№ 14356
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110109153 по
описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. Г. Е. срещу .. и
първоначално срещу ...., с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с ДКН ..... На
29.11.2023 г. около 11:40 ч. – 12:00 ч., докато автомобилът е бил паркиран в междублоковото
пространство между бл. 207 и бл. 205 в ж.к. „....“, район „...“, зад супермаркет „...“,
служители на фирма .... са извършвали почистване на клони. Твърди се, че тези служители са
отрязали голям клон от здраво дърво и при издърпването му са ударили и увредили
автомобила . Конкретните увреждания включват счупено задно дясно стъкло на задна
дясна врата, счупено триъгълно стъкло на задна дясна врата, огънат таван и огънат заден
капак/врата на багажника. Ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1 200 лв., която впоследствие е увеличена до 1 534.64 лв. на база заключение на
автотехническа експертиза, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2023 г. за сумата от 1
200 лв. и от 28.02.2025 г. за разликата от 334.64 лв.. Претендира и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., изразяващи се в преживени болка и страдание,
неудобство, невъзможност да използва личния си автомобил до отремонтирането му, както и
негативни емоционални състояния, повлияли и на семейството , ведно със законната лихва
от датата на образуване на делото до окончателното изплащане. Ищцата изрично посочва, че
не са били поставени уведомления или ограничения за предстоящата дейност, и че .. носи
отговорност съгласно Наредбата за управление на отпадъците и Закона за задълженията и
договорите.
1
Първоначалният ответник .... е оспорил исковата молба, твърдейки процесуална
недопустимост, тъй като не е правосубектно юридическо лице. По същество оспорва, че
негови служители са извършвали дейности в посоченото междублоково пространство на
29.11.2023 г., позовавайки се на Ежедневен констативен протокол и справки от GPS
проследяване, които не показват присъствие на тяхна техника в района. Твърди, че ищцата
не е доказала причинно-следствена връзка, както и размера на вредите. Впоследствие, на
18.11.2024 г., ищцата е оттеглила иска си срещу ..... Дружеството е поискало присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. поради прекратяването на делото
спрямо него. Ищцата е възразила срещу заплащането на тези разноски, тъй като е била
подведена от .. относно действителния изпълнител на дейността.
Ответникът .. оспорва исковата молба и твърди липса на пасивна процесуална
легитимация. Позовава се на сключен Договор с рег. Индекс № .../19.05.2023 г. между ... „...“
и ...., като последното дружество се задължава да извършва на свой риск и отговорност
дейностите по премахване и кастрене на дървесна растителност на територията на ... „...“. ..
подчертава, че изпълнителят е отговорен за безопасността на всички видове работа и за
действията на персонала си. Настоява, че при евентуално установяване на фактите,
надлежен ответник е само дружеството изпълнител. .. е направила искане за конституиране
на .... като трето лице-помагач на нейна страна, което е уважено от съда. Оспорва размера на
имуществените и неимуществените вреди.
Третото лице-помагач .... не се е явило в съдебно заседание и не е изпратило представител.
II. УСТАНОВЕНИ ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
От събраните по делото доказателства, включително писмени такива и експертни
заключения, се установява следното:
1. Настъпване на вредите: На 29.11.2023 г. в междублоковото пространство между бл.
207 и бл. 205 в ж.к. „....“ в гр. София, личният автомобил на ищцата – „... ...“ с ДКН ....,
е бил увреден в резултат на падане на клон от дърво.
