№ 626
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение №
10818/06.10.2022 г. по гр.д. № 23540/2022 г. по описа на СРС, 43 състав. С посоченото
решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Б. Б. Д. искове с правно
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 2608,98 лв.,
представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******4, ведно със законната
лихва, считано от 15.12.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; 33,24 лв., представляваща цена за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.12.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 413,29 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г.; 7 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.03.2019 г. до 02.12.2021 г.
1
Жалбоподателят - „Т.С.“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно и моли
същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – Б. Б. Д., и третото лице помагач - „Т.С.“ ЕООД, не
подават отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 2608,98 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******4, ведно
със законната лихва, считано от 15.12.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 33,24 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.12.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; 413,29 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.12.2021 г.; 7
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019 г. до 02.12.2021 г.
С решение № 10818/06.10.2022 г. по гр.д. № 23540/2022 г. по описа на СРС, 43
състав, исковете са отхвърлени изцяло, като съдът е стигнал до фактически и правни
изводи, че в процесния период ответникът не е имал качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като не е бил собственик на имота, а претенцията на ищеца
намира основание именно на посочения факт.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
на първоинстанционния съд, относими към мотивите на решението, в които е
посочено, че исковете са неоснователни, доколкото по делото не е доказано между
страните да е налице облигационно отношение в процесния период по договор за
продажба на топлинна енергия. Следователно и доколкото в жалбата не са налице
твърдения за неправилност на решението, тъй като между страните е налице договор за
предоставяне на топлинни услуги, то въззивната инстанция не може да проверява
служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).
2
При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при
постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща
решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно,
тъй като по делото не е доказано, че в процесния период ответникът да е бил
потребител на топлинни услуги в имота, предмет на делото, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10818/06.10.2022 г. по гр.д. № 23540/2022 г. по
описа на СРС, 43 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД,
на страната на жалбоподателя – „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3