкрепя от свидетелските показания на пострадалите К. Й. и Х. П.. В
показанията си свидетелите подробно излагат хронологията на случилото се, от момента на
посещението на презентацията на организираните почивки на остров Т., до преустановяване
на комуникацията между тях и категоричния отказ на подсъдимия да им възстанови
платените суми за неосъществилото се пътуване. От показанията на двамата свидетели
категорично се установява, че подсъдимият им е предложил да реализират почивка в
чужбина, за която да им окаже съдействие с организиране на престоя им, както и за
закупуване на самолетни билети. От показанията на свидетелите П. и Й. се установява, че в
деня на презентацията са платили сумата от 200 лева – капаро, като впоследствие свидетелят
П. е превел от своя банкова сметка по сметка на подсъдимия остатъка за почивката от 600
лева, както и стойността на билетите – 1712 лева. В тази част показанията на свидетелите се
потвърждават и от писмени доказателства – анекс 1 към договор № ******/ЗМ и касов бон
(л.32 и л. 33 от ДП) както и 3 бр. извлечения от банкова сметка на свидетеля П. (л. 38, 39 и
40 от ДП).
Данни за предадени от свидетелите П. и Й. парични суми на подсъдимия за
организиране на почивка се съдържат и в показанията на свидетелката Ц. С. – работила като
консултант в „Е.Т.“ ЕООД. Свидетелката споделя, че е водила разговори със пострадалата Й.
по повод възстановяване на преведената по банкова сметка на подсъдимия М. сума за
закупуване на самолетните билети, както и възстановяване на платена от свидетелите на
подсъдимия парична сума от 800 лева за почивка на остров Т..
В показанията си свидетелите П. и Й. категорично заявяват, че почивката на остров Т.
не се е осъществила, като в разпита свидетелите единодушно посочват, че към настоящия
момент невъзстановеният остатък от платените от тях на подсъдимия суми възлиза в размер
на 500 лева.
Показанията на свидетелите П. и Й. са последователни, логични и са информационен
носител за релевантните по делото факти, които подлежат на установяване с оглед
повдигнатото настоящо обвинение срещу М.. Сведенията, които излагат относно
поведението на подсъдимия след като са му предали сумите за екскурзията и самолетните
билети, както и водената между тях комуникация, категорично навеждат съда на извод за
3

относимост на показанията им към предмета на доказване в производството, както и на
извод за обоснованост и мотивираност на повдигнатото обвинение. Съдът напълно
кредитира показанията на свидетелите П. и Й. и ги намира за достоверен източник на
релевантни за делото данни. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, логични
и хронологично проследяват цялостната фактология. По делото не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение истинността на показанията на двамата
свидетели. Напротив показанията им се подкрепят и от събраните писмени доказателства.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени множество
писмени доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. От приложено в ДП на л. 87
писмено доказателство – писмо от главен директор на ГД „Контрол на пазара“ в КЗП се
установява, че със Заповед № *** от ******** г. на председателя на КЗП била наложена
ПАМ „спиране на дейността“ на „Е.Т.“ ЕООД, поради извършване на туристическа агентска
дейност без удостоверение за регистрация, като търговецът е бил уведомен на ******** г. за
наложената мярка. Отделно от това от писмото се установява, че срещу управляваното от
подсъдимия дружество „Е.Т.“ ЕООД са били подадени 14 броя жалби от потребители за
периода ******** г. до ******** г. за съдействие от КЗП да им бъдат възстановени от
дружеството платени за екскурзии суми.
От писмено доказателство – писмо от директора на дирекция „Концесиониране,
наемна и регулаторна дейност в туризма“ към Министерство на туризма от ****.**** г. (л.
81 ДП) се установява, че в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, който е
част от Националния туристически регистър няма вписани данни за регистрирано дружество
като туроператор и/или туристически агент с наименование „Е.Т.“ ЕООД с ЕИК *********.
В доказателствената съвкупност е наличен и договор № ******/ЗМ от ******** г. (л.
34-37 ДП), сключен между „Е.Т.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия и свидетелката К.
Й., както и анекс 1 към договора (л. 32 ДП).
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение така
установените факти.