2. Механизъм на увреждане: Видеозапис, приложен по делото (макар и с лошо
качество), показва двама мъже, вероятно от мъжки пол, облечени със зимни работни
дрехи, които дърпат голям клон. В десния си край клонът се е държал на дърво на
височина няколко метра, а в левия си край е бил паднал на земята. Имало е и клон към
основния ствол, който се е подпирал на земята. След като двамата мъже са започнали
едновременно да дърпат и клатят клона, той е паднал и се е стоварил върху
автомобила отдолу. При издърпването, основният ствол е пропаднал рязко надолу,
извъртал се е настрани в посока към автомобила и го е ударил. При падането клонът
първо е ударил задната дясна част на покрива на автомобила (над задна дясна врата),
след което продължава да пада и удря по-долу задната врата, при което прозорецът на
автомобила се е трошил и клонът е пропадал леко навътре в купето, след което е
паднал на земята. Не се наблюдават действия за предотвратяване на удара или
обезопасяване с въже или опит за контролирано падане. На мястото на инцидента не е
2
имало обозначителни знаци или ленти за опасност.
3. Идентифициране на извършителите: Първоначално .., чрез Столичен инспекторат, е
уведомила МВР, че почистването на падналите клони на 29.11.2023 г. между 11:40 ч. и
12:00 ч. в ж.к. „....“, район „...“, е извършено от фирмата изпълнител за района
Консорциум ......
4. Договорни отношения: Впоследствие, .. е заявила, че има сключен договор с .... (ЕИК
.....) за извършване на дейности по премахване и кастрене на дървесна растителност на
територията на ... „...“, като съгласно чл. 7 от договора, изпълнителят е отговорен за
безопасността на всички видове работа, както и за действията на персонала си.
5. Експертни заключения:
Автотехническата експертиза (Й. Й.) е установила следните повреди по
автомобила: счупено стъкло на задна дясна врата, счупено триъгълно стъкло на
задна дясна врата, уплътнение на задно дясно стъкло, повреда на задна дясна
врата, рамка на десни врати, заден капак и таван. Определената стойност за
възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
1 534.64 лв. с ДДС. Вещото лице е потвърдило, че уврежданията съответстват на
описания механизъм на получаването им и че чисто механично те не
възпрепятстват придвижването на автомобила, но не е безопасно с оглед
счупеното стъкло.
Компютърната съдебно-техническа експертиза (Х. Й.) е потвърдила, че
видеозаписът показва събития за дата 29.11.2023 г., около 11:50 ч. и че
увреждането е вследствие падане на клона. Експертизата е заключила, че GPS
проследяването на .... не показва преминаване на тяхна техника в
междублоковото пространство между бл. 207 и бл. 205 в ж.к. „....“. Вещото лице,
след оглед на място, е било категорично, че служителите са имали яснота, че
клонът ще падне върху автомобила, тъй като дървото и автомобилът са били
"буквално един зад друг".
6. Свидетелски показания:
Свидетелят ... (очевидец) е потвърдил, че е видял как хора режат дървета и едно
от тях е паднало върху задната част на сива „...“. Той е заявил, че клонът не е бил
обезопасен и че не е имало обозначителни знаци или лента.
Свидетелят ..... (съпруг на ищцата) е описал емоционалните и практическите
затруднения, които са изпитали семейството поради невъзможността да ползват
автомобила. Той е заявил, че за съпругата му (ищцата) това е бил "голям
проблем" и е "приемала колата като бижу, не й беше приятно със сигурност".
Невъзможността да ползва автомобила за работа и за вземане на внучето от
училище е довело до "разправии с майстори и сервизи", закъснения, и е
наложило съпругът да я вози сутрин и да помага с ангажиментите с внука,
което е затруднило разпределението на ежедневните им задачи. Свидетелят е
3
подчертал, че автомобилът не е можел да се използва в това състояние поради
счупеното стъкло, огънатия таван и заден капак, и наличието на сняг, стъкла и
клони вътре. В резултат на това ищцата е била принудена да продаде автомобила
си, тъй като ремонтът е излязъл доста скъп. Този период е продължил около
месец и нещо.
