№ 354
гр. Сливен , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230101006 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79
ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 342 ал.2 от ТЗ, чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 15.04.2019 г. между „Мого България” ЕООД (с
вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), в качеството на лизингодател и
Ф.А.М.. в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № AG0007537. В изпълнение на задълженията
си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек
автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”, идентиф. номер на рама VF1JK0HA631461751,
peг. № ........ и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен
приемо-предавателен протокол от 15.04.2019 г.
Сочи се, че лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи
по смисъла на приложимите Общи условия, като размерът на финансирането е 2000,00 лева.
Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи
условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, лизингополучателят е
поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил фиксиран лихвен процент в
размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 97,58 лева.
Твърди се, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения
погасителен план, като последното плащане в размер на 97,58 лева е от 28.11.2019 г.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения лизингодателят е
отправил изрично изявление за разваляне на договора, получено от роднина на
1
лизингополучателя на 08.01.2020 г. Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия
актив до 15.01.2020 г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на
собственика - лизингодател със съставяне на ППП. Предаден е от роднина на
лизингополучателя, в чието владение е открит.
На основание чл. чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи
условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя се
твърди, че последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен
план от седма (с падеж 15.11.2019 г.) до девета (с падеж 15.01.2020 г.) вноска в общ размер
от 292,74 лева, в това число главница в размер на 110,12 лева и възнаградителна лихва в
размер на 182,62 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията
на осма до дванадесета вноска е начислена неустойка в размер на 0,92 лева към 15.01.2020 г.
както следва:
- за забава в плащането на вноска № 7 по погасителен план с падеж 15.11.2019 г. - 0,59 лева;
- за забава в плащането на вноска № 8 по погасителен план с падеж 15.12.2019 г.- 0,33 лева.
На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 292,74
лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от
три месечни вноски. На основание чл. 8.6., във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия,
лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за
заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” - по полица BG/23/119001481916 на ОЗК Застраховане
АД. Премията е заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на
застрахователния брокер - Брокер Ине ООД, съгласно издадена сметка.
На основание чл. 14.4, във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, лизингополучателят
дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на
владението на лизинговия актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „Ем Би Кей
Груп” ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 06.07.2017 г. между „Мого България”
ЕООД и „Ем Би Кей Груп” ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 500 лева без ДДС
за издирване и изземване на автомобил до 3,5 тона, увеличено с 50,00 лева за изземване
извън град София, както и възстановяване на допълнително извършените разходи по
поръчката. Издадена е фактура № 323/03.02.2020 г.
Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се твърди, че гореописаните суми са дължими ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
2
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приемете за
установено, че Ф.А.М.., дължи на „Мого България" ООД, следните суми, дължими по
Договор за финансов лизинг № AG0007537:
- 110,12 лева, незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 15.11.2019 г. до 15.01.2020 г.;
- 182,62 лева, незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 15.11.2019 г. до 15.01.2020 г.
- 0,92 лева, неустойка за забавени плащания за период от 15.11.2019 г. до 15.01.2020 г.;
- 292,74 лева, неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя;
- 263,62 лева, разходи за платени застрахователни премии;
- 1090,00 лева, разходи за възстановяване на лизиновия актив,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Претендират се направените в заповедното и в настоящото производството разноски.
В предоставения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника и не е
изразено становище.
Ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител в с.з. Депозирана е
молба от процесуалния му представител, в която моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът Ф.А.М.., редовно призован, се явява лично в с.з. Заявява, че той е
подписал документите. Подписал е договора, но за друго лице, тъй като то нямало книжка.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 15.04.2019 г. между „Мого България” ЕООД (с вписана впоследствие промяна в
правната форма в ООД), в качеството на лизингодател и Ф.А.М.. в качеството на
лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № AG0007537, като в изпълнение на задълженията си лизингодателят е
придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка
„Рено”, модел „Еспейс”, идентиф. номер на рама VF1JK0HA631461751, peг. № ........ и е
предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен
протокол от 15.04.2019 г.
Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да
използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 97,58 лева за което е съставен и погасителен план с краен срок на плащане
3
15.04.2022 г-.
Лизингодателят е отправил изрично изявление за разваляне на договора, получено от
Тодор Панайотов Бояджиев- роднина на лизингополучателя на 08.01.2020 г.
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 15.01.2020 г., на която дата
лизинговият актив е върнат във владение на собственика - лизингодател със съставяне на
ППП. Предаден е от роднина на лизингополучателя, в чието владение е открит.
На 26.11.2020 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 4253/2020 г. по
описа на РС Сливен и е издадена заповед за изпълнение № 260779 от 27.11.2020 г. за
изплащане на претендираната от ищцовото дружество сума, ведно със законната лихва
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
направените разноски в производството.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните
съображения:
Предмет на иска пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи
претендираното и оспорено право.
Установи се, че между страните на 15.04.2019 г. е сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0007537, като в изпълнение
на задълженията си лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил марка
„Рено”, модел „Еспейс peг. № ......... Ползването е предоставено на лизингополучателя, за
което е съставен приемо-предавателен протокол от 15.04.2019 г.
На 08.01.2020 г. е връчено уведомление до ответника за предсрочно прекратяване на
договора , поради неизпълнение на задължение за плащане на дължимите суми, както и да
предаде на лизингодателя актива по договора.
С приемо- предавателен протокол МПС е предадено на лизингодателя ат Тодор
4
Панайотов Бояджиев.
Съгласно чл. 13.5 от Общите условия към договора за финансов лизинг, подписани от
лизингополучатея, , лизингодателят има право да прекрати договора при забава на дължими
плащания с повече от пет дни.
Ответникът не оспорва, че е подписал договора за финансов лизинг, както и всички
документи, свързани с договора, включая и Общите условия към него. Въпреки твърденията
му, че е подписал договора за друго лице, същият е поел задсължения да изпълнява клаузите
му и да заплаща дължимите вноски.
С неизпълнение на задълженията по договора и липсата на доказателства за
заплащане на дължимите суми по него, съдът счита, че предявените искове са основателни и
доказани и като такива следва да бъдат уважени в пълен размер.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 238,80 лева д.т. и 100 лева юриск.
възнаграждение, както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в
размер на 38,80 лева д.т. и 100 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.А.М.. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ж.к. „Младост” бл.26 ап.1, че ДЪЛЖИ на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Г.М. Димитров” № 16-А,
сумите както следва:
- 110,12 лева, представляваща главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 15.01.2020 г.;
- 182,62 лева, представляваща лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 15.11.2019 г. до 15.01.2020 г.
- 0,92 лева, представляваща неустойка за забавени плащания за период от 15.11.2019
г. до 15.01.2020 г.;
- 292,74 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя;
- 263,62 лева, представляващи разходи за платени застрахователни премии;
- 1090,00 лева, представляващи разходи за възстановяване на лизиновия актив, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК,
5
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260779 от
27.11.2020 г. по ч.гр.д. № 4253/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Ф.А.М.. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. „Младост” бл.26 ап.1, ДА
ЗАПЛАТИ на „МОГО БЪЛГАРИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, бул. „Г.М. Димитров” № 16-А разноски в производството в общ
размер на сумата 338.80 лева и разноски по ч.гр.д. № 4253/2020 г. в размер на 138,80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6