След съвкупен анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до
извод за безспорно установени по делото описаните по-горе в изложението фактически
положения.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За да е осъществен състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК е необходимо на
първо място от обективна страна деецът да е възбудил заблуждение или да поддържа
заблуждение у друго лице, като заблуждението представлява неверни представи за
конкретни обстоятелства, които да мотивират това друго лице да се разпореди със свое
имущество в чужд интерес, като причинената вреда е в големи размери. От обективна
страна изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми. Първата е
възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия
относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и
обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при
които се осъществява имущественото разпореждане, т.е. ако не беше създадена тази невярна
представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма на
изпълнително деяние е поддържане на вече създадени неверни представи за факти от
обективната действителност. В случая с повдигнатото обвинение се вменява на подсъдимия
4

извършване и на двете форми, като едновременно е възбудил и поддържал заблуждение у
свидетелите П. и Й., че ще им организира чрез управляваното от него дружество почивка на
остров Т., както и, че ще им закупи и самолетни билети за пътуването.
Съгласно константната съдебна практика на върховната инстанция, възможно е
действията, които целят да въведат в заблуждения едно лице да се извършат със сключване
на договор, т.е. да се използват договорни отношения с измамлива цел. В този смисъл са
например Решение № 728/2003 на I н. о., Решение 546/2008 на I н.о., Решение № 404 от
19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., Решение № 117 от 30.08.2012 г. на ВКС по н. д. №
2989/2011 г., I н. о. и др. В цитираните решения обаче изрично се посочва, че за да е налице
„измама“ във всеки конкретен случай трябва да се прецени дали към момента на сключване
на договора, деецът е имал намерение да го изпълни. Трябва да се прецени какво е било
намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво
се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите
задължения.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на
сключване на договора между търговското дружество „Е.Т.“ ЕООД, представлявано от
подсъдимия и свидетелката К. Й. на ******** г., спрямо дружеството е действала ПАМ
„спиране на дейността“, наложена със Заповед № *** от ******** г. на председателя на
КЗП, поради извършване на туристическа агентска дейност без удостоверение за
регистрация. Установява се, че на ******** г. търговецът („Е.Т.“ ЕООД) е бил уведомен за
наложената мярка. Независимо, че подсъдимият е бил наясно, че представляваното от него
дружество не може да извършва туристическа дейност, на ******** г. е била извършена
презентация от подсъдимия на предлагани от дружеството почивки в И. и в частност на о.
Т.. Именно във връзка с така предлаганата услуга е бил подписан и договор между
свидетелката Й. и подсъдимия, като представител на „Е.Т.“ ЕООД за ваканционно
настаняване на 4 души за 7 нощувки в апартамент, в избрания курорт част от верига курорти
на клуба I.I.W., като срокът на договора е 18 месеца от сключването му. От показанията на
свидетелите П. и Й. категорично се установява, че подсъдимият М. е убеждавал
пострадалите, че ще организира почивката и че ще им съдейства за закупуване на
самолетните билети. Безспорно тези действия на подсъдимия, наред с подписването на
писмен договор за осъществяване на обещаната услуга, са формирали у пострадалите
чувство на сигурност и доверие, че подсъдимият в действителност ще изпълни поетите по
договора за настаняване задължения, както и впоследствие постигнатите уговорки за
закупуване на самолетни билети. Предвид липсата на съмнение, че договорът ще бъде
изпълнен от страна на представляваното от подсъдимия търговско дружество, пострадалите
са се разпоредили със собствени парични средства в полза на подсъдимия, като са му
предали и превели по негова лична банкова сметка сумите за заплащане на настаняването на
о. Т. и за закупуване на самолетни билети. С подписване на писмен договор между
подсъдимия и свидетелката Й. за предоставяне на туристически услуги, подсъдимият е
въвел в заблуждение пострадалите, че представляваното от него дружество притежава
правната легитимация да оперира с този вид търговска дейност. Както се установи от
фактическа страна дружеството „Е.Т.“ ЕООД, страна по договора със свидетелката Й., не е
било регистрирано и вписано в Националния туристически регистър като туроператор
и/или туристически агент. В тази връзка им е била наложена и ПАМ „спиране на дейността“
със заповед на председателя на КЗП, за която търговецът е бил уведомен на ******** г.
Вместо да предприеме добросъвестни действия по регистриране на дружеството и
осъществяване на правно регламентирана туристическа дейност, подсъдимият като негов
управител, е продължил да предлага на клиенти на организирани презентации пътувания в
чужбина от името на представляваното от него дружество „Е.Т.“ ЕООД, и така на ********
г. е бил подписан процесният договор със свидетелката Й. за курортно настаняване на 4
души за 7 нощувки. След като представляваното от него дружество не е било регистрирано
5

за извършване на туристическа дейност, несъмнено подсъдимият в качеството му на
представляващ е бил с ясното съзнание, че поетите по договора със свидетелката Й.
задължения за организиране на почивка в чужбина не могат да бъдат изпълнени.
Съгласно т.61 от параграф 1 на ДР на Закона за туризма „туристическа агентска
дейност“ е извършването на посредничество при: продажби на туристически пакети на
крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни,
визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с
туристическото пътуване. От показанията на свидетелите П. и Й. се установява, че на
организираната от подсъдимия презентация, лично подсъдимият им е предложил да закупят
услуга – почивка на о. Т., като се направи предварителна резервация за избрани от
свидетелите дати. Освен за организиране на настаняването им на о. Т., свидетелите дават
сведения и за дадено от подсъдимия обещание на свидетелите, че ще им съдейства за
закупуване на самолетни билети. Така предложените от подсъдимия услуги, които да бъдат
предоставени на свидетелите П. и Й. срещу заплащане от тяхна страна, според съда попадат
в обхвата на понятието „туристическа агентска дейност“ по смисъла на т. 61, параграф 1 от
ДР на Закона за туризма. Предложението на подсъдимия е включвало както курортно
настаняване при предварително резервирани дати по тяхно желание, така и извършване на
посредничество при организиране на авиационен превоз (закупуване на самолетни билети).
Т.е. независимо, че подсъдимият е бил наясно, че дружеството не е регистрирано да
извършва туристическа дейност, както е бил уведомен и за наложената на дружеството от
председателя на КЗП принудителна административна мярка „спиране на дейност“, същият с
цел да набави за себе си парични средства е организирал презентация в гр. Бургас за
предоставяне на услуга – организирана почивка в чужбина, на която са били поканени
свидетелите П. и Й.. Прави впечатление, че и двамата свидетели споделят, че презентацията
е била за предоставяне на услуга на по-ниска пазарна цена, като им е било обяснено от
подсъдимия, че офертата е с рекламна цел и по тази причина цената е по-ниска.
Категорично може да се изведе, че това обстоятелство допълнително е улеснило
измамливата дейност на подсъдимия, воден от стремежа си за финансова облага да мотивира
свидетелите да се разпоредят с лични парични средства в негов интерес, като се съгласят да
закупят предлаганата от него услуга.
На следващо място свидетелите П. и Й. споделят, че въпреки постигнатите уговорки
подсъдимият не е закупил самолетни билети за първоначално избраните от тях дати за
пътуването. В показанията си свидетелят П. посочва, че подсъдимият ги е уверил, че има
направена резервация за полета за избраната от тях дата, но така и не получили от него
самолетни билети до полета и пътуването не се е осъществило. В действителност
свидетелите заявяват, че са получили предложение от подсъдимия да изберат други дати, за
които да се закупят самолетни билети, като включително свидетелите са сменили два пъти
избрания от тях период и въпреки това не са пътували до избраната дестинация. Тези
действия на подсъдимия съдът определя като такива, които са целели да поддържат
възбуденото у свидетелите заблуждение, че ще се реализира избраната от тях оферта за
почивка до остров Т., предложена от подсъдимия. Съдът не споделя застъпената от
защитника оправдателна действията на подсъдимия теза, че се касае за групово пътуване и
поради проблем в организацията на групата, пътуването не се е осъществило. Тези
твърдения изцяло се опровергават от събраните по делото доказателства и в частност от
показанията на свидетелите П. и Й., които споделят, че сами са избрали датите на
пътуването, както и че не са били включени в групово пътуване. Също така свидетелите
посочват, че след като подсъдимият не им е предоставил самолетни билети за уговорените
дати, които са били два пъти сменени от свидетелите, подсъдимият е обяснявал неуспеха на
пътуването с възникнали проблемни от дейността на служители, като подсъдимият не е
споделял проблемът да се състои в организацията на група за пътуване, от която част са били
и пострадалите.
6

На следващо място според съда индиция за осъществените измамливи действия от
подсъдимия спрямо пострадалите е и последващото му поведение. От показанията на
свидетелите П. и Й. се установява, че след като свидетелите са поискали от подсъдимия да
им възстанови платените суми за почивка и самолетни билети общо в размер на 2512 лева,
предвид факта, че не се е реализирало пътуването, въпреки промяната в предварителните
уговорки, подсъдимият е отказал да комуникира с тях, като не е отговарял на телефонните
им обаждания. Свидетелката Й. посочва, че включително е написала съобщение на
подсъдимия в приложението „Вайбър“, като е изискала от него да им възстанови платените
от тях суми, в отговор на което подсъдимият изпратил гласово съобщение, с което отказал да
ги възстанови.