III. ПРАВНИ ИЗВОДИ
По прекратяване на производството срещу ....: Съдът констатира, че производството по
отношение на предявените искове срещу .... е прекратено с Определение № 47677 от
22.11.2024 г., поради оттегляне на иска от страна на ищцата, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
По искането за разноски от ....: Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. .... претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.. Ищцата възрази срещу тези разноски, мотивирайки се с
това, че .. я е въвела в заблуждение относно действителния изпълнител на дейностите,
посочвайки именно .... като такъв в официално писмо. В този смисъл, макар и формално
оттегляне на иска, отговорността за подвеждането е на ... Ето защо, Съдът намира, че
претенцията за разноски от страна на .... следва да бъде уважена, но тези разноски следва да
бъдат възложени на .., тъй като действията на последната са предизвикали предявяването на
иска срещу неправилната страна.
По допустимостта и основателността на иска срещу ..:
Пасивна процесуална легитимация: .. оспорва своята пасивна легитимация, позовавайки
се на договор с ...., който прехвърля отговорността за безопасността на дейностите върху
изпълнителя. .. всъщност доолкото твърди, чв не отговорна, прави възражение за липса на
пасивна материална легитимация, твърдейки, че няма касателство по заявения инцидент,
доколкото причинителят на вредата е самостоятелен правен субект – дружеството
изпълнител по договор за обществена поръчка. Това възражение, е възражение за
материална, а не процесуална легитимация, и касае съществото на спора, а не неговата
допустимост, поради което искът е допустим.
Отговорността на възложителя по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) не е
процесуална предпоставка за допустимост на иска, а въпрос по същество, отнасящ се до
неговата основателност. Липсата на материална легитимация води до отхвърляне на иска
като неоснователен, а не до прекратяване на производството като недопустимо. В
конкретния случай, както е посочено в мотивите по-горе, отговорността на възложителя
произтича от факта на възлагане на работа, при изпълнението на която са причинени вреди,
и от задължението за контрол върху дейности, носещи риск за трети лица. С оглед на
събраните доказателства, установяващи причинно-следствена връзка между възложената
дейност и настъпилите вреди, Съдът намира, че .. е материалноправно легитимиран
ответник.
Съгласно константната съдебна практика, включително Решение № 162 от 26.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5851/2008 г., IV г. о., и Решение № 480 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4
1039/2009 г., III г. о., възложителят (в случая ..) носи отговорност за вреди, причинени от
изпълнителя по възложена работа, когато вредата е настъпила при и по повод изпълнението
на тази работа. Възлагането на работа по договор не освобождава възложителя от
отговорност, ако той не е упражнил необходимия контрол или е възложил дейност, която по
своя характер изисква специални мерки за безопасност. В конкретния случай, .. е възложила
дейности по премахване и кастрене на дървесна растителност, които по своята същност
носят риск от увреждане на трети лица и тяхно имущество. Свидетелските показания и
заключението на експертизата по СТЕ недвусмислено установяват липсата на
обезопасителни мерки и предупредителни знаци на мястото на събитието. Този пропуск, сам
по себе си, представлява бездействие от страна на отговорния за контрола орган, какъвто е ..,
която съгласно Устройствения си правилник и Наредбата за управление на отпадъците има
задължения за поддържане на чистотата и безопасността на територията си, както и за
контрол върху изпълнителите. Следователно, .. притежава пасивна процесуална легитимация
по делото.
