№ 296
гр. М., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500275 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на А. С. Т.
от гр. Л. и Ц. З. Й. от гр. Е., подадена чрез пълномощник адвокат Н. А. против решението на
РС Л. от 28.04.2022г. , постановено по гр. дело № 1486/2020г. по описа му в частите, с
които е отхвърлен като неоснователен предявения от тях инцидентен установителен иск ,
както и в частите, с които са определени правата на страните по отношение допуснатия до
делба поземлен имот- дворно място, ведно със сгради.
Твърди се във въззивната жалба, че решението в обжалваните части е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства, установяващи придобиване по давност от страна на А. С. и съпругът й
З. Й. делбения недвижим имот, осъществено в периода 1997г.-2020г., за което в жалбата
излага подробни доводи. Иска се отмяна на решението, с което е отхвърлен инцидентния
установителен иск и постановяване на ново, с което искът им се уважи изцяло със съответно
изменение правата на страните относно делбения имот.
Въззиваемите страни Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П., П. Д. П. и М. Й. Л. с подаден в срок
писмен отговор чрез пълномощник адвокат Р. Б. оспорват жабата като неоснователна с
конкретно изложени доводи относно правилността на решението в обжалваната част.
Останалите въззиваеми К. Б. Т., В. Л. Й. , К. Й. Б., М. Й. Л., и Л. З. Й. не вземат
становище по жалбата.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежни страни в процеса при наличен
правен интерес , поради което са допустими за разглеждане.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Й. Д., А. Д.
П., М. Д. П. и П. Д. П., чрез пълномощника адвокат Р. Б. срещу К. Б. Т., В. Л. Й. , К. Й. Б.,
М. Й. Л., А. С. Т., Ц. З. Й. и Л. З. Й. твърдения за наличие на съсобственост между
страните по отношение на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 44238.502.297
по КККР на гр. Л. от 2009г., парцел II-4474, кв. 30 по предходен план –дворно място от 583
кв.м, ведно с построената в него еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 44238.502.297.1 със застроена площ 68 кв.м. Изложени са твърдения за
придобито от Г. Й. по време на брака й с Д. Д. право на собственост върху 5/8 идеални части
по сделка от 1995г. с Ф.Ф.П., като имотът е бил СИО на Ф.П. и Й.Т.П., закупен от последния
по време на брака му с Ф. с НА № 139/1958г.. Поискано е извършване на съдебна делба по
отношение процесния имот.
В срока за отговор на исковата молба е подаден такъв от А. С. Т. и Ц. З. Й., с който
са признали наличие на съсобственост между страните, възникнала от наследяване, правото
на собственост на наследодателите им Ф. и Й., както и сделката от 1995г., с която Г. Й. е
придобила права. Оспорили са иска с доводи, че делбения имот е придобит по давност от А.
С. и съпругът й З. Й., починал 2020г. , като ищцата Г. Й., както и останалите наследници на
Ф. и Й. не са владели имота, като след смъртта на Ф. през 1997г. до смъртта на З. Й. есента
на 2020г. имотът е владян единствено от А. и З., а след неговата смърт владението е
продължила да упражнява А. и наследниците на З.. За установяване правото им на
собственост А. и Ц. са предявили срещу Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П. и П. Д. П. , К. Б. Т., В. Л.
Й. , К. Й. Б., М. Й. Л. и Л. З. Й. в срок инцидентен установителен иск с твърдения, че Г. Й.,
въпреки сделката с Ф. не е упражнявала реално владение върху имота. След смъртта на Ф.
през 1997г. в имота са останали З. Й. и съпругата му А. С., които в продължение на повече
от 20 години от смъртта на Ф. са владели процесния имот непрекъснато, открито, явно и
необезпокоявано, през което време никой не им е оспорвал правата на собственост и са
придобили собствеността на имота по давност. След смъртта на З. през 2020г. неговите
права са преминали върху наследниците му. При тези твърдения са поискали от съда да
установи по отношение на ответниците, че А. С. Т. е собственик на 2/3 идеални части , а Ц.
З. Й. е собственик на 1/6 идеална част от делбения имот.
Инцидентния установителен иск е оспорен от ищците по иска за делба с твърдения,
че не е показано намерение за своене на имота по отношение на тях.
Страната М. Й. Л. чрез пълномощник адв. Р. Б. е признал предявения иск за делба.
