РЕШЕНИЕ
№ 3778
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110208870 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на “****“ ЕООД, ЕИК: , представлявано от
управителя Р******* срещу Наказателно постановление (НП) № 557706 –
F562276 от 27.01.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че в производството са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на
защитна на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. И******, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 15.07.2020 г. в 13:26 часа била извършена проверка на търговски обект
– „Централ бар“, находящ се в гр. С*********, стопанисван от „А****“
ЕООД, ЕИК *****. Проверяващият екип се състоял от св. А. Д. – инспектор
по приходите и Б******* - главен инспектор по приходите. В хода на
проверката, било установено, че в обекта функционира фискално устройство
модел DATECS FP 1000 KL, което притежавало функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, които били активирани. При
проверката бил изведен „х“ отчет № 0030341/15.07.2020 г., който бил в размер
на 87,30 лева, както и бил извършен опис на касовата наличност от Ц*******,
на длъжност сервитьор, съгласно който фактическата наличност в касата била
в размер на 111,90 лева. Установената промяна в касовата наличност била в
размер на 24,60 лева и представлявал въвеждане на пари в касата, която не
била отразена във фискалното устройство в момента на извършването , с
точност до минута.
За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА
№ 0039244/15.07.2020 г. и били иззети и приложени към протокола дневен
отчет от ФУ и опис на пари в касата. Проверката била извършена в
присъствието на управителя Р******, който подписал протокола без да прави
възражения по него.
На 31.07.2020 г. бил съставен АУАН № F562276 от св. А. Д. – инспектор
по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието на двама свидетели при
съставяне на АУАН и на Р******** – управител на жалбоподателя, който го
подписал без да прави възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу така съставения АУАН,
На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 557706 – F562276 от 27.01.2021 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Същото било връчено на управителя на дружеството на 28.05.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие – А. Д.,
както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: заверени копия на: Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0039244/15.07.2020 г.; опис на парите в касата на
дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството- жалбоподател ;
2
Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на ИД на НАП;
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Д. и прецени, че показанията му са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетелят излага своите
преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката,
констатираните нарушения и съставянето на АУАН, т. е. показанията на
същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и
затова съдът ги кредитира изцяло. Безпротиворечиво свидетелят излага, че е
бил изведен „х“ отчет и е била направена засечка с касата, при която е
установена разлика с фактическата наличност в касата, в размер на двадесет и
няколко лева плюс.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителят са лица,
3
които разполагат с необходимата материална компетентност съгласно
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.
Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са
спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП
са издадени при спазване на съответните срокове.
Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП
притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление.
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване
на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от
фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е
установена разлика в касовата наличност, като същата се изразява във
въвеждане на сумата от 24,60 лева, а в разпечатките от дневния отчет от
фискалното устройство не са отразени "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали
правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му описание.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
На следващо място, при проверката не е установено нарушението да е
довело до неотразяване на приходи, поради което съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е приел, че неотбелязването на
промяната в касовата наличност не е довело до неотразяване на приходи.
По отношение на наказанието съдът намира, че АНО е наложил
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл. 185, ал. 2 във с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Настоящата инстанция
намира, че съответната санкционна разпоредба е приложена законосъобразно
от АНО, доколкото съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС „….Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“ като в
случая, доколкото неотбелязването на промяната в касовата наличност не е
довело до неотразяване на приходи е наложена имуществена санкция в размер
4
на 500 лева, предвидена в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, към която
препраща разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС за такива случаи.
Предвидената имуществена санкция е в размер от 500 – 2000 лева, като в
случая е наложен минимален размер, поради което и съдът не намира за
необходимо да ревизира преценката на АНО.
Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не
представлява "маловажен случай". Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр.
с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема
предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или
по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В
конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от
нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.
185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. Същевременно, нарушаване на правилата относно отчетността
на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани
фискални устройства винаги застрашава съществено обществените
отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не
може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. С оглед на това, с неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за въвеждане на сумата от 24, 60 лева чрез
функция "служебно въведени суми" във функциониращото в търговския
обект фискално устройство, са засегнати в съответна степен обществените
отношения, обект на защита от нарушената разпоредба, свързани с
регистрацията и отчетността на паричните постъпления и оборота в
търговските обекти.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 557706 – F562276
от 27.01.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, с което “А*******“ ЕООД, ЕИК:*******, на основание
чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “А*******“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Централно
управление на НАП, Отдел "Оперативни дейности" - София, сторените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6