По делото са налични данни, от които се установява, че настоящият случай не е
изолиран, тъй като срещу представляваното от подсъдимия дружество „Е.Т.“ ЕООД са били
подадени до КЗП общо 14 броя жалби от потребители с оплаквания за прекратяване на
сключени с дружеството договори и възстановяване на платени суми. Тези факти
свидетелстват за множество неизпълнени договорки от подсъдимия, поети към различни
граждани за реализиране на туристически услуги. Настоящата проява на подсъдимия не е
инцидентна, напротив, може да се направи категоричен извод за трайно изградена дейност
на подсъдимия, насочена към въвеждане в заблуждение на потребители на туристически
услуги с цел получаване на имуществена облага. Касае се за измамлива престъпна дейност
на подсъдимия, прикрита с подписване на договори с потребителите, които впоследствие не
се изпълняват от негова страна. В подкрепа на това становище на съда е и обстоятелството,
че при извършената от КЗП проверка се установило, че офисът на дружеството в гр. С., ул.
**************, който адрес впрочем е бил посочен като адрес на управление на
дружеството и в подписания със свидетелката Й. договор, е бил затворен. Подсъдимият е
въвел в заблуждение множество лица, че ще им предостави предлаганата от него
туристическа услуга срещу заплащане на парична сума, като създава неверни представи, че
представлява търговско дружество, което е легитимирано да извършва такава дейност. Няма
съмнение, че в случай че свидетелите са били уведомени от подсъдимия, че дружеството не
е регистрирано съгласно изискванията на Закона за туризма, свидетелката Й. не би
подписала процесния договор, както и не биха се разпоредили със собствените си парични
средства в личен интерес на подсъдимия. Първоначално създаденото от подсъдимия
заблуждение е било поддържано от него и по време на срока на договора, като освен
платената почивка, подсъдимият е предложил да съдейства на свидетелите за закупуване на
самолетните билети, когато те са му съобщили избраните от тях дати за пътуването.
Формираните от подсъдимия неверни представи на свидетелите П. и Й., че ще пътуват на
почивка до о. Т. са били поддържани от подсъдимия и след като не се е осъществило
пътуването на първоначално резервираните дати. Подсъдимият е продължил да ги уверява,
че пътуване може да се реализира, но да изберат други дати, което и направили. Независимо
от това плануваната от свидетелите П. и Й. почивка на о. Т. не се е осъществила.
На следващо място измамата е резултатно престъпление, т.е. в резултат формираните
неверни представи пострадалият се разпорежда с имущество, което разпореждане не би
извършил, ако имаше верни представи за обстоятелствата. От събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите П. и Й. и от наличните писмени доказателства –
анекс 1 към договор № ******/ЗМ и касов бон (л.32 и л. 33 от ДП) както и 3 бр. извлечения
от банкова сметка на свидетеля П. (л. 38, 39 и 40 от ДП), се установява, че мотивирани от
създадените от подсъдимия и поддържани от него неверни представи за конкретни
обстоятелства, а именно, че дружеството „Е.Т.“ ЕООД в лицето на подсъдимия ще
организира избрана от тях почивка на о. Т., като съдейства за ваканционно настаняване и
закупуване на самолетни билети, свидетелите П. и Й. са се разпоредили със собствени
средства в размер на 2512 лева в интерес на подсъдимия. Подсъдимият е получил
процесната сума от свидетелите, като от събраните доказателства се установява, че
7

пътуването не се е реализирало, като подсъдимият е отказал да възстанови получените суми.
Следователно за пострадалите е настъпила имотна вреда в размер на 2512 лева. Като
последица от това е настъпила имотна облага за подсъдимия в размер на получената от
свидетелите сума. Категорично е налице настъпване на имотна облага, тъй като сумата от
2512 евро е била получена от подсъдимия неправомерно, като резултат от извършени от него
измамливи действия. Впоследствие подсъдимият е възстановил част от сумата, но това се е
случило едва след като пострадалите са уведомили органите на МВР и Прокуратурата.
В случая е налице и продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, тъй
като от подсъдимия са били извършени две отделни, единични деяния – на ******** г. и на
******** г., които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление –
измама. Деянията са били извършени от подсъдимия М. през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, като
последващото деяние се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. И при двете деяния пострадалите са били заблудени от подсъдимия да се
разпоредят със свои средства в негова полза.
От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл от подсъдимия М.,
който е съзнавал, че създава неверни представи у пострадалите, които са ги мотивирали да
извършат разпоредително действие със свои средства в полза на подсъдимия, което е довело
до настъпване на имотна вреда за пострадалите. Деянието е извършено от подсъдимия и с
користна цел, а именно подсъдимият е извършил деянието с цел да набави за себе си имотна
облага, като е получил от пострадалите сумата от 2512 лева. Умисълът на подсъдимия може
да се изведе от неговите конкретни действия. Подсъдимият е знаел, че представляваното от
него дружество не е било регистрирано и вписано в Националния туристически регистър.
Отделно от това от контролния орган КЗП е било констатирано, че дружеството е
извършвало туристическа дейност без регистрация и му е била наложена ПАМ „спиране на
дейност“, за която подсъдимият е бил уведомен. Въпреки че подсъдимият е съзнавал тези
обстоятелства, същият е организирал презентация, на която са били предлагани оферти за
почивки в чужбина и е подписал договор със свидетелката Й. за организиране на пътуване
на о. Т.. Тези действия на подсъдимия категорично разкриват неговото намерение да
мотивира пострадалите да се разпоредят със свои средства, като заплатят ваканционното
настаняване и цената на самолетните билети. При осъществяване на деянието подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му
последици, като е допускал тяхното настъпване.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че подсъдимият М. е извършил
от обективна и субективна страна престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Предвид събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе в изложението, съдът не
възприе поддържана защитна теза на подсъдимия, че в случая между него и свидетелите Й.
и П. е налице гражданскоправен спор.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК се
предвижда наказание от една до шест години „лишаване от свобода“.
При индивидуализация на наказанието съдебният съставът прие, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат
приложението на чл. 55 НК. По тази причина наказанието на подсъдимия М. беше
определено съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК. Като смекчаващи обстоятелства
съдът отчете необремененото съдебно минало на подсъдимия, както и възстановяване на по-
голямата част от причинените на пострадалите имуществени вреди. Отегчаващи вината
обстоятелства не бяха установени по делото. В така очертаната рамка съдът определи и
наложи на подсъдимия М. наказание в предвидения в чл. 209, ал. 1 НК минимум, а именно 1
година „лишаване от свобода“. Размерът на наказанието е съобразен и със степента на
8

обществената опасност на дееца и деянието, които с оглед данните по делото следва да се
определят с по-ниска степен. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си,
като въздейства възпитателно върху подсъдимия и обществото.
По отношение на изпълнение на наказанието в случая съдът приложи разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК и отложи изпълнението на наказанието за срок от три години. Към датата
на извършване на процесното деяние подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от
свобода, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер под три години, както и
съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, не е наложително
подсъдимият да изтърпи наказанието.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъде
уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна връзка с извършеното деяние и
размер на вредите. Съдът прие за съвместно разглеждане и предявен от пострадалите срещу
подсъдимия граждански иск за сумата от 800 лева, представляваща невъзстановена част от
причинените от престъплението вреди. В съдебно заседание от ******** г. пострадалите са
направили изрично изявление, че поддържат претенцията си до размера от 500 лева, тъй
като преди заседанието подсъдимият им е възстановил 300 лева.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено, че
подсъдимият е извършил противоправно деяние, като е въвел в заблуждение пострадалите,
които са се разпоредили в негов интерес със сумата от 2512 лева, като за тях е настъпила
имотна вреда, а в полза на подсъдимия имотна облага. Към момента на постановяване на
присъдата подсъдимият е възстановил част от вредите, като остатъкът възлиза в размер на
500 лева, който се претендира от пострадалите. Имуществени вреди от престъплението в
размер на 500 лева са съставомерни и предвид доказаното извършено от подсъдимия
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, подлежат на възстановяване от
подсъдимия. Ето защо съдът уважи гражданския иск в поддържаната част от 500 лева и
осъди подсъдимия да заплати тази сума на пострадалите, представляваща невъзстановената
част от причинените имуществени вреди от престъплението общо в размер на 2512 лева.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът възложи в негова тежест направените в производството разноски.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Съобщи за изтекли лични данни