Страната К. Й. Б. е заявила съгласие с подадения от М. Й. отговор. Останалите страни не са
изразили становище по иска за делба, както и по инцидентния установителен иск.
С постановеното по делото решение съдът е приел за доказано наличието на
2
съсобственост между страните, отхвърлил е като неоснователен установителния иск, като е
допуснал извършване на делба по отношение процесния имот между страните по делото при
права 6/8 идеални части за за Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П. и П. Д. П., по 1/48 идеални части
за М. Й. Л. и К. Й. Б. и по 1/24 идеална част за останалите страни – К. Б. Т., В. Л. Й., А. С.
Т., Л. З. Й. и Ц. З. Й..
Така постановеното решение е валидно и допустимо.
Предмет на въззивен контрол с оглед подадената въззивна жалба е решението на РС
Л. в частите, с които е отхвърлен като неоснователен инцидентния установителен иск и
следващите от това права на страните по отношение делбения имот.
При преценка правилността на решението в обжалваните части , въззивният съд
приема следното :
От фактическа страна безспорно е установено, че по време на брака си с Ф.Ф.П. ,
Й.Т.П. е закупил през 1958г. чрез сделка в нотариална форма дворно място от 600 кв.метра,
незастроено, върху което впоследствие са построили едноетажна еднофамилна жилищна
сграда от 68 кв.метра застроена площ. След смъртта на Й. Т. през 1991г., Ф. Т. е
прехвърлила на дъщеря си Г. Й. Д., по време на брака й с Д. П. Д. с договор от 19.10.1995г. ,
сключен в нотариална форма, срещу задължение за издръжка и гледане правото на
собственост върху 5/8 идеални части от дворното място, урегулирано в парцел II-4474, кв.
30 по плана на гр. Л., кв. М., ведно със същите идеални части от построената в него сграда.
Наследници на Й.Т.П., починал на 28.02.1991г. са съпруга Ф.Ф.П. и тримата му
низходящи Г. Й., Л. Й. и З. Й., като Ф.П. е придобила 5/8 идеални части от имота, а
низходящите по 1/8 идеална част. Преди смъртта си Ф. се е разпоредила чрез сделка в полза
на дъщеря си Г. Й. с притежаваните от нея 5/8 идеални части от имота, поради което и след
смъртта на Ф. през 1997г. низходящите й не са получили по наследство от нея права върху
процесния имот, съответно и към 1997г. Г. Й. е с права 5/8 идеални част в СИО със съпруг
Д. Д., З. Й., Л. Й. Т. и Г. Й. са с права по 1/8 идеална част по наследство от баща си Й. П.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.С.,
П.П.П. и Ж.А.А., допуснати по искане на ищците по ИУИ се установява следното:
Св. С. живее в съседен на процесния имот, като в показанията си установява, че З. е
живял в имота с една жена може би повече от 40 години, като след смъртта му през 2020г. в
имота останала сама А.. Други хора не е виждал в имота. Познава Г. и знае, че работи в
Гърция, но до смъртта на З. не е идвала в имота, не е чувал да имат скандали и някой да
претендира за него. Св. Ж.А. живее в гр. Л., често минавала край имота на път за магазина.
Познавала А. и З. още от детството си, но започнала да общува с тях по повод ремонти,
които З. й правил. А. и З. поддържали имота от 30 години, но не знае точно. В имота не е
виждала други хора. По конкретни са показанията на св. П.П., приятел на З.. Същият
установява, че имота е на З., на баща му и майка му. Бащата починал 1991г., а след 7- 8
години и майката. В имота останал да живее З.. Споделя, че те/ вероятно има предвид
наследниците на Ф. и Й./ се съдили, като в къщата имали стаи и брата на З. Л., както и Г..
3
Когато З. дошъл да наследи имота и започнал да живее там, къщата била в руини, с
изпотрошени керемиди, паднал таван, всичко ограбено, като свидетелят помагал на З. да
поправи всичко, направили баня, ограда. След като приключил ремонта З. и А. живеели там
може би над 15 години, като всичко си поддържали. Сестрата на З. ГА. последните 15-20
години живее и работи в Гърция, като не я е виждал да идва в имота, както и други
наследници не са идвали не е виждал да идват, но те /вероятно наследниците/ винаги имали
спорове за този имот. Двамата със З. били близки, „много си живеели“ . Познава сина на З.
Ц., но го е виждал само на погребението на З., тъй като той живее в С.. Отдавна са се
развели майката на Ц. и З., като докато са били заедно са живеели в Л..
