№ 16
гр. Плевен, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Ж.Н.С.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500854 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1033 от 27.09.2021година., постановено по гр.д. №
1570/2021г. Районен съд-Плевен е признал за установено между страните, на
основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от
ТЗ, че П. Б. П., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес
******************, дължи на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК *******, следните
суми: сумата от 11 325,46 лв. – главница; сумата от 120,00 лв. – разходи при
изискуем кредит; договорна лихва в размер на 861,29 лв., за периода от
01.11.2019 г. до 23.11.2020 г.; наказателна лихва в размер на 43,10 лв., за
периода от 08.12.2019 г. до 23.11.2020 г.; размер на начислената законна
лихва в размер на 9,44 лв., за периода от 24.11.2020 г. до 09.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с № 261174/14.12.2020г.
по ч.гр.д.№ 6746/2020г. по описа на ПлРС. Присъдени са в полза на ищеца
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №6746/2020г. на
ПлРС в размер на 297,19лв. И деловодни разноски в исковото производство в
1
размер на 1 647,19лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
П. Б. П., чрез особения представител адв. М.К. от АК-Плевен. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.
Въззивникът моли настоящата инстанция да отмени решението на РС-Плевен
и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен
предявения срещу него установителен иск.
Ответната страна, чрез пълномощника юрисконсулт В.В, е взела
становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в
писмения отговор на жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника П. Б. П., че дължи на “БАНКА ДСК”АД, следните суми: 11
325,46лв. – главница; 120,00лв. – разходи при изискуем кредит; 861,29лв -
договорна лихва за периода от 01.11.2019г. до 23.11.2020г.; 43,10лв.-
наказателна лихва за периода от 08.12.2019г. до 23.11.2020г.; 9,44 лв. -
законна лихва за периода от 24.11.2020г. до 09.12.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.12.2020г., за които е издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 6746/2020г. на РС-Плевен, както и разноските в
заповедното производство. Претендирани са и разноски за исковото
производство. Ищецът е изложил твърдения, че банка е предоставила на
ответницата кредит за текущо потребление в размер на 12 000лв. с Договор от
20.02.2019 г. със съответните Общи условия, явяващи се неразделна част от
Договора за кредит. Кредитът бил изцяло усвоен, а срокът за погасяването му
бил 120 месеца, но не е бил изплащан редовно, което довело до настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането на основание т. 18.2. от Общите
условия. Не са били погасени 12бр. вноски с падежи от 01.12.2019г. до
01.11.2020г. „Банка ДСК“ АД уведомила съгл. изискванията на т. 18 от ТР №
2
4/2013 г. на ОСГК на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. Ищецът твърди се, че към 10.12.2020 г. ответницата не била
погасила задълженията си към банката и дължала общо сума в размер на 12
359,29 лева, от които: главница - 11 325,46 лева; 861,29 лева -договорна лихва
за периода от 01.11.2019 г. до 23.11.2020 г.; 43,10 лева - лихвена надбавка за
забава за периода от 08.12.2019 г. до 23.11.2020 г. /като не се включва
периода на Извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г./; 9,44
лева - лихвена надбавка за забава след датата на изискуемост за периода от
24.11.2020 г. до 09.12.2020 г.; 120 лв. - разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва, считано от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането.
Ответникът е оспорил претенцията с аргумента, че тя не е
доказана по основание и размер.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №1570/2021г. по описа на
ПлРС, че искът е предявен след успешно проведено заповедно производство
и в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд, поради което е допустим и следва да се разгледа по същество.
