№ 3181
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203795 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 6340003 издаден от СДВР на И. А. В., с
ЕГН ********* е наложено наказание глоба в размер на 300/триста/ лева на
осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл 21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В
жалбата най-напред се изтъкват, дефицити в съдържанието на ЕФ, а именно
липса на яснота дали при определяне скоростта на движение е отчетена
допустимата грешка в измерването, липса на данни за физическото лице,
издател на същия. В заключение пък се сочи,че фактическата обстановка, в
частност максималната допустима скорост на движение не е правилно
определена, и доколкото се касае за автомагистрала същата е 140 км/ч.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не
изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно
призовани, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени
бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се излагат подробни
съображения за материална и процесуална законосъобразност на ЕФ, в
частност спазване изискванията за форма и съдържание, надлежно
изпълнение на процедурата по установяване на нарушението и нарушителя,
както и правилно приложение на санкционната разпоредба. Претендира се
1
присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.04.2021г. в 13:06 часа в извън територията на населено място, по
АМ „Тракия“, в посока от с. Равно поле към гр.София се движел лек
автомобил марка „*******“, модел „****“ с регистрационен номер ********,
собственост на И. А. В.. По същото време в района на магистралата 1-ви
километър, до бензиностанция Петрол, където с нарочен пътен знак В26 било
установено ограничение на скоростта от 80 км/ч, бил осъществяван контрол
за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство
модел TFR1- М, с номер на устройството № 619. Системата била въведена в
експлоатация от служител на ОПП-СДВР- СА, а измерването било извършено
в периода от 12.00 до 14.00 часа на посочената дата, съгласно приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, използван от
жалбоподателя лек автомобил се движел със скорост от 112 км/ч, след
отчитане на отклонението, при максимално разрешена скорост от 80 км/ч.,
въведена с пътен знак В26. Скоростта на движение на моторното превозно
средство била установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез
изготвяне на видеоклип с № 19320, отразяваща, дата, точен час, адрес и
географски координати, както и скорост и регистрационен номер на
превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на
МПС, на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на собственика на
превозното средство, а именно жалбоподателя И. Ангеров В. бил издаден
процесния Електронен фиш, серия К, № 6340003.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К
№ 6340003, справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на
образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта от 02.04.2021г., Протокол от
проверка № 2-39-20/08.07.2020г., Удостоверение за одобрен тип техническо
средство № 10.02.4835, Справка от АПИ, ОПУ-София относно организацията
на движението и поставените пътни знаци на АМ „Тракия“ в посочения
участък, с приложена към същата схема, Ежедневна форма на отчет,
справка-картон на водача веществени доказателствени средства– четири
фотоснимки, обективиращи изготвения с техническо средство клип със
заснемане на датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство,
както и на пътния знак В26.
2
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Същите са официални документи или автоматично генерирани фотоснимки,
чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под съмнение, като
предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът
намира, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при
съвкупната им преценка по безпротиворечив начин се установява изложената
по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид
липсата на данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за
своевременно депозирана, с оглед, на което е допустима, а разгледана по
същество и в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна.
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със
съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа
всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в
изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тук е мястото да се
отбележи, че не съществува каквато и да е неяснота в описанието на
нарушението, в частност размера на приетата за установена скорост на
движение от 112 км/ч, като съгласно изричното отбелязване в образец на ЕФ
серия „К“, в същия се въвежда именно установената, скорост за движение,
т.е. тази след приспадане на посочения в протокола от проверка на
техническото средство толеранс. Последното е видно и при сравнение с
отразената във веществени доказателствени средства- фотоснимки, засечена
от техническото скорост от 115 км/ч.
На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на & 6, т.
63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
3
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е.
същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не
представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно
не съдържа издател, а за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е
лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност, в който
смисъл е и константната съдебна практика.
Електронен фиш е връчен на лицето вписано в регистрационния талон
като собственик на МПС, предвид на което и с оглед специфичните правила
на ЗДвП правилно е определен субекта на отговорността.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на
жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш,
а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и съответен на
нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.189,
ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда че “при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Понятието за
автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от 13.03.2015г.
Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може
да бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с инвентарен номер 619,
монтирана в служебен патрулен автомобил с рег. № *********, е въведена в
експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР,
което обаче не противоречи на реда за използване на автоматизирани
технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед
разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е
представено както Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
издаден от Българския институт по метрология на основание чл.32 от ЗИ, така
и Протокол от проверка удостоверяващ изправността на конкретно
използваното устройство към датата на контрол. Видно от посочените
документи, използваната система представлява одобрен тип техническо
средство, съгласно приложеното нарочно Удостоверение № 10.02.4835.
Действително цитираното удостоверение за одобрен тип е с валидност до
24.02.2020г., т.е. преди датата на контрола, но съгласно изричната разпоредба
на чл.30, ал.5 ЗИ, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
4
одобрения тип, се считат от одобрен тип, т.е. не е необходимо последващо
одобрение. На следващо място видно от Протокол № 2-39-20, същото е
преминало периодична проверка за изправност на 07.07.2020г. в съответствие
с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно
и годно точно да отчита скоростта на движение на МПС. С оглед на
изложеното не се констатират данни за неизправност или други недостатъци
на използваната при контрола АТСС не могат да бъдат споделени.
При осъществения на 02.04.2021г. чрез мобилната система за
видеоконтрол модел „TFR1-M“, с инвентарен № 619, контрол върху
скоростта на движение на превозните средства, са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства за контрол на правилата
за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта, съставен по образец, на 02.04.2021г. за времето от
12.00 до 14.00 часа контрол върху скоростта на движение на пътните
превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в
автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото
функционира без намеса на контролен орган. Протоколът съдържа всички
предвидени реквизити, проверен и заверен е от началника на ОПП-СДВР,
придружен е със снимка на техническото средство, чрез което е осъществен
контрола, поради което не съществува съмнение относно редовността на
контрола. Следва да се отбележи обстоятелството, че мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TRF1-M, е
монтирана в служебно МПС, т.е. не се налага нарочното му позициониране,
нито пък експлоатацията, предполага специална подготовка.
С оглед на това, от една страна е спазена предварително определената
процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, като следва
да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира реда за
използване на мобилните системи за видеоконтрол, а използваното
техническо средство, при установяване на нарушението функционира без
намеса на контролен орган т.е. същото отговаря на изискванията към
техническите средства по чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП(редакция към датата на
деянието), съгласно даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и
заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Поради това за
установените чрез използваното техническо средство нарушения, е
приложим специалния ред за реализиране на административно наказателна
отговорност, чрез издаване на Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че
уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и
нарушител, касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на
установяване на нарушението.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък
нарушения на процедурата по установяване на нарушението с АТТС. От
5
приложения протокол се установява точното местоположение, режима на
работа- "стационарен", посоката на задействане на техническото средство-
"приближаващ", като в допълнение на същия е приложена и дигитална
снимка на МПС, на самото устройство, както и на пътния знак, а отстоянието
от същия е надлежно отбелязано в протокола. Видно от четирите
фотоснимки, направени при установяване на нарушението, в центъра на
същите, а респективно и в обсега на техническото средство е именно лекия
автомобил с рег. № ******** и използваната система за контрол на скоростта,
разполага с вградено разпознаване на номера на МПС и не съществува
основание за съмнение по отношение на установените при експлоатацията й
данни. Тук е мястото да се отбележи, че актуалната нормативна уредба не
съдържа изискване за обозначаване на мястото на контрол с нарочен път
знак(Е24 или Т17), като същото е отпаднало с отмяната на чл.7 с ДВ
бр.7/2018г. в сила от 16.01.2018г.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя И. В. е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно
нарушение, като съгласно атакувания електронен фиш е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като моторно превозно
средство – лек автомобил марка „*******“, с рег. № ******** се е движило
със скорост над максимално разрешената. Съгласно приложените справка и
схема от стопанина на пътя- АПИ, за скоростта на движение по АМ "Тракия"
при 1-ви километър посока гр-София, с пътен знак В26 е въведено
ограничение на скоростта от 80 км/ч., като видно от схемата, същият е
разположен симетрично от лявата и от дясната страна на платното за
движение, на км 1+100, което обстоятелство е и изрично отбелязано в
придружително писмо изх. № 11-00-469/17.05.23г. на ОПУ София(л.41 от
делото).
Техническото средство за контрол на правилата за движение по
пътищата е отчело скорост на движение в посочения участък от 115 км/ч,
видно от представените фотоснимки, като след отчитане на допустимото
отклонение от 3км/ч, е прието, че същият се е движил със скорост от 112
км/ч. Следователно, автомобилът управляван от жалбоподателя се е движил
със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен
участък с 32 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
въвеждаща изискване към водачите да се съобразяват освен с общите
ограничения на чл.21, ал.1 ЗДвП, така и с допълнително въведените такива с
нарочен пътен знак.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
- управление на МПС със скорост над максимално допустимата, съобразно
въведеното ограничение предвиждал е общественоопасните последици -
застрашаване на обществените отношения, свързани с безопасността на
движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно е
6
пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е
шофирал с избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е
законосъобразно ангажирана по реда на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, който в
редакцията действала към датата на нарушението, предвижда за нарушения
на максимално допустимата скорост за движение при превишаване между 31
и 40 км/ч да се налага наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушения
извършени извън населено място, каквото е и настоящото. Санкцията е
абсолютно определена, поради което не съществува възможност размерът й
да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от допълнително
обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество,
жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е нормата на чл.63д,
ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В
настоящото производство, въззиваемата страна- СДВР е била представлявана
от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като са депозирани писмени
бележки. Съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението,
преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на правната
помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева,
доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да
бъде присъдено в полза на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6340003 издаден от СДВР
на И. А. В., с ЕГН ********* е наложено наказание глоба в размер на
300/триста/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АД АрА., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8