Установено е по делото, че за процесния имот с административен адрес гр. Л., ул. М.
№ 9 , във ВиК М. до 2013г. е имало открита партида на името на Ф.Ф.П. Т., а от 2014г.
партидата се води на името на З. Й.. Според данните от ЧЕЗ Електро България АД към
декември 2020г. за този имот имат сключен договор с А. С., наследник на регистрираното
преди това лице / З. Й./ , като по партидата има неплатени задължения за периода 2010-
2012г. . От кога е открита партидата на името на З. Й. за електроснабдяване на имота не е
установено. Налице е и справка / л. 72 от делото/, че А. С. Т. е с регистрирани постоянен и
настоящ адрес в гр. Л., ул. М. № 9 от 20.01.2014г.. От същата справка е видно, че синовете
на З. Й. – Ц. и Л. от 2001г. са с регистрирани постоянни адреси в гр. С., ж.к. Л., което е в
подкрепа на показанията на св. П., че преди да се установи в гр. Л. З. е живял в гр.С.,
съответно низходящите му Ц. и Л. са деца от негов предишен брак.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
По отношение предявения от А. С. и Ц. З. инцидентен установителен иск за
установяване правото им на собственост върху процесния недвижим имот при посочените в
исковата молба права – 2/3 ид.ч. за А. и 1/6 и.д. за Ц. с основание упражнявана от А. С. и З.
Й., починал на 04.09.2020г. , като съпрузи придобивна давност, съдът приема следното:
Придобиването на недвижим имот при предпоставките на чл. 79,ал. 1 от Закона за
собствеността / ЗС/ предполага установяване от страна на ищците при условията на главно и
пълно доказване наличието на владение от страна на З. Й. и съпругата му А. С. върху
процесния имот в продължение на най-малко 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. За наличието на владение следва да са налице обективният критерий за
упражнявана фактическа власт и субективният такъв – намерението за своене на вещта ,
което намерение съгласно чл. 69 от ЗС се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства не може да се направи
категоричен извод кога З. Й. и А. С. са се установили да живеят в процесния имот.
Показанията на свидетелите С. и А., че са живели там от 40-30 години са общи, без
конкретно посочване на времето откогато З. и А. живеят в имота, като и двамата споделят,
че не са виждали други лица в имота. Ако е вярно споделеното от св. С., че З. и А. живеят
там от 40 години, то би следвало това да е било приживе на бащата на З. – Й. П. починал
4
1991г. , съответно и на неговата майка Ф., починала 1997г. , но свидетелят не установява
такива факти, а заявява, че други лица освен З. и А. не е виждал в имота, въпреки че живее в
съседство с него. Същото важи и за показанията на св. А.. Показанията на тези двама
свидетели не се подкрепят и от останалите по делото доказателства. Св. П. установява, че
имотът е бил на Й. и Ф., родители на З., посочва и кога са починали, като след смъртта им
техните наследници са имали спорове за имота, даже са се съдили, като брата на З. и сестра
му Г. са имали свои стаи в къщата. От показанията му, че когато З. се установил да живее в
него къщата била в руини, със счупени керемиди, паднал таван, всичко разграбено, следва
извод, че З. се е установил да живее в имота години след 1997г., когато е починала майка му
Ф.. Конкретна година и този свидетел не посочва, но данни за това може да се изведат от
промяната на ВиК партидата за имота, според които до края на 2013г. тя се е водела на Ф. , а
от 2014г. титуляр е З. Й., както и от регистрираните на А. С. постоянен и настоящ адрес в
гр. Л., ул. М. № 9 на 20.01.2014г. , поради което и съдът приема, че З. Й. и съпругата му А.
С. са се установили да живеят в процесния имот 2013-2014 година. Отново от показанията
на св. П. се установява, че З. е имал друга съпруга, майката на синовете му Л. и Ц. , с която
отдавна се е развел, като те останалите да живеят в гр. С., ж.к. Л.. В подкрепа на тези
показания са регистрираните на Ц. и Л. постоянни адреси в гр. С., ж.к. Л., като само за Ц.
този адрес е и настоящ. По делото няма доказателства кога З. и А. са сключили брак, но е
несъмнено предвид приложеното удостоверение за наследници на Й.Т.П. , че А. е негова
съпруга. При така събраните по делото доказателства , съдът приема, че не е установено З. и
А. да се започнали да упражняват фактическа власт върху имота преди 2013г. , а към
19.10.2020г., когато е предявен иска за делба не са изтекли 10 години , съответно не е
установено да са упражнявали владение върху имота за предвидения в чл. 79,ал. 1 ЗС срок и
не са го придобили по давност.
Не се установява от събраните по делото доказателства и субектният елемент на
владение , а именно намерението за своене . По делото е безспорно между страните, че
имотът има наследствен характер, съответно съсобствеността между страните е възникнала
по силата на наследяване от Й.Т.П., починал 1991г. .
При наличие на съсобственост основана на наследяване, презумпцията на чл. 69 от
ЗС се счита за оборена, тъй като упражняващият фактическа власт върху имота е владелец
на собствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите
съсобственици, които владеят имота чрез него. В този смисъл е задължителното за
съдилищата тълкуване , дадено с Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 6.08.2012 г. на
ОСГК на ВКС пот.д. № 1/2012г. . С това решение е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
5
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Прието е също така, че независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
По делото няма доказателства упражняваната от З. и А. фактическа власт върху
имота да е с основание , различно от наследствено правоприемство , което изключва
владението на останалите наследници на Й. П. за да е приложима презумпцията на чл. 69 от
ЗС, поради което и намерението им да владеят изключително за себе целия имот,
включително и идеалните части на ответниците следва да е обективирано с действия, чрез
които по явен и недвусмислен начин се показва отричане владението на ответниците, като
тези действия са доведени до знанието им. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства , преценени поотделно и в съвкупност, не се съдържа дори и индиция за това,
че З. Й. е владял за себе си процесния имот, отблъсквайки владението на ответниците и е
извършил действия, чрез които недвусмислено им е демонстрирал намерението си да свои
имота. Ремонта, който е направил, когато се е установил да живее в него, е бил необходим за
привеждане на къщата във вид , годен за обитаване, според показанията на св. П., като
липсват доказателства да е извършвал в имота подобрения, надхвърлящи необходимото за
нормалното му ползване. А. С. е живяла в имота като съпруга на З. Й., съответно не е
установила фактическа власт, различна от неговата, за да се приеме, че по отношение на нея
презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима. Следва да се посочи, че в исковата молба ищцата
А. С. се е позовала на придобивна давност упражнява от нея и З. като съпрузи. Не е налице
и обективна невъзможност за демонстриране завладяването на идеалната част на
съсобственика Г. Й. само поради факта, че сее установила да живее и работи в чужбина.
Видно от справката, дадена от ОД на МВР М. за задграничните пътувания на Г. Й. за
периода 2012-2020г. същата почти всяка година си е идвала в България, също така е
установено, че има регистрирани постоянен и настоящ адрес в същия град.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено З. Й. и А. С.
да са осъществявали за срок 10 години владение по смисъла на чл. 68 ЗС по отношение
притежаваните от ответниците идеални части от процесния недвижим имот, поради което и
не са придобили правата им като съсобственици на основание давностно владение и
предявеният инцидентен установителен иск правилно е отхвърлен с обжалваното решение
като неоснователен.
Определените от първостепенния съд права относно делбения имот не са предмет на
самостоятелно обжалване, освен при доводи за неправилност като последица от изхода на
инцидентния установителен иск , поради което и съдът не дължи преценка за правилността
на решението в тази част.
6
Въззиваемите Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П. , П. Д. П. и Л. З. Й. са представлявани в
процеса от адвокат Р. Б., който е поискал присъждане на разноски за процесуалното
представителство, осъществено при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,
за което по делото са приложени договори за правна защита и съдействие от 01.09.2022г. .
Претендира се плащане адвокатско възнаграждение по 600 лева за всеки един от
представляваните въззиваеми. Съдът намира, че процесуалното представителство на адвокат
Б. е осъществено в защита на един интерес, подаден е един писмен отговор на въззивната
жалба, като не са извършвани отделни процесуални действия за всеки от въззиваемите,
поради което й , независимо от отделните договори, се дължи едно възнаграждение в
размер на 600 лева , което следва да се присъди на адвокат Р. Б. с оглед изхода на спора.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Л. от 28.04.2022г. , постановено по гр.дело №
1486/2020г. в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения по
делото инцидентен установителен иск, КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** и Ц. З. Й., ЕГН ********** да заплатят на
основание чл. 38,ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. В. Б., АК М. сумата 600 лева
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7