От приложения препис на Договор за кредит за текущо потребление от
20.02.2019г. се установява, че той е сключен между „Банка ДСК ЕАД,
гр.София и П. Б. П., в качеството на кредитополучател. Банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 12 000лв.,
а той се е задължил да го върне на месечни вноски, съгласно погасителен
план, приложен към договора и двустранно подписан, за период от 120
месеца, считано от датата на усвояването. Страните са уговорили в чл.8, че
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.30%
годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години 0.180%, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална 3 надбавка в размер на 7.120%, при изпълнение на Условията
по програма ДСК Практика, подробно описани в Приложение №2 към
договора. При това е пояснено, че стойностите на индикатора „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1
ден до 2 години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ. С чл.9 е
уговорен годишен процент на разходите в размер на 8.56%, който може да
3
бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ. С чл.12 от договора
кредитополучателя е заявил, че са му били предоставени приложимите Общи
условия преди сключване на договора, които също са подписани от него.
Съгласно чл.18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта. В Приложение №3 към договора /подписано
от кредитополучателя/ в т.5 са предвидени разходи при изискуемост на
кредита в размер на 120лв.
Спорно е съществува ли вземането на ищеца, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
За да уважи иска, районният съд е приел за установено, че
между ищеца „Банка ДСК” ЕАД и ответницата П.П. е бил сключен договор за
кредит за текущо потребление за сума в размер на 12 000лв., че
кредитополучателя е усвоил сумата, с което банката кредитор е изпълнила
своето задължение по съглашението. Уставил е, че ответницата е внесла в
пълен размер и на уговорената дата на падежа единствено първата месечна
вноска, а впоследствие е извършвала частични плащания до 31.01.2020г., след
което е преустановила внасянето на суми по кредита. Приел е, че банката-
кредитор законосъобразно е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението си по чл.417 от ГПК,
уведомявайки изрично кредитополучателя за това на 24.11.2020г. Към същия
момент са били налице и уговорените в чл.18.2 от договора условия за
упражняване на това право. Поради това е приел, че към момента на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по процесния договор
за кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното производство
размери, установени в исковото от заключението по изслушаната
съдебносчетоводна експертиза.
Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани
на събраните по делото доказателства. От представения пред РС препис на
покана-уведомление, връчена на ответницата чрез частен съдебен изпълнител
на 24.11.2020г., се установява, че банката кредитор е уведомила
кредитополучателя, че обявява договора за банков кредит от 20.02.2019г. за
предсрочно изискуем. Правилен е изводът, че са били налице към този
4
момент предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
което се установява от изслушаното от РС заключение по допуснатата от него
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Същата
установява, че сумата от 12 000лв. е била усвоена от кредитополучателя на
20.02.2019г. За периода от датата на сключване на договора до 31.01.2020г.
ответницата е внесла за погасяване на кредита суми в общ размер на 1
315,29лв. и с тях са били погасени главница в размер на 674,54лв., договорна
лихва в размер на 639,17лв. и санкционираща лихва в размер на 1,58лв.
Кредитът е бил осчетоводен като предсрочно изискуем от 24.11.2020г. за
непогасени вноски с падеж от 01.12.2019г. до 01.11.2020г. Към датата на
депозиране на заявлението в съда – 14.12.2020г. са били непогасени:
главница в размер на 11 325,46лв.; договорна лихва в размер на 861,29лв. за
периода от 01.11.2019г. до 23.11.2020г. (датата предхождаща предсрочната
изискуемост); санкционираща лихва в размер на 43,10лв. за периода от
08.12.2019г. до 23.11.2020г./за периода на извънредното положение не е била
начислявана такава/; обезщетение за забава в размер на 9,44лв. за периода от
24.11.2020г. до 09.12.2020г. и такса изискуемост на кредита в размер на 120лв.
При така установеното, неоснователно се явява твърдението в
въззивната жалба, че ответницата е обслужвала кредита в уговорените с
договора и приложенията му срокове.Поради изложеното следва да бъде
потвърдено решението на Плевенски РС, като бъдат присъдени разноски в
полза на въззиваемата страна в размер на 1180лв., от които 100 за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно списък с разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1033 на Плевенския районен съд,
постановено на 27.09.2021г. по гр.д. № 1570/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. 273 ГПК, П. Б. П. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ******************, да заплати
на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
5
*******, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1180лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6