Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3923 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Е.И., с ЕГН: **********,*** против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 1525799, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с
който на жалбоподателя И., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ред. към месец март
2017г. ДВ бр.9 от 26.01.2017г.) й е наложена глоба в размер на 50 лева
(петдесет лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят И.Е.И. в бланкетна по своето съдържание жалба посочва, че издаденият
спрямо нея електронен фиш е незаконосъобразен, поради изтекла двугодишна
давност на основание чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН вр.
Тълкувателно решение № 2/12.04.2017г. по т.д. № 3/2016г. на ВАС - ОСС от I и II
колегия на ВАС.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по отношение на
депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 09.03.2017г. по път
Втори клас № 29 в посока гр. Добрич на км.11+200, местност „Фериша“
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR1-M646/14
е заснето движението на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № В5881 РМ.
Лекият автомобил бил
регистриран на името на И.Е.И..
Самото автоматизирано техническо средство № TFR1 – M
646/14 било поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил
издаден електронен фиш серия К № 1525799, с който на собственика на автомобила –
И.Е.И. била наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателката на 08.08.2019г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: самият
електронен фиш серия К № 1525799; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така възприетото от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП
органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият
образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от Протокол № 1 – 9
– 17 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M 646, регистрираната скорост попада в обхвата й, като
допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3
% при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че
радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и
ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в
идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното
съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Следва да се има предвид, че в настоящата си редакция чл.
189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм. бр. № 19 от 2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган
и на нарушител се налага електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически
средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес
На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата,
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове,
чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки
посочените нормативни разпоредби се обосновава извод, че към датата на установяване
на нарушението – 09.03.2017г., нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответния пътен знак
и оповестени по законово определения начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените изисквания
относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване
на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното
АТСС (чл. 9 от Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата), отговорят напълно на изискванията,
поставени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на Върховния
административен съд относно непълнотите в регламентацията на работата на техническите
средства, преди изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г. Отчитайки настъпилата законова
промяна, съдът намира, че електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движение по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо
устройство или система, при условие, че са изпълнение изискванията на
Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за
В конкретния случай, съдът намира, че всички те са
изпълнени.
Електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани
в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. По
дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът
за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и
естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
Пътният участък, където е установено нарушението е
предварително обозначен със знак за видеозаснемане,
което обстоятелство се потвърждава от приложения към административно –
наказателната преписка снимков материал.
Измерената скорост на движение на автомобила е 107 км/ч.,
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 104
км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то
би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е
било установено превишение на установената скорост, а
именно 107 км./ч., но при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 104
км./ч.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано
техническо средство TFR1 – M 646 е било
заснето движение на процесния лек автомобил със
скорост от 104 км/час, при ограничение от 90 км/час, тъй като мястото, където е
фиксирана скоростта на превозното средство не попада в териториалните очертания
на населено място – гр. Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 14
км./ч.
По безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателката И. като правоспособен водач е
следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 90 км/час, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици
(застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си
цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от
наличното ограничение.
Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за
конкретното превишение от 21 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 2, т. 2 от същия текст е предвидил глоба от 50 лева
(петдесет лева). Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 14 км/час, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на
съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
За пълнота на мотивите
съдът намира, че от снимковия материал, приложен към административно –
наказателната преписка по безспорен начин се установи, че пътния участък е бил
обозначен с пътен знак Е – 24, който предупреждава водачите на превозни
средства, че се извършва контрол на скоростта за движение на превозните
средства, а от приложения Протокол № 1 – 9 – 17
от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M 646/14, се
установи, че автоматизираното техническо средство, с което е фиксирана
скоростта на лекия автомобил, е технически изправно.
По отношение на
възражението на жалбоподателката свързано с приложението
на т.нар. „изпълнителска давност“ по ЗАНН съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно възприето в
цитираното от жалбоподателката ТР на ВАС разпоредбата
на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
В конкретния случай, за да
се счита, че процесният ел.фиш е влязъл в сила, то
той е следвало да бъде връчен на жалбоподателката,
което се е случило на 08.08.2019г. от която дата
всъщност и в случай, че И. не беше обжалвала електронния фиш щеше да започне да
тече давността на която същата се позовава.
За пълнота съдът следва да
посочи, че понастоящем не е изтекла и абсолютната давност по НК, поради което и
основателно е прието, че жалбоподателката следва да
понесе релевиранта административна отговорност за
допуснатото нарушение.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият
електронен фиш следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен,
поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1525799,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя И.Е.И., на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ред. към месец март 2017г. ДВ бр.9
от 26.01.2017г.) й е наложена глоба в размер на 50 лева (петдесет лева) за
допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: