№ 757
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100512705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20100241 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 8071/19 г., СРС, ГО, 179 с-в
ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН ********** да заплати на И. Д. Г., с ЕГН **********, на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД сумата от 500 лева - неплатена наемна цена по
договор за наем от 02.06.2014 г. за периода 01.02.2016 г. - 28.02.2016 г., ведно със законната
лихви върху сумата, считано от 08.02.2019Г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 470,85лв. - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Г., с ЕГН ********** срещу А. М. А. иск с правно
основание чл. 232, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД за сумата от 68,19лв. - представляваща дължими
консумативни разходи за студена вода при ползването на предоставения под наем недвижим
имот клиентски № ********** по фактури с клиентски №********** по фактури с
№**********/04.12.2015 г., *********/07.01.2016 г. **********/04.02.201бг.
, **********/08.03.2016 г. , за
доставена ТЕ в размер на 18802 лв. за имот с абонатен № 444019 по фактури
.
№**********/2015 г., **********/2015Г., **********/2015Г.,
**********/2015Г.,**********/2016Г, **********/2016Г. и **********/2016Г., както и за
сумата от 40.22лв. - цена за услугата дялово разпределение по фактури №**********/2015
г. **********/2015Г,7417004173508/2015Г,
1
**********/2015Г,**********/2015Г.,75450699/2015Г,**********/2015Г.,**********/2015Г.,
**********/2016Г. **********/2016Г. като неоснователен.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че договорът за
наем е прекратен на 01.03.2016 г.и на същата дата е освободен.Договорът бил срочен за една
година и следва да е прекратен на 02.06.2015 г.Твърди,че всички задължения на ответника
са погасени по давност,тъй като за периодични вземания срокът е 3 години,депозитът от
500 лв.следва да бъде върнат,тъй като се установило,че не дължи консумативи.Ако се
докаже ,че дължи един месечен наем,съдът е следвало да направи прихващане с депозита.
Моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и да се
отхвърли исковата претенция.
От въззИ.емата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Правилно съдът приема, че договорът за наем от 02.06.2014 г е породил действието
си от същата дата и е прекратен на 01.03.2016 г. с предаване на наетата вещ. Това се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства/св.Г.-ответникът напуснал
жилището началото на март 2016 г.,когато имотът е бил продаден, и тогава изнесъл вещите
си./. Договорът, сключен за срок от една година, е станал безсрочен по силата на чл.236, ал.1
ЗЗД.
Ищецът доказал наличие на сключен наемен договор и размера на уговорената
наемна цена.Ответникът не е доказал изплащането на наема за месец февруари 2016 г.
По направеното от ответника възражение, че претендиралото вземане е погасено по
давност - по силата на чл.9 от Договора за наем от 02.06.2014 г. наемът е дължим до 10-то
число на месеца. Следователно към момента на предявяване на иска -08.02.2019 г.не е
изтекла погасителната давност за претендираното вземане.
По направеното от ответника възражение за прихващане на задължението за плащане
на наема за м.февруари 2016 г. с платения по договора депозит в размер на 500 лв -
ответникът не е доказал заплащане на депозита /изпълнение на задължението на наемателя
по чл. 11 от Договора за наем/,поради което не се следва извършване на прихващане.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
ВъззИ.емата страна има право на разноски.ТакИ. са сторени в размер на 150
лв.,заплатен депозит за особен представител на въззивника и следва да бъда присъдени.
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20100241 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 8071/19 г.,
СРС, ГО, 179 с-в .
ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН ********** да заплати на И. Д. Г., с ЕГН **********
сумата 150 лв.разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3