Решение по дело №194/2019 на Районен съд - Тетевен

Р Е Ш Е Н И Е №

                                          гр. Тетевен , 30.07.2019 г.     

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ТЕТЕВЕН , I-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                    

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Петя Георгиева , като разгледа докладваното от съдия АНД № 194 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 от  ЗАНН.

          Образувано е по жалба от К.К.Г. ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 19-0451-000301/23.04.2019 година на И.Б.Началник на РУ към ОДМВР-Ловеч., РУ Я , упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи , с което жалбоподателят е санкциониран, както следва: за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6, от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лева  за това ,че на 30.03.2019г около 00,20ч в община Я на път първи клас ,........, като водач на л.а. „Ф.П.”с рег.№..... ,в с. З.П.,като предприема извършване на маневра изпреварване , навлиза в лентата за насрещно движение –пресича и застъпва забраняваща маркировка М1 единична непрекъсната единична линия . 

 

В депозирана въззивна жалба са изложени доводи касателно неправилността и незаконо - съобразността на атакуваното наказателно постановление, претендират се нарушения на процесуалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. 

         В съдебното заседание жалбоподателят не се явява , призовка върната в цялост с отбелязване ,че лицето не живее на адрес по сведение на Красимир Борисов , тоест съдът дава ход на делото  и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес по реда на чл.61 от ЗАНН .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

           Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

             От фактическа страна съдът установи следното :Жалбоподателят К.К.Г. е правоспособен водач на МПС, категория МВ , санкциониран за нарушения на ЗДвП видно от справката за нарушител водач /л.9,10/ .  На 30.03.2019г свидетелите Ц.Д.Р. и Т.Ц.В. били на смяна  и около 00.20 часа били на територията на с. З.П.и обслужвали територията първокласен път І-3на ул. „Ш. и забелязали товарен автомобил и зад него се движел лек автомобил , лекия автомобил направил маневра изпреварване в зоната на маркировката на единичната непрекъсната линия, автомобилът е спрян за проверка , а водачът е настоящият жалбоподател . Актосъставителя допуснал грешка в текстовата част  на АУАН /л.33/,като вместо 00,20ч на 30 март , записал 12,20ч. и в присъствието на жалбоподателя поправил часа, жалбоподателя е написал и възражение . Жалбоподателят е подал и възражение по акта , за което няма данни в преписката дали същото е подадено в срок  и дали е било изпратено по пощата , но същото е взето под внимание при издаване на НП и е упоменато в него /л.10/.

           В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 З.Дв.П. като след съставянето му препис от същия е връчен на въззивника, които е посочил, че има възражения.  Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 19-0451-000301/23.04.2019,с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акт, жалбоподателят Г.  е санкциониран, както следва: на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лева /тридесет /лева ,същото е връчен лично на въззивника на 28.05.2019 г. видно от разписката инкорпорирана в наказателното постановление, жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана по пощата чрез наказващия орган на 03.06.2019 г.

При проведените непосредствени разпити на актосъставителя  Р.  и свидетеля-очевидец В. установените в акта фактически положения бяха доказани по безспорен начин.В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази.   Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

            В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност- заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР и предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. Действително в АУАН е допусната поправка но съдът отдава този факт на техническа грешка , а и изписаната поправка е четлива , същата е направена от актосъставителя пред нарушителя и същия е видял това /л.33/.

            Както актосъставителят, така и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си да квалифицират вмененото на въззивника Г.  нарушение, свързано с неспазване на  маркировка М1-единична непрекъсната линия  .Разпоредбата на чл. 6, т. 1, З.Дв.П. е обща и предвижда абстрактно задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка . Като разпоредбата съдържа обаче 4 предложения във вр. с които следва да съобразяват поведението си водачите на МПС, а именно със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Нито актосъставителят обаче, нито АНО са посочили правилното цифрово изражение на твърдяното нарушение, а именно чл. 6, т. 1, пр. 4-то от  ЗДвП. В конкретния случай административните органи не са направили и необходимата привръзка  чл. 10,ал.2 т.1 и чл.11и съответната точка на ал. 1   от НАРЕДБА № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Обн. ДВ. бр.13 от 10 Февруари 2001г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.54 от 14 Юли 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 12 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 16 Април 2019г., в която разпоредба е описано значението на пътния знак и дължимото поведение на водачите на МПС при неговото наличие.Демонстрираният подход е незаконосъобразен, тъй като е лишил жалбоподателя от възможността  да узнае вмененото му деяние не само от фактическа, но и от правна страна, с което правото му на защита е ограничено по недопустим начин. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административно наказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя Г. а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на въпроса, касателно правилността  на оспорения санкционен акт.

          Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

          Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН съдът  ,

                               

Р Е Ш И:       

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0451-000301/23.04.2019 година на И.Б.Началник на РУ към ОДМВР-Ловеч., РУ Я , упълномощен със заповед №8121з-515/14.05.2018г . на Министъра на вътрешните работи , с което на К.К.Г. ЕГН ********** *** за нарушение на чл.6 т.1 от З.Дв.П. на основание чл. 183, ал. 3, т. 6, от З.Дв.П. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30,00 лева  , като незаконосъобразно. 

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч  в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

   

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: