РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Смолян , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500528 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение за поправка на явна фактическа грешка № 10045/09.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 94/2015г. по описа на Чепеларски районен съд e допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 16/11.02.2016г., постановено
по гр.д. № 94/2015г по описа на РС-Чепеларе , като вместо: „Осъжда Ч. Св. К., с ЕГН
**********, с адрес гр.Ч., ул.“Ст. Ш.“ № 21 да премахне бетонов фундамент, трайно
прикрепен към земята, върху която е бил изпълнен, демонтиран понастоящем дървен
навес, попадащ в ПИ № ..........***, предмет на насрещния иск по гр.дело 21/2007г на
ЧРС, ведно с поставените върху него вещи, повдигнат със зелен цвят на скицата на
вещото лице , явяваща се неразделна част от решението, находяща се на л.219 по
делото, поради това, че създава пречки, ограничава достъпа до съседните имоти с
номера *****.242.*** и № ****.242.*** притежавани от ищцата по насрещния иск А.Т.
П., с ЕГН **********, с адрес гр.Ч. ул.“П.“ № 4 в съсобственост, на основание чл.109
от ЗС“ следва да се чете: „Осъжда Ч.С. К, с ЕГН **********, с адрес гр.Ч. , ул.“Ст. Ш.“
№ 21 да премахне бетонов фундамент, трайно прикрепен към земята, върху която е
бил изпълнен, демонтиран понастоящем дървен навес, попадащ в ПИ № *****.242.****,
предмет на насрещния иск по гр.дело 21/2007г на ЧРС, ведно с поставените върху
него вещи, повдигнат със зелен цвят на скицата на вещото лице, явяваща се неразделна
1
част от решението, находяща се на л.219 по делото, поради това, че създава пречки,
ограничава достъпа до съседните имоти с номера *****.242.**** и № ****.242.***,
притежавани от ищцата по насрещния иск А.Т. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Ч.
ул.“П.“ № 4 в съсобственост, на основание чл.109 от ЗС“.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 9902151/30.11.2020г. от
Ч.С. К. чрез пълномощника му адв.Ив. С., с оплаквания за неправилност и недопустимост.
Излагат се доводи, че в мотивите на решението си съдът е приел, че А. П. е предявила
насрещен иск по чл.109 от ЗС против ищеца Ч.С. К., с който е претендирала последният да
премахне изградения бетонов фундамент, върху който е бил изпълнен дървен навес, като с
молба от 21.08.2015г. е посочила, че бетоновия фундамент попада в поземлен имот с
идентификатор ****.242.****. С Решение № 16/11.02.2016г., постановено по гр.д.№
94/2015г, съдът е осъдил Ч. К. да премахме бетонов фундамент, попадащ в поземлен имот с
идентификатор *****.242.****. Неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че в
диспозитива на посоченото решението номера на поземления имот, върху който е изграден
бетоновия фундамент е неточно посочен, като това несъответствие съдът е извел от
приложената към решението и неразделна част от него скица на стр.219.Неправилно,
предвид очертания от А. П. предмет на насрещния иск, районният съд е приел, че е налице
фактическа грешка в решението, като по този начин е подменил волята на страната и е
заместил липсващата активност от нейна страна да индивидуализира правилно имота, което
е недопустимо. Неправилно също е приел, че поправката е „абсолютно необходима“, за да
може да бъде изпълнено съдебното решение. Спорното материално право се
индивидуализира от ищеца с изложение на фактически обстоятелства и петитум, а правната
квалификация се определя от съда. В нарушение на принципа на диспозитивното начало,
допускайки поправка на явна фактическа грешка, районният съд се е произнесъл по иск с
предмет, с който не е бил сезиран. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като
недопустимо, алтернативно поддържа да бъде отменено като неправилно.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
9902184/16.12.2020г. от А.Т. П. чрез пълномощника й адв.Б. Мл., в който се оспорва същата
като неоснователна. Излагат се доводи,че в мотивите на решението съдът е формирал воля,
като в диспозитива е допуснал грешка относно идентификатора на имота като вместо
******.242.**** е записано *****.242.***, което се явява пречка за изпълнение на
решението. Сочи се, че с писмо № 849/16.09.2020г. от ДСИ е уведомена, че допуснатата в
решението грешка е пречка за премахване на навес и бетонов фундамент, тъй като не може
да се локализира имота. От мотивите на Решение № 16/11.02.2016г.се установява, че в тях
имотът е посочен с идентификатор ****.242.****, а в диспозитива с идентификатор
***.242.****, от което е видно, че се касае за явна фактическа грешка. Моли да бъде
оставена без уважение жалбата и бъде потвърдено обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. От пълномощника му адв. С. са постъпили писмени бележки.
2
Въззиваемата, чрез пълномощника й адв.Мл. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно,
допустимо и правилно.
Съгласно чл.247 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на цитираната
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния
спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в
диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно.
В случая обсъждайки представените писмени доказателства по делото и
заключението на вещото лице в мотивите на решението си районният съд е приел, че
бетоновият фундамент, чието премахване се претендира от А.Т. П. и върху който е бил
изпълнен и демонтиран понастоящем дървен навес, попада в имот с идентификатор
80371.242.9089, а в диспозитива на решението си погрешно е посочил, че попада в имот с
идентификатор ******.242.***, поради което правилно с обжалваното решение е допусната
поправката на очевидна фактическа грешка в номера на поземления имот.
Оплакванията във въззивната жалба и представените писмени бележки за
недопустимост на обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка са
неотносими, тъй като чрез тях жалбоподателят прави опит да оспори постановеното
основно Решение № 16/11.02.2016г. по гр.д.№ 94/2015г. по описа на РС-Чепеларе по
същество, а същото е преминало през инстанционен контрол, потвърдено е с Решение №
277/14.06.2016г. по в.гр.д№ 127/2016г. по описа на Окръжен съд-Смолян и не е допуснато
до касационно обжалване с Определение № 128/02.03.2017г. по гр.д.№ 3932/2016г. на ВКС,
Іг.о., поради което е влязло в законна сила и пререшаването му е недопустимо. Твърдението,
че съдът с допусната поправка се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в насрещната
искова молба, подадена от А. П. е посочено, че претендира премахване на бетонен
постамент, попадащ в поземлен имот с идентификатор ******.242.**** е неотносимо, тъй
като в производството по чл.247 от ГПК съдът следва да обсъжда единствено
несъответствие между действително формираната истинска воля на съда в мотивите на
решението и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива, а от мотивите на
Решение № 16/11.02.2016тг. е видно, че истинската формирана воля на съда е по отношение
на поземлен имот с идентификатор ****.242.****, в който попада бетоновия постамент,
чието премахване се иска, а погрешно в диспозитива на решението е посочено, че
3
бетоновия постамент попада в имот с идентификатор *****.242.****, какъвто имот, видно
от скицата към заключението на вещото лице не се намира в близост до процесните имоти.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъде осъден
жалбоподателя Ч.С. К. да заплати на въззиваемата А.Т. П. разноски по делото за въззивна
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение за поправка на явна фактическа грешка №
10045/09.11.2020г., постановено по гр.д.№ 94/2015г. по описа на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА Ч.С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Ч., ул.“Ст.Ш.“ № 21 да заплати на
А.Т. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Ч.,ул.“П.“ № 4 разноски по делото за въззивна
инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4