По основателността на иска за имуществени вреди: За да бъде ангажирана отговорността
по чл. 49 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: 1) възложена работа, 2)
извършване на вредоносното деяние при или по повод тази работа, 3) наличие на вреда, 4)
причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Безспорно се установи, че .. е
възложила дейност по премахване на клони на територията на район „...“. Установи се също
така, че в резултат на действията по премахване на клон, автомобилът на ищцата е бил
увреден. Автотехническата експертиза е установила конкретните повреди и тяхната
стойност за възстановяване в размер на 1 534.64 лв. с ДДС, включващи: счупено стъкло на
задна дясна врата (54.17 лв. стойност на нова част), триъгълно стъкло на задна дясна врата
(55.47 лв.), уплътнение на задно дясно стъкло (130.73 лв.), повреда на задна дясна врата
(ремонт и боядисване), рамка на десни врати (ремонт и боядисване), заден капак (ремонт и
боядисване) и таван (ремонт и боядисване). Вещото лице е изчислило обща сума за нови
части 240.37 лв., за демонтаж и монтаж на увредени детайли 137.50 лв., за възстановяване на
детайли 225.00 лв., за боядисване 420.00 лв., боя и материали 226.00 лв., и камера 30.00 лв.,
формирайки обща сума от 1 278.87 лв. без ДДС и 1 534.64 лв. с ДДС. Свидетелските
показания и експертизите кореспондират относно механизма на увреждане. Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.е. не се изисква доказване на вина на възложителя, а е
достатъчно да се установи, че вредата е причинена от изпълнителя при или по повод
възложена работа. В случая, фактът, че извършителите не са поставили предупредителни
знаци и не са предприели мерки за обезопасяване, е в пряка причинна връзка с настъпилите
вреди. С оглед гореизложеното, Съдът намира, че искът за имуществени вреди срещу .. е
доказан по основание и размер. Стойността на обезщетението е в размер на 1 534.64 лв.
Законната лихва върху сумата от 1 200 лв. се дължи от 29.11.2023 г., а за разликата от 334.64
лв. – от датата на увеличение на иска, 28.02.2025 г..
По основателността на иска за неимуществени вреди: Неимуществените вреди се
определят от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ не е
5
абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства. (ППВС
№ 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.). В конкретния случай, от свидетелските показания на
съпруга на ищцата, ....., се установи, че увреждането на автомобила е причинило значителни
неудобства и негативни емоционални състояния за ищцата и семейството . Свидетелят
изрично заявява, че за съпругата му това е бил "голям проблем" и че тя "го приемаше като
бижу, не й беше приятно със сигурност". Невъзможността да ползва автомобила за работа и
за вземане на внучето от училище е довело до "разправии с майстори и сервизи",
закъснения, и е наложило съпругът да я вози сутрин и да помага с ангажиментите с внука,
което е затруднило разпределението на ежедневните им задачи. Свидетелят е подчертал, че
автомобилът не е можел да се използва в това състояние поради счупеното стъкло, огънатия
таван и заден капак, и наличието на сняг, стъкла и клони вътре. ВЛ потвърждава, че с
подобни щети не е било беопасно да се упторебява автомобила, В резултат на това ищцата е
била принудена да продаде автомобила си, тъй като ремонтът е излязъл скъп. Този период е
продължил около месец и нещо, като периодът на обезвредата е уточнен от 29.11.2023 г. до
29.04.2024 г.. Тези обстоятелства безспорно са довели до преживяване на дискомфорт,
притеснения, неудобства и промяна в обичайния начин на живот на ищцата. Съдът намира,
че сумата от 1 000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Законната лихва се дължи от датата на образуване на делото.
IV. РАЗНОСКИ
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, .. следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част на исковете. Разноските включват заплатени
депозити за вещи лица, държавна такса и адвокатски хонорар. Както бе посочено по-горе,
разноските, присъдени на ...., следва да бъдат възложени на .., тъй като действията на
последната са предизвикали предявяването на иска срещу неправилната страна.
ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., с адрес ...., да заплати на Г. Г. Е., ЕГН - **********, сумата от 1 534.64 лв.
(хиляда петстотин тридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил марка „...“,
модел „...“, с ДКН ...., ведно със законната лихва върху сумата от 1 200 лв., считано от
29.11.2023 г. до окончателното изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от
334.64 лв., считано от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА .., с адрес ...., да заплати на Г. Г. Е., ЕГН - **********, сумата от 1 000 лв.
(хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на образуване на делото – 19.02.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА .., с адрес ...., да заплати на ...., с ЕИК ....., сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
6
ОСЪЖДА .., с адрес ...., да заплати на Г. Г. Е., ЕГН - **********, направените по делото
разноски, в размер на 1513,38 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7