РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520103997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН,
депозирана от И. В. П., ЕГН **********, от гр.Р., с която молба се иска спрямо
ответника И. А. Ц., ЕГН **********, да бъдат наложени мерките за защита, визирани в
чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Ответникът И. А. Ц., счита подадената молба за неоснователна и моли тя да бъде
отхвърлена, тъй като изнесените в нея данни не отговаряли на истината.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Молбата е депозирана в съда на 28.07.2022 г., т.е. в преклузивния едномесечен
срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие на 28.06.2022г.
от процесуално легитимирано лице /чл.8, т.1 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно
процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл.3, т.2 от ЗЗДН/, поради което е
допустима.
Пострадалото лице И. В. П. твърди, че с ответника И. А. Ц., са живели във
фактическо съжителство от около тридесет и три години.
От събраните в хода на производството писмени доказателства – справка от
1
изходящите обаждания на тел.+359********* (служебен телефон на търговски обект,
стопанисван от свид.М. Р.а, от която е видно че на 28.06.2022г. в 13:08:17 часа като
изходящо обаждане е проведен разговор с мобилен номер ********** (личния мобилен
номер на св.Р.а), което бостоятелство се припокрива със свид.показания на М. Р.а
относно прието от нея на посочената дата и време обаждане от И. П., при което
молителката е споделила за възникнал пореден конфликт между нея и ответника, при
който И. Ц. я е бил, влачил я по стаите в апартамента и я е ритал.
По делото са разпитани свидетелите М. А. Р.а (състудентка на молителката), И. З.
А. (първи братовчед на молителката), Р. Ц. Р. (познат на страните), М. Н. С. (позната
на страните), Ц. А.а Ц.а (сестра на ответника). Показанията на свидетелите, намиращи
се в роднински връзки със страните се кредитираха от съда в съответствие с
разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на
делото.
Както по отношение случилото се на 28.06.2022г., така и досежно отношенията
между страните, показанията на свидетелите М. Р.а, И. А. и Р. Р. не се различават по
същество. Показанията на тримата свидетели са последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, а са и в унисон с останалите писмени доказателства –
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Съдът не кредитира показанията на св. М. С. и Ц. Ц.а относно прекрасните
отношения между страните и изнесените твърдения, че са двамата са били „перфектно
семейство“, тъй като те противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
При липсата на други обективни доказателства, опровергаващи съдържанието на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, следва да се приеме за безспорно доказан фактът,
че И. А. Ц. е осъществил акт на домашно насилие, изразяващо се в физическо,
психическо и емоционално насилие спрямо И. В. П..
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да
бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие,
изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по
молбата- чл.2 от ЗЗДН. Съобразно общите правила - 154, ал.І от ГПК приложими и в
производствата по ЗЗДН- чл.§1 от ЗР на ЗЗДН доказателствената тежест е на
молителката да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от
осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от
ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие е предвидена декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата
за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице. На декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание така приложената
2
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършения акт:
датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено
действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като в много от случаите
актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. Доказателствената тежест
при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника в производството.
Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да
обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. В
конкретният случай представената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В
нея са посочени конкретни фактически действия /нанесен побой и отправени заплахи/.
Действията на ответника представляват домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН.
Безспорно е, че страните не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се
налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. Рядкост са житейските
ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на
независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духът на
закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на
безспорни доказателства. В конкретният случай ответникът не проведе такова
насрещно доказване на изложените факти в декларацията, още повече, че от събраните
доказателства, по безспорен начин се установи, че на посочената дата и място
действително е бил осъществен акт на насилие върху ищцата.
Поради което, събраните по делото доказателства, сочат на извода за
осъществено домашно насилие спрямо молителката, което е основание за налагане на
мерки за защита по ЗЗДН. Съдът намира, че по никакъв начин не може да се оправдае
извършвания от ответника акт на насилие, изразяващ се във физическо, психическо и
емоционално насилие спрямо лице, с което е бил във фактическо съпружеско
съжителство /чл.3, т.2 от ЗЗНД/, поради което в случая са налице предпоставките за
предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе
отговорността, предвидена в закона.
По делото няма данни спрямо ответника по молбата да са налагани и друг път
мерки по ЗЗДН, същият не се води на отчет в психо-диспансер, а от приложената
справка за съдимост на Районен съд-Русе, лицето е неосъждано.
По изложените причини съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат
наложени мерките по чл.5, т.1, и т.3 от ЗЗДН за един продължителен срок от
дванадесет месеца /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същият би могъл
да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала и най-вече с
оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на
извършваното спрямо молителката от ответника домашно насилие.
С оглед императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника
3
задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в размер от
400.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на
ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3
от ТДТССГПК, определя в размер на 50.00 лева, вносими по сметка на РРС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал ищеца,
сумата от 400.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществено от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 22 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от
домашно насилие, извършено спрямо И. В. П., ЕГН ********** от И. А. Ц., ЕГН
********** – лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство, като
ЗАДЪЛЖАВА И. А. Ц., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо И. В. П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА за срок от 12 /дванадесет/ месеца на И. А. Ц., ЕГН **********, да
приближава пострадалото лице – И. В. П., ЕГН **********, както и да приближава
жилището й в гр.Р., ул. “П.“, №., бл.., вх.., ет.., ап..; жилището, което обитава в
момента в Курортен комплекс С. б., блок “К.“, вх.., ет.. и мястото й на работа в
Курортен комплекс С. б..., магазин “Мерлин“, район Автогара, както и местата за
социални контакти и отдих на същата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. А. Ц., ЕГН **********, на осн.чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, И. А. Ц., ЕГН ********** да плати
глоба в размер на 400.00 лева, както и държавна такса в размер на 50.00 лева, по
сметка на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА И. А. Ц., ЕГН **********да заплати на В. М. В., гр.Р., ул.“Д.“, №.
сумата от 400.00 лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
4
Да се издаде заповед за защита срещу И. А. Ц., ЕГН **********, по реда на
чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се впишат последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3
ЗЗДН.
Решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на
страните.
Препис от решението и заповедта да се изпрати до ОДМВР – гр.Р